Стандарт

Инвестираме чрез БФБ в държавни облигации. Гражданите и фирмите ще могат да инвестират в държавни ценни книжа, които ще се търгуват на Българската фондова борса. Новата възможност ще даде добра алтернатива за инвестиране на свободните средства на домакинствата и фирмите на фона на падащите лихви по банковите влогове. А съгласно законодателен пакет на ЕС, крайният срок за ефективното въвеждане на търговията с ДЦК на място за търговия е юли 2018 г. Но вероятно сделки с ДЦК на родната борса ще може да се правят още през месец май тази година. Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2017-2019 г. предвижда вторичният пазар на държавни ценни книжа (ДЦК) да бъде насърчен чрез създаването на възможност за сключване на сделки на регулиран пазар, както и на платформа за електронна търговия. Вторичната търговия на ДЦК ще бъде допусната едновременно на "Българска фондова борса - София" АД и на системата E-Bond - електронна функционалност към платформата Bloomberg, казаха от Министерството на финансите. До това решение се е стигнало след извършен анализ на различните алтернативи за избор на място за търговия, който е направен в тясно сътрудничество с основните пазарни участници. За да станат тези промени възможни ще бъдат направени промени в наредбата за търговия с ДЦК, които вече са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане.

В резултат на възможността ДЦК да се търгуват на БФБ и на системата E-Bond ще се улесни достъпът до тях на по-широк кръг инвеститори, включително чуждестранни, посредством свободно достъпни и справедливи цени. Така гражданите и фирмите също по-лесно ще може да инвестират в ДЦК, като ще бъде необходимо само да си изберат инвестиционен посредник, който да дава поръчки на БФБ от тяхно име. С законодателния пакет на ЕС се въвежда и нов вид място за търговия OTF - организирана система за търговия (ОСТ), с цел финансовите пазари да станат по-прозрачни и по-ефективни и да бъдат създадени условия за равнопоставеност между различни места, предлагащи многостранни търговски услуги. ОСТ означава многостранна система, която не е регулиран пазар или многостранна система за търговия и в която многобройни интереси на трети лица за покупка и продажба на облигации, структурирани финансови продукти, квоти за емисии или деривати могат да доведат до сключването на сделки.

Фонд ще връща умове от чужбина. Фонд с 5 млн. лв. на година може да връща български умове от чужбина. Идеята огласи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски в интервю за "Стандарт". Моделът вече се прилага в Европа, където дават 50 000-60 000 евро на година на такъв проект, в който са включени заплатата на учения, средства за пътуване, както и финансова подкрепа на институцията, която го приема.

"МОН обявява програмата и заделя ресурс. Казва на хората от чужбина, не само на българите: даваме на година определен брой реинтеграционни грантове", обясни акад. Ревалски. Според него за България и 50 000 лв. годишно ще са привлекателни. 100 души на година ще "струват" 5 милиона лева, изчисли председателят на БАН.

Проектите може да са от 2 до 4 г. Част от тези хора със сигурност ще останат в България и след приключване на проекта. Това ще помогне за решаване на проблема с недостига на учени между 35 и 45 г.

Капитал Daily

Чуждите инвестиции са намалели с над 1 млрд. евро през 2016 г. Преките чуждестранни инвестиции в България са се понижили с над 1 млрд. евро, или 59.7% на годишна база към края на миналата година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Общата им сума е 682.8 млн. евро в сравнение с 1.7 млрд. евро година по-рано.

Свиване има във всички категории, но с най-голяма тежест в понижението е намаляването на по-дългосрочните вложения на международни компании в акционерни участия в дъщерни дружества в страната - т.е. в дялов капитал. Общо за изминалата година техният обем е бил 222.3 млн. евро в сравнение с 1.1 млрд. евро през 2015 г. Те са важни, тъй като имат най-голямо значение за осигуряване на дългосрочен растеж.

Продължаващ спад

Данните на БНБ са предварителни и през следващите месеци ще претърпят няколко ревизии, като обикновено промените са в посока към подобряване на резултатите. Макар и това по всяка вероятност да доведе до стопяване на отчетената разлика спрямо миналата година, като цяло статистиката от последните месеци все по-ясно говори за забавяне в темповете, с които българската икономика съумява да привлича така важните за дългосрочния й растеж чуждестранни вложения.

