Капитал Daily

Износът пак започна да расте бързо. Износът на български стоки отново ускорява растежа си, като за февруари продажбите в чужбина са нараснали с 16.3% спрямо година по-рано. Това е най-силно постижение от две години насам - подобен ръст имаше за последно през март 2015 г. Увеличението сега идва основно от по-силни продажби към страни извън евросъюза, където повишението е с 27.2%, но и към ЕС - с ръст от 10.6%, показват предварителните данни на НСИ. И докато при третите държави скокът идва основно по линия на поскъпналите горива, то първите изнесени данни за евросъюза показват ускорение при машините. Данните са важни, защото износът води до ръст на българската икономика. Рекордът идва при очаквания тази година продажбите в чужбина да забавят темпа си на растеж, а повишението на БВП да идва от вътрешно потребление.

Вносът от страни извън съюза расте с още по-висока скорост - за втори пореден месец увеличението е над 30%. Така общите продажби на чужди стоки в България (заедно с тези от ЕС) за февруари нарастват с 15.8% на годишна база. Повишеният внос от е показателен за ръста на потреблението в страната. Освен това този от трети страни ще донесе със себе си и по-големи приходи от ДДС, митнически такси и акцизи за бюджета.

Общата стойност на изнесените български стоки е 4 млрд. лв. за месеца, като 1.5 млрд. лв. са продадени в трети страни, а 2.5 млрд. лв. - в ЕС. Ускорението на растежа идва, след като месец по-рано беше 9.1%.

Цената на петрола в износа

Най-голямо повишение при търговията със страни извън ЕС през февруари има по линия на продажбите на горива и масла, които допринасят към месечния ръст с 13 пр. п. Фактор е по-високото изнесено количество, но по-голям ефект има промяната нагоре в цената на петрола на международните пазари. Докато стойността на продажбите отбелязва над 75% повишение, самите количества към трети страни са едва с 13.4% по-високи спрямо година по-рано. Суровината поскъпна след срещата на ОПЕК в края на ноември миналата година, когато бе взето решението страните производителки да свият предлаганото количество на международните пазари.

В същото време принос за положителната промяна нагоре за месеца имат продажбите на мед и медни продукти (4.8 пр. п.) и специфични стоки (3.3 пр. п.). А най-голямо притегляне на растежа в посока надолу има по линия на износа на мебели (0.6 пр. п.), котли, машини и части (0.5 пр. п.), стъкло и продукти от стъкло (0.5 пр. п.).

Търговията извън ЕС

По държави най-значителен спад от началото на годината има при търговията със САЩ, която намалява с 29.5 млн. лв. спрямо същия период на 2016 г. Понижение се вижда и в продажбите на български стоки в Швейцария (27.7 млн. лв.) и Южна Корея (24.2 млн. лв.).

Успоредно с това износът към Турция достига 744 млн. лв. за първите два месеца от годината. Това е ръст от 160 млн. лв. на годишна база. Египет е вторият най-голям търговски партньор на България извън ЕС за периода с 278.8 млн. лв. продажби на стоки. Това е повишение с над 200 млн. лв. спрямо стойността година по-рано, като причината е експорта на повече и по-скъпи петролни продукти.

Търговското салдо към февруари е отрицателно - внесените в страната стоки надвишават продажбите в чужбина с 423.3 млн. лв. Сумата е значително по-висока от миналогодишната, когато за януари-февруари салдото бе на минус от 36.9 млн. лв., а причината е по-силният внос на стоки от трети страни.

Износ на машини

Износът към страни от съюза за февруари нараства с 10.6% на годишна база. Към този момент подробна разбивка липсва, тъй като НСИ публикува данните за търговията в общността месец по-късно. За сметка на това от статистиката се вижда, че през януари увеличението от 7.2% е дошло от по-високи продажби на електрически машини и електроматериали (1.7 пр. п.), мед и стоки от мед (1.6 пр. п.) и горива (1.3 пр. п.). Най-големите търговски партньори на страната в ЕС са Германия (600.1 млн. лв.), Италия (315.9 млн. лв.) и Румъния (239.2 млн. лв.).

