Прокуратурата влезе в КЕВР. Прокуратурата влезе вчера в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и сложи под лупа няколко състава на енергийния регулатор. Това съобщи вчера за "Труд" заместник главният прокурор Борислав Сарафов.
Той уточни, че членовете на КЕВР от 2011 г. насам се разследват по сигнал за престъпления по служба.
От 2009 г. до 2013 г. председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е Ангел Семерджиев. А оттогава насам шефовете на ДКЕВР се смениха шест пъти, след като той бе предсрочно бе освободен. След него на поста се изредиха Юлиана Иванова, Евгения Харитонова, Анжела Тонева, Боян Боев, Светла Тодорова и сегашният председател на регулатора Иван Иванов.
Досъдебното производство се води все още срещу неизвестен извършител по четири основни теми. Първата е бездействие по жалба срещу "Булгаргаз", довело до дело пред Европейската комисия, втората е липса на контрол над инвестициите на газоразпределителните дружества, третата е вливания на дружества в "Овергаз мрежи" и четвъртата е необоснованост в рязкото повишение на цените на газа.
Делото е образувано по сигнал, изпратен до главния прокурор Сотир Цацаров, от 16 януари 2017 г., стана ясно вчера. Според държавните обвинители той е бил изпратен и до Бойко Борисов (действащ премиер тогава), Цецка Цачева (по онова време председател на Народното събрание), Румяна Бъчварова (министър на вътрешните работи) и Димитър Георгиев (все още председател на ДАНС).
"До настоящия момент на прокуратурата не са известни предприетите от тях действия", пише в официално съобщение на пресслужбата на държавното обвинение. Оттам отказаха да уточнят кой е подателят на сигнала.
Проверка на "Труд" показа, че вероятно става дума за сигнал от същата дата, огласен от БГНЕС неотдавна (виж карето).
В него се казва, че шефът на "Овергаз инк" Сашо Дончев създава рискове за доставките на природен газ и цели да дестабилизира пазара, като изпраща жалба до Европейската комисия (ЕК) за злоупотреба с господстващо положение от страна на "Булгаргаз", "Български енергиен холдинг" и "Булгартрансгаз".
Еврокомисията стартира дело срещу трите дружества по тази жалба. Прокурорите, атакували КЕВР вчера, ще изясняват преди всичко този казус.
От Върховната касационна прокуратура съобщиха, че във връзка със сигнала се събират доказателства за бездействие на членове на КЕВР, което е дало повод за образуване на производство пред ЕК. Проблемът е, че това производство може да бъде последвано от големи парични санкции и до "разстройване на енергийната система на държавата", коментират от българското държавно обвинение.
Преди да се обърне към ЕК, Сашо Дончев се жали на тогавашната ДКЕВР, че на представляваното от него дружество не е даден достъп до газопреносната система и до хранилището в "Чирен". "Въпреки че комисията е била сезирана надлежно, членовете й не са се произнесли в законния двумесечен срок и не са излезли с решение", констатират прокурорите. Според тях "от бездействието на длъжностни лица от ДКЕВР, които заемат отговорно служебно положение, може да настъпят немаловажни вредни последици".
По втората тема агенти на ДАНС и следователи изясняват дали членовете на КЕВР са изпълнявали задълженията си да контролират газоразпределителните дружества и дали наистина са направили инвестициите, които са заявили пред енергийнния регулатор, който ги е одобрил. "Реалните инвестиции в газоразпределителните мрежи имат пряко отношение върху цената на газа за крайните потребители", заключават обвинителите.
Третата тема, разглеждана от разследващите, е за вливанията на дружества в "Овергаз мрежи" АД през март 2015 г. Известно е, че сделките минават за одобрение през КЕВР, но ще се изяснява дали "действията на регулатора в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта".
Четвъртата, но първа по значение тема: последното увеличение на цените на газа, водата и парното. По нея прокуратурата проверява извършени ли са длъжностни престъпления.