През цялата изминала година темповете на нарастване на инвестициите на международни компании в страната бяха по-бавни в сравнение с 2015 г., но до юли все пак статистиката показваше нетно нарастване в обема им на месечна база. Август беше първият месец на годината, в който беше отчетено нетно изтегляне на средства от страна на чуждестранните инвеститори, като през следващите месеци от август до ноември се редуваха умерени понижения и покачвания. Публикуваните от БНБ през миналата седмица данни обаче показаха свиване с доста по-значителните 258.3 млн. евро само за декември. За сравнение, през същия месец на 2015 г. е бил отчетен нетен спад с 88 млн. евро. И в двата случая основната причина е по-малкият обем на т.нар. инвестиции в дългови инструменти - т.е. средствата, които компаниите майки в чужбина предоставят на дъщерните си дружества в страната било то за оборотни нужди или например за модернизиране на производството им.

По-притеснителното обаче е, че статистиката за месеца показва и ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на по-дългосрочен интерес към местната икономика, тъй като излизането от тях е по-трудно в сравнение с изтеглянето на пари, отпуснати под формата на заем за дъщерна компания. През декември нетният отлив на вложенията в акционерни участия е с 47.7 млн. евро в сравнение с ръст от 119.7 млн. евро година по-рано.

Откъде идват инвестициите

Основните потоци на чуждестранни инвестиции в България продължават да идват от офшорни зони като Люксембург и държави с облекчено данъчно законодателство като Холандия, където са регистрирани дъщерните компании на много дружества от трети страни, които развиват чрез тях бизнеса си в България. Общо за миналата година от Люксембург са дошли 19.9% от международните вложения в страната, или нетно 135.6 млн. евро, като голяма част от тези средства вероятно на практика са инвестирани от български граждани, прикриващи собствеността си чрез офшорни компании.

Приблизително толкова е и делът на инвестициите, които влизат в страната от Холандия - 18.8%, или нетно 128.1 млн. евро. Третата позиция е за Великобритания, откъдето през 2016 г. са дошли 17.3%, или 118.1 млн. евро от чуждестранните инвестиции в българската икономика.

Платежният баланс остава на плюс

Предварителните данни на БНБ показват още, че платежният баланс на страната е положителен - 2.88 млрд. евро за периода януари - декември 2016 г. За сравнение, година по-рано резултатът за същия период беше излишък от 1.59 млрд. евро. Само за декември обаче данните сочат дефицит по текущата и капиталовата сметка от 494.1 млн. евро при дефицит от 69 млн. евро за същия месец на 2015 г.

Търговското салдо също остава отрицателно, като за периода януари - декември то е 1.79 млрд. евро (при дефицит от 2.62 млрд. евро година по-рано) и се формира от по-високия внос на стоки (24.4 млрд. евро) спрямо износа (22.6 млрд. евро). Само за последния месец на годината вносът на стоки е бил 2.23 млрд. евро (10.7% ръст на годишна база), а износът - 2.04 млрд. евро (20.7% повече спрямо година по-рано).

Очакват се още инвестиции в сектора на бизнес имотите. Общата инвестиционна стойност в сектора на бизнес имотите през 2016 г. е достигнала почти 262 млн. eвро, сочат данните на консултантската компания Colliers International. Като най-големи сделки, които формират 36% от общия обем, от Colliers посочват продажбата на Sofia Airport Center, логистичната база на СОМАТ и стоков базар "Илиянци". Най-голям дял от транзакциите имат сделките с хотели. Годишният доклад на експертите сочи, че за разлика от първото полугодие на 2016 г., когато делът на международните купувачи е бил 59% от всички сделки, то през втората половина на годината доминиращи отново са българските инвеститори - 75%. Това е тенденция, която продължава от 2012 г. насам.

От Colliers предвиждат до края на годината инвестиционният обем значително да надвиши този от 2016 г., като се очакват по-ниски нива на възвращаемост. Сегментите с най-голям инвестиционен потенциал ще останат офиси и търговски площи, при които се наблюдава устойчиво развитие, висока заетост на проектите и стабилни наемни нива.

Повече предлагане в офисите

През втората половина на 2016 г. предлагането на модерни офис площи клас А и Б в София се е увеличило със стабилен темп от 2% и достига 1.9 млн. кв.м, изчисляват от Colliers. От тях новите площи са 41 257 кв.м, от които 70% в проекти от най-високия клас. Само при този тип проекти предлагането е пораснало с 5% през второто полугодие, а общо за цялата година ръстът е в размер на 4%.