Промишленото производство се възстановява

Индексът на промишленото производство отбелязва ръст от 5% през февруари тази година, сочат предварителните данни на НСИ. Промяната е подобрение спрямо предходния месец, когато показателят отчете рязко понижение вероятно вследствие на необичайно студеното време през януари. Успоредно с лекото затопляне през февруари производството и разпределението на електрическа и топлоенергия се забавя до 2.6% ръст спрямо година по-рано. Добивната промишленост пък ускорява растежа си до 14.9% основно по линия на въглища и метални руди. Най-значителното увеличение идва от производството на компютърна и комуникационна техника, което нараства с 34% на годишна база, следвано от производството на основни метали (30.2%). От друга страна, най-голям спад се вижда при тютюна, където производството се свива с 16.3% спрямо февруари миналата година.

Компаниите в България отписват 4.2% от приходите си заради забавени плащания. Компаниите в България отписват 4.2% от годишните си приходи заради забавени или нереализирани плащания. При страните от региона този процент е сравнително по-нисък. Това показват данни от проучване сред 9440 компании в 19 страни в Европа, изготвено от една от най-големите колекторски компании - шведската Intrum Justitia. Резултатите от изследването на навиците за плащане и финансовото здраве на бизнеса в Европа са отразени в т.нар. Европейски доклад за плащанията 2016 (European payment report 2016), публикуван на интернет страницата на Intrum. Резултатите за България показват още, че фирмите считат за високи рисковете, произтичащи от поведението на длъжниците. Използването на услугите на колекторски компании остава ниско. Такава е и степента на използване на предпазни мерки срещу неплащане от контрагенти.

Рискове

Нивото на отписаните годишни приходи от компании в България, за което те дават данни в допитването, е едно от най-високите в Европа. Гърция е с по-висок дял - 5.8%. За Италия делът е 3.8%, в Испания - 3%. В Румъния, пазар, с който обичайно е сравняван този в България, нивото е 2.7%. В Словакия е 1.5%, Унгария - 1.4%, Сърбия е 0.8%.

Според отговорите на компаниите, участвали в проучването в България, рискът от неплащане от длъжниците остава висок. Проучването показва, че при 31% от фирмите очакванията им са да нарасне рискът от неплащане от страна на контрагентите им в следващите 12 месеца (проучването е проведено между февруари и април 2016 г.). За сравнение, в Европа делът на компаниите, които виждат такъв нарастващ риск, е 15%. Това показва, че перспективите в България не са много позитивни в това отношение, се посочва в доклада.

Пропуснати ползи

Ниско ниво на използване на колекторските компании при проблемни вземания е друг основен извод за България. Само 17% от фирмите, участвали в допитването, прибягват до услугите на специализирани в събирането на просрчени вземания компании. Това прави услугите на колекторските агенции по-скоро рядък феномен, посочват от Intrum. За сравнение, съответният дял на компаниите, ползващи професионални услуги за забавени плащания в Европа, е 49%.

Преди близо месец от Асоциацията на колекторските агенции в България прогнозираха, че тази година очакват да изкупят корпоративни обезпечени дългове от банки за 1 млрд. лв., като този тип задължения ще са хит на пазара. Досега банките продаваха основно пакетирани лоши потребителски заеми.

Освен ниската степен на ползване на този вид услуга в България като ниска е оценена и степента на взимане на предпазни мерки от неплащане - 38% от участвалите в допитването посочват, че не ползват каквито и да било - посочени са банкови гаранции, кредитно застраховане, предплащане, събиране на вземания, факторинг, кредитни чекове. В същото време фирмите в Европа, които са дали такъв отговор, са 25%, което прави българските компании по-уязвими в сравнение с техните европейски конкуренти.

И нещо положително

От друга страна, перспективите за обслужване на задълженията в срок с оценени като добри. Така България се нарежда сред страните с нисък риск от неплащане. Според данните от проучването страната се намира по средата в скалата за риск от неплащане (показателят е 0.21 при най-нисък риск 0.74 и най-висок -1.46). В тази част на скалата са още Обединеното кралство, Швеция, Германия, Швейцария.

