Капитал Daily

Сделките за полугодието: Малко и малки. След скромната активност на пазара на сливания и придобивания (M&A) в началото на годината второто тримесечие идва с още по-слаб резултат. Броят на сключените в страната сделки намалява - ако през периода януари - март те бяха около 30, през април - юни броят им е около 15.

Запазва се и тенденцията договорените продажби да са предимно с малки размери, а купувачите да са главно местни. Все пак чуждестранните инвеститори в традиционно атрактивни сектори като производството и информационните технологии не са изчезнали. Знаковата за тримесечието сделка също е с външен купувач - турската верига лечебни заведения Acibadem, която през април приключи придобиването на болниците "Токуда" и "Сити клиник". Сделката оцени бизнеса на двете български вериги на общо 125 млн. евро и създаде най-големия играч в здравния сектор в страната.

И точно когато консултанти, адвокати и фондове заговориха за раздвижване, дойде Brexit, който отново би спирачки на чуждестранните инвестиционни планове.

Глобално свиване

За разлика от миналата година тази пролет успокояването на пазара не е присъщо само на българския пазар, а до голяма степен е валидно и за глобалната М&A активност.

"На фона на забавен M&A пазар в Западна Европа и САЩ през първото полугодие на 2016 г., предизвикан главно от икономически и политически несигурности (напр. забавяне на икономическия растеж в Китай, предстоящите президентски избори в САЩ, посоките на лихвените нива в основни държави и т.н.), пазарът в България през този период също бележи слаба активност", отбелязва и директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.

Според наблюденията на консултантската компания Bureau van Dijk (част от групата на доскорошния собственик на "Близу" - шведския фонд за дялови инвестиции EQT), която публикува една от водещите бази данни за сливания и придобивания в света - Zephyr, първото полугодие на 2016 г. като цяло е по-слабо и от първата, и от втората половина на миналата година. За периода януари - юни 2016 г. по света са сключени 43 352 сделки по сливания и придобивания на обща стойност 1.9 трлн. долара, което е съизмеримо с резултатите, постигнати през все още белязаните от кризата 2012 и 2013 г.

"Икономическата и политическата несигурност, които потискаха M&A пазара през по-голямата част от годината, бяха драстично засилени от неочаквания резултат от референдума в Обединеното кралство през юни", посочват и анализаторите от консултантската компания Allen & Overy в обзора си за изминалите шест месеца. "Brexit вероятно ще намали значително активността през останалата част от годината, въпреки че към момента изглежда като че ли инвеститорите по-скоро правят пауза за равносметка, отколкото като цяло да напускат пазара", допълват от дружеството.

Слаба пролет

Извън приключилата покупка на "Токуда" и "Сити клиник" другият най-голям бизнес, който смени собствеността си през тримесечието, е пловдивският военен завод "Авионамс". Предприятието за ремонт на авиационна техника, което се продаваше заради необслужвани задължения към фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), беше национализирано почти изцяло, като Държавната консолидационна компания (ДКК) плати за покупката минималната търсена на търга цена от 28.9 млн. лв. Сделката приключи през август и беше финансирана със заем от държавната Българска банка за развитие.

Най-значимата покупка на имот за тримесечието също става факт след продажба от частен съдебен изпълнител. Активът е най-големият хипермаркет на Carrefour в България - този в столичния The Mall на бул. "Цариградско шосе", заедно с 9.54% от общите части на мола, половината от подземния паркинг и други прилежащи помещения. Магазинът от 15 хил. кв.м с търговска част 9 хил. кв.м, за който се търсеше купувач в наддаване с първоначална цена 32.3 млн. лв. с ДДС, в крайна сметка беше придобит от банката кредитор Уникредит Булбанк. От финансовата институция съобщиха, че ще продължат да го отдават под наем на длъжника и бивш собственик на имота - "КМБ България", който е еднолична собственост на гръцката Marinopoulos.

За поредно тримесечие сред активните играчи на пазара е и Делян Пеевски въпреки твърденията му, че повече няма да прави бизнес в страната. През април депутатът от ДПС продаде дела си от 18% в пловдивската фабрика за цигарени опаковки, филтри и гилзи "Юрий Гагарин" на свързаната с него "Дореко комерс". Месец по-късно Пеевски придоби дяловете на майка си Ирена Кръстева в "Био уотър", "Био уотър инвестмънт", "НСН инвестмънт" (през която контролира "Техномаркет") и "Балканска медийна компания" (в която е издателският бизнес на семейството), като броени дни след това продаде първите две компании на "НСН инвестмънт", която пък стана собственост на офшорката на депутата Intrust Limited.

Пак през май Пеевски купи "Печатница София" от контролираната от Венелина Гочева "Медийна група България холдинг", която издава в. "24 часа". Същия месец бе договорена и продажбата на строителната "Водстрой 98", за която в сектора се приема, че е контролирана от Пеевски - компанията стана собственост на варненското "Хидрострой", което е на бившия шеф на Агенция "Пътища" (сега Агенция "Пътна инфраструктура") Велико Желев.