Търсенето, от друга страна, поддържа високите си нива, което обуславя започналото още през първото полугодие на миналата година активно строителство на офисни сгради. Общият размер на брутно наетите площи през миналата година е 130 хил. кв.м в сравнение със 112.9 хил. кв.м през 2015 г.

Новите търговски площи

Второто полугодие на 2016 г. е първото от година насам, в което се отчита ръст на общия обем търговски площи. Той се дължи на откриването на Mall Markovo Tepe в Пловдив. От Colliers посочват, че индикаторът "наситеност на търговски площи на 1000 души население" запазва нивото си от 323 кв. м, като бележи несъществено увеличение за страната - 111 кв.м.

В периода юли - декември на миналата година наемните нива на първокласни локации в търговските центрове и на бул. "Витоша" регистрират леко покачване със стойности съответно 35 евро/ кв.м и 45 евро/ кв.м.

През 2017 г. предстои да започне реализацията на нов търговски център в Русе - Shopping Arena Ruse, който ще бъде част от мултифункционален комплекс, включващ офисна сграда, хотел и вече функционираща спортна зала, съобщават от Colliers.

Индустриално задвижване

Предлагането на складови и логистични площи се увеличава постепенно от 2009 г. насам и през 2016 г. не прави изключение, потвърждават данните на Colliers. През миналата година увеличението е 5%, а общата квадратура е 839 хил. кв.м. Основна заслуга за тези данни имат спекулативно построените проекти като Sofia Ring Logistics Park, East Ring Logistics Park и Industrial Park Sofia East.

Усвоените площи на годишна база през 2016 г. отчитат спад спрямо нивата от 2015 г., като приблизително 53 000 кв.м са отдадени в спекулативно построени и съществуващи складови и логистични площи. Очакването на експертите е наемните нива да останат стабилни, а спекулативното строителство да продължи.

Сега

Само в София минималната заплата е значително по-ниска от средната. Минималната заплата в страната се е доближила опасно близо до средното възнаграждение в почти всички области. Това показват последните данни на националната статистика за миналата година. Най-ниското възнаграждение тогава бе 420 лв., а от януари стана 460 лв. С това последно увеличение според работодателите вече има области, в които минималната заплата е 80% от средната.

Само в столицата миналата година заплата от 420 лв. заедно със средната добавка за стаж от 12%, която работодателите използват при техните изчисления, е била под 50% от средната. За София това съотношение е било 37% и е най-благоприятното у нас. Във всички останали области границата от 50% вече е премината. Във Видинско минималната заплата е стигнала цели 73% от това, което средно получават хората в региона. В област Кюстендил съотношението също е тревожно - 71%, а в Благоевград е било 70%. В 17 области у нас минималната заплата е между 60 и 70% от средната в тях. За сравнение - по данни на АИКБ средното ниво през 2015 г. е било малко над 40%. По този показател страната ни е била на трето място, като преди нас са Люксембург и Словения.

Работодателите отдавна твърдят, че минималната заплата заема твърде голям дял от средната за страната, което поставя проблеми пред слабо развитите региони, където възнагражденията на хората без образование и на тези с квалификация се сближават. От Асоциацията на индустриалния капитал твърдят, че това съотношение трябва да е 30-40%. Бизнесът е против административното определяне на нивата на минималните доходи, като дори има съгласие със синдикатите, че трябва да се изработи механизъм с ясни критерии за това. Служебният министър на труда Гълъб Донев вече направи заявка да търси формула за определяне на минималната заплата.

От друга страна, минималната заплата у нас остава най-ниската в Европа, като разликите с повечето страни са зашеметяващи. Все пак анализ на АИКБ за последните 17 години показва, че ножицата между българските и европейските минимални доходи се затваря. Работодателската организация е събрала информация за периода от 2000 до 2016 г. През това време минималната заплата у нас е нараснала седем пъти, което обаче не е достатъчно да я отлепи от дъното в Европа. Част от мотивите на социалното министерство, с които бе предложено увеличението на 460 лв. за тази година, бяха, че минималната заплата у нас е 78% от тази в Румъния и девет пъти по-ниска от тази в Люксембург. "България е на последното място по този показател в ЕС, като зад нас с по-ниска минимална работна заплата в Европа е Албания", посочват от ведомството.