"Въпросът тук е има ли сериозна и обективна обоснованост на цените от страна на големите енергийни доставчици", обясниха обвинителите. Както писа "Труд", те вече протестираха решенията на КВЕР за поскъпването на газа и водата в столицата на България.
Сигналът от 16.01.2017 г.
В подадения до държавните институции сигнал се казва:
"В Европейската комисия срещу "Български енергиен холдинг" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД е образувано дело СОМР/В-1/АТ.39849-ВЕН Gas за злоупотреба с господстващо положение. В сигнала е посочено, че е налице отказан достъп до капацитет на входно-изходни точки и ПГХ "Чирен".
Така образуваното дело създава рискове за доставките на природен газ и дестабилизиране на газовия пазар в страната, както и застрашава финансово-икономическата сигурност на енергийните дружества, по отношение на които е образувана посочената по-горе процедура. Делото би следвало да приключи в началото на 2017 г. с осъдителна присъда, налагане на финансова санкция в размер около 200 млн. евро."
Заключението на подателя на сигнала до българските власти е, че: "Съобразно изложеното до момента би могло да се направи извод, че с действията си Сашо Дончев създава условия за умишлено разстройване функциите на единственото лицензирано дружество за обществена доставка на природен газ - "Булгартрансгаз" ЕАД, дейността на независимия преносен газов оператор - "Булгартрансгаз" ЕАД, както и на отделни стопански предприятия и защитени потребители на природен газ."
Позиция на БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА:
Не сме упълномощавали Сашо Дончев за среща с главния прокурор. Това е опит за отвличане на вниманието от по-важни
„Управителният съвет на Българската стопанска камара (БСК) не е упълномощавал своя председател Сашо Дончев да се срещне с главния прокурор Сотир Цацаров." Това се казва в позиция на УС на БСК, изпратена до медиите. Разразилия се скандал УС на БСК възприема като опит за отвличане на общественото внимание от много по-значими теми и проблеми.
От БСК поясняват, че ако такава среща е инициирана, тя трябва да се проведе в сградата на БСК или на Главната прокуратура на РБ и на резултатите от нея да се даде необходимата публичност съгласно утвърдения ред.
„Имаме пълното основание да смятаме, че г-н Сашо Дончев не е искал лична среща с главния прокурор, още по-малко в качеството си на председател на УС на БСК", се казва в позицията на работодателската организация.
В този смисъл замесването на БСК в контекст на задкулисие, политическо инженерство и вмешателство в работата на държавните институции е некоректно, манипулативно и не отговаря на обективната истина, пише още в позицията на БСК.
Министерство на енергетиката:
Ние и държавни дружества не сме пускали сигнали
Нито Министерството на енергетиката, нито някое от българските държавни енергийни дружества са подавали сигнали до прокуратурата или други държавни институции, заяви пред "Труд" говорителят на енергийното министерство Весела Ванева.
Българският енергиен холдинг, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" също не са подавали подобни сигнали до прокуратурата или до друга институция.
От министерството обявиха, че няма да пускат официално съобщение по случая.
Безхаберие
Дирекция „Природен газ" в КЕВР без шеф няколко години
Поне от 2015 г. дирекция „Природен газ" в КЕВР е без директор", заяви пред „Труд" говорителят на Комисията за енергийно и водно регулиране Георги Спасов, който работи в регулатора от 2015 г.
Оттогава допреди месец в дирекцията е имало само началници на различните отдели в нея.
Едва преди няколко седмици за изпълняващ длъжността директор на дирекцията е назначена Агапина Иванова, която преди това е била началник на отдел „Контрол" в дирекция „Природен газ".
Мръсният въздух - заради лоши пътища. Целогодишен замърсител на въздуха в София е транспортът и по-точно лошото състояние на пътната инфраструктура и пътната настилка. Това е един от изводите в одита на Сметната палата за общинските мерки за намаляване на замърсяването с фини прахови частици. Той обхваща периода от 1 януари 2010 до 31 декември 2015 г.
