Капитал Daily

CEZ търси купувач за бизнеса си в България. CEZ официално обяви, че може да продаде българския си бизнес. За план за излизане от страната на чешката компания се заговори още през есента, като за заинтересовани купувачи се спрягаха три местни холдингови групи, които нямат солидно присъствие в енергетиката. Слаб интерес е проявен и от френска, турска и румънска компания, казаха няколко източника на "Капитал". Петъчното съобщение на CEZ може да означава, че продажбата няма да е паническа към един местен желаещ, а може да се структурира класическа сделка - с покана към още чуждестранни енергийни инвеститори. За потенциалните кандидати в компанията вече има създадена data room - с финансова и правна информация за българските дружества, казаха няколко източника.

Сделката е важна, защото се продава най-големият недържавен енергиен бизнес в страната - само "ЧЕЗ електро", което снабдява с ток София и цяла Западна България, има приходи от 1.4 млрд. лв. Отделно има и разпределително дружество - най-големият в страната търговец на ток, неработещата ТЕЦ "Варна", няколко ВЕИ актива.

Поредно сбогом в енергетиката

Официалната посочена причина за продажбата е заявен интерес от инвеститори. Реално обаче постоянно променящата се регулация в енергийния сектор и ниските печалби на регулирания от държавата пазар трайно гонят чуждестранни компании от страната. Трите ЕРП-та станаха частни преди 13 години. Първа си тръгна германската E.ON, която през 2012 г. при слаб интерес от двама кандидата продаде бизнеса за доставка на ток в Североизточна България на чешката Energo - pro срещу около 100 млн. евро. През 2011 г. пък от страната си тръгна друг голям европейски енергиен инвеститор - Enel, като продаде централата си в комплекса "Марица-изток" на американската AES.

Съобщението на CEZ e лаконично: Поради интерес от страна на няколко инвеститоаи чешката енергийна група CEZ е решила да проучи пазара във връзка със своите инвестиции в България. За плана за продажба дори няма съобщение на фондовата борса, въпреки че двете най-големи дружества са публични.

13 години стигат

В края на 2004 г. CEZ с оферта от 281.5 млн. евро спечели приватизационната процедура за 67% дял в електроразпределителните предприятия в Западна България. В момента компанията обслужва близо 3 млн. потребители. Освен това е собственик на "ТЕЦ Варна" (която спря да работи през 2015 г., защото не беше модернизирана по екостандартите) и на ВЕИ мощности - биоцентралата в Смолянско "Бара груп" и видинския соларен парк "Фри енерджи проджект Орешец". Според сайта на CEZ, в която почти 70% държи чешката държава, към края на 2015 г. общите приходи от бизнеса в България са 894 млн. евро, а служителите са 3249.

Две от българските дружества на CEZ - "ЧЕЗ разпределение България" и "ЧЕЗ електро България", са публични, след като през 2012 г. държавата приватизира и остатъчните си дялове през борсата. Общо пазарната им капитализация е малко над 530 млн. лв. CEZ държи 67% в "ЧЕЗ електро България", почти 25% са в групата на "Химимпорт" и малко над 8% са свободно търгувани. В "ЧЕЗ разпределение" отново 67% са на чешката компания, а миноритарни дялове са в две пенсионни групи - "Доверие" и "Сила".

През последните няколко години обаче ЧЕЗ, както и другите ЕРП имахь проблеми с енергийния регулатор. В резултат на това през миналото лято CEZ започна арбитражна процедура срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон в опит да защити инвестициите си в страната. Искът е за "няколко стотици милиона евро" и е следствие от серия действия на българските институции, които вредят на дейността на CEZ в България, съобщиха тогава от компанията. Преди това подобни процедури започнаха и другите две електроразпределителни дружества - EVN и Energo-Pro.

В основата на проблемите са ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, които в дългосрочен план не отговарят на очакванията на групата от времето на приватизацията. Това от своя страна води предприятията в енергийния сектор до намаляващи печалби или загуби, както и ниска ликвидност. Преди да се стигне до арбитражната процедура, CEZ многократно се е обръщала към българското правителство с молба за бързо решаване на проблема и за компенсиране на щетите.

Цената на кредитите в левове достигна исторически минимум. Кредитирането на бизнеса в българска валута достигна най-ниската си цена, показват данните на Българската народна банка към края на декември. Заемите за нефинансови предприятия на стойност до 1 млн. евро са се отпускали при средна лихва от 4.36% през последния месец на миналата година, което е исторически най-ниското им ниво, откакто БНБ води статистика на сделките от 1994 г.