Средният срок на плащане, който се договаря между контрагентите при доставка в сектора между фирми и клиенти, е 19 дни, като се е увеличил с три дни спрямо 2015 г. При договарянето компания - компания този срок е 32 дни, а за публичния сектор е 33 дни. Реалният срок, за който клиентите успяват да платят, е 23 дни, а за публичния сектор е намалял от 52 дни през 2015 на 34 за 2016 г., което означава, че държавата е дисциплинирала поведението си при плащане.

Като основни причини за закъсненията при плащане са посочени финансови трудности на тези, които дължат плащането (85% от анкетираните посочват това като основна причина). Спорове при доставката на стоки и услуги е посочено като проблем от 53% от анкетираните. Другите основни пречки са административна неефективност (за 41%) и умишлено късно плащане (30% при 64% за 2015 г.).

Големите и малките

Проблем, който се посочва в изследването от по-малки компании, е, че по-големи компании налагат по-дълги срокове на плащане. Изводът е валиден за всички страни в Европа, участвали в допитването. Има голяма разлика между сроковете за плащане, давани от големите компании на другите компании. Средно разликата между най-късите и най-дългите срокове, позволявани от големите компании в B2B сделките, е 59 дни.

Оказвайки натиск върху по-малките компании да приемат по-дълги срокове за плащане, се създава нестабилност, несигурност и по-малко възможности за откриване на нови работни места, което не би могло да бъде в дългосрочен интерес на който и да било бизнес лидер. Това посочва в коментара си към изследването Майкъл Ериксон, президент и главен изпълнителен директор на Intrum Justitia.

Размерът на компаниите в проучването е различен, но е определен според класификацията на ЕС за малки и средни предприятия. От всички фирми 73% са с персонал до 19 души, 11% са с персонал между 20 и 49 души, 9% са с между 50 и 249 наети, останалите 8% се разпределят между по-големи компании. По сектори най-голям дял в допитването имат компаниите от търговия на едро и дребно - 23%, с по 11% са компаниите в секторите производство и професионални, научни, технически, администрация и поддръжка и обслужващи дейности, 10% са в сектор строителство. Останалите сектори са информация и комуникации (6%), транспорт и съхранение (5%), недвижими имоти (4%), публична администрация, образование, здравеопазване и социални дейности (4%), селско, горско и рибно стопанство (3%), хотелиерство и ресторантьорство (2%), финансови и застрахователни услуги (2%) и др.

Intrum Justitia засилва присъствието си в Източна Европа чрез придобиване в Румъния

Шведската компания купува за 25 млн. евро една от водещите фирми за събиране на вземания в Румъния - Top Factoring. Очаква се сделката да приключи през второто тримесечие на 2017 г., като румънското поделение ще бъде част от централноевропейския регион на Intrum. Top Factoring има около 210 служители, основно занимаващи се със събиране на изкупени портфейли от дългове и по-малко с услуги по управление на кредити на клиенти на компанията. Фокусирана е основно в сегмента на банкови задължения и на такива към телекоми. Уверени сме, че румънският пазар на дългове е добре функциониращ и има потенциал за бъдещ растеж. С придобиването на Top Factoring ще разширим възможностите си за обслужване на клиенти в нов регион, посочва Майкъл Ериксон, президент и главен изпълнителен директор на Intrum.

Румъния беше посочена като пазара с най-голям обем сделки по продажба на портфейли от просрочени дългове за миналата година в последния доклад на Deloitte за пазара на необслужвани кредити.

Сега

КАТ ще глобява за превишена средна скорост на две магистрали. Пътната полиция вече глобява за неспазването на средна скорост на две от най-натоварените магистрали - "Тракия" и "Люлин", съобщиха пред "Сега" от МВР.

Идеята е да се определи средна скорост на движение на опасни участъци от аутобана, в които стават много катастрофи. При неспазването й следва глоба. Понятие "средна скорост" не съществува в законите, но КАТ има правомощието да установява ограничения с пътни знаци. Под средна скорост се разбира максимално разрешената скорост за даден участък.