Резултатите от него показват, че има значително намаляване на средногодишните стойности на запрашаване, но нормата за опазване на човешкото здраве все още не е постигната във всички пунктове на измерване.
В началото на април Съдът на Европейския съюз в Люксембург осъди България за неспазване на директивата за качеството на въздуха. У нас нивата на запрашаване са най-високите сред всички 28 държави членки.
Източник на прах в столицата са още строителството и нередовното почистване на улиците. Друг замърсител са саждите от дизеловите автомобили и вредните емисии от изгаряне на твърди горива за отопление.
Ограничаването на тези източници на замърсяване не може да се реши само от Столичната община. Необходимо е да се предприемат действия на национално ниво, посочват от Сметната палата. Оттам са дали препоръки на Столичния общински съвет и към кмета, сред които са подобряването на контрола и определянето на персонални отговорности за изпълнението на мерките.
Четири местни и два регионални кандидата за бизнеса на CEZ. Всички заинтересувани кандидати са подали обвързващи оферти за дружествата на CEZ в България, които имат приходи от над 1.7 млрд. лв. В най-голямата сделка в частния енергиен сектор в страната участват основно местни кандидати: братя Бобокови, Николай Вълканов, Христо Ковачки, търговецът на ток Валентин Христов. Има само две чужди компании - румънската Electrica, която е в същия сектор и акционери в нея са международни банки и фондове, и познатият електрооператор в Северна България - чешката Energo-pro.
Официална информация за подадените в Чехия оферти няма, като от офиса в Прага не отговориха на въпросите на "Капитал". Представители на над половината заинтересовани кандидати потвърдиха пред медиата участие и посочиха имена на конкуренти. Сделката не показва силен и качествен интерес, затова продажбата не е сигурна, коментираха консултанти. Как ще продължи процедурата ще стане ясно в началото на май, за когато било насрочено заседание на надзорния съвет на CEZ.
Ако състезанието продължи и се стигне до договор, то с нов мажоритарен собственик ще е най-голямото електроразпределително дружество, което обхваща територията на Западна България и обслужва близо 3 млн. потребители, снабдителното предприятие "ЧЕЗ електро", търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд", както и централа за биомаса в Смолян. На финала продавачът е дал опция за отделни оферти за неработещия от години ТЕЦ "Варна". По информация на вестник "24 часа" офертите за него са две. "Активът е интересен за тези, които искат пристанище. Има проявен руски интерес", каза източник на "Капитал".
Четворка местни кандидати
Двама от кандидатите с оферти, от които "Капитал" получи лично потвърждение, са собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов и "Приста ойл" на братята Атанас и Пламен Бобокови.
Вълканов не пожела да коментира повече за сделката заради клаузи за конфиденциалност. "Минстрой холдинг" се занимава с различни дейности: добив, строителство, ремонт, изграждане на хотелски комплекси, проекти за възобновяеми енергийни източници. В България холдингът и свързани с него компании държат концесиите за повечето оловно-цинкови находища. През миналата година групата купи и две оловно-цинкови мини в Македония, в които има намерение да инвестира 20 млн. евро. Няколко месеца по-късно Вълканов придоби ВЕЦ "Жребчево" чрез новосъздадена компания, в която държи 50% от дяловете. Самият Вълканов е известен с това, че е бивш вицепрезидент на "Мултигруп".
Атанас Бобоков също не пожела да коментира повече освен това, че е сред кандидатите за активите на CEZ. По информация на "Капитал" от началото на процедурата двамата братя са в партньорство с турската STFA Yatirim. Това е инженерингов холдинг, който изгражда и поддържа енергийна инфраструктура, включително газова и хидроенергийна. Има изпълнени проекти в Либия, Саудитска Арабия, Иран, Тунис, Пакистан, Оман, Катар. Собственици са двама турски бизнесмени, а от 2014 г. миноритарен дял от 30% има и базираният в Швейцария фонд Partners Group. Според източници на "Капитал" братята преговарят с банката ВТБ за осигуряване на финансирането. Основният бизнес на Бобокови е в производството на акумулаторните батерии за автомобили и рафинирането на моторни масла. Приходите на групата им са около 400 млн. лв., което е доста по-малко от бизнеса на CEZ.