Поглед напред

Прогнозите за второто полугодие също остават свързани с активност предимно от страна на български инвеститори.

"Очакванията ни за пазара за оставащата част на годината е той да продължи да се движи от местни играчи", отбелязва Димитър Узунов. По думите му атрактивните сектори в следващите месеци ще продължават да бъдат информационните технологии, телекомуникациите и недвижимите имоти.

Сред потенциалните големи сделки, които могат да станат факт до края на годината, е концесията на летище София, към която по думите на Диана Димова от международната независима адвокатска кантора Kinstellar гледат "сериозни международни играчи". Извън това от българския офис на Kinstellar очакват активност в банковия сектор и в промишленото производство.

"За съжаление BREXIT е фактор, който допълнително ще забави активността на купувачите поради изместването на фокуса им към оценка на ефектите от референдума върху собствените им организации. Няколко сделки в региона, които се готвеха или бяха започнали, са временно спрени по тази причина", посочва Димова.

Премиерът заговори за строеж на АЕЦ "Белене". Двата реактора за АЕЦ "Белене", за които страната ни беше осъдена да плати 550 млн. евро, е почти невъзможно да бъдат препродадени. Това е казал премиерът Бойко Борисов във Варна през почивните дни, цитиран от различни медии. Вероятно това е и причината рестартът на спрения през 2012 г. проект от първото правителство на Борисов да изглежда все по-реална възможност. "АЕЦ "Белене" може да стане частен проект с малко участие на държавата", е посочил Борисов.

Коментарите на премиера бяха направени ден след като по негова инициатива беше проведен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, в който са били обсъдени "актуални въпроси в сферата на енергетиката".

Обръщането на позицията на премиера идва в предизборна обстановка, в която левите партии директно искат подновяване на енергийните проекти с Русия. Преди години точно правителство на Борисов спря проекта като икономически неизгоден, сега няма нови разчети, по тази причина няма и сериозен частен инвеститор.

Планът "Белене"

Извън арбитража вече "708 млн. евро са дадени през годините за АЕЦ "Белене" и всъщност имаме само един гьол", заяви Борисов. И допълни, че "всеки, който ми каже, че трябва да платим около 3 млрд. лв. и да вземем 2 реактора и да ги сложим в музей, мисля, че няма да е отговорно към хората, които се борят за всеки лев". По думите му след разговора с Путин обаче бил оптимист, че казусът ще се разреши.

Продажбата на реакторите беше един от вариантите, които българските управляващи обмисляха след изхода на арбитражното дело. С тази цел българска правителствена делегация замина за Иран, където в момента се изграждат няколко ядрени проекта с руско оборудване. Срещите на високо ниво в Техеран обаче не доведоха до конкретни резултати, а сега Борисов за първи път открито заявява, че продажбата на реакторите почти сигурно няма да се осъществи. Вероятно една от причините е, че двете страни не могат да се разберат за цената. Преди седмица вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че това е един от най-важните въпроси. Според експерти подобна препродажба би станала на много по-ниска цена от тази, която страната ни трябва да плати за реакторите.

"Да не забравяме, че всеки ден върви лихва от 167 хиляди евро и дотук имаме натрупани 30-40 милиона с лихвите", е коментирал Борисов.

Бързото решение явно е изгодно. Но управляващите все по-често споменават за рестарт на АЕЦ "Белене" като вариант, без да казват цялата сметка за построяването на централата. Мисълта за строителство личи и от въпроса към председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от Борисов и получения отговор през миналата седмица. Там се посочва, че ако България реши да строи нова ядрена мощност, трябва само да уведоми Брюксел, каквито са задълженията ни по чл. 41 от Договора за Евратом.

С мисъл и за "Южен поток"

В коментарите на премиера темата за АЕЦ "Белене" се обвързва и с руския проект за газопровода "Южен поток", който беше спрян, тъй като не отговаря на европейското законодателство и беше оскъпен през нагласен конкурс за строител.

По думите му за централата има няколко варианта. "Надявам се експертите да ги предложат бързо и те да устройват руската страна, защото без нея нищо не можем да направим както с АЕЦ "Белене", така и с "Южен поток"", е заявил Борисов, цитиран от различи медии.

Той припомня, че тръбите за "Южен поток", които стрували 2.2 млрд. евро, стоят на слънце във Варна и Бургас. В същото време южните газови коридори минават през Гърция. "Набуко" беше зачеркнат, "Южен поток" - също. Холандската агенция даде разрешение за "Северен поток". Мигар те не са в НАТО или в ЕС? Тук е дядо владика и ще ви каже, че не бива никога да се правиш по̀ светец от папата или от Господ."

Според Борисов България може да се превърне само в купувач на газ и преносът през територията ни да спре. "Трябва да направим така, че нашите проекти да се реализират, защото иначе знаем какво ще стане. На 9 август президентът Ердоган заедно с президента Путин ще говорят за реализация на проекта "Турски поток", каза още Борисов. В тази връзка той коментира, че е благодарен на Юнкер, който казва в писмото си, че газовят хъб "Балкан" може да поеме и руски газ, визирайки изграждането на "Южен поток".