В момента такава система действа в един от тунелите на магистрала "Люлин". При нея се определя средна скорост от 80 км/ч например, както и входни и изходни точки на даден участък. Там се поставят камери, които следят за колко време един автомобил изминава участъка. Ако предварително е изчислено, че при скорост от 80 км/ч отсечката се минава за 3 минути, но конкретна кола я премине за по-кратко време, се приема, че се е движила с по-висока скорост и водачът се глобява.

"Миналата година имахме 30 хил. фиша за неспазване на средната скорост", обясниха от КАТ. Пернишкият съд е единственият, който има практика по казуса, защото само в неговия регион има подобна система. Справка в решенията му показва, че според съдиите проблем със средната скорост няма. Устройствата за измерването й се приравняват на останалите технически средства, описани в закона, смята съдът.

Пътният участък от магистрала "Тракия", където ще се засича средната скорост, е в района на Пловдив. Той е избран заради големия брой катастрофи там. Парите за внедряването са от фонда за безопасност на движението, който пък се финансира с отчисления от платените глоби за нарушения. Камерите ще струват около 200 хил. лв.

Благодарение на новите си радари КАТ ще следи и за сключена задължителна "Гражданска отговорност" на преминаващите коли. Системата ще има връзка с Гаранционния фонд, където пък се съдържа информацията за сключените застраховки. При заснемане на кола системата ще изпраща данни до фонда, за да се провери дали колата е застрахована. В противен случай ще се издава електронен фиш.

"Все още обаче няма автоматична връзка между двете системи, тя е в процес на разработване", обясни за "Сега" изпълнителният директор на фонда Борислав Михайлов. "Всеки месец данните на КАТ за броя на регистрираните автомобили се наслагват върху регистъра на Гаранционния фонд и така излизат колите без "Гражданска застраховка", обясни той.

От началото на годината регистрацията на 300 хил. коли без задължителната застраховка е била заличена служебно. Според Михайлов броят на автомобилите без валидна "Гражданска отговорност" е далеч по-голям - 580 000. Собствениците им не са реагирали в едномесечния срок, след като са били писмено уведомени за изтеклата застраховка. Фондът е изпратил такива писма на близо 750 000 собственици.

Голямата част от дерегистрираните от КАТ автомобили са без застраховка повече от година - те не са в движение, собствениците им нямат намерение да ги карат или са продадени зад граница. До момента едва 4136 шофьори са платили застраховката си и са получили отново регистрация. Възстановяването на регистрацията в КАТ става веднага след плащането. Незастрахованите коли вече са под 10%.

Камери

Пътната полиция планира да се сдобие с още 15 стационарни камери, които да се монтират на различни места по пътищата. Освен тях ще се купят и още 28 преносими камери. В момента КАТ има 148 мобилни устройства.

Гърция

Засилени проверки по пътищата започна от вчера пътната полиция в Гърция, предаде БНР. С много високи глоби се наказват пpeвишeнaта cкopocт и нeпpaвилнoто пapкиpaнe. Полицаите могат и да свалят peгиcтpaциoннитe нoмepa нa aвтoмoбилитe, чиито шофьори са нарушили правилата. Пътните полицаи могат да пpoвepявaт и дoкyмeнтитe нa пътyвaщитe - цeлтa e дa ce пpeдoтвpaти тpaфикът нa нeлeгaлни имигpaнти. Властите предупреждават шофьорите, че ако мaлoлeтни бeжaнци пoиcкaт пoмoщ oт тях, нeзaбaвнo трябва да съобщят за това в пoлициятa.

Пловдивският панаир "зави" към развитие на операта. Развитието на изкуството се оказа от първостепенна важност за затъналия в дългове Международен панаир в Пловдив. Вчера кметът на града Иван Тотев, мажоритарният собственик на дружеството Георги Гергов и министърът на културата от двата кабинета на ГЕРБ Вежди Рашидов обявиха единодушно, че много искат да бъде построен Дом на операта на територията на изложението. Бъдещата културна придобивка се оказа алиби за влизането на общината като съсобственик в дружеството, макар градежът да е "гарантиран" единствено от мъгляви обещания. Пловдивската опера е държавна, но държавата не е вземала решение за строеж, не е одобряван бюджет. Като "мотор" на начинанието бе представен Вежди Рашидов, който в момента не е нито министър, нито депутат.

