Сега

Чужди туроператори са уличени в незаконен бизнес с български визи. Туроператори от Турция, Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Иран, Ливан и Кувейт масово прилагат порочната практика да искат издаване на туристически визи за техни граждани за България, въпреки че целта на посещението им не е туризъм. Така много хора са се възползвали от "бързата писта" за получаване на входен документ за България в нарушение на редица европейски правила. Засечени са дори опити на "туристи", които са се опитали да отидат в трети държави чрез фалшиви документи. Заради констатираните нарушения дипломатическите ни представителства в тези държави са решили да отнемат акредитациите на редица фирми, които са били засечени да въртят бизнес с визи.

Това става ясно от отговор на външно министерство на запитване на "Сега". Повод е доста рязко изявление на Турско-българското сдружение за инвеститори в туризма (ТБСИТ), в което се обвинява генералният консул в Истанбул Ангел Ангелов, че е нанесъл удар на българо-турския бизнес. В него туроператорите твърдят, че при акредитацията на туристическите фирми този месец е "била затворена врата за десетки хиляди туристи годишно". "Без да се прави каквото и да е пояснение, на десетина добре познаващи българския туристически пазар фирми бе отнета акредитацията. Отговорът: "Решението е на Министерството на външните работи", обясняват от ТБСИТ. От сдружението допълват, че само две фирми са получили разрешения.

Заради отнетата акредитация туроператорските фирми посочват, че няма да могат да осъществят планираните турове в Банско, Пампорово и Боровец. Те припомнят данни на Световната туристическа организация, според които през 2015 г. броят на турските туристи в България е бил около 600 000, а приходите за българската икономика - около 500 милиона евро - визи, хотелски услуги, самолетни и автобусни билети, трансфери, храна и др.

От външно министерство обясниха пред "Сега", че са запознати с позицията на сдружението, и защитиха действията на българския консул. Според ведомството през сезон 2015/2016 г. е констатирано рязко увеличение на случаите на внесени от някои турски туристически агенции заявления за визи в консулската ни служба в Истанбул, за които впоследствие е установено, че не са ползвани по предназначение - клиентите им не са пребивавали в посочените във ваучера хотели, нито в срока, указан във ваучерите, или е установено, че целта на пътуване не е туризъм, като има и опити да се премине нелегално в друга държава с фалшиви документи. Така на практика срещу комисиона някои фирми са представяли ваучери без покритие с цел формално изпълнение на условията и издаване на виза на клиента им.

Подобни практики са недопустими и при констатирането им акредитацията на съответните фирми се отнема. Сходна е практиката и на останали наши дипломатически и консулски представителства в държави, за чиито граждани се изискват визи за посещение в България и с традиционно силен туристически поток като Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Иран, Ливан, Кувейт и други, посочват от МВнР.

Акредитациите са вид разрешение, което се дава на дадена туристическа фирма, да внася заявления за визи с цел единствено туризъм в консулската служба от името на своите клиенти. За да получи разрешение, фирмата трябва да отговаря на определени условия и да представи набор от документи - съдебно решение за регистрация, лиценз за извършване на туроператорска дейност, договори с български туристически агенции, с хотели, образец на ваучер. Всяка туристическа фирма представя и подписана декларация, че се задължава да представлява клиента си пред консулската служба, както и че носи отговорност за декларирани неверни данни и предоставяне на невярна или подвеждаща информация пред консулската служба. "Когато се установи, че пътуващият чужд гражданин не е използвал визата по предназначение, че целта на пътуване не е туризъм, че не е пътувал в указания във ваучера срок, че не е отседнал в посочения във ваучера хотел, град и пр., това означава, че фирмата, внесла документите на съответния чужд гражданин, е декларирала неверни данни пред консулската служба, което е нарушение и не може да се толерира", допълват от външно министерство.

Евродепутати искат данък "роботи" за фирмите. В момента във всички европейски държави тече обществено обсъждане на документ, който предвижда фирмите, ползващи роботи, да плащат данъци и осигуровки. Автори на проекта са група евродепутати, сред които е и българинът Ангел Джамбазки. Логиката на предложението е, че фирмите увеличават ефективността и печалбите си, като заменят работниците с интелигентни машини, но това води и до увеличаване на безработицата.

През миналата година в 13 склада на Amazon са се трудили 30 000 робота, а наскоро Дойче банк изчисли, че ако хайтек гигантът автоматизира всичките си 110 хранилища, ще спести около $2.5 млрд. от внедряването на роботи като складови работници.

Вероятно вдъхновени от подобни примери и числа, евродепутатите предлагат компаниите да декларират какви са финансовите им ползи от внедряването на роботи и да плащат съответен данък. Освен това се предвижда фирмите, които "назначават" киборги на мястото на хора и така спестяват разходи за осигуровки, все пак да правят отчисления в системата за социално осигуряване. Друга идея е предприятията да правят застраховки за своите роботи, подобни на "Гражданска отговорност" за автомобилите, защото при повреда машината би могла да нарани хората, с които си партнира.