В коментарите си Борисов призовава и политическата класа в България да бъде единна в разрешаването на тези два въпроса, от което ще има големи позитиви. "Путин гарантира, че няма да пречи, ако намерим решение, и каза: "Каквито искаш експерти ще ти изпратя, дайте варианти, проговори ги с ЕК."

Сега

Закъсалите общини вдигат местни данъци и такси. От 2017 г. в редица финансово затруднени общини ще се стигне до вдигане на данъци и такси като мярка за осигуряване на допълнителни приходи. Това става ясно от публикуваните оздравителни планове на част от 36-те общини с финансови затруднения, които бяха задължени със закон да предприемат мерки за подобряване на местните финанси. По места плановете вече са гласувани и одобрени от общинските съвети.

Перник възнамерява да увеличи данъка за възмездно придобиване на имущество от 2 на 2.5% при максимална ставка от 3%, показва одобреният план за финансово оздравяване на общината. Само от тази мярка се очаква ръст на приходите в размер на 200 000 лв. годишно. Възможно е да се увеличи и данъкът върху превозните средства, който е на минималните нива, но тук конкретни ставки не се сочат. Средната данъчна тежест върху един жител догодина ще стане 75 лв. при настоящите 72 лв., като до края на периода сумата ще стигне 80 лв. на жител при средно за страната 105 лв. Според плана ще се увеличат още и таксите за ползване на тротоари, за ясли и детски градини, за технически услуги. Предвиждат се и изцяло нови такси, включително въвеждане на синя зона за платено паркиране.

От мерки в частта на приходите Перник се надява до 2019 г. да натрупа 6 млн. лв. допълнителни постъпления. Освен от вдигане на данъци и такси парите ще дойдат и от повишена събираемост. При разходите основната оптимизация ще дойде от намаляване на издръжката - с 3.5 млн. лв. за целия период. Прави впечатление, че разходите за общинската администрация се свиват съвсем скромно - от 4.6 на 4.4 млн. лв. в края на периода, като общата икономия е 250 000 лв. В оздравителния план обаче се изтъква, че на служител на администрацията се падат 551 души население при средно за страната 298 (по данни към 2015 г.). Не е ясно дали този план ще се оцени като достатъчно амбициозен от МФ на фона на огромните просрочени задължения на общината и натрупани дългове. С обещаните мерки Перник кандидатства за безлихвен заем от 20 млн. лв.

Данъци ще вдига и община Кърджали, като ефектът от мерки в приходната част - 3.3 млн. лв. ръст, надхвърля този от орязване на разходите - 2.8 млн. лв. до 2019 г. Кърджали ще вдига имотния данък, като годишният ефект от по-високата ставка и повишена събираемост се оценява на 500 000 лв. при обичайни приходи от данъка в размер на 1.5 млн. лв. Не е ясно с колко точно ще се вдигне ставката. Ще се увеличи и данъкът върху колите с мощност над 100 kw, като от това се чакат по 110 000 лв. ръст на година при годишен план за постъпления на този налог около 1.3 млн. лв. И Кърджали ще въвежда синя зона за платено паркиране.

В разходната част Кърджали смята да свива културния и спортния календар, ще ограничи сериозно и дофинансирането на делегирани от държавата дейности, включително училища. Дофинансирането ще бъде намалено с 470 000 лв., за култура и спорт ще има 274 000 лв. по-малко. На този фон от съкращаване на чиновници, допълнително материално стимулиране и оптимизиране на структури се обещава ефект от 513 000 лв. Няма данни колко общо са разходите по това перо и няма как да се прецени доколко сериозна е оптимизацията. Срещу всичко това общината ще търси безлихвен заем от бюджета в размер на 7.8 млн. лв. Сумата незнайно защо е калкулирана в общия ефект от оздравителния план, който заедно със заема достига 13.9 млн. лв.

Общините Ловеч и Смолян са подходили изключително формално към оздравителните си планове. Община Ловеч, която попадна в групата на закъсалите заради 0.01% влошена събираемост на имотния данък и данъка върху автомобилите спрямо средното за страната, обещава да занижи значително разходите, без да дава никакви оценки и прогнози. И тази община смята да свие културния и спортния календар, както и да дава по-малко пари за допълнително финансиране на училища, но само след одит. Ще се отменят и привилегии при плащане на местни данъци и такси. Общината обещава оптимизиране на разходите за администрацията без повече конкретика. Ловеч не възнамерява да иска безлихвен заем. Планът на Смолян съдържа само общи обещания без никакви числа.

Безизходица

Показателен за проблемите при по-малките общини е оздравителният план на Доспат. С всички мерки - и в приходната, и в разходната част, до 2019 г. общината е преценила, че ще успее да събере едва 1.7 млн. лв. повече на фона на много по-големи и вече поети задължения за разходи. Общината възнамерява да иска безлихвен заем в размер на 6.6 млн. лв., който обаче няма да може да върне. Надеждите тук са 4.8 млн. лв. от заема да бъдат опростени от правителството, каквато законова възможност съществува при подобряване на финансовото състояние.