Тотев, Гергов и Рашидов вчера се срещаха с лидерите на групите в общинския съвет и с инициативния комитет, който иска да бъде вдигнат нов дом за тукашната опера. След това кметът и бившият министър обясниха на журналистите колко добре би било Пловдив да вземе държавните акции в панаира, като срещу това градът се сдобие с нова опера. Сградата щяла да бъде вдигната малко след входа на изложението, до знамената, и всъщност щяла да бъде дом на изкуството, тъй като освен опера, може да приюти музей или друга културна институция. Бизнесменът Гергов също се оказа голям любител на културата. На този етап разбирателство има и градът ни може да има съвременна сграда за култура на самото лице на панаира, зад пилоните със знамена, където в момента се намира бетонен паркинг на няколко нива. Става въпрос за близо шест декара, които предоставям за опера. Но ако няма опера, няма терен. Ако на това място не се изгради сграда за операта, панаирът ще си го вземе обратно, обяви Георги Гергов.

Кметът Тотев пък определи Рашидов като човек, който "ще играе ключова роля в културния живот в страната в следващите четири години". А Рашидов пък на едро изчисли, че за строежа ще са нужни 50-60 млн. лв. Основното финансиране щяло да бъде държавно, но щяла да помага и общината. "Ударим ли първа копка, Пловдив ще има опера. Общината ще се грижи за прилежащите пространства. Там могат да се случат много неща. Може да се направи галерия в някакъв момент например, нужен е и паркинг. Ще намерим парите", заяви Рашидов, цитиран от сайта "Под тепето". Тотев пък добави, че имало други три варианта за терен, но те се оказали неподходящи. "Ако общината има дялово участие в панаира, ще може да инвестира там публични средства за изграждането на опера и прилежащите й части", заяви кметът.

От обясненията на тримата се разбра, че предстои сключване на тристранно споразумение между панаирното дружество, общината и държавата. Всичко това трябва да бъде одобрено от пловдивския общински съвет. Той ще заседава в четвъртък, а решението му изглежда предизвестено.

Миналото лято правителството реши да подари държавните акции в панаирното дружество (49%) на общините Варна и Пловдив. Управата на морската столица прие подаръка, но в Пловдив кметът Тотев и общинските съветници, вкл. тези от ГЕРБ, се възпротивиха яростно, отказвайки да изпълнят решението на собственото си правителство. Основният им мотив беше, че общината може да се натовари с дългове, а и имат злополучно партньорство с бизнесмена Гергов, който контролира 51% от "Международен панаир Пловдив". Десетина дни след парламентарния вот ситуацията се промени - зам.-кметът Розалин Петков внесе проект за приемане на акциите, а началникът му Тотев вече е горещ привърженик на идеята за съдружие с Гергов, който е член на изпълнителното бюро на БСП и приближен на лидера Корнелия Нинова.

При обсъжданията на акциите миналото лято във варненския и пловдивския съвет бе споменато, че "Международен панаир - Пловдив" има към 50 млн. лв. дългове. Именно многото заеми бяха в основата на гласовете "против" и в двата местни парламента. След това стана ясно, че дружеството е взело голям кредит от Българската банка за развитие (ББР), а активите му са заложени като обезпечение. Обвързването с ББР бе основният мотив на пловдивския зам.-кмет Розалин Петков, че общината вече може да влезе в съдружие - при неплащане на кредитите панаирът щял да стане държавен, т.е. нямало как "собствеността да се изгуби". Другият мотив бе строежът на операта.

Край морето

Вкарването на Варна в схемата за собствеността на Пловдивския панаир бе с цел морската община на по-късен етап да замени дела си срещу процентите на Гергов във варненското дружество "Търговски дом". То стопанисва терен, известен като Дупката, върху която бизнесменът щеше да строи ЦУМ. Гергов е мажоритарен собственик там, община Варна има малки дялове. Заради намерени археологически ценности градежът на ЦУМ пропадна, а теренът зее празен. Държавата и община Варна се чудеха през годините с какво да "приласкаят" Гергов да се раздели със собствеността си в "Търговски дом". Общината иска да облагороди пространството, като придобие контрола. И във Варна като "парламентьор" няколко пъти се яви Рашидов.