Всъщност през цялата 2016 г. средните лихви, при които са отпускани заеми при този сегмент, са били неизменно под 5%. Това се отрази и на обемите, които банките отпуснаха или предоговориха през 2016 г. с клиентите си, която нарасна с 19% на годишна база до 2.4 млрд. лв. Що се отнася до по-големите бизнес кредити в левове на стойност над 1 млн. евро, тяхната средна цена през декември е била 3.61%. Това е само с 0.01 процентен пункт повече в сравнение със средното ниво за май 2016 г., когато беше регистрирано исторически най-ниската лихва. Ето защо и при този сегмент има значително повишение на кредитната активност. Банките са отпуснали и предоговорили големи заеми на обща стойност от 11.2 млрд. лв., което представлява 13% ръст на годишна база.

За сметка на това се забелязва отдръпване на българския бизнес от кредитите, отпускани в евро, когато сумата по тях е до 1 млн. евро. През 2016 г. обемът на новоотпуснатите или предоговорените такива заеми е бил на обща стойност под 1 млрд. лв., което представлява спад от 17% на годишна база. Общата сума, която финансовите институции са отпуснали или са предоговорили с бизнеса през миналата година, е на стойност 14.7 млрд. лв., което е с над 10% повече в сравнение с 2015 г. Прави впечатление, че кредитите, договорени в американски долари, са се увеличили значително с над 70% и така се връщат до нивата от 2014 г.

Ипотечните кредити запазват тенденцията всеки месец плавно да поевтиняват. В края на миналата година например ПИБ предложи на най-нискорисковите си клиенти фиксирана лихва от 3.5% за ипотечен заем. Само в рамките на миналата година средните лихви са се понижили с повече от 1 процентен пункт от 5.44% до 4.37% за сделките осъществени в левове. Така сумата на новите и преразгледаните жилищни заеми през 2016 г. е била над 2.2 млрд. лв., което представлява увеличение от 19% на годишна база. През миналата година имаше значително отдръпване на домакинствата от ипотечните заеми, отпуснати в евро - докато през 2015 г. съотношението лев - евро беше 75:25, през миналата година то вече беше 85:15. Основната причина за това са значително по-неизгодните оферти в евро. Така например през декември миналата година сделки за ипотеки в евро са се сключвали при средна лихва от 6.76% за заемите, които се изплащат в срок, по-дълъг от 10 години. Забелязва се, че ипотечните кредити в евро са сравнително по-изгодни за срок до 1 година (лихва 4.06%), което явно е основният случай, в който потребителите използват подобни продукти.

При заемите за потребление се запазва тенденцията заемите отпускани през последния месец на годината да са по-скъпи от предходните, както беше и през 2015, и през 2014 г. Причината за поскъпването е, че краят на годината обикновено е времето, в което се сключват много договори за стоки на изплащане. Въпреки това кредитирането на потребителските нужди също се развиваше силно през 2016 г., като банките са отпуснали или предоговорили 15% повече заеми. Основният растеж е при заемите в левове, чиято сума е 3.3 млрд. лв., което е с 19% повече на годишна база.

Сега

Въпреки всички мерки разходите за болници растат. Разходите на здравната каса за болници през 2016 г. растат, въпреки че това беше годината, в която бяха в сила редица мерки за ограничаването им. Увеличението е и на фона на предходната 2015 г., когато касата за пръв път е успяла да намали парите, които плаща за болнична помощ, при това без реформи. През 2014 г. НЗОК е платила за болнична помощ 1.602 млрд. лв. През 2015 г. касовото изпълнение на бюджета е 1.523 млрд. лв., а за 2016 г. то е вече 1.613 млрд. лв.

През 2015 г. единствената по-сериозна мярка срещу дефицита беше въвеждането на твърдите лимити на болниците и за пръв път НЗОК не плащаше отчетената над тях дейност, което доведе за пръв път до намаление на парите, плащани за болници. Ежегодно, откакто касата е започнала да плаща за лечение в болниците, средствата растат и 2015 г. беше първата извън тази тенденция.

През 2016 г. твърдите лимити останаха. Освен това в средата на годината влезе в сила задължителната здравна карта, от която се очакваше ако не да намали броя на леглата, за които болниците получават пари от НЗОК, то поне да задържи разходите. Касата обаче не остави болница без договор, макар и някои да получиха финансиране за по-малко структури. Това обаче не се отрази на спуснатите бюджети - те останаха без промяна, затова и разходите не намаляха. От ноември м.г. пък за вход в болница е задължително чекирането с пръстов отпечатък. Въпреки че от НЗОК се похвалиха с намаление на отчетените случаи и съответно разходи, сравнението с ноември и декември 2015 г. сочи, че особена разлика отново няма. Освен това през 2015 г. касата трябваше да сключи договори с 14 нови болници, а през 2016 г. те бяха едва 4.