Според "24 часа" оферта е подадена и от ТЕЦ "Бобов дол", която е от групата на Христо Ковачки. Говорителят му беше с изключен телефон, затова не бе открит за коментар. Според два източника на "Капитал" той е проявявал интерес към активите на CEZ още в ранния етап на процедурата от миналата есен. Бизнесът обаче изглежда огромна хапка за Ковачки - той притежава няколко ТЕЦ-а, топлофикации и въглишни мини, но срещу тях стоят банкови заеми и често - просрочени задължения към държавата.
Търговецът на електроенергия "Фючър енерджи" също е сред кандидатите, подали оферта. Управителят на дружеството Валентин Христов не вдигаше мобилния си телефон за коментар. Сделката за CEZ обаче изглежда огромна на фона на бизнеса му - за 2015 г. компанията е на 13-о място по приходи (57.4 млн. лв.) сред търговците на ток според класация на "Капитал" и скромна печалба от 726 хил. лв. Според стари изказвания на Христов консолидираните продажби на "Фючър енерджи" са 100 млн. лв. (като в тях влиза и бизнесът в Сърбия, Албания и Македония).
Чешки и румънски интерес
Кандидат с оферта за целия бизнес на CEZ в България е румънската Electrica, коментираха източници на "Капитал". Компанията притежава генерационни мощности и преносна инфраструктура в северната ни съседка, където обслужва над 3.6 млн. потребители. Правителството на Румъния притежава 48.8% от компанията, която бе приватизирана, а дялове в нея имат институционални инвеститори като ЕБВР, Black Rock Investment Management, HSBC Global Asset Management, NN Investment Partners и други.
Леко изненадващо интерес е проявила и чешката Energo-pro, която притежава електроразпределителното дружество, захранващо с ток Североизточна България. От българското дружество не потвърдиха информацията за оферта. Според източник на "Капитал" такава е подадена. Интересът обаче може да е бил и само заради получената покрай due diligence (финансово и правно проучване) информация за клиенти, количества, надценка. Energo-pro също не е енергиен гигант, като има активи в няколко държави и е частна собственост. В България за 2016 г. компанията "Енерго-про продажби" увеличи печалбата си с близо 240% до 31.6 млн., а мрежовата компания - с 85% до 47.5 млн. лв. Пред сделка с Energo-pro обаче ще има антитръстов проблем, защото дружеството ще завземе огромен пазар - над 2/3 от клиентите в страната.
Така накратко интересът към бизнеса на CEZ не предвещава сделка с глобален инвеститор с ресурс и опит в сектора. Неясно е обаче дали чешкият продавач иска да излезе на всяка цена от България, дори и със сделка с кандидат с наранена репутация и ограничени финанси.
"Доверие обединен холдинг" иска да купи праховете за пране "Изи". "Доверие обединен холдинг" има намерение да придобие компанията "Веко", която произвежда праховете за пране "Изи". Това става ясно от уведомление, подадено до Комисията за защита на конкуренцията, която по закон трябва да съобщи за планираната концентрация и да изчака становища на конкуренти как сделката може да се отрази на пазара на перилни препарати.
Това в случая е по-скоро формалност, тъй като троянската "Веко", основана преди 10 години, в момента има около 2% дял на основния пазар, където оперира - на прахове за пране, който през последните години расте и през миналата година достигна 100 млн. лв. Според последния отчет на предприятието от 2015 г. то е увеличило приходите си от продажби с 2.1 млн. лв. до 8.396 млн. лв. и е на печалба от 60 хил. лв.
Какво произвежда фабриката
"Веко" е основана от предприемача Хари Велев. Компанията има две фабрики - едната за прахове за пране е в Троян, а другата - за миещи и почистващи препарати, в село Дебнево, Троянско.