Труд

Пенсии - 200 лв. минимум, кандисаха патриотите. На 200 лева минимална пенсия са склонни да кандисат патриотите и да си стиснат ръцете с ГЕРБ за коалиция. Предизборната платформа на „Обединени патриоти" (ОП) предвиждаше вдигане на прага на парите за старост до 300 лева, но от партията на Бойко Борисов бяха категорични, че това е невъзможно. Увеличението на минималните пенсии се оказа най-трудната тема от преговорния процес. Участници в него съобщиха пред „Труд", че не е достатъчно ГЕРБ да приемат още от следващата година прагът на пенсиите да стане 200 лв. Изчисленията показвали, че за увеличението ще са необходими малко над 300 млн. лв. Другото условие на патриотите е индексация на всички пенсии. От ГЕРБ обещали да направят разчети кога и с колко ще е възможно да се увеличат те. Очаква се на днешните преговори пенсиите да са основен акцент.

Повече от три часа продължи срещата между двете партии на Велики понеделник. От преговорните екипи обясниха, че постигането на консенсус от вчера е още по-трудно заради навлизането в периода на ретроградния Меркурий, който ще продължи до 4 май. „Труд" научи, че звездата на туризма е огряла вчерашните разговори между бъдещите партньори. От ОП настояли в парламента да се създаде отделна постоянна комисия по туризъм, а ГЕРБ приели идеята им.

„С „Обединени патриоти" намираме консенсус по секторите „сигурност", „енергетика", „спорт" и „туризъм", заяви след вчерашната среща заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той изрази надежда до края на седмицата да бъде постигнато съгласие по повечето от политиките на бъдещия кабинет.

Цветанов отрече да са дискутирани имена на бъдещи министри, както и на шеф на Народното събрание. „Не е обсъждана и темата за номинирането на еврокомисар", каза още той.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов бе категоричен, че докато не приключи обсъждането на управленската програма, няма да бъдат коментирани постове в Министерския съвет.

Симеонов съобщи, че продължават преговорите по темите образование, социална политика, икономика и външна политика.

От преговарящите екипи обясниха, че не са обсъждали създаването на мегаагенция в помощ на бизнеса. Идеята и на ГЕРБ и на ОП била да се намали администрацията, а не да се създава нова.

Борисов: Консенсус за мигрантите и председателството

Генерала поставя пред БСП и ДПС надпартийните теми на 44-то народно събрание

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започва поредица от разговори от днес с останалите парламентарни партии за постигане на национален консенсус по най-важните теми пред България. Както вече стана ясно, тази седмица ще бъдат проведени срещи от страна на ГЕРБ и с останалите политически сили в 44-тото народно събрание. Днес от 14.00 часа Борисов ще разговаря с лидера на БСП Корнелия Нинова. А в сряда от 11.00 часа е предвидена срещата с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ. Лидерът на ГЕРБ изпрати писма-покани за предстоящите срещи на върха до ръководствата на формациите. И в тях са посочени 4 основни теми, по които според лидера на ГЕРБ е необходимо да бъде постигнат национален консенсус - мигрантската криза, председателството на България на Съвета на ЕС, опасностите след Брекзит и Европа на 2 скорости. Лидерските срещи се провеждат извън коалиционните преговори с Обединените патриоти. Но „заслужават сериозен дебат и обща национална позиция", пише Бойко Борисов до Нинова и Карадайъ. От БСП вече на няколко пъти категорично отказаха общо управление с ГЕРБ. От ДПС подобна позиция обаче не беше изказана на национално ниво. Но лидерът на европейските либерали Ханс ван Баален изрази надежда, че „ДПС ще бъде поканена да вземе участие в новото правителство на България, защото това ще направи страната по-стабилна и по-либерална". Затова и вчера се появиха различни тълкувания на финала на писмото от Борисов до Карадайъ: "Отчитайки заявената от Вас позиция, че ДПС ще бъде опозиция в 44-то Народно събрание, убеден съм, че националните интереси на България се нуждаят от консенсус и надпартийност".