"През 2016 г. касата за пръв път плащаше за радиохирургия, влязоха нови, скъпи лекарства в онкологията, а също и нови медицински изделия", обясни зам.-управителят на НЗОК Иванка Кръстева. Освен това има промени - някои клинични пътеки станаха амбулаторни процедури, т.е. за тях не се изискват толкова специалисти и апаратура и могат да се извършват и от медицински центрове, не само от болници. Това значи, че повече лечебни заведения извършват тази дейност, допълни тя. Има и увеличени цени на някои клинични пътеки, допълват от касата.

Отличници

Традиционно болницата с най-много приходи от НЗОК е и най-голямата в страната - "Св. Георги" в Пловдив. През 2016 г. касата е платила на лечебното заведение 81 млн. лв., което е с 2 млн. лв. повече от 2015 г. На второ място е "Св. Марина" във Варна с 59 млн. лв. приходи (55 млн. лв. година по-рано). В София на първо място е "Пирогов" с 50 млн. лв. приходи. Интересното при спешния институт е, че е получил същите пари и през 2015 г. и м.г. няма ръст. "Токуда" е с 47 млн. лв. от касата през 2016 г. при 46 млн. лв. година по-рано. Ръст от 4 млн. лв. за 1 година има при "Софиямед", която през 2016 г. е получила 29 млн. лв. 9 млн. лв. е ръстът на "Сити клиник" - от 16 на 25 млн. лв., като там от миналата година има и онкология, което обяснява увеличението.

И столичната "Топлофикация" вдига разходите за "външни услуги". "Топлофикация -София" влезе в групата на енергийните фирми, чиито разходи за т.нар. външни услуги растат главоломно. За тази година компанията предвижда плащанията по това перо да нараснат с почти 4 млн. лв. и да достигнат 22.6 млн. лв. спрямо 19 млн. лв. през 2016 година. Това показва бизнес плана на компанията, който предстои да бъде разгледан в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Наемането на фирми за извършването на разнообразни услуги, като консултации и реклама, е сред любимите похвати на компаниите за харчене на пари. Зад т.нар. "външни услуги" най-често влизат изготвянето на всевъзможни анализи, оценки и др., за които често пъти витаят съмнения за излишно разточителство. Особено типично е това за държавните енергийни дружества. За първите шест месеца на 2016 г. например Българският енергиен холдинг е увеличил разходите си за консултантски услуги със 112%, или с почти 1 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също следва тази "мода". За първото полугодие на 2016 г. Първа атомна е увеличила плащанията за външни услуги с 48%. Парите са отишли най-вече за анализи, разчети и оценки, свързани с удължаването на работата на пети и шести блок на "Козлодуй".

За тази година "Топлофикация-София" планира да увеличи и разходите за заплати, въпреки планираните загуби за 2016 г. и за настоящата 2017 г. Както в. "Сега" писа, дружеството очаква отрицателен финансов резултат за 2017 г. в размер на 35 млн. лева. Компанията ще излезе на минус най-вече заради отчисленията от 5% за фонд "Сигурност" и заради новите цени на газа.

От новите разходи се възмути в края на миналата седмица и омбудсманът Мая Манолова. "Средствата за заплати са увеличени с 2.5 млн. лв., а за 2017 г. са предвидени нови 4 млн. лв., плюс разходи за заплати. Всъщност за последните 5 години нетно персоналът се е увеличил със 120 души. Тоест независимо от загубите, административно "Топлофикация" "обраства", заяви тя на заседанието на Столичния общински съвет. Общинарите все пак приеха бизнес плана на дружеството без забележки.

Плащания

"Съдебните разходи за 2016 г. са достигнали 3 млн. лв., което също е доста изумително, предвид сериозната работа на юрисконсултите на дружеството и техните юрисконсултски възнаграждения", заяви още Манолова пред общинските съветници. Сметките на омбудсмана показват, че за 2016 г. възнагражденията са за над 10 млн. лв., "а в същото време "Топлофикация" наема и допълнително адвокати, за които, както виждаме, е платила в размер на 3 млн. лв. Защо се налага това?", риторично попита тя.

24 часа

Санирането продължава и пак ще е безплатно. Санирането продължава и пак е безплатно. На последното си заседание на 25 януари правителството на Бойко Борисов одобри отпускането на още 1 млрд. лева по Националната програма за енергийна ефективност.

Ден след това вече бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова прати писмо до всички кметове да бъде възстановено подписването на договори и обявяването на обществени поръчки за изпълнители.

От министерството на регионалното развитие напомнят, че санирането е безплатно, тъй като всичко по него се поема от държавата. Собствениците на жилища не плащат такси или други разходи. Предварителни изчисления показват, че отпуснатите допълнително 1 млрд. лева вече са резервирани. В Българската банка за развитие има внесени 3451 искания за финансиране. През първия период на санирането за 2200 сгради бяха ангажирани 982,98 млн. лв. Това означава, че за втория, с по-голям брой заявления, парите със сигурност ще бъдат усвоени.