Топлофикациите масово работят на загуба. Дългове и загуби - това е масовият случай в българската топлоенергетика. Секторът е приключил миналата година със 79 млн. лева загуба, като само пет компании са успели да постигнат печалба от дейността, показва анализ, изготвен от Института за енергиен мениджмънт на база на докладите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Анализът включва 14 топлофикации и 20 заводски централи.

Прави впечатление стремглавото пропадане на "Топлофикация Перник". Дружеството, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, е било на печалба от 9.3 млн.лв. през 2014 г. Година по-късно обаче то вече излиза на загуба от 9.1 млн.лв. "Конкуренция" му е сливенското парно (отново свързвано с Ковачки), което страда от хронични финансови проблеми. През 2014 г. то е на печалба от 3.5 млн.лв., но следва срив и година по-късно резултатът му вече е минус 5.6 млн. лева.

Не е съвсем ясно доколко лошото финансово състояние на повечето предприятия в сектора се дължи на лош мениджмънт и доколко на ценовите регулации. В началото на годината КЕВР предложи с до 22% по-ниски цени за парното в отделните градове на страната. Намалението бе продиктувано от ниските цени на природния газ. Асоциацията на топлофикационните дружества възропта срещу "орязването" на тарифите, като обясни, че това ще доведе предприятията до безпаричие,съкращаване на ремонтни дейности и неизпълнение на лицензионните задължения.

Факт е обаче, че някои компании са постигнали забележително финансово оздравяване. Пловдивската "ЕВН Топлофикация" например само за година е стопила загуба от над 9 млн. лева и през 2015 г. е успяла да излезе на печалба от два милиона лева. Добре се представя и парното във Враца - от загуба от 1.1 млн.лв. то излиза на плюс от 234 000 лв. през 2015 г.

Стандарт

Синдикати искат 10 % скок на осигурителните прагове. За ръст от 5 до 10% на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и професии за догодина ще настояват синдикатите в предстоящите преговори с работодателите. Според КНСБ и КТ Подкрепа увеличението на осигурителните прагове трябва да следва процента на планираното вдигане на минималната работна заплата от сегашните 420 лв. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. В противен случай ще се окаже, че в немалко сектори приложни и аналитични специалисти, за които се изисква висше образование, ще се изравнят по заплащане с най-ниско квалифицираните работници, коментира Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа.

От своя страна четирите национално представителни работодателски организации се обявиха преди дни за премахване на договарянето на минимални осигурителни доходи по браншове и професии. Бизнесът най-вече се противопоставя на административното увеличаване на осигурителните прагове в браншовете, в които не са водени преговори. Подобен подход ограничава заетостта в отделни региони, сектори и предприятия и води до увеличаване на сивия сектор, алармират от работодателските организации. От БСК напомнят, че вече втора година в Наказателния кодекс укриването на осигуровки се преследва като престъпление и затова няма нужда от фиксирането на осигурителни прагове. Вместо това трябва бързо да се приеме консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата за страната, настояват бизнесорганизациите.

„Темите са от съществено значение и също са на вниманието на социалното министерство", коментира социалният министър Зорница Русинова. Тя увери, че предстои да се проведат дискусии в рамките на съвета за тристранно сътрудничество, на които да бъде постигнато съгласие между социалните партньори в полза както на бизнеса, така и на трудещите се.

"Договарянето на минимални осигурителни доходи по браншове и професии не може да бъде премахнато - това е част от бюджетната процедура и се изисква от закона за държавния бюджет", посочи Димитър Манолов от КТ Подкрепа. Ако подобно нещо се случи, ще стане голям скандал, предупреди той. От КНСБ настояват дори осигурителните прагове да служат като минимални работни заплати и да бъдат разпростирани от социалния министър за всички фирми в съответния бранш. В секторите, където няма договаряне, да действа минималната работна заплата за страната, предлагат още те.

В същото време двата синдиката и четирите работодателски организации единодушно искат в писмо до финансовия министър Владислав Горанов завишаване на квотата за ваучерно хранене. Голяма част от близо 400 хил. служители и техните домакинства няма да получат част от своя доход за последните 4 месеца от годината, предупреждават социалните партньори. Те припомнят обещание на финансовия министър да създаде експертна работна група, която да оцени възможностите за разширяване на ваучерната система у нас. За тази година квотата е 260 млн. лв., които се очертава да бъдат изчерпани в началото на септември, а очаквания недостиг е около 60 млн. лв. Синдикати и работодатели настояват с тази сума да се завиши квотата за текущата година, както и за 2017 г.

Сиренето от малките ферми с обща марка. Произведените в малки ферми млечни продукти да се продават под една търговска марка - тази идея обмислят експерти от фондация „Биоселена". Организацията консултира стопаните как да се регистрират по Наредба 26, която урежда директните продажби на храни от фермата. Експерти от „Биоселена" са провели обучения със земеделците как трябва да бъдат оборудвани мини мандрите и как да се води документацията. „Следващата ни стъпка е обща марка, която да идентифицира фермерския продукт", каза зооинженерът Тенчо Христов. За да ползват марката, стопаните ще трябва да спазват определен стандарт, например за брой дни в годината, в които кравите да са на свободна паша.