По-евтини яйца от Полша и Румъния заляха пазара срещу Великден. С няколко стотинки по-евтини яйца от Полша и Румъния заляха пазара във Варна за Великден.

Вносът се предлага предимно в големите търговски вериги. Родните яйца от най-големия производител в България „Яйца и птици- Зора" в добричкото село Дончево излизат от завода на цени от 14 ст. и 15 ст. без ДДС съответно за размери M и L.

Годишната му продукция е 140 000 000 броя. Вносните яйца може и да са малко по-евтини, но в Полша ДДС-то е 9%, а производители и търговци получават държавна субсидия за износа. Така че на един и същи пазар излизаме от различни производствени и данъчни условия, коментира за „Труд" Иван Иванов, директор на комбината в Дончево.

Той припомни, че по европейските стандарти продажбата на яйца трябва да стане до 28-ия ден от снасянето им и 8 дни преди да е изтекъл срокът им за годност. Как вносната продукция може да се вмести в тези изисквания, вероятно минава през цехове за преопаковане с нови етикети, допуска родният производител и се надява отговор да дадат от Агенцията по безопасност на храните след направените проверки.

Стандарт

Патрули от ученици. Патрули от по-големите ученици да следят за дисциплината в междучасията. Това е една от мерките, които просветният министър Николай Денков предвижда срещу агресията в училище. Децата да разясняват на съучениците си правата им на закрила срещу насилие, гласи друга идея.

Учителите пък ще преминат обучения по оказване на първа помощ, за да могат да реагират при инциденти. Ще се изгради и система за постоянна връзка между тях и личните лекари на учениците.

Преподавателите ще изкарат и курсове за работа с деца, които имат емоционални и поведенчески проблеми. Ще бъдат обучени също как да се борят с агресията и кибертормоза.

Общо 22 мерки влизат в плана за превенция на насилието в училище, който министър Денков представи вчера.

Бизнесът пита за Закона за храните. Ще има ли скоро нов Закон за храните? Ще има ли мерки от държавата, с които да се намали ценовият шок за фирмите след поскъпването на газа с близо 30% и на тока с 1%? Това са сред най-важните въпроси на бизнеса, които ще бъдат поставени днес по време на дискусията "Да! На българските храни". Форумът е част от националната кампания "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. Проектът за нов Закон за храните бе внесен за разглеждане в 43-тото народно събрание, което не успя да го приеме. Днес депутати от основните политически сили, които ще влязат в новия парламент, ще обяснят дали се предвиждат промени в законопроекта и колко време ще е нужно за приемането на текстовете, които са от много важни за фирмите от хранителната индустрия.

На форума ще стане ясно и ще търсят ли новите управляващи възможности за поевтиняване на синьото гориво, чийто скок ще повлече нагоре цената на много стоки, а най-голям удар ще понесат производителите на хляб. "Ние ще се опитаме да намерим резерви в "Булгаргаз", през които да се поиска по-ниска цена на газа. Това не е влияние върху КЕВР. Опитваме се да създадем механизми за ефективност на работата на такива предприятия и там, където е възможно, цените да не бъдат увеличавани", заяви вчера депутатът Тома Биков от ГЕРБ пред БНТ.

Кога ще бъде отворена мярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони, какви са възможностите за увеличаване на експорта на български стоки, какво още предвиждат търговските вериги за популяризиране на български стоки, са част от въпросите, които ще бъдат поставени на форума. За бизнеса на дневен ред отново е и темата за намаляване на ДДС за храните.

На дискусията ще присъстват министърът на земеделието в служебния кабинет проф. Христо Бозуков, заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, омбудсманът Мая Манолова, шефът на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, заместник-директорът на фонд "Земеделие" Иванка Багдатова, зам.-шефът на БАБХ доц.д-р Тодорка Янковска-Стефанова, шефът на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев, депутати, представители на браншови организации от хранително-вкусовия бранш и предприемачи.

"Канал 3"  ще предава дискусията на живо.

Монитор

Под 100 ученици във всяко четвърто школо. Почти една четвърт от школата у нас имат до 100 ученици в класните си стаи. Числото е сравнимо с броя на децата в един училищен випуск от около четири паралелки. И докато някои учебни заведения имат по няколко такива випуска, други пустеят и отчитат дефицит на деца.