Гамата на "Веко" включва перилни, почистващи и миещи препарати с марките "Изи" и "Тайфун", минерална паста за силно замърсени ръце "Тера", продукти за автомобили, антифриз и кит за фуги.
Фабриката в Троян произвежда гранулиран прах за пране в специална разпрашителна кула, като целта на модерното съоръжение е продуктът да бъде едновременно концентриран, за да се произвеждат по-малки дози прах и в същото време да се разтваря напълно във вода и да не оставя следи. В края на 2011 г. във фабриката за течни препарати в Дебнево е инсталирана нова автоматична линия за пълнене на пенливи препарати с капацитет от 3600 бройки на час, като технологичната реорганизация позволява на фирмата да приема поръчки за производство на марки на веригите хипермаркети, като клиенти на компанията са хотели, ресторанти, фирми за химическо чистене, перални, както и различни предприятия, които ползват продуктите за почистване. Двата завода са сертифицирани по ISO, а продуктите са носители на златен медал за качество от Международния панаир в Пловдив.
Интересът на "Доверие"
"Доверие обединен холдинг" е бивш приватизационен фонд и има в портфолиото си разнообразни промишлени, строителни, шивашки компании, медицински бизнес и болница, търговия (магазините Mr Bricolage), винарски изби и др. Според последния консолидиран отчет на холдинга от третото тримесечие на 2016 г. той има над 100 млн. лв. продажби.
Именно този оборот е причина да се иска разрешение за предстоящата сделка от Комисията за защита на конкуренцията, която разрешава концентрация на бизнес при обороти на двете компании общо над 25 млн. лв.
Видно от Търговския регистър компанията е проявила интерес към "Веко" в началото на годината и има сключен предварителен договор. Собственикът Хари Велев е заложил в полза на "Доверие" дяловете си в компанията срещу 2.4 млн. лв., като вероятно това е депозит на цялата или част от цената по предстоящата сделка.
Самият "Доверие обединен холдинг" е публична компания с множество акционери, като най-големият от тях е "Софарма" с 30%, която наскоро поиска от КЗК да придобие мажоритарен пакет от холдинга. Регулаторът отговори, че все още сделката не попада в обхвата за разрешение, докато "Софарма" не придобие над 50% от акциите на холдинга.
МО ще купи нови изтребители за армията. След близо 20-годишната сага по покупката на нов модел боен изтребител за армията комисията в Министерството на отбраната взе решение. По неофициална информация решението е за покупка на напълно нови изтребители Gripen. То е взето след получени оферти от Португалия, САЩ, Швеция и Италия. В сряда ще бъде гледано от Министерския съвет, а след това - от парламента.
Военното министерство избира между три възможности - изтребители втора ръка F-16 от Португалия и САЩ, изтребители втора ръка Eurofighter от Италия и новите шведски Gripen. От МО отказаха вчера да обявят какво е класирането, преди да бъде взето решение от правителството. След като правителството даде мандат за воденето на конкретни преговори, сделката трябва да мине през парламента, тъй като става дума за междудържавен договор за над 100 млн. лева.
Според източници на "Сега" върху избора на нов изтребител освен факта, че става дума за последно поколение изтребител, е повлиял срокът на доставка. Едното предложение е било за 3 години, а спечелилото - 18 месеца от времето на подписване на договора. Натежала е и схемата на разплащане. Една от компаниите например е искала 100% авансово плащане, което е напълно невъзможно. Покупката на 8 изтребителя, наземно оборудване, въоръжение и тренажори се очаква да струва около 1.5 млрд. лв. и няма как да бъдат платени накуп. При гласуването на проекта от предишното Народно събрание беше решено всяка година да се отпуска определена сума пари, за да се покрият плащанията по проекта до 2020 г. Евентуално след това - до 2023 г., ще се купят още 8 изтребителя. Вторият етап е несигурен, защото МО готви и други два проекта - купуване на патрулни кораби за над 800 млн. лв. и нови бронирани машини за над 1 млрд. лв.