Любопитно е, че през 2000 г. България е изпреварвала Румъния, но през 2015 г. вече Румъния е пред нас. Според данните на АИКБ през 2000 г. минималното възнаграждение в страната е било 34 евро, а през 2015 г. е 194 евро. Това прави увеличение от малко над 467% за 15 години. Само Румъния ни изпреварва в Европа по ръст - от почти 25 евро там заплата е скочила на почти 218 евро. За този период над 300% ръст има още в Словакия, Естония и Латвия. Най-нисък ръст са отбелязали в Гърция - от 543 евро през 2000 г. минималното заплащане се е увеличило до 684 евро за 2015 г. Това е само 25 на сто увеличение. В Белгия ръстът е 37 на сто - до 1502 евро. Под 50% увеличение има още във Великобритания, Малта, Франция, Холандия.

"Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо минималните месечни заплати за 1 януари 2016 г. Сега вече процентът на увеличението за Румъния е 857%, а за България е 526.80%. Докато за останалите европейски страни ръстът на минималната заплата към 1 януари 2016 г. е незначително по-голям в сравнение с 2015 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и дори ускорява стремителния си ръст, като съответно са преминати психологическите граници от 800% за Румъния и 500% за България", обясняват от АИКБ. Експертите посочват, че въпреки че Румъния ни изпреварва по ръст, "трябва да се отбележи, че там съотношението минимална към средна заплата е по-ниско - тоест по-адекватно и приемливо".

Ако се сравняват нивата на минималните заплати у нас и в Европа, се вижда, че разликите намаляват. Например през 2000 г. в Полша са получавали минимум 161 евро, което е било 5 пъти повече, отколкото у нас. Към 2015 г. тази разлика се е стопила - минималната заплата в Полша е скочила на 410 евро, което е "само" два пъти повече от България. Разликата с Латвия също намалява - два пъти и половина по-високата заплата през 2000 г. (85 евро), през 2015 г. разликата се е стопила до 1.7 (360 евро). С Естония разликата се е стопила с по-малко - от 2.6 пъти до два пъти - през 2015 г. там минималното заплащане е 390 евро. С Унгария разликата е паднала от три пъти до 1.7 пъти - 333 евро е към 2015 г. заплатата. В Словения пък през 2000 г. са вземали по 373 евро, тоест 11 пъти повече от българите. 15 години по-късно разликата е станала "само" 4 пъти - там заплата се е увеличила със 111 на сто до 791 евро. Ако се сравняваме с Франция, стопяването на разликите е още по-впечатляващо, защото французите са получавали почти 31 пъти по-висока от нашата минимална заплата в началото на века (1049 евро). През 2015 г. тази разлика се е стопила "само" до 7 пъти - 1458 евро във Франция (и ръст само от 39 на сто) срещу 194 евро у нас.

Най-висока минимална заплата винаги са получавали в Люксембург - цели 35 пъти по-висока е минималната заплата от 1191 евро през 2000 г. там в сравнение с нашата за същата година. И ако има нещо добро в това сравнение, то е, че през 2015 г. разликата вече е "само" 10 пъти, защото минималното възнаграждение в Люксембург е скочило до 1923 евро (с 61%). Разликите се стопяват и с всички останали страни, показват още данните на АИКБ.

Кметовете ще питат МРРБ има ли пари за саниране за всеки блок. Общините ще трябва да съгласуват всяко решение за саниране на тяхна територия с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това става ясно от специално писмо с указания на служебния зам.-министър арх. Виолета Комитова до всички кметове, областни управители, Българската банка за развитие (ББР) и сдружението на общините.

Според указанията, изпратени миналата седмица, всяка община ще може да сключва договор с фирма изпълнител само след като получи потвърждение "за всеки конкретен случай" от министерството "за наличен финансов ресурс". По този начин ведомството реално въвежда ежедневно наблюдение на хода на харченето. Това става след като 1 милиард лева по програмата за "безплатното" саниране на правителството на ГЕРБ бяха похарчени за около 2 години до края на 2016 г. През януари, буквално в последните си дни, отиващият си парламент даде благословия за увеличаване на финансовия ресурс по програмата с още 1 милиард лева.

През ноември бившият регионален министър Лиляна Павлова спря програмата до осигуряване на допълнителни пари. Тогава тя издаде указания до кметовете да се въздържат от обявяване на нови търгове и подписване на договори поради изчерпване на финансовия ресурс. Според строители обаче одобрените от общините и ББР блокове значително са надвишили размера на сигурното финансиране - първия милиард лева. Както в. "Сега" писа, много общини са продължили да поемат ангажименти и във времето, когато не беше ясно дали депутатите ще одобрят увеличението на парите.