В доклада се предвижда човекоподобните машини да бъдат третирани като "електронни лица". Става дума за всички роботи, които могат да взимат решения и да се движат самостоятелно - от хуманоидите до безпилотните коли. Е-лицата ще бъдат вписани в регистър, който ще се поддържа от нова бюрократична структура на ЕС - Агенция по роботика и изкуствен интелект.

Докладът, изготвен от правната комисия на Европарламента, ще бъде разгледан на първо четене в пленарната зала на 12 декември. Забележки и препоръки по него могат да се внасят до 25 октомври. Вече има сериозна съпротива срещу ексцентричните предложения. Асоциацията на немските машиностроители VDMA, в която членуват над 3000 предприятия, включително гигантът Siemens и производителят на промишлени роботи KUKA, обяви, че е много рано за такава уредба. "Правна рамка за електронната идентичност ще е нужна след 50 г., сега само ще спъне развитието на роботиката", заяви генералният директор на VDMA Патрик Шварцкопф. Според него използването на роботите не води задължително до по-висока безработица. Работниците в немските автомобилни заводи например са се увеличи с 13% за последните 5 години паралелно със 17% ръст на промишлените роботи.

У нас проектът също се приема като прекалено подранил. Зам.-председателят на БСК Камен Колев коментира, че е рано българският бизнес да се тревожи за данък "роботи". "Ние все още сме далеч от роботизирането на индустрията. Но подобни предложения са добър повод да се замислим за възможностите и ефекта от навлизането на изкуствения интелект в различните сфери на икономиката и бита ни", смята Колев.

"Няма причина да се въвеждат специални данъци, пък било то и за изработеното от интелигентни машини. И към момента крайният резултат от робот, машина се облага", категоричен е шефът на БТПП Цветан Симеонов. Според него инициаторите на тези мерки напомнят за известните в историята лионски тъкачи, които чупели становете, защото заради тях хората оставали без работа. "По-добре е евродепутатите да насочат усилията си за намаляване на бюрокрацията в европейската администрация, където има огромно поле за приложението на електронни системи за управление", посочи Симеонов.

Проект за въвеждане на специален статут на роботите едва ли ще събере мнозинство в Европейския парламент. А и той е във формат резолюция - дори да бъде одобрен, ще има само препоръчителен характер.

Капитал Daily

Държавният фонд с евросредства прохожда с микрозаеми за 53 млн. лв. Създаденият преди над година държавен Фонд на фондовете, който ще управлява над 1.2 млрд. лв. евросредства, най-сетне задвижва първия си проект - за микрокредитиране за млади предприемачи. Търсят се мениджъри - банки, лизингови дружества или други финансови институции, които да дадат нисколихвени заеми за общо 52.8 млн. лв. при задължение да добавят от себе си между 20 и 30% към тези средства.

Сега документите са пуснати за обсъждане, като планът е изборът да започне октомври или ноември. Това означава, че средствата ще са налични за ползване най-рано догодина. Различното с други микрокредитиращи програми е, че групата на кандидатстващите е ограничена - до млади компании, такива със социални каузи или проекти на безработни. Причината е, че парите са по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Средствата от оперативната програма ще се предоставят при 0%. Посредникът ще си начислява своята лихва, като кандидатите ще се състезават точно по този показател, т.е. очаквано средната лихва ще е на една трета от пазарната.

Кой може да бъде финансиран

Кредитополучатели могат да бъдат стартиращи социални предприятия, микропредприятия, занаятчии и лица, извършващи свободни професии, регистрирани в рамките на предходните две години, както и съществуващи социални предприятия (малки, средни и големи). Те ще могат да получат между 5 и 49 хил. лв. за стартирането на своя бизнес.

Лицето, което управлява предприятието и притежава поне 50% от капитала му, или предприемачът, който осъществява дейност като самонаето физическо лице, трябва да е едно от трите: безработен от повече от 6 месеца, до 29 г. включително или да е с увреждания.

"Стартиращо предприятие" е фирма или самоосигуряващо се лице, което е регистрирано до 2 години преди кандидатстването за финансиране; не е разпределяло печалба; не е излизало на фондовата борса; не е резултат на сливане и разделяне. Лицата не трябва да притежават други дружества и трябва да са ангажирани лично с управлението на стартиращото предприятие.

"Социално" е това предприятие, което кумулативно отговаря на пет условия: в своя учредителен договор, устав или друг правен документ за създаването му има за основна цел постигането на измеримо положително социално въздействие, а не генерирането на печалба; предоставя услуги или стоки, които генерират социална възвращаемост, и/или използва метод за производство на стоки или услуги, който въплъщава неговата социална цел; използва печалбата си на първо място за постигане на основната си цел и е въвело предварително определени процедури и правила относно всяко разпределяне на печалба между акционери и собственици, което гарантира, че това разпределение не накърнява основната цел; управлява се по предприемачески, отчетен и прозрачен начин, по-специално чрез включване в управлението на работници, клиенти и заинтересовани страни, засегнати от стопанската му дейност.