„Идеята не е продуктите да се унифицират, всеки ще ги продава със собственото си име, но трябва да има гаранция за качеството", каза Христов. По думите му след проверки на ветеринари се оказало, че по отношение на безопасността продуктите от малки ферми не са по-лоши от тези на големите преработватели. Сега предизвикателството са продажбите на продуктите. Те обаче според наредбата са териториално ограничени. Малките фермери имат право да продават директно на потребителите само в собствената си административна област и една съседна. Експертът се съмнява, че това е добро решение за България, защото у нас административните области са по-малки например от тези в Германия. Тенчо Христо е и против ограниченията за процента мляко, който фермерите имат право да преработват сами, според големината на стадата. „Държавата трябва да мисли не за големия, а за малкия бизнес. Ако големите преработватели предложат добра цена, няма да останат без мляко за преработка", заяви той.

24 часа

До края на 2016 г.: забавяне на дефлацията и ниски лихви. Ускоряване на темповете на икономическия растеж през втората половина на тази година прогнозира финансовото министерство в последния си бюлетин. Той обобщава анализи за развитието на икономиката на банки, инвестиционни и финансови посредници.

Като аргумент за оптимистичните очаквания се сочат позитивните нагласи на предприемачите, отбелязвани и в месечните бизнес анкети на НСИ. Индикаторът за бизнес климата е най-висок от предкризисната 2018 г.

 Банките и посредниците прогнозират до края на годината значително забавяне в темпа на дефлация, която през първата половина на годината достигна до -1,9%. Прогнозата се основава на ръста на цените на петрола и на храните в световен мащаб, което се очаква да забави поевтиняването на храните и горивата и у нас.

Заетостта ще продължи да се вдига, сочат прогнозите на финансовия сектор. Тенденцията за увеличаване на броя на заетите в строителството вече е започнала, очакванията са да расте и в други отрасли.

След като досегашните прогнози за стабилен курс долар/евро в края на първата половина на годината бяха нарушени от Brexit, 60% от анкетираните посредници очакват до края на годината да няма резки колебания. Надеждите за по-бързо поскъпване на долара са отложени заради лошите данни за икономиката на САЩ.

Основният лихвен процент ще остане нулев до края на тази година, сочат още данните от проучването. За първи път БНБ свали основната лихва до нула през февруари. Централната банка обяви, че тя остава такава и за август. Очакванията са да се забави спадът при лихвите на депозитите в левове и в евро, докато при спестяванията в долари прогнозата е понижението да се ускори.

Според прогнозите свиването на лихвите по кредитите ще се забави - по-силно ще е изразено забавянето при заеми в левове и по-слабо при тези в евро. Леко забавяне в темпа на нарастване на спестяванията и засилване на търсене на алтернативни възможности за доходност от фирми и граждани, очакват още посредниците до края на годината.

Слабото търсене на кредити ще се запази до края на годината. Ръстът на икономиката ще се движи между 2 и 3% до края на годината, прогнозират финансови консултанти и инвестиционни посредници.

Курсът евро/долар ще се задържи около равнището от 1,10, или 1,78 лв. за долар до края на 2016 г. Според повечето от анализаторите има и основателни причини да се очаква леко поевтиняване на еврото, като подходящи нива за покупки на единната валута са 1,05 долара.

Прогнозата е петролът да се движи в диапазон 40-50 долара за барел. След като от началото на годината добави 24% към цената си, златото ще продължи да поскъпва, но има основания и за внезапни корекции надолу.

Вътрешното търсене ще се изчерпва като фактор за ускоряване на растежа. Икономиката и капиталовите пазари ще усетят ефектите от нулевата доходност на банковите депозити.

3000 лева на месец изкарват берачи на билки в Родопите. До 120 лв. на ден може да си докара берач на билки в Родопите. Ако е по-сръчен, може да стигне и до 150-160 лв.

Най-много по това време на годината може да се спечели от малинова шума. Така берачите наричат малиновите листа за чай.

"Малиновата шума е приятна за бране. Плащат я по 60 стотинки килограма. На ден могат да се направят и по 200 кила. По-сръчните правят и по 300", казва Детелин, който е пристигнал за малиновия сезон в Родопите чак от Горна Оряховица. Малко по-скъпо - по 75 стотинки, плащали за къпинова шума, но храстите са бодливи и доста дерат берачите, затова те не я обичат много-много. Най-труден за бране бил гръмотрънът - изкупуват го по 1,20 лв. килото Сравнително добре върви и жълтият кантарион - по левче за килограм.

Детелин разказва, че вече 5-6 години дойде ли лятото, стяга куфарите и пристига обикновено в района на Пампорово. Тук се присъединява към групата на други берачи, които идват от цялата страна. Тази година бригадата им наброява около 20 души. Детелин бере с колегата си Живко, който е от Стара Загора. Ангажиментът им към малините ще трае не повече от месец. Това е краткият период, в който те зреят. Така, когато берачите шмулят листата и сред тях попаднат малини, те придават допълнителен вкус на изсушения чай.