В постановлението на правителството за втория милиард е записано, че дейностите по сградите, които ще се санират в следващите години, трябва да започнат, след като бъде приключена работата по блоковете с договори от 2015 г.

До този момент са регистрирани 5011 сдружения на собствениците, а подадените заявления за интерес и финансиране са 4112. От тях са одобрени 3514, а договорите между община и сдружение на собствениците са 3458. Тристранните договори между общини, банката и изпълнители, са 2022.

Към 15 ноември 2016 г. договорената сума за саниране е малко над 982 983 120 млн. лева. От министерството на регионалното развитие допускат, че в края на 2016 г. финансовият ресурс от 1 млрд. лв. по първата част ще е изчерпан. Изцяло обновени към 28 ноември 2016 г. са 123 сгради, а други 479 са със стартирали строително-монтажни работи. 337 блока имат договори с изпълнител.

След изпълнението на сключените 2022 договора се очаква да бъдат подобрени условията на живот в сгради с общо 11 363 972,68 кв. м разгърната застроена площ. Бройката на обновените жилища ще е 147 824, които се ползват от 340 862 души.

След санирането на тези сгради ще бъдат спестени 975 759,04 мегаватчаса енергия на година. Това по груби изчисления прави към 180 млн. лева. Въглеродните емисии ще бъдат намалени годишно с 318,99 килотона.

През 2016 г., когато строителството като цяло е отчело 32% спад заради липса на еврофинансиране, националната програма за саниране е осигурила работа на 600 малки и средни фирми, а предвидените общо 2 млрд. лева влизат реално в българския бизнес, обясняват от министерството.

Преди няколко дни Камарата на строителите в България с декларация предупреди, че не бива да се свалят повече цените за санирането, тъй като те били на критичния минимум. И припомнят, че програмата стартира през октомври 2015 г. с минимални цени от 250 лв. без ДДС на кв. м. През февруари 2016 г. те бяха намалени на 160 лв. без ДДС, а през октомври пък бяха свалени на 143 лв.. Последната промяна е 115 лв.

От браншовата организация планират среща на всички, които са заинтересувани от програмата и от намаляването на цените. От отчетите на общините до приключени обществени поръчки става ясно, че сумата за един блок варира от над 700 000 лв. до над 1 млн. лв. Размерът зависи от това какво са предписали техническото и обследването за енергийна ефективност, каква е големината на сградата.

Между 2 и 3% от парите отиват за техническо обследване и за такова за енергийна ефективност. Инвестиционният проект и авторският надзор струват около 5% от общата сума, а строителният надзор - 2 на сто.

За всяка сграда се прави оценка на съответствие, която е по-евтина - около 0,3%, както и инвеститорски контрол, който е между 1 и 3%. Между 85 и 88% от средствата са за строително-монтажни работи. Най-висок е делът на топлоизолацията - около 40% от общата стойност. За ремонт на покрива и подпокривните пространства отиват 8-10%.

Средно 20% е разходът за подмяна на дограма в зависимост от размера на прозорците. Във всяко жилище, в което е необходимо да бъде сменена дограмата, се прави обръщане, измазване и възстановяване на вътрешния вид на стените. Това важи и за всички стълбищни клетки, разходите са около 8%. Средствата за съпътстващите дейности са около 2,5%.

Практиката показва, че в някои случаи колкото струва ремонтът на покрива и подпокривното пространство, толкова пари отиват и за ремонт на сутерена Средно обаче делът му е 4-5% от инвестицията. Около 2,5% от парите отиват за електрическата инсталация, а тези за ВиК елементите са над 1%. За да се повиши безопасността на сградите, се изграждат и нови мълниезащитни инсталации, средствата за които са около 0,5% от общата стойност. Ако в блока се прави хоризонтална инсталация за парно, разходите за това са 20-25 %.

Има блокове, за които е достатъчна подмяната на дограма и поставянето на изолация, за да бъде постигнат изискваният енергиен клас С. За други е необходима и подмяна на отоплителната система или нейното преработване. При някои сгради е нужно конструктивно укрепване с цел осигуряване на безопасност и удължаване на живота.

До 50% от сметките за отопление пестят блокове

Нашият блок още не е довършен и строителите работят, но вече се усеща промяната. Засега само смениха дограмата и веднага се усети, че е поне с няколко градуса по-топло", доволни са живеещите в блок "Строител" в Благоевград. 13-етажната сграда, строена преди около 40 г., е една от тези, по които в момента текат строително-ремонтните дейности.

В Благоевград, който е национален първенец, окончателно са готови с разрешение за ползване блоковете на 49 сдружения. Някои от тях обхващат няколко съседни блока, които са долепени един до друг. Така общо 60 кооперации с по няколко входа бяха завършени през есента.