Кандидатът не трябва да рефинансира друг с получените пари и не трябва да е от сектор "Земеделие".

Колко ще струва заемът

Договорната лихва за крайните получатели ще се формира от среднопретегления лихвен процент на фонда (който е 0%) и на посредника в съотношението, което предоставят средствата (70:30 за социалните предприятия и 80:20 при стартиращите фирми). Финансовият посредник не следва да начислява на крайния получател такси, комисиони и други разходи, за които е бил обезщетен с възнаграждението за управление на финансовия инструмент от държавния фонд.

Пари ще могат да се дават за различни цели - инвестиционно финансиране с възможност за две години гратисен период за главницата за срок до десет години. Също така може да се получи краткосрочно финансиране за работен капитал с фиксиран погасителен план или револвираща кредитна линия. В заданието е посочено още, че парите могат да бъдат предоставени като овърдрафт по разплащателна сметка, финансов лизинг (включително възстановим ДДС) и обратен лизинг.

Става ясно, че ще се търси обезпечение, но детайли липсват.

Ако се вземе средният размер на кредита и съфинансирането, излиза, че микрозаеми могат да получат над 2500 проекта.

Какво ще прави мениджърът

Средствата от държавния фонд ще бъдат предоставяни на посредниците (неясно колко) на траншове, като всички суми, които не са усвоени от крайни получатели, ще бъдат олихвявани в полза на фонда с процент, договорен с мениджъра. "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ще споделя с финансовите посредници освен финансирането, но и риска от неплащане от страна на кредитополучателите отново според съотношението на заема.

Посредникът ще получава възнаграждение от фонда за управлението на финансовия инструмент, което ще се договаря индивидуално между двете страни. До 31 октомври 2018 г. около 25% от средствата трябва да са предоставени под формата на микрокредити. При забавено усвояване на суми от страна на посредника спрямо предвиденото в споразумението той ще плаща "такса ангажимент", която е 0.5% годишно от сумите, предвидени за плащане от страна на фонда към посредника. Целият допустим период на инвестиране е до 31 декември 2021 г. Има опция за удължаване с две години.

"Геострой" е с най-голям шанс да строи метродепо "Земляне". "Геострой", която е от групата на "Геотехмин" с мажоритарен собственик Цоло Вутов, е с най-голям шанс да строи метродепо "Земляне" в кв. "Красно село", което ще обслужва третия лъч на подземната железница. Това стана ясно след отварянето на цените на 11-те участника в търга в петък. Лидерът в класирането - обединение "Геометро Земляне" с участници "Геострой", "Трансремонтстрой" (и двете са на "Геотехмин") и "Биас-М" (проектантска), предложи цена за изпълнение 50.599 млн. лв. без ДДС и получи максималния брой точки за техническа оферта - 48. Това класира консорциума на първо място, макар че цената му е втората най-ниска. "Трейс груп холд" предложиха 49.89 млн. лв., но са с по-малко точки за техническа оферта - 43.2. Те ще се класират едва трети, тъй като софийската компания "ИСА 2000" с цена 52.75 млн. лв. също има повече точки в крайното класиране заради техническото си предложение, изчисли участник в търга.

"Геострой" заедно с "Геотехмин" и "Метропроект" изградиха участъка от софийското метро до Бизнес парк София, включващ метростанция 16 и тунел с дължина 0.9 км. В обединението "Геометро Земляне" "Геострой" има дял от 93%. То ще отговаря за управлението на проекта, строително-монтажните работи и въвеждането на депото в експлоатация. "Трансремонтстрой" с 5% дял ще отговаря за релсовия път и за транспортирането на отпадъци. На "Биас-М" (2%) са поверени проектирането и авторският надзор. Обединението ще използва подизпълнители - "Старт инженеринг" ще изгради ел. системата на обекта, а "Атко трейд" ще доставя технологичното оборудване.

Рекордни разлики в цените

Потенциалният изпълнител "Геометро Земляне", както и останалите кандидати в топ 3 на класирането трябва да представят финансови обосновки. Причината е, че в търга се регистрираха рекордни разлики в цените на отделните кандидати, достигащи до почти 40 млн. лв., при положение че прогнозната стойност за цялата поръчка е 58 млн. лв. без ДДС. Средната цена в търга достигна почти 63 млн. лв. заради високите оферти на чуждестранните участници, но и на част от местните. Най-скъпо е предложението на обединение между гръцката "Актор" и българските "Инфра експерт" (свързана с "Хидрострой", доскоро позната като "АБ инвест НН") и "Атоменергоремонт" (свързана с Христо Ковачки) - малко над 88 млн. лв. "Актор" и "Атоменергоремонт" участват заедно и в търга за изграждане на тунел "Железница" на магистрала "Струма". Близо 73 млн. лв. пък е предложението на испанското обединение "Еврометро София", съставено от "Кописа", "Сикаса", "Алтуна и Урия", "Лагункета" и българското "Инжстройинженеринг". "Джи Пи груп" и "Щрабаг", които участват самостоятелно, също са предложили цени доста над прогнозната.