Преди и след малините събират други билки, но малиновата шума се бере по-лесно, казва Детелин.

Стават сутрин рано, надиплят по няколко огромни чувала и ги привързват към тялото си. Най-важното са дебелите ръкавици, които не се късат. Без тях малиновите храсти бодат безпощадно. Да не говорим за копривата, която дебне зад много от тях. Още преди 7 ч, докато е хладно, отговорникът Васил ги разкарва с кола в района, а следобед им се обажда, за да разбере къде са и да ги прибере заедно с огромните чували. След като ги натоварят на колата, ги носят към пункта, където претеглят събраното и им плащат, а после се отдават на заслужена почивка.

Спят срещу 5 лева в хотел недалеч от Роженските поляни. Хапват по тройка кебапчета и бира пак срещу толкова. "Това е много добре, мога да спестя доста. В добри месеци могат да се направят и до 3000 лева на месец", хвали се Детелин. Той разказва, че преди години работил в Германия в строителството. Днес там все още е много голяма част от семейството му - жена му се труди в кухня, децата му също са в строителството. На него обаче не му харесало и решил да се прибере.

"Тук ми е по-добре. Събирането на малинова шума не е толкова трудно и човек е сред природата. Чувствам се добре", казва Детелин. Той се възмущава от ромите, които казват, че нямат работа, и заминават в чужбина да просят или да крадат.

"Само излагат България. Срам ме е. Който не го мързи, работа има, стига да искаш, а не да търсиш оправдание", разсъждава Детелин. Той и колегата му признават, че предпочитат храстите, които не са много далеч от пътя, защото пълните чували са доста тежки и обемни и се носят трудно. Така не лишават туристите във вътрешността на курорта, които искат да опитат сладките родопски малини нагоре по скатовете.

"Началниците са изкарали разрешително за района, знае се, че събираме малинова шума, всичко е законно", обяснява Детелин. Чувал е, че билките се изнасят в Германия, но не знае подробности.

Той разказва, че колкото и невероятно да изглежда, лятото не е единственият активен сезон за събиране на билки. "Почва се през април- май. Летните билки свършват в края на август и началото на септември. Тогава всичко изсъхва и се берат корените. Започва се от ноември. Дори в късна есен и началото на зимата може да се събират полезни растения", разказва Детелин.

Едно от тях е чобанката. Плащат я по 25 стотинки килото. Друго е пищялката. Понеже стъблото е доста високо, а коренът е дълбоко в земята, берачите носят лопатки, с които окопават около нея, за да я извадят от земята. "Корени от пищялка и чобанка могат да се вадят из цяла България, не само на Пампорово", вещо обяснява Детелин. Той е вадил такива корени и край Бузлуджа. Събирачите на малинова шума в Родопите тази година са късметлии в сравнение с търсачите на боровинки и горски ягоди. Минка и брат обхождат с почти празни кофи поляните между родопското село Стойките и връх Снежанка в напразни надежди, че ще ги напълнят.

"Слаба работа. Миналата година сме правили по 20-30 кила боровинки и по 5-6 кила ягоди на ден. Тази година не можем да направим и 10", ядосва се Минка. Според нея малките плодчета са били ударени от градушка и затова не могат да се намерят. Според други берачи боровинките и горските ягоди дали слаба реколта заради сушата в последните седмици. Тя и брат са взели и децата си, за да изкарат някой лев, но реколта няма.

Липа, шипка и коприва са най-търсени в чужбина

Изнасяме ги за Западна Европа, САЩ, Бразилия, Аржентина и дори за Китай Между 15 и 17 хиляди тона билки се събират и обработват всяка година. 90% от тях се изнасят. Тези резултати поставят България на първо място в Европа и на едно от първите в света по количество изнесени билки, сочат данни на Министерството на околната среда и водите.

Събират се около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. България е на второ място по разнообразие на билки в света след Индия. Обект на активна търговия обаче са 20 вида. България продължава да е първа в Европа по производство на лавандула.

Големи насаждения обаче вече има във Франция и Испания, а започват да я култивират и в Китай, затова се очаква да бъдем изместени в класацията, каза Марлен Стояновска, председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите (БАБГ).

От култивираните култури зад граница много се продават маточина и мента, но за последната вече имаме силна конкуренция от Полша. Най-голям износ на билки има през месеците от май до юли и през септември и октомври. Освен в Западна Европа изнасяме лечебни растения за САЩ, Бразилия и Аржентина, както и за Китай, където те се използват за производство на лекарства.

За фармацията много се изкупуват кестенът и белият трън. Най-търсените български билки в чужбина са липата, шипката и копривата. Годишно се изнасят 1200 тона липов цвят, 1100 тона плодове от шипка и около 1000 тона коприва. Това лято имаше голямо търсене на липа и изкупната цена на сух цвят достигна до извънредно високи нива - 9-10 лв. за килограм. Това е с над 20% над нормалните цени - около 7,50-8 лв., заради засиленото търсене на пазара на база предходната реколта, която беше слаба, обясни Стояновска.