В момента се работи по други 57, като се очаква поетапно до месец-два и те да са готови, ако времето позволява да се работи навън. В студените дни строителите подменят етажното осветление с фотоклетки, измазват стълбищните площадки, работят по подпокривното пространство. Обявена е процедура по избор на изпълнител за други 29 кооперации.

"Ние бяхме едни от първите санирани блокове още през 2015 г. Вече мина една зима и съм категоричен, че сметките ми за ток, с който се отоплявам, паднаха почти наполовина. В по-топлите зимни дни дори не се налага да включвам печка. Миналата година за декември платих 130 лв., а сега, въпреки че бе доста по-студено - около 80 лв.", каза живеещ в блок "Лира".

Благоевградчани са доволни, че са успели първи да се организират и подготвят документи. В началото е имало и спънки от пуснати слухове за драстично увеличение на данъците след санирането. От общината обаче бързо реагираха и обявиха новите сметки, според които данък сгради ще е по-висок с около 2-3 лв. годишно.

Кметската администрация оказа и голяма помощ на сдруженията на етажната собственост, за да подготвят необходимите документи за участие в програмата. Има специално определен служител, който отговаря за това. Разяснителната кампания бе направена буквално от блок на блок, квартал по квартал.

"Освен че пестим пари за отопление, не е маловажен и естетическият ефект. Малко преди да ни санират, падна парче мазилка на стълбите. Късмет, че никой не мина по това време. Готови бяхме за акт от общината и пожарната, но добре, че дойдоха майсторите и опънаха скелетата. Оправиха и покрива, който течеше, а ние все не успявахме да съберем пари за ремонт", допълниха от първите санирани панелки в кв. "Струмско".

В града отчитат и друг ефект - парите, които отиват в малките строителни фирми. Правило е една фирма да санира един блок. Така се даде възможност на десетки фирми да се включат. Сред тях са не само от града и областта, но и от София и други градове. Отвори се доста работа и на производителите на дограма, строителни материали др.

Досега са усвоени около 100 млн. лв., а от възможността, която дава правителството, реално са се възползвали 25 хил. души в града. Общо 8500 са санираните жилища. В началото на лятото няколко строителни фирми се опитаха да блокират процеса с жалби в КЗК срещу критериите за участие и проведените търгове. Оттам обаче ги отхвърлиха, а след това и ВАС потвърди.

Заради тази процедура десетина блока закъсняха с началото, но вече и по тях се работи. "Никога нямаше да можем да съберем пари, за да санираме блока си. Семейството от всеки апартамент трябваше да задели по десетина хил. лв., за да го направим в такъв вид. Ясно е, че в стари панелни блокове не живеят кой знае какви богати хора. Основно сме пенсионери, млади семейства с родителите си. Абсурд е да се мисли, че едно средностатистическо семейство ще има толкова пари за саниране. Така че това е директно помощ към по-бедните и хората от средната класа", коментират доволни благоевградчани.

Общината пък поде патриотична инициатива на фасадите на блоковете да се нарисуват стилизирани портрети на български патриоти, будители, революционери, герои, дали живота си за свободна България.

Пари от държавата вместо от ЕК за още 137 сгради

Пари от държавата отиват допълнително за 137 сгради, които бяха включени в програмата за финансиране с пари от ЕК. Те са с одобрени технически и енергийни обследвания и издадени разрешения за строеж. Заради крайния срок на проекта - декември 2015 г., обаче не бяха обновени.

Те са прехвърлени към Националната програма за енергийна ефективност, като като 9 от тях вече са въведени в експлоатация. В рамките на 2015 г. беше завършен проект "Енергийно обновяване на българските домове" по програма "Регионално развитие 2007 - 2013". Въпреки натрупаното забавяне на проекта през 2013- 2014 г., за по-малко от десет месеца бяха санирани 158 сгради в 34 града.

Бивши и досегашни за зам.-министри ще назначи Герджиков. Служебният премиер събира извънредно кабинета днес. С назначения на заместник-министри ще започне в понеделник служебният премиер. Според информация на в. "24 часа" всички заповеди за тези постове трябва да бъдат издадени до сряда. Бързата смяна на зам.-министрите се наложи, след като досегашният премиер Бойко Борисов освободи всички, преди да предаде властта на служебния кабинет.

Много от новите зам.-министри са познати, показа проучване на в. "24 часа". Много от тях са били вече заместник-министри, някои са от втория кабинет на Борисов.

Вътрешният министър Пламен Узунов е избрал за заместници бивши полицаи. Самият той до 2015 г. ръководеше полицията в Пловдив. "Ще имам трима заместници и тримата, които ще предложа, са генерали", каза пред "24 часа" Узунов. Той отказа да ги назове, преди да бъдат одобрени от премиера. Сред тях вероятно ще има пловдивчанин.