След съставяне на протокол от отварянето на офертите тръжната комисия ще определи срок за предоставяне на финансови обосновки от всички участници с цени, 30% по-ниски от средната в търга. Едва след анализ на мотивите на кандидатите "Метрополитен" ще обяви класирането.

Новото депо

Поръчката е за проектиране, изпълнение и технологично оборудване на метродепото, което ще се изгради върху част от територията на сегашния автобусен гараж "Земляне", през която преминава основното трасе на метрото от трета метролиния - между метростанции 14 и 15. Съоръжението включва гаражно за 26 влака и ремонтно хале, административна сграда, автомобилен гараж и релсов път с 13 коловоза. Срокът за изпълнение е 24 месеца.

В депо "Земляне" ще се помещават чисто новите 20 мотриси Siemens Inspiro, които ще превозват пътниците по отсечката "Красно село" - бул. "Владимир Вазов" - първият етап от трети метродиаметър. В бъдеще депото ще обслужва целия трети лъч на метрото (от кв. "Горна баня" до кв. "Левски"), а броят на влакчетата може да се увеличи до 30 според условията на договора за доставка.

24 часа

Ало измамници вече плашат с терористи. Непознат мъж звъни на домашния телефон на пенсионерката Тодорка Янева от кв. "Борово" в София. Представя се за служител на "Топлофикация", обяснява, че дружеството актуализира партидните номера на абонатите си, пита я на чие име се води нейният. Тя си казва трите имена и адреса, интересува се може ли да е полезна с още нещо. Мъжът благодари и разговорът приключва. Тодорка Янева забравя за обаждането.

След 2-3 дни пенсионерката е потърсена по име от друг мъж, представящ се за приятел на нейния внук. Припряно съобщава, че момчето е катастрофирало и му трябват пари за операцията. Бабата не се хваща. Тя знае за телефонните измами. Доволна е, че "не е налапала въдицата".

След около 30 минути телефонът отново звъни. Обажда се "разследващ полицай Трифонов от 6-о РУП". Търси я също по име. С делови глас съобщава на бабата, че той и колегите му работят по банда телефонни измамници, които действат в района. Да не се изненада, като ѝ позвънят. Съвестната гражданка го уведомява, че вече ѝ са се обадили, но тя е разкрила измамата. Служителят на закона я призовава да съдейства, за да бъдат заловени престъпниците. За целта трябвало уж да се хване.

Да метне парите през балкона и да не се тревожи, защото районът е отцепен от полицаи. Колкото повече пари хвърли, толкова по-добре, защото бандитите ще получат "по-голяма" присъда. Пенсионерката "съдейства" и мята торба с 6000 лв.

След минути поглежда навън, но не забелязва полицейското присъствие. Часовете минават, а от униформените няма и следа и Тодорка осъзнава, че е станала жертва на измамници. Това е една от схемите, прилагани спрямо десетки пенсионери. Само в София по трима души, предимно възрастни хора, попадат в мрежите на ало измамниците на ден. "Като епидемия е", признават криминалистите.

Една от най-големите суми, давана от софиянка, е над 100 000 лв. Жената изхвърля през балкона пачките, получени дни по-рано от продажба на имот. Ало измамниците не са знаели предварително, че държи толкова пари в дома си. Научават за тях, когато започват да ѝ прилагат схемата за полицейската операция.

"Тези измами започват от стационарен телефон, не се сещам за случай, тръгнал от мобилен", казва Ивайло Величков от СДВР. Абсолютно на случаен принцип мошениците набират по хиляди телефонни номера на ден. Случвало се е да се обадят на държавни институции, дори в СДВР Тогава те на мига усещат грешката и затварят.

Целта им е да попаднат на възрастен човек, в по-редки случаи на дете и да го докарат до стрес. Това става, съобщавайки му драматична вест за близък, който се нуждае от помощ, или че техен роднина е направил катастрофа и трябват пари. Понякога се представят за служители на електроразпределителни дружества, "Топлофикация" или ВиК, за да изкопчат информация за човека.

Най-актуалната схема от година е, че "полицията се нуждае от помощ за залавянето на телефонни измамници". "Възрастните хора са манипулирани дотам, че без да се замислят, оставят торби с пари в кофа за боклук или до тях под камъни, до дървета и шахти близо до дома им", казва Ивайло Величков.

Друга използвана схема е да се представят, че се обаждат от името на авторитетни и уважавани хора, много популярни от телевизията. Представяли се дори, че звънят от името на премиера Бойко Борисов Преди години хит било името на проф. Милан Миланов. "Знам, че използват името ми", каза пред "24 часа" известният столичен адвокат Марин Марковски.

За малко в схемата да попадне и майка на висш прокурор, на която мошениците ѝ поискали 6000 лв. уж защото адвокат Марковски трябвало да "измъкне" сина ѝ от ареста след катастрофа. Жената обаче се усетила и позвънила на сина си. "Прокурорът ме срещна в Съдебната палата и на шега ме пита: Марковски, ти защо си искал 6000 лв. от майка ми? Тогава ми разказа за случая", спомни си адвокатът. Марковски предупреждава хората, че както той, така и колегите му от кантората никога не коментират адвокатски хонорар по телефона. "Разговорите водим само в кантората и за заплатения хонорар клиентите ни получават документ", категоричен е адвокатът.

Преди дни стана ясно, че името на Марковски е използвано и при опит да се измами шефът на бургаския интерхотел "България" Георги Мицов. "До момента, в който заместникът ми каза, че адвокат Марковски иска 6000 евро, въобще не се усъмних, че става въпрос за ало измама", призна Мицов пред "24 часа".

Преди дни той пусна пост във фейсбук, от който стана ясно, че е бил мишена на мошеници. Те забъркали в един сюжет богат англичанин, причинил катастрофа, зам.-шефа на ОДМВР в Бургас и адвокат Марковски.

"Познат тембър, обичайните шеги, наистина нищо не ме усъмни, връзката стана през рецепцията на хотела. Мъжът се обърна към мен на малко име", разказа пред "24 часа" Мицов. Първоначално полицаят поискал уж катастрофиралият англичанин да бъде настанен в хотела, да бъде осигурен преводач и малка сума за храна. Мнимият зам.-началник дори по-късно позвънил на личния телефон на Мицов, обяснил, че по случая е нает адвокат Марковски, който ще пристигне по-късно.

Мицов дал телефона на своя заместник и му възложил да отиде на срещата, като уговорката била зам.-шефът на полицията по-късно лично да дойде в хотела. Мицов се сетил, че му кроят капан, когато неговият служител се върнал с информацията, че е провел разговор с адвокат Марковски, който поискал 6000 евро. Проверката на Мицов показала, че симкартата е купена от Пазарджик на името на циганин с близо 200 карти. Ден след инцидента тя продължавала да бъде активна. Пуснал веднага информация в социалната мрежа, за да предпази други хора.

С него се свързали няколко приятели с признанието, че са изпържени по аналогична схема. От месеци криминалистите забелязват и нови схеми Едната е ало измамниците да се представят за полицаи, които уж предотвратяват терористичен удар. "Колкото и невероятно да звучи, но са се обаждали на хора да им кажат, че близо до дома им има терористична клетка, която замисля да взриви блока", казва полицай.

"Но в това няма изненада, защото ало измамниците обикновено използват като претекст в медиите теми - като ебола, свински или птичи грип. Сега е актуална темата за терористичните атаки и тя също влезе в употреба", добавя той. Друг нов подход е директната заплаха към пенсионерите, които не се вържат на лъжите им. Тогава започват закани от типа, че "знаят къде живеят, наблюдават жилищата им и ще дойдат да ги убият, да ги изнасилят, да им отрежат ушите, да ликвидират децата им", казва полицай. Преди дни в Бургас бе отбелязано поредното постижение - 76-годишна жена и нейният съпруг французин подали сигнал, според който 4 пъти за един ден са захранвали мошениците с едри суми, преди да се усетят, че са жертви на престъпление. Като начало бабата хвърлила найлонов плик с 2500 лв. през терасата. После на три пъти теглила пари от две различни банки. Първия път изтеглила 7000 лв., които оставила зад елтабло на ул. "Св. св. Кирил и Методий". Втория път от същата банка взела 5400 евро, които отново оставила зад елтаблото, а третия път - 7000 евро, като 6000 от тях поставила на земята до кофа за боклук близо до дома си. Проверката показва, че наистина са правени трансакции, като през цялото време съпрузите се движели заедно. Случката звучи толкова абсурдно, че криминалистите са се заели да проверят и достоверността на сигнала. Иззели са записи и от камерите близо до местата, където са оставени парите, за да видят кой ги е взел. Друга 72-годишна бургазлийка стана жертва на телефонните измамници в два поредни дни. На 11 август жената се жалва в полицията, че е дала 10 000 лв., за да "окаже съдействие на МВР да залови телефонни измамници, по чиито следи са спецполицаи". В два последователни дни бабата предала на мошениците по 5000 лв. Тя хвърлила найлоновата торбичка с банкнотите през терасата на дома си на ул. "Сливница".

Последната крупна измама в София е отпреди дни, когато възрастна жена изхвърли 15 000 евро и бижута през балкона, "съдействайки" на полицията. Друга нейна връстничка, дала 70 000 лв., казва на полицаите, че въпреки огромната сума са ѝ останали още "бели пари за черни дни". Тогава те я предупреждават занапред да внимава. С половин уста признава, че и преди два пъти е давала, но "само" по 3-4 хил. лв. "Има и други, по-необясними ситуации. Пенсионерка дава пари, за да спасява сина си, който живее един етаж над нея. Да се чуди човек защо първо не се е качила до апартамента му", недоумява криминалист.

Идеята на мошениците е, когато направят връзката, веднага да се информират дали жертвата има и мобилен телефон, за да може да говорят и по него. Ало измамниците са предимно мъже между 18 и 35 г., безработни и в повечето случаи цигани. "Знаем ги кои са, но е трудно за доказване", признават полицаи. Една от причините е строгата пирамидална организация с буферни звена, която не позволява разследващите да стигнат до върха. Истинските организатори са в Плевен, Русе, Велико Търново, Горна Оряховица, Ветово, Павликени, Левски, Дългопол, а "обичайните заподозрени" - няколко мощни ромски клана.

Според запознати става дума за т.нар. ромски общности от бургуджии. Действат в групи, обичайно трима, най-често роднини, като един или двама се обаждат по телефона, а другият се грижи за осигуряването на "куриер" - т.нар. муле, което непосредствено взема парите. Измамниците постоянно сменят колите и телефоните, а според оперативни данни на МВР напоследък зарибяващите разговори доста често се провеждали през карти на румънски мобилни оператори. Мулетата се набират чрез обяви за работа или таксиметрови услуги.

Например таксиджия вози някой мошеник, който му дава визитка. След година измамникът му звъни и го пита: "Помниш ли ме? Ти си ме возил, искаш ли да работим заедно, имам фирма за куриерски доставки, ще те пращам на адрес." Мулетата не предават парите директно на измамниците, а ги оставят на посочени места. Бургас е един от първенците по ужилени от ало измамниците, сочи статистиката. Близо 70 са образуваните разследвания в районната прокуратура от началото на годината, съобщи шефът ѝ Иван Кирков. Измамниците приоритетно се насочват към жертви от крайбрежните общини, тъй като е логично хората там да разполагат с по-големи спестявания, смятат полицаи.

"Мудис": Банките в България са стабилни, кредитните им рейтинги може да растат. Резултатите от завършилия преглед на качеството на активите и стрес теста на българските банки са положителни в контекста на оценяване на кредитния рейтинг. Това посочват от международната агенция "Мудис" в съобщение по повод оповестените миналата събота оценки. Тестовете на БНБ доказват силната капиталова позиция на банковата система - 18,9%, към декември 2015 г., което е доста над регулаторния минимум от 4,5%.

От агенцията посочват, че обект на прегледа на качеството са били активи на обща стойност 84,2 млрд. лв. към края на 2015 г. , които представляват 96% от банковата система. Централната банка е прегледала над 3400 индивидуални кредитни досиета за 21,6 млрд. лв., или 75% от портфейлите корпоративни кредити и големите кредити за малки и средни предприятия на банките.

Европейската комисия и ЕБО (Европейски банков орган) са информирани редовно и от тях са искани становища на всички етапи от процеса, подчертават анализаторите. Стрес тестът използва два макроикономически сценария с хоризонт от три години до 2018 г. и подчертава, че при основния сценарий капиталовото съотношение CET 1 на банковата система се повишава до 22,2% до края на 2018 г., докато при неблагоприятния сценарий същото спада до все пак високото ниво от 14,4%, с което потвърждава устойчивостта на банките спрямо потенциални шокове.

От "Мудис" подчертават, че макар че при всички банки коригираният с резултатите базов капитал е над задължителния регулаторен минимум, БНБ е разработила планове за последващи действия според резултатите. Те включват мерки за запазване на наличните капиталови буфери за някои банки, а за други - увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисково претеглените активи.

Труд

Версия 1: Умишлен палеж на тютюневия град в Пловдив. Четири склада от Тютюневия град в центъра на Пловдив изгоряха напълно при пожар, продължил над 10 часа през уикенда, какъвто в града под тепетата не помнят от юли 1993 г., когато пламна парфюмерийният завод „Ален мак" на „Карловско шосе".

Над 30 огнеборци с 9 противопожарни автомобила се бореха близо половин денонощие със стихията, като на моменти пламъците достигаха до 15-20 метра, преди да ги потушат окончателно около 1 часа след полунощ.

Огънят е тръгнал от покривната конструкция на сградата, намираща се между улиците „Екзарх Йосиф" и „Иван Вазов", но бързо се разпространил върху съседните постройки.

Когато около 21.45 часа в събота огнеборците си мислели, че са угасили пламъците, изпепелили напълно трите най-красиви сгради от Тютюневия град, от прехвръкнала вследствие на силния вятър искра се запалил четвърти склад, намиращ се на съседната улица „Д-р Г.М.Димитров".

От четирите склада са останали само фасадите, а напълно са изгорели покривните конструкции и етажите на сградите. Спасени са фитнес центърът „Тотал спорт", където пламъците бяха обхванали дамската съблекалня, и още един склад, пълен с бали тютюн, съобщиха от Пожарната в Пловдив.

На мястото на инцидента в събота вечерта пристигна и главен комисар Николай Николов, шеф на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", който благодари на огнеборците за всеотдайността им и разказа, че те са работили с риск за живота си, тъй като стена в единия от складовете е рухнала в близост до тях, докато са я гасили.

Няма пострадали хора, а работещите в близките офиси са евакуирани още в началото на пожара.

Все още не е ясна причината за възникване на пожара, но той вече се разследва от прокуратурата и полицията.

Една от версиите е, че в пожара са забъркани клошари, другата е, че огънят е тръгнал от сухи треви и храсталаци, избуяли на покривите на сградите, но основната, по която се работи, е умишлен палеж с използване дори на запалителна течност.

„Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че много странно пламна четвъртата сграда. Хора до нас казаха, че са видели синкави пламъци, което е характерно за умишлен палеж. Ще бъде назначена експертиза, но не може да изключим вероятността за умишлен палеж", коментира комисар Цвятко Дешев, говорител на Пловдивската пожарна. Шефът на „Криминална полиция" Георги Георгиев обяви, че разследването на пожара е започнало.

Огромните пламъци предизвикаха невероятна паника сред живеещите в съседство с Тютюневия град пловдивчани, след като кварталът остана и без ток в съботната вечер. Някои от тях започнаха профилактично да обливат с вода фасадите и покривите на къщите си с цел предотвратяване на запалването им от прииждащите пламъци, а други се запасяваха с маркучи и туби с вода.

Два от изгорелите тютюневи складове са собственост на бизнесмена и бивш почетен консул на Италия в Пловдив - Пиетро Луиджи Гиа, който се появи за малко на ул. „Иван Вазов" в събота след обяд, когато те пламнаха, но след това се покри. Преди 10-ина години италианецът купил двете сгради за над 1 млн. лв. и имал амбиции да ги превърне в търговски център, но така и не успял да осъществи плановете си. Богати евреи пък са собственици на другите два склада, като на единия преди пожара висеше табелка, че се продава, с мобилен номер за връзка.

Преди около 2 месеца кметът Иван Тотев обяви, че търси връзка със собствениците за разговори във връзка с проекта за превръщането на емблематичните складове в арт-зона по подобие на квартал „Капана".

Тютюневият град е един от „гвоздеите" в програмата на Пловдив за 2019 г., когато градът под тепетата ще бъде Европейска столица на културата и се предвиждаше кварталът в близост до Централна жп гара и Сточна гара да бъде тотално преобразен.

Хора от района не изключват варианта дори самите собственици да са поръчали пожара, за да не ги последва участта на печално известната фирма „Одрин 8" ООД, срещу чийто управител Окръжна прокуратура повдигна обвинение за разрушаване на сграда, обявена за паметник на културата.

Очаква още в понеделник специална комисия от НИНКН да даде предписание за това как ще се действа с унищожените емблематични за Пловдив сгради.

Тютюневите складове са знакови за Пловдив и неизменна част от градската история, районът е свързан и с първия в България пример за социално предприемачество от началото на 20-и век. Известният български търговец на тютюн Димитър Кудоглу използва приходите от два от складовете за издръжка на създадената от него Белодробна болница.

Още в събота вечерта в социалните мрежи пък бе насрочен граждански протест за неделя от 17 часа на кръстовището на ул. „Иван Вазов" и „Екзарх Йосиф", където се намира складът, от които тръгнаха пламъците. Сигналът за него е подаден на тел. 112 в 14.51 часа. Пожарните са пристигнали за по-малко от 10 минути. Малко по-късно на мястото на инцидента идва и екип на РИОСВ-Пловдив, за да замерва замърсяването на въздуха с въглероден оксид и диоксид, след като гъст черен облак покрива квартала в централната градска част.

Вежди Рашидов разпореди спешна проверка на изгорелите сгради

Министърът на културата Вежди Рашидов разпореди спешна проверка заради пожара, унищожил тютюневите складове в Пловдив. Проверката трябва да бъде извършена от Инспектората по опазване на културното наследство към ведомството. След приключването на проверката Министерството на културата ще предприеме предвидените в закона мерки за евентуална възможност за възстановяване на архитектурния ансамбъл. И четирите склада имат перфектно архитектурно заснемане, извършено още през 2008 г., тъй като са част от групов паметник на културата, наречен по имената на училиците, на които се намират „Уличен ансамбъл „Иван Вазов" - „Цанко Дюстабанов". Сградите са защитени от Закона за културното наследство, отделно от това два от складовете са декларирани и самостоятелно като културна ценност.

500 декара дупки запълниха в София. Разширението и реконструкцията на бул. „Черни връх" вървят в срок, написа преди дни кметът на София Йорданка Фандъкова във фейсбук. Изградени са 95% от канала, положени са 800 м тръбна мрежа за кабели средно и ниско напрежение и започва изграждането на водопровод.

От април месец досега строители са запълнили 500 дка дупки по софийските улици, показа справка на „Труд". Цялата улична мрежа на столицата е около 3 400 000 декара. Всяка година Столичната община отделя средства от бюджета си, с които ремонтира част от тях. За тази година са осигурени 33 млн. лв., с които трябва да се обновят над 70 малки квартални улички и 7 по-големи булеварда с 33 млн. лв. Част от тях вече са готови.

До 16 август са ремонтирани над 35 трасета в районите „Оборище", „Триадица", „Люлин", „Възраждане", „Красно село", „Сердика", „Студентски", „Връбница", „Витоша", „Лозенец", „Панчарево" и др. В момента валяци продължават да работят по 5 улички: „Стефан Сарафов" в жк „Триадица", ул. „Бачо Киро" в центъра, ул. „Атанас Узунов" в кв. „Подуяне", ул. „Малуша" и „Зелено дърво" в район „Средец".

Предстои да приключи основният ремонт на ул. „Горски пътник" и „Майор Томпсън" в „Лозенец", както и да започне реконструкцията на ул. „Каменно цвете" в кв. „Сердика". Строителните работи ще продължат, докато времето го позволява, обясниха от Столичната община. Повечето от по-големите обекти трябва да приключат преди първия училищен звънец, защото след това трафикът в София става по-натоварен. В момента майстори работят по бул. „Черни връх", където се подменя канализационният клон. Пътното платно трябва да се разшири и булевардът да стане четирилентов. Ремонтът трябва да приключи до края на годината. До Коледа се очаква да приключи и работата по ул. "Богатица". През септември трябва да се отвори бул. „Владимир Вазов".

Стандарт

Пристанище Варна с 6,55 млн. печалба. 6,55 млн. лв. е чистата печалба на "Пристанище Варна" за първото полугодие на годината. Това сочи отчетът на най-големия ни държавен порт пред финансовото министерство. Добрият резултат обаче е с 8,3% по-нисък спрямо същия период на 2015 г., когато е бил 7,14 млн. лв., пише още в отчета на порта.

Причината за намалението на печалбата се крие в спадналите приходи, които към 30 юни са били 32,553 млн. лв. - с 3,4% по-малко от първата половина на миналата година, което пък е резултат на намалелия обем обработени товари. Общо за полугодието порт Варна е обработило 4,184 млн. т товари, или с 10,8% по-малко от 2015 г.

Като положителна тенденция се отчита спадът с 4,75% на разходите спрямо същия период на 2015 г. Пристанище Варна отчита и 5,991 млн. лв. вземания от клиенти за извършени претоварни, складово експедиционни и други услуги. В същото време задълженията към доставчици на стоки и услуги са в размер на 1,558 млн. лв.

Далеч от добрите резултати на порт Варна е отчетът на държавното "Пристанище Бургас", показва отчетът му пред финансовото ведомство.

Приходите му са паднали с 27,7% под отчетените през първото полугодие на миналата година. Това е резултат от намалелия обем обработени товари, който пада от 219 хил. на 207 хил. тона - 20 пъти по-малко от порт Варна. Особено силен е спадът при генералните товари, които са с 26,9% по-малко от същия период на 2015 г. Спад има при всички видове товари, като най-голям той е при изкуствените торове - с 64%,  поради факта, че основният товародател - "Неохим", започва да изнася торовете си по суша. Крайният финансов резултат на държавното "Пристанище Бургас" е 510 хил. лв. загуба при 12 хил. лв. печалба за същия период на 2015 г.

640 хил. лв. печалба за първата половина на годината отчита най-големият ни дунавски държавен порт - "Пристанищен комплекс - Русе". Значителен ръст - 67%, на обработката на зърнени храни и фуражи, отчитат за полугодието от порт Русе спрямо същия период на 2015 г.

Добрите резултати на порта се дължат на предприетата активна търговска политика за привличане на клиенти, изнасящи зърно, пише в отчета на "Пристанищен комплекс - Русе".

Загуба от 117 хил. лв., която е с 113 хил. лв. по-голяма от планираното, отчита пред финансовото министерство и "Пристанище Видин". Причината за загубата са по-малкото реализирани приходи и извършеният ремонт на понтоните и на пътната настилка покрай кейовата стена, отчитат от дружеството.

Справки за имотите вече и онлайн. Вече ще можем да получаваме справки от имотния и кадастралния регистър и по електронен път. Това ще стане факт, ако бъде приет проектът на Наредба за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, публикуван на сайта на регионалното министерство. Очаква се новите електронни документи, които ще предоставя ведомството вместо тези на хартия, да доведат до намаляване на разходите за ведомството, се казва в мотивите към документа.

По този начин ще се улеснят и потребителите. За тях ще се намалят също времето и средствата, които отделят за получаване на скици и карти. Електронните документи, издавани от Агенцията по геодезия, кадастър и картография, ще се удостоверяват с електронен подпис. Те ще се получават на цифров носител или чрез контролиран отдалечен достъп до административната информационна система на кадастъра.

За превенция на злоупотреби върху документите, предоставяни на заявители, които нямат право да работят с лични данни, ще бъдат заличени единните граждански номера и адресите на собствениците. Издадените преди влизането в сила на проекта скици и схеми ще имат срок на валидност от 6 месеца от внедряване на новата система. Това трябва да се случи в срок от 2 години след приемане на проекта, а отговорността за това се пада на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

За да се получи цифровата информация ще се подава заявление. То ще съдържа данни за заявителя, за лицето, което е извършило измерванията, довели до информацията.

Ще има свой собствен идентификационен номер. Освен това заявлението ще носи точен час, минута и секунда на подаване, както и срок за предоставяне на услугата.