Монитор

700 души платили по 1670 лв., за да излязат в пенсия. 703-ма нашенци са платили средно по 1670 лв, за да излязат в пенсия. Това показват предварителните данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за откупения осигурителен стаж през първото полугодие на година. Това са хора, навършили нужната пенсионна възраст, но с липсващ осигурителен период. Според закона те могат да откупят от НОИ до 5 години стаж, като всеки месец им струва по 74,76 лв.

Средно по 22,34 месеца трудов стаж не са достигали на 703-мата нашенци в пенсионна възраст, за да излязат в заслужена почивка, показват още данни на НОИ. В сравнение с първото полугодие на миналата година липсващият осигурителен период е без промяна. За сметка на това откупилите стаж за пенсия са намалели двойно за година. През първите 6 месеца на 2015 г. осигурителен период са си купили 1659 бъдещи пенсионери.

Лек спад има и при висшистите, които са пожелали да откупят периода на обучение, който след време ще им се признае като осигурителен стаж за пенсия. 2201 висшисти са се възползвали от тази възможност тази година, което е с 164 по-малко спрямо същия период на 2015 г. всяка година над 6000 висшисти купуват стаж за старини показват данни на на НОИ.

За първото полугодие на 2016 г. приходите на НОИ от откупуване на осигурителен период са 5,1 млн. лв. Максималният период, който кандидат-пенсионерите и висшистите могат да откупят, е 5 г. Това означава, че за една липсваща година социални осигуровки мераклиите трябва да отделят 897,12 лв., а ако се възползват от възможността да закупят всички 5 г. трябва да извадят 4485,60 лв.

Според експерти интересът към услугата може да се увеличи към края на годината заради възможността за предсрочно пенсиониране. От януари хората, на които не им достигат до 12 месеца до навършване на пенсионна възраст, могат да излязат в заслужена почивка срещу по-ниска пенсия. За всеки недостигащ месец парите им за старини ще намаляват с 0.4%. „Доста хора ще съчетаят тази възможност с опцията да закупят и недостигащ осигурителен стаж, за да се пенсионират до края на година, преди пенсионната възраст да се покачи от догодина", обясни пенсионният консултант Христина Апостолова.

Над 4500 тона „цъкащи бомби" в складовете на МО. Точно 4527 тона стари и опасни боеприпаси отлежават в складовете на Министерството на отбраната и армията. По-малко от една десета от тях са планирани за утилизация през тази година. Това става ясно от справка, предоставена на „Монитор" от военното ведомство. В нея се уточнява, че за тази година ще бъдат унищожени и обезвредени едва 400 тона боеприпаси, а догодина още толкова. Цялото останало количество ще престоява в хранилищата, а към него ще се трупат и още излишни боеприпаси.

Сериозните числа са на фона и на повдигнатия вече от депутати от Комисията по отбрана дебат за необходимостта от законодателни промени, с които да се затегне охраната на складовете, в които се съхранява опасна военна продукция. От МО уточняват сега, че тя е в ръцете на цивилни служители към ведомството, но народните представители настояват да се въведе механизъм за автоматично поверяване на тази дейност на фирма МОБА към Министерството на отбраната, в която работят подготвени бивши военнослужещи и е била създадена точно с цел опазване на такива обекти. От ведомството на Николай Ненчев все още не са направили предложения в тази посока и МОБА продължава да е изтикана от дейността и да охранява основно имоти с отпаднала необходимост, става ясно още от справката на военното ведомство. В нея се отчита също, че за миналата година МО се е бръкнало с общо над 6 млн. лв. за охрана на складовете си с различна бойна техника и продукция.

„Планираното за утилизация количество боеприпаси е изключително малко и създава сериозен проблем за сигурността, алармира в същото време пред „Монитор" зам.-председателят на Комисията по отбрана в НС и бивш зам.-министър на отбраната полк. Валентин Радев от ГЕРБ. Той уточни, че причината за това се дължи в огромното забавяне от страна на МО при организирането на търговете за избор на изпълнител, който да извърши дейностите. И побърза да подчертае, че той и депутати от парламентарната комисия многократно са поставяли този въпрос пред ръководството на МО.

Отговорното звено във военното министерство, което трябва да организира процедурите, е главна дирекция „Отбранителна аквизиция". Точно такива натрупани стари боеприпаси, предназначени за утилизация, гръмнаха в Челопечене през 2008 г., като изправиха на нокти цялата държава и предизвикаха лунен пейзаж в района. Затова според експертите не бива да се допуска отлежаване на толкова взриовоопасна продукция.

Полк. Радев препоръча на МО да се върне към практиката, която е въведена, когато той е бил зам.-министър на отбраната - вместо всички боеприпаси да чакат на опашка за утилизация, ведомството да търси начин да ги продаде.

Компании от отбранителната индустрия имат интерес да ги купуват, тъй като могат да ги разглобят и да използват годните части за друга продукция. По този начин министерството от една страна печели средства от старите боеприпаси, от друга - не харчи пари за обезвреждането им. Цената за утилизиране на 1 килограм боеприпаси вървяла между 1 лв. и 2 лв. Това означава, че при най-ниска оферта МО трябва да се изръси с поне 4,5 млн. лв., за да унищожи всички натрупани сега боеприпаси.

Капитал Daily

Държавата прави втори подарък с Пловдивския панаир. Държавата се разделя окончателно със собствеността си в Пловдивския панаир. Без да получи дори лев, тя подари актив за 130 - 140 млн. лв. - най-вече огромен терен от 350 декара на централно място в Пловдив. Първата половина на подаръка беше организирана преди десет години - БСП я даде на съпартиеца си Георги Гергов през схема с общината. Сега министърът на икономиката Божидар Лукарски, подкрепен от правителството на ГЕРБ, дарява втората половина. Получатели на дела от 49% са общините Пловдив и Варна, която взима дори повече от пакета.

Мотивите звучат неубедително - първо, нямало интерес от купувачи, но дори не е опитана приватизационна сделка, и второ - общините щели да помогнат за износа на български стоки, неясно как. Напълно без икономическа логика влиза и морската община. Панаирът щял да прави изнесен център на терен на Гергов във Варна - а това спокойно може да се случи и сега, само с частна инвестиция