Служебното правителство продължи работата по проекта за изтребителите, която беше започната по време на правителството на ГЕРБ. Ако в сряда бъде взето решение, преговорите по договора и сключването му ще са работа на редовния кабинет. Сроковете за вземане на решение са заложени от предишното правителство и сегашното ги е спазило, оправдаха се от МО и обявиха, че са готови да предоставят резултатите от работата по избора на изтребител на 44-тото Народно събрание.
Декар земеделска земя поскъпна до средно 761 лв. Средната цена на декар земеделска земя достигна средно 761 лв. през 2016 г. при 732 лв. преди година, отчете националната статистика. За последните 6 години цената се е увеличила близо три пъти.
През миналата година са поскъпнали всички категории земя според начина на използването. Декар ниви вече струва средно 770 лв. (без ДДС), лозя - 370 лв., овощни насаждения - 534 лв., а постоянно затревени площи, където се отчита най-големият ръст на цената - 271 лв. Традиционно най-скъпа е земеделската земя в житницата на България - Североизточния район, където постигнатата цена през 2016 г. е 1157 лв.
Статистиката отчита и повишение на цените на наемане или арендуване на земеделска земя. Рентата през 2016 г. достига средно 44 лв. при 42 лв. година по-рано. Най-висок е скокът за овощните градини - от 32 на 41 лв. При лозята и затревените площи се наблюдава падане на цените за наемане и арендуване. През 2016 г. най-висока е средната цена за един декар наета или арендувана земеделска земя отново в Североизточния район - 64 лв.
Проучването е правено сред 1979 земеделски стопанства, специализирани дружества за инвестиции в земеделска земя и агенции за недвижими имоти.
Държавата два рамо на стартъпите. Държавата ще подкрепя развитието на стартъпите в страната. Вчера беше подписано Споразумение за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) и стартъп общността.
Основната цел на подписаното Споразумение е подкрепа за стартиращи предприятия, развитие на техния иновативен и експортен потенциал и подобряване на конкурентоспособността им, чрез насърчаване на предприемаческите умения сред работоспособното население в България.
В изпълнение на това споразумение се предвиждат следните дейности:
Представителите на стартъп компаниите представиха дейността на управляваните от тях фирми. „За дигиталната общност беше много добър сигнал, че държавата и Министерство на икономиката дадоха фокус върху тази част от икономиката, която все още не е част от статистиките за икономическо развитие на България, но е заявка за осигуряване на авторска иновативна икономика", подчерта Саша Безуханова по време на събитието.
Преговаряме за нова цена на газа след месеци. Преговорите за нова цена на газа се очаква да започнат едва след като изчистят останалите правни въпроси с "Газпром". "В сегашната процедура се говори за клаузи в договорите, а не за нови цени. Ако има нови преговори, те ще бъдат на по-късен етап", обясни Делян Добрев. "Ще инициирам изслушване в парламента, защото за изготвяне на национална позиция е нужно всички парламентарни групи да бъдат запознати и да има общо становище.
До края на седмицата ще бъдат подложени на дебат всички предложения", каза от своя страна служебният енергиен министър. Предшественичката му Теменужка Петкова също отбеляза важността на консолидирането около единната позиция на България по темата. Тя посочи, че страната е важно да запази позицията на България като транзитен център и максимално да се защитят интересите ни чрез възможността за последващи преговори с "Газпром" и предоговаряне на по-добри условия и цени, свързани с доставката на природен газ.
Петкова определи срещата като много ползотворна. "Всички ние разбираме колко е важно да се обединим около единната позиция на България по отношение на този изключително важен въпрос. За нас е важно да запазим позициите на България като транзитен център и да защитим в максимална степен интересите на страната, посредством възможността за последващи преговори с "Газпром" и предоговаряне на много по-добри условия и много по-добри цени, свързани с доставката на природен газ", допълни Теменужка Петкова. Тя адмирира парламентарен дебат за обща позиция, но уточни, че темата по никакъв начин не трябва да се политизира от политическите партии.