В страната има общо 2470 училища, като 638 от тях имат до сто ученици. Това става ясно от справка на Министерството на образованието и науката, с която „Монитор" разполага. Около 611 пък са и школата, в които учениците наброяват между 101-200, показва още справката. Така на практика около половината от учебните заведения у нас имат до 200 ученици.

Заместник-министърът на образованието Мария Гайдарова обяснява скромния брой ученици в голяма част от школата с демографската криза. От друга страна обаче обществото имало негативна нагласа към закриване на школата и това е другата причина, поради която учебни заведения с малко ученици продължават да функционират.

„Това идва от вековните традиции на нашето общество, че училището е стожер на нашето бъдеще и развитие", коментира зам.-министър Гайдарова. От гледна точка на делегираните бюджети, при които школата получават субсидия за брой ученици, тя коментира, че всяко училище, както малко, така и голямо, може да има финансови затруднения, ако не си планира добре средствата, с които разполага.

Скокът на парното двойно по-голям от повишението на газа. Одобреният преди само седмица от КЕВР скок в цената на парното е двойно по-голям, отколкото повишението на газа спрямо 2012 година. Парадоксът в решението на регулатора лъсва при преглед на движението на двете стойности през последните 5 години.

От 2012 г., когато бе пикът в цената на газа, досега стойността му намаляваше. За първи път от петилетка цената му нарасна в началото на месеца - с 30%. Новата цена на синьото гориво е почти 382,99 лв. за 1000 куб. м без ДДС. Дори и при нея обаче то е с 50% по-ниско от пиковата стойност от третото тримесечие на 2012 г. В същото време парното в столицата е само с 28,68% по-евтино от тогава, когато цената му е била 129, 24 лв. за мегаватчас.

Сега цената му е 95 лева за метаватчас с ДДС

За последните години е имало два пъти сходни цени на газа, като парното е било все по-евтино, отколкото е в момента. Така например през 2009 г. стойността на природния газ е била 365,03 лева, а мегаватчас топло с ДДС е било почти 87 лв., или с около 8 лв. по-евтино. Още по-абсурдно, но показателно е другото сравнение - с цените от първото тримесечие на 2016 г. Тогава 1000 куб. м синьо гориво са стрували 413,28 лв. без ДДС, а парното в София е било - почти 85 за МВтч с ДДС, т.е. - с десетарка по-евтино отсега.

Според омбудсмана на Републиката Мая Манолова в последните 2 години столичната „Топлофикация" е надвзела суми в размер на 11 млн. лв. от абонатите си в София, като за определени периоди те са достигали до 20 млн. лв. По думите й КЕВР миналата година е намалил цените на природния газ с общо 33% до края на годината, но цената на парното се е понижила само с 8%. „Това са необосновани решения на КЕВР, взети непрозрачно и без аргументи. Това са лобистки решения в полза на силните на деня и в ущърб на българските граждани", допълни Манолова. „Топлофикация" плаща природния газ на по-ниски цени, а го продава на по-високи в топлоенергията на столичани", поясни Манолова, цитирана от бТВ. По думите й това е парадоксално, защото столичното парно затъва с все повече и повече дългове, въпреки че надвзима от столичани.

Председателят на КЕВР инж. Иван Иванов пък изрази надежда, че парното до края на годината може да поевтинее. „Надявам се, че България ще предоговори с „Газпром" условията за доставка на природен газ и то в наш национален интерес, което да доведе до известно поевтиняване", каза той в сутрешния блок на БНТ.

Вчера Сдружение „Федерация на потребителите в България" и Сдружение „Гражданско движение ДНЕС" , подпомогнати от експертите на омбудсмана Мая Манолова, наречени от шефа на КЕВР Иван Иванов „пишман експерти" и „манипулатори на обществено мнение", дадоха на съд решението на регулатора за шоковото увеличение цените на природния газ.

„Считаме решението за незаконосъобразно поради съществени нарушения и противоречие с Административно-процесуалния кодекс и Закона за енергетиката", пише в жалбата до Административен съд - София.