Това породи въпроса защо управляващото мнозинство толкова бърза с одобрението на допълнително финансиране - само в името на приоритета енергийна ефективност или за да избегне скандала, който щеше да последва при многото вече сключени договори със строители и липсата на пари. Показателен е и фактът, че първоначално БСП поиска решението да остане за следващия парламент, но бързо отстъпи - очевидно, за да "не се издънят" кметовете, както и да не загубят строителите с подписани договори добрия бизнес с държавно финансиране.

В указанията на зам.-министър Комитова има още едно важно условие, което общините трябва да спазват по програмата. Още при откриването на процедурите по обществените поръчки за саниране трябва да се запише, че те ще се изпълняват под условие - само ако има пари. Изрично се посочва, че търговете трябва да се обявяват по чл. 114 от Закона за обществените поръчки. Според него, когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес. Общините ще трябва да запишат в проектодоговорите клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. Така МРРБ ще се подсигури, че дори и да бъдат поети от общините ангажименти към строители, при липса на пари договорите ще се прекратяват. Ако пък държавата по-нататък реши да продължи програмата и да увеличава финансовия ресурс през 1-2 години, ще сработи клаузата "отложено плащане".

Разочарование

Новите указания означават, че много сдружения на собственици на блокове, предвидени за саниране, ще бъдат разочаровани, дори и да са подписали договори с ББР. Въпреки недоверието на много домакинства към програмата, интересът към нея досега беше голям. Затова отново ще спечелят сдруженията, които по-бързо се включат и кандидатстват за участие в санирането. От министерството и общините обаче се очаква да повишат качеството на изпълнение. Както вече се разбра, някои от първите обновени блокове - например в бургаския квартал "Меден рудник", протекоха. Строителите трябва да отстранят дефектите за своя сметка в рамките на гаранционните условия.

Труд

Вода за уста ви прави пияни. Дупничанин щеше да плати поддържането на устната си хигиена с шофьорската книжка. Катаджии спрели Ивайло Тасин за рутинна проверка край Бобошево, докато шофирал, и дрегерът отчел рекордните 4,99 промила в издишания от него въздух. Не му повярвали, когато заявил, че не е пил, а преди да седне зад волана, ял супа и си измил устата с „Листерин". Кръвната проба обаче се оказала отрицателна и потвърдила думите му. „Шофьорите трябва да знаят, че водата за уста ги прави пияни", потвърдиха експерти пред „Труд".

„До 27% стига съдържанието на алкохол в подобни течности, но след жабуркане с поглъщане от тях дрегерът може да установи концентрация на летливи редуциращи вещества в издишания въздух доста по-висока от 0,3 промила. При поглъщането на алкохол, както метилов, така и този, който се съдържа в „Листерин", той попада в хранителния тракт. При повторна проба, направена около 40 минути преди първоначалната, може да отчете много по-високо съдържание на алкохол в кръвта", казаха вещите лица. Съдебната практика има вече случаи на оправдани по обвинение за употреба на алкохол след експертизи, доказали влиянието на тази вода. За отбелязване е обаче, че има и безалкохолен „Листерин", казаха търговци.

„Когато ме провериха с дрегера, който показа 4,99 промила,останах изненадан. Не обичам да пия алкохол. Обясних им, че само съм си жабуркал за свеж дъх устата. И ето че в протокола за химичната експертиза ( №68 от 10 февруари 2017 г. - б.а.) се доказа правотата ми", разказва Тасин пред в. „Струма".

„Той се държеше адекватно, а дрегерът показваше, че е мъртвопиян. Ние също разбрахме, че има нещо странно", признали полицаите пред началството.

В САЩ 50-годишна годишна американка била осъдена, след като изпила три чаши „Листерин", седнала зад волана и предизвикала катастрофа. Шофьорката признала, че в желанието си да постигне перфектен дъх се нагълтала от бутилката с освежител за уста.

Плащат пътя на още учители. Държавата ще покрива транспортните разходи на пътуващите учители, които преподават в селища с до 30 000 жители, а не както досега само на тези, работещи в селища с до 5000 души. Промяната ще важи със задна дата от 1 януари 2017 г.