"Трябва да сме консолидирани, да сме обединени и единни в позицията си, имайки в предвид и това, че съвсем скоро ЕК ще излезе с решение, свързано с делото, което се води срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и БЕХ във връзка със сигнала, депозиран през 2011 година по отношение претенции за нарушение на монополно положение от страна на трите държавни дружества", заяви още тя.
33 млн. лв. ни струват джигитите без „Гражданска". Българската държава, в лицето на Гаранционния фонд, е платила близо 33 млн. лева заради катастрофи с шофьори, които не са имали задължителната застраховка „Гражданска отговорност". Това е станало за година. 17 млн. лева само са отишли заради инциденти в чужбина, съобщиха за „Монитор" от фонда. Парите са изплатени през 2016 година и са били по общо 964 катастрофи.
По информация на „Монитор" един от най-скъпите траншове е отишъл към Гърция, където ром без документи, който имал българско гражданство, е убил трима души при инцидент на пътя. Той нямал книжка, нямал и сключена „Гражданска отговорност", въпреки че управлявал автомобил с българска регистрация. Мъжът вече се намира в затвор в Гърция, където излежава присъдата си. Той отговаря за убийството на цяло семейство, след като се врязал в автомобила им с превишена скорост. Той карал с близо 60 км в час над позволените за този участък от пътя. При челния сблъсък гръцкото семейство буквално било пометено, а от колата им не останало почти нищо. Българинът се разминал с леки наранявания и след месец в болница се възстановил напълно.
Цифрите показват още, че у нас е имало 820 катастрофи с коли без „Гражданска отговорност", които са стрували на фонда малко над 15 млн. лева. 4,7 млн. лева пък са отишли заради катастрофи, причинени от „неидентифицирано МПС".
Това ще рече, че нарушителят не е бил открит. За последната година има общо 88 такива случая, в които са били изплатени обезщетения само за неимуществени вреди, и то за събития, настъпили само на територията на България.
Данните показват още, че от началото на тази година също има множество случаи на катастрофи в чужбина, при които нашите шофьори не са имали задължителната застраховка „Гражданска отговорност".
От 1 януари до 31 март тази година са изплатени обезщетения по 583 броя щети за общата сума от 6 млн. лева, от която сума 4,3 млн. лева са за събития, настъпили в страната, и 1,7 млн. от катастрофи в чужбина.
Според данни на застрахователи всяка пета кола у нас е без сключена задължителна „Гражданска отговорност", а когато незастрахована кола причини катастрофа, пострадалите търсят обезщетение от Гаранционния фонд.
В края на април влязоха промените в закона, с които коли без платена застраховка ще бъдат дерегистрирани автоматично от КАТ. Глобата за несключена „Гражданска" пък спадна от 400 на 250 лева за физическо лице, но регистрацията на превозното средство се прекратява служебно. Възстановяването на регистрацията също става автоматично.
„Гаранционният фонд ще изпраща списък с автомобилите, които нямат застраховка, и
МВР ще заличава служебно тези автомобили", обясниха тогава законодателите.
„Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява при предоставяне на данни от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на служителите", поясниха от КАТ.
Така, ако изберем автоматичния вариант, регистрацията ни ще се поднови, след като Гаранционният фонд подаде данните към КАТ, което става периодично през няколко дни. В другата хипотеза можем да си занесем полицата и регистрацията да ни се възстанови веднага.
Икономическият печат: Чешка компания ще прави Pepsi в България
Икономическият печат: Ремонт на бюджета заради новите пенсии
Икономическият печат: Сделките за тримесечието: Молове за фондове от ЮАР
Икономическият печат: Доходите растат леко. Заради пенсиите
Икономическият печат: Българите плащат два пъти повече данъци и осигуровки от швейцарците
| USD | 0.856971 |
| GBP | 1.168050 |
| CHF | 1.066100 |
Труд