Възможно е министърът на правосъдието Мария Павлова да запази като заместник Вергиния Мичева-Русева, която заемаше поста и при министрите Христо Иванов и Екатерина Захариева. Другите двама ще са нови лица.

Маринела Петрова ще остане зам.-министър на финансите, каквато бе и в кабинета на Борисов. На експертизата ѝ държи служебният министър Кирил Ананиев, с когото досега бяха колеги.

На поста зам.-министър ще остане и Ивайло Иванов в социалното министерство. Като заместник на служебния министър Гълъб Донев във ведомството се завръща и Лазар Лазаров. Той е бил на тази позиция и при Емилия Масларова, Хасан Адемов и Ивайло Калфин.

В туризма ще остане досегашната зам.-министърка Ирена Георгиева.

Георги Тодоров, който бе зам.-министър на транспорта при Пламен Орешарски и Георги Близнашки, също ще се завърне на поста.

В образованието остава Иван Димов, който бе заместник на Меглена Кунева.

Изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Делисивков пък ще е едно от малкото нови имена. Той ще е зам.-министър на енергетиката.

Нов кадър ще е и футболистът Емил Костадинов като зам.-министър на спорта.

Военният министър Стефан Янев пък ще избира заместници, след като се върне от Брюксел, където отива с президента Румен Радев. Шеф на кабинета му ще е досегашният комендант на МО полк. Румен Василев, който миналата седмица е пуснал рапорт за пенсиониране.

За връзките с медиите пък ще отговаря бившата пиарка на ВМА Румяна Станимирова.

Първо извънредно заседание ще проведат днес служебните министри. Първата им точка ще е промяна в правилника на Министерския съвет. В него ще бъде записан четвърти вицепремиер, постът на Илко Семерджиев.

Ще бъде записана и длъжността на говорител в политическия кабинет на Герджиков. Отговорностите на отделните министри по изборите също ще е тема на заседанието.

Труд

764 училища закрити за 14 години. Общо 764 държавни и общински училища са закрити в България през последните 14 години. Новооткритите за същия период са едва 12, става ясно от отговор на парламентарен въпрос на Меглена Кунева към бившия депутат от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов.

Като основна причина за закриването на огромния брой учебни заведения бившият просветен министър посочва демографската криза в страната.

Прави впечатление, че Кунева не дава информация за броя на новооткритите частни училища през този период, въпреки че народният представител пита за него в същия парламентарен въпрос.

"Недопустимо е да се неглижира такава съществена част от въпроса, още повече че засяга частната инициатива и множеството новооткрити училища именно по този начин, които вероятно са в пъти повече от 12-те държавни и общински", коментира пред "Труд" Петър Славов.

Що се отнася до предприетите мерки спрямо високия брой закрити училища, от МОН посочват, че се финансират защитените училища в планински, полупланински и гранични райони както и средищни училища, в които на децата се осигурява безплатен транспорт и целодневно обучение.

Като защитени училища се определят тези, които, ако бъдат закрити, минимум 10 ученици ще трябва да пътуват над 20 км до най-близкото съседно училище, както и тези учебни заведения, които ако бъдат закрити, техните ученици няма да могат да се обучават в най-близкото съседно средищно училище заради невъзможност за изпълнение на здравно-хигиенните изисквания.

С решение на Министерския съвет от 2016 г. като защитени училища са утвърдени 142, а средищните са 765, като те се намират в 626 населени места.

Общият брой на учениците в средищните училища през настоящата учебна година е 189 191, като 42 053 от тях са ежедневно пътуващи.

Според последните данни на Министерството на образованието в момента у нас функционират общо 2444 училища. Справка в регистъра на ведомството показва, че частните начални, основни и средни училища са 87, като само в София броят им е над 50.

Семерджиев спасява здравеопазването от държавата. Служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев е човекът, който може да зададе правилната насока в развитието на сектора и да го отърве от държавната свръхрегулация, наложена от Москов. Това заявиха пред „Труд" представители на браншови организации по повод приоритетите, които Семерджиев очерта като важни за екипа му до предсрочните парламентарни избори.

В неделя служебният министър съобщи пред медии, че сред тях са връщане на свободния избор на пациента къде да бъде лекуван и от кого вместо налагане на лимити в бюджета на лечебните заведения; възстановяване на диалога между Българския лекарски съюз и НЗОК; децентрализация на здравеопазването.

„Листата на чакащите вече е 4000 души. Това е феномен, който нямахме, България беше известна с бързия достъп до лечение", заяви Семерджиев в неделя пред националното радио.

„Децентрализация е нужна на системата. Видяхме до какво доведе свръхрегулацията на държавата в сектора", коментира пред вестника д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. Одържавяването на сектора е съветски модел, който у нас беше преодолян именно по времето на Семерджиев като министър при преминаването ни към демокрация и пазарна икономика, коментира още той.

Здравната система има нужда от тотално прекрояване и сегашният й вариант изобщо не се доближава до това, което трябва да бъде, коментира пред „Труд" и председателят на Сдружението на общинските болници в България д-р Неделчо Тотев.

Стандарт

Радев обсъжда натовско учение. Предстоящо натовско учение у нас ще обсъди президентът Румен Радев в централата на алианса в Брюксел. Новият държавен глава заминава за белгийската столица днес за първото си работно посещение в чужбина. Във вторник Радев ще разговаря с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ще посети офисите на българската делегация в главната квартира на пакта.

Радев ще има среща "на четири очи" с генерал Къртис Скапароти, върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Сред обсъжданите теми ще бъде и голямото учение, което ще се проведе напролет на територията на България и Румъния с участие на бойци и въоръжена техника от над 20 държави. Мащабът на маневрите ще бъде от ранга на учението "Анаконда", което се проведе миналото лято в Полша с 31 хиляди военни.

Радев ще разговаря първо с европейските лидери - председателя на ЕС Доналд Туск, шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер и с новия председател на ЕП Антонио Таяни. Пред тях той ще повдигне въпроса за председателството на ЕС у нас. Новият президент вече няколко пъти заяви, че това ще е основен приоритет в работата му и назначи дори служебен вицепремиер по подготовката на председателството - Деница Златева. Пред евролидерите Радев ще заяви и принципните позиции на България по ключови въпроси, като ще наблегне върху бежанската криза, разкриха още източниците ни. В позициите си до сега новият президент е заявявал желание за отмяна на Дъблинското споразумение.

Радев реши да пътува до белгийската столица с военния самолет "Спартан". Като бивш шеф на ВВС президентът е свикнал с този въздушен транспорт, но в случая целта е да се направят икономии. От прессекретариата на "Дондуков" 2 обясниха, че пътуването със "Спартан" е в пъти по-евтино от това с правителствения "Еърбъс 320". Минусът му обаче е, че е доста по-бавен и полетът от София до Брюксел ще отнеме поне 4-5 часа.

Москва ни даде жокер за "Турски поток". Русия ни даде жокер, че страната ни може да участва в проекта "Турски поток". Така енергийният експерт проф. Атанас Тасев коментира изказването на директора на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия Константин Симонов, че страната ни има шанс да преговаря с Русия и ЕС за включването ни в проекта. Идеята на Симонов бе огласена по БНР в събота. Според нея газовият хъб "Балкан" край Варна може да бъде реализиран чрез строителството на една от тръбите на газопровода "Турски поток" към България и тя да върви в посока към границата с Гърция.

Това може да е знак за родните управляващи, още повече, че вече има прецедент по Третия енергиен пакет на ЕС в тази насока, обясни проф. Тасев. Той даде за пример потока през газовите системи ОПАЛ и НЕЛ, за които "Газпром" е получил разрешение да пренася 90% собствен газ. Включването на страната ни в "Турски поток" е шанс, тъй като вече имаме подготвено трасе и тръби, които трябваше да се използват за замразения газов проект "Южен поток". България само трябва да намери стратегически инвеститор, който да изгради останалата част от трасето от Паша дере, Варна, където излиза тръбата, минаваща под Черно море. Интерес към подобна инвестиция ще има, категоричен бе Тасев.

Новата газова тръба, която би минала през България, би била с една четвърт от капацитета на проекта "Турски поток" или около 15,75 млрд. куб. метра газ.

"В руско-турското междуправителствено споразумение е записано, че Русия не е задължена да строи втората тръба. България има вариант да направи предложение на Русия, ако иска тръбата директно да дойде до вашия бряг и желаете да станете макар и не голям, но все пак транзитиращ газов център", обясни ден по-рано Симонов пред БНР.

За да се реализира този вариант обаче, трябва да бъдат представени съвършено ясни предложения за това както от страна на Русия, така и от страна България и ЕС. "В другия случай Русия ще достави газ на Турция и България ще трябва да го взима от нея", обясни Симонов. Той подчерта и че Русия е готова теоретично да доставя газ в България, след което останалите балкански държави да го вземат и от там да се разпределя за Европа. Симонов определи този сценарий като реалистичен и подчерта, че Турция няма да препродава руския газ на Европа. "Мисля, че ЕС ще бъде съгласен с това - Турция ще е собственик на половина от сухопътния участък и така тя ще получава своята тарифа, но за препродажбата на газ от страна на Турция за ЕС и дума не може да става", обясни руският експерт.

Монитор

Спипаха 1700 тарикати с карти на умрели инвалиди. 1700 тарикати са се възползвали от инвалидните стикерите на починалите си роднини, които им дават право да спират колите си без пари на синята или зелената зона в столицата. Нарушителите са спипани през миналата година, сочи справка на Центъра за градска мобилност, изготвена за „Монитор". 749 пък са шофьорите, които са фалшифицирали или са използвали неправилно винетките за хора с увреждания.

Хитрите столичани са се опитали да минат метър с невалидни карти или такива без подпис и печат от кого са издадени. Освен това някой дори правили копия на чужди карти и ги поставяли на предното стъкло, така че да се не се виждат много добре данните. Най-честото нарушение, обаче е паркирането с валидни карти, но без присъствието на правоимащото лице. Всеки ден екипи, съставени от ЦГМ, Столичния инспекторат и СДВР проверяват автомобилите, спрени на места за хора с увреждания. Така ако някой е спрял в специалното каре, автомобилът ще бъде вдигнат с паяк и шофьорът ще отнесе освен 60 лева и глоба до 200 лева, а фалшивата карта ще се конфискува. Ако картата е валидна, но се ползва неправомерно от друг, тя се изземва и се предава на органа, който я е издал. При установено повторно неправомерно ползване на стикера за преференциално паркиране тя ще се анулира до срока на валидност.

В София има издадени 5721 валидни карти на хора с увреждания, които са валидни към днешна дата. Те обаче са поименни и се издават на човек, а не за кола. Според общинската наредба автомобилите на хората с увреждания могат да се паркират в специално боядисаните със синьо места в зоните за платен престой в рамките на 4 часа на ден. От тази привилегия обаче могат да се възползват само тези от тях, които имат специални карти.

За да се получи такава, лицето трябва да подаде заявление до кмета на Столичната община, да предостави личната си карта или документ за настоящ адрес, както и решение на ТЕЛК или НЕЛК. Ако гражданинът има сключен брак, то трябва да се представи и брачното свидетелство, а за дете с увреждане трябва и документ за настойничество. Освен това трябва да бъде представен регистрационен талон на автомобила или договор за лизинг. 895 са местата в синята и зелената зона, отредени за шофьорите с намалена работоспособност. Лицата с увреждания имат право да паркират денонощно без пари върху специално означените места пред домовете си, но само ако нямат гараж. Талонът дава право на безплатно паркиране за срок от една година. След това трябва да бъде издаден нов документ.

За първите десет месеца на 2016 г. пък точно 2506 са били наглите шофьори, които са зарязали колите си на места за инвалиди.

2/3 от общинските болници режат заплати заради дългове. Две трети от общинските болници режат от заплатите на персонала, за да се вместят в лимитите, спуснати им от Националната здравноосигурителна каса. Това обявиха пред „Монитор" от Сдружението на общинските болници в България. Практиката се прилагала вече от около 60% от директорите на лечебните заведения, за да могат да се справят както с ограничените лимити, така и с влизането в сила от януари на увеличението на минималната работна заплата на 460 лева, уточни председателят на сдружението д-р Неделчо Тотев, който е и шеф на общинската болница в Чирпан.

„Лимитите, които ни налага касата, са под фонда за работна заплата", поясни той и допълни, че шефовете засега удържат положението хората да не напускат, като им обясняват, че разликата до пълния размер на възнагражденията им ще бъде изплатена при първа възможност.

По думите на д-р Тотев това залага на карта съществуването на редица отделения, дори и на общински лечебни заведения.

Достатъчно е един специалист да напусне, а ние повече от един анестезиолог, кардиолог и педиатър например нямаме. Ще се наложи да се закриват отделения, като може да бъде затворена и съответната болница, тъй като ще изгуби лиценза си за дейност, прогнозира той. Председателят на сдружението д-р Тотев разказа, че на някои места шефовете на болници не могат да увеличат възнагражденията, за да не влизат в борчове към персонала. За пример той посочи чирпанската болница, на която е директор. Там е спряно допълнителното материално стимулиране, което се формира като процент от съответните клинични пътеки, по които са работили медиците.

Наложи се да взимаме пари от високо специализираните, за да увеличим възнагражденията на нисшия персонал, като санитари и шофьори.

Според изчисленията на д-р Неделчо Тотев, независимо че НЗОК изплати парите на лечебните заведения за извършена надлимитна дейност до ноември включително, това не решава проблема. Заради високата заболеваемост от грип голяма част от общинските болници не могат да се вместят в спуснатите отгоре лимити, прогнозира д-р Неделчо Тотев.

На близо 460 млн. лв. възлизат задълженията на болниците в страната, заяви пък заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова.

Напълно логично е на този фон да затворят отделения и дори болници, а това поставя под въпрос медицинската помощ за населението на редица райони. Лекарският съюз очаква среща със служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев в средата на тази седмица, като по време на разговора БЛС ще настоява касата да плаща без лимити и в пълен обем за извършената работа от лечебните заведения, които са предпочитани от пациентите.