Утре министерството на образованието ще публикува за обществено обсъждане проект за промяна в Наредба №1, която урежда този въпрос, съобщи министър Николай Денков пред БНР.

Според Закона за предучилищното и училищното образование държавата възстановява пътните разноски на педагозите само ако училището е в „малко населено място". Действащата наредба на МОН приема за малки селищата с до 5000 души.

С предлаганата промяна се определя шест пъти по-висока горна граница на броя жители в „малко населено място".

В момента държавата покрива транспортните разходи на около 12 300 учители, което е 74% от всички пътуващи педагогически специалисти. След промяната в наредбата ще бъдат обхванати 90% от педагозите, които преподават извън населеното място, в което живеят. Това са над 14 600 от общо 16 500 пътуващи учители.

Промяната е резултат от прилагането на методика, основана на числеността на населението по данни на ГРАО.

Отчетени са два критерия. Първият е разпределението на населението по населени места, Взет е предвид и броят жители в областните административни центрове. Той се прилага, за да не се допусне областен град да попадне в групата на малките населени места. Към декември 2016 г. областният център с най-малък брой жители е Смолян - там трайно живеят малко над 30 000 души.

Монитор

Всеки десети прецакан с неизползван отпуск. 10% от работниците не могат да вземат полагаемото им се обезщетение за неизползван отпуск след прекратяване на договора, показва практиката на юристи.

„Работодателите просто отказват да им изплатят това обезщетение, въпреки че е регламентирано в Кодекса на труда", обясни адвокатът Веселин Василев.

Независимо дали служителят е напуснал или е бил уволнен, ако е работил поне 8 месеца в една фирма, той има право на компенсация за дните, останали му от платения годишен отпуск. Размерът на обезщетението зависи от възнаграждението на работника и остатъка от почивните му дни. Така служител със заплата от 1000 лв., който напусне работа без да е използвал 10 дни от отпуска си, трябва да получи обезщетение в размер на 454 лв. за останалите 10 дни.

За всеки невзет ден почивка работник на минимална заплата трябва да получи 20 лв., при условие, че в месеца е имало 22 работни дни. Тези, които се осигуряват на максималния осигурителен праг пък трябва вземат по 118 лв. за всеки отложен ден отпуск.

Практиката на Василев показва, че ощетените отказват да търсят правата си по съдебен път, защото размерът на компенсацията рядко надвишава 400 лв.

Режат точки за прием в 1-ви клас за измама с адрес. Ако родител подаде невярна информация за адреса на детето за прием в първи клас, точките ще бъдат намалени спрямо реалното местожителство. Такава мярка срещу пресичане на порочните практики с измами, свързани с адреса, се обсъждат преди окончателното приемане на системата за прием в първи клас от Столична община. Това означава, че след корекцията на точките за кандидат-първолака ще има два варианта. Първият е да се прекласира вече с реалния резултат в рамките на същия тур за прием в училище или да мине в следващо класиране в случай, че новите точки не са достатъчни. Това обясни за „Монитор" директорката на 23-то СУ и общинска съветничка от ГЕРБ Нина Чанева.

За да не се стига до такава ситуация, родителите трябва да попълват вярна информация за адреса и местоработата си при подаването на заявленията за прием на децата им в първи клас. На базата на тези документи училищата класират хлапетата, след което обаче при записването на децата адресът трябва да се удостовери с документи. За доказване на постоянно местожителство е необходима лична карта, за настоящ адрес - удостоверение от общината, а за месторабота - служебна бележка. В случай, че при записването лъсне невярна информация, вече присъдените точки ще бъдат намалени и хлапето ще участва в състезанието в нов резултат. Ако обаче той не му стигне, за да бъде прието например на първо класиране, минава директно в надпреварата на втория тур за прием в първи клас.

Както „Монитор" вече писа, от тази година училищата ще имат единни критерии за подбор на най-малките си ученици. Най-голяма тежест има именно адресът. Според предложенията на Столична община за постоянен адрес в района на училището детето ще получава 30 точки. Aко настоящият не съвпада с основния по лична карта, ще има 29. В третия случай точки ще се присъждат за настоящ адрес на родителите на детето, различен от този на административния район на училището, но в същото време е най-близкият до школото. Тогава хлапето ще получи 28 точки.

Сред единните критерии попада и близостта на местоработата на родителя за училището, който ще носи 10 точки.