Тя допълни, че догодина се очаква реколтата да е отново в норма и цените ще паднат. 24 билки са вкарани в списък със забрана да се събират със стопанска цел. За други 11 лечебни растения всяка година екоминистърът определя допустими количества за бране - еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига.

Тази година например мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени. Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата, казват от МОСВ.

Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и др.

Труд

Неподкупен митничар има на Дунав мост. Митничар отказа да вземе пачка с 2625 евро от турски шофьор на хладилен камион, превозващ 41 мигранти през Дунав мост в Русе. Същите пари отказал и дежурен граничар. Турчинът Кемал Туран, сирийците и иракчаните, сред които имало и 4 деца, били заловени.

Случаят е от април м.г. Преди дни Върховният касационен съд потвърдил окончателната присъда на Кемал Туран. Той влиза за 2 години в затвора и трябва да плати 5000 лева глоба, след като е признат за виновен за трафик на хора и  предлагане на подкуп на длъжностни лица.

Окръжният прокурор на Русе Георги Георгиев е изпратил благодарствено писмо до началника на русенската митница Венцислав Халаджов и до управлението на Гранична полиция в града. Благодарение на професионализма на двамата служители престъпленията били разкрити и наказани, пише Георгиев.

Старши специалистът от митническия наркоотдел отклонил камиона, пътуващ за Германия, за преглед с рентгеновата система. Шофьорът Кемал обаче се опитал да набута пачка с банкноти в джоба на митничаря. Той не позволил и извикал граничен полицай. Турчинът предложил парите и на него, но отново без успех.

Храните поскъпнаха в разгара на отпуските. Храните поскъпнаха в първата седмица на август, показват данните на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. Цените на едро на захар, фасул, мляко, пиле, кренвирши и дори маргарин са се повишили с до 5% спрямо последната седмица на юли. Най-голямо е увеличението при пилешкото месо. Килограм бутчета се продават по борсите за 3,30 лв., или с 15 стотинки по-скъпо само за седмица. С 11 стотинки нагоре е е цената на килограм кренвирши и стига до 4,63 лв. Поскъпване има и при колбасите, в това число и шунката, показват данните на комисията.

Плащаме по-малко за домати, краставици и тиквички

По-скъпо вече плащат потребителите за прясно и кисело мляко. Кофичката от 3 и над 3% масленост гони 80 стотинки на едро. Литър прясно мляко пък се предлага за 1,46 лв.

С над 3% се е повишила и цената на сиренето с палма. Килограм от имитиращия продукт струва 2,55 лв. В същото време обаче сиренето от мляко поевтинява макар и с малко, отчитат от ДКСБТ. По борсите средната цена е около 5,53 лв./кг. Седмици преди сезона на компотите захарта също тръгна нагоре. Пакет от 1 кг се предлага по 1,52 лв./кг. Цената е с 30 стотинки по-висока спрямо август миналата година, когато килограмът се е продавал по 1,24 лв.

Увеличение има и при фасула, ориза, лещата и дори брашното.

Салатата обаче ни излиза по-евтино. Най-голямо е намалението при корнишоните и оранжерийните краставици. Цената им пада съответно с 11,6 и 15% през последната седмица. Оранжерийните домати се продават по 1,40 лв./кг, което е с 8,5 на сто по-евтино спрямо края на юли, а полските - по 1,52 лв./кг. Стойността на тиквичките се понижава с цели 23,5% и килограмът се търгува по 65 стотинки.

Монитор

Леят асфалт на всяка трета улица в столицата. Асфалт се лее по дупките на всяка трета улица в София през тази година. С 26 млн. лв. общината е планирала да запълни ямите по 850 шосета от общо над 2500 в града. Главните булеварди и улиците в столицата се поддържат по абонамент от четири фирми, които трябва да не допускат да са в лошо състояние. За останалите пък следят районните кметове, които пращат машините да пълнят траповете.

През тази година пък 10 млн. лв. ще отидат за цялостен ремонт на кварталните улици, обясниха от „Московска 33". Досега машини и майстори са обновили изцяло 35 - „Ангиста, „Флора Кънева", „Студен кладенец", „Жеко войвода", „Равногор", „Янко Забунов", „Русалийски проход", „Искър", „А. Ронкали", „Огоста", „Бел камък", „Подкрепа", „Войводово", „Атанас Цветанов", „Поп Богомил", „Цар Симеон", „Св. Кирил и Методий", „Шумако", „Майстор Димитър Софиянлията", „Петър Манджийски", както и такива в Люлин, село Балша и Банкя.

До септември, като стъкло ще са и улиците „Малуша", „Зелено дърво" и ще приключи първият етап по „Атанас Узунов", „Бачо Киро", „Княз Борис I". Ремонтът на „Цар Асен" пък ще продължи до 26 октомври.

Изцяло нови ще са и 7 ключови булеварда и трасета в столицата. Един от най-големите обекти е бул. „Владимир Вазов", където заедно с обновяването на 10 моста ще има нови пътни платна, тротоари и улично осветление. Майсторите трябва да приключат първия етап там през септември. До първия звънец пък ще е готов и участъкът за 2 млн. лв от бул. „Ботевградско шосе" между улиците „Летоструй" и „Витиня" . Тогава е срокът за завършването и на „Витоша". През есента майсторите ще останат да довършат „Козлодуй", „Богатица", „Обиколна" и бул. „Черни връх".

Ремонтите на централни булеварди са парализирали и Пловдив. В момента под тепетата едновременно се ремонтират части от „Руски" и „Шести септември", което води до километрични задръствания и изнервя шофьорите. Един от най-важните обекти е и „Коматевско шосе", където се подменя настилката и се работи по изграждането на нова канализация. Продължава ремонтът и на отсечка от големия булевард „Васил Априлов", който стартира преди седем месеца.

В списъка с обновяване попада и ул. "Гладстон" в участъка от кръстовището с бул. "Руски" по посока "Васил Априлов". Срокът за ремонта е 70 дни, а паветата ще бъдат заменени от асфалт. Единственият отложен засега ремонт по 30-милионния заем е за бул. "Северен", заради отчуждителни процедури.

През есента трябва да започне и реконструкция на улица „Крайезерна" в Бургас, която ще сложи край на кошмарния трафик.

Изграждането на четирилентовия път ще струва 14,7 млн. лв. Това е един от най-ключовите инфраструктурни проекти в региона, защото в момента целият автомобилен поток за Южното Черноморие минава през Бургас, а това създава сериозни проблеми с трафика в града. Изграждането на кръгово движение на „Трапезица" донякъде облекчи задръстванията, но реализирането на проекта за четирилентов път изцяло ще разреши този проблем. Това един от доводите на общинския съветник Живко Табаков, който предлага бъде проведена информационна и разяснителна кампания, която да покаже на пътуващите към Южното Черноморие новите обходни пътища около Бургас.

Това лято в Плевен ще бъдат ремонтирани 11 улици. На 6 от участъците ще бъде подменен и водопроводът. Ремонтът по бул. „Русе" в отсечката от ул. „Неофит Рилски" до бул. „Христо Ботев" започна вчера и ще продължи до 25 август. Подмяната на водопроводната мрежа и асфалт в Плевен ще продължи до 25 октомври.

Дворецът „Евксиноград" пустее без мебели. Дворецът „Евксиноград" в едноименната правителствена резиденция на брега на Черно море пустее без необходимите мебели за завършване на интериора му. Той бе отворен за посетители в началото на тази година след дълга реставрация, но сега властта изпитва трудности да му придаде окончателния автентичен вид. Проблемът е, че няма желаещи, които да изработят липсващите мебели от обзавеждането и да реставрират запазените. Още през март тази година Министерският съвет обяви обществена поръчка, с която се търсеше изпълнител. Месеци наред обаче не се явил нито един мераклия и през май процедурата е прекратена с мотив „не е подадена нито една оферта за участие". Сега кабинетът прави нов опит да осигури необходимото обзавеждане за някогашния дворец на Фердинанд, за да може туристите наистина да се потопят в царската атмосфера на брега на морето. За целта е обявен нов търг, по който е заделена крупната сума от 528 000 лв.

Мебелите, които изпълнителят ще трябва да достави и видът им са определени на база оригиналната визия и предназначение на помещенията към периода 1892 - 1908 г., става ясно от документацията. Самият дворец е изграден между 1887-1893 г. за лятна резиденция на българските монарси. Външната архитектура на сградата е реплика на френските ренесансови дворци от ХVІІІ век. Интериорът пък е представен от стилна английска мебел, автентични мраморни камини, френски полилеи, редки картини, стенни и каминни часовници, инкрустирани със злато. Първият етаж е зает от просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж са разположени царските спални и стаи за гости, които обаче стоят без доста от мебелите си.

Така например в спалнята на княза липсват легло, нощни шкафчета, гардероби, каса, тоалетна маса с чекмедже за бижута, въртяща се масичка. За будоара на княгинята пък трябват канапе, фотьойли, шезлонги, маса за рисуване, а за салона й - маса за карти, писалищна маса, пиано и други. Дворецът „Евксиноград" разполага дори с билярден салон, за който се очаква да бъде доставена билярдна маса. Пак за там трябват и канапе и специални маси за алкохолното питие грог.

За музикалната зала пък трябват табуретка, мраморни масички и цветарник. Интериорът не е завършен и в още куп помещения, сред които зала за приеми, зала за аудиенции, работен кабинет на княза, тоалетна стая на княза, офицерска стая, спалня на княгинята майка, гостни стаи.

Както „Монитор" писа, освен с обзавеждането властта има и друг проблем с резиденция „Евксиноград" - множеството реститути, които претендират за собственост върху различни части от стопанството. В момента работна група, сформирана по нареждане на премиера Бойко Борисов, търси варианти, с които собствениците да бъдат обезщетени, а резиденцията да си остане в цялост държавна.

Точно „Евксиноград" е и любимото място на Борисов за бърза лятна почивка. За този уикенд той вече спомена, че смята да отскочи до плажа.