До 3% нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) на България през настоящата година и леко забавяне до 2.8 на сто през следващата 2017 година прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в есенния си доклад за страните от Централна, Източна и Югозападна Европа (ЦИЮИЕ). В предишната си прогноза анализаторите на фонда очакваха нарастване от 2,3% през настоящата година и до 2.5 на сто през 2017 г.

От МВФ дават много по-добра оценка за България, отколкото за Европейския съюз. За целия ЕС-28 прогнозата е за ръст от 1,9% за 2016 г. и 1,7% за следващата година, докато за еврозоната е по-ниска - 1,7% за 2016 г. и 1,5% за следващата.

Източник: МВФ

При ревизирането на прогнозата си за нашата страна от фонда очертават като двигатели на растежа позитивното развитие на европейските икономики и подобряването на вътрешното потребление. От публикуваните в сряда данни вече се вижда, че според оценките на експертите общото вътрешно търсене ще отбележи ръст от 2.8% през 2016 г. и 3.1% през 2017 г., а прогнозата за нарастването на частното потребление е съответно 3.8 и 3.3%. При износа предвижданията са за повишение от по 3.4% през тази и следващата година, докато в предишната си прогноза фондът залагаше по-осезаемо ускорение - съответно 4.1 и 4.2%.

Общите показатели за нарастване на БВП за региона на ЦИЮИЕ също са по-слаби от нашите - съответно 1,3% за 2016 г. и 2,1 на сто за следващата. Най-голям ръст на БВП се очаква да постигнат Черна Гора (5,1%) и Румъния (5,0%), а най-слаб - Беларус (-3,0%), Русия (-0,8%) и Украйна и Естония (по 1,5%). Според авторите на доклада на МВФ, България е сред добрите примери за региона, благодарение на усилията си за подобряване на данъчната ефективност през последното десетилетие.

Според анализаторите на МВФ, икономическото развитие в страните от ЦИЮИЕ остава стабилно, но перспективите пред растежа все още са твърде ниски в сравнение с тези отпреди глобалната икономическа криза. За по-силен и устойчив ръст ще са необходими допълнителни структурни реформи, които да адресират стабилизирането на институциите и повишаването ефективността на управление.

България е една от държавите (заедно с Естония и Русия), които от МВФ посочват като добър пример за повишаване на данъчната ефективност благодарение на скорошни административни реформи. "Опитът на тези страни показва, че инвестициите в информационни технологии за подпомагане на основните дейности на данъчната администрация, включително анализ на риска, са ключови за намаляването на данъчните несъответствия и за понижаването на разходите за събиране", пише в доклада.

От фонда отчитат като добри практики за България унифицирането в събирането на данъци, социални и здравни осигуровки, засилването на ориентацията на Националната агенция по приходите (НАП) към обслужването на данъкоплатците, създаването на специално звено за управление на риска и одит, подобряването на ИТ капацитета на данъчната администрация на централно и местно ниво, предоставянето на възможност за електронно плащане на всички основни данъци и осигуровки, както и внедряването на компютърни системи за подпомагане на бизнес процесите, благодарените на които е било постигнато намаляване на данъчните измами.

"България прави съгласувани усилия за подобряване на данъчната администрация от близо десетилетие като част от по-широките правителствени реформи, насочени първоначално към преговорите за присъединяване към ЕС", посочват авторите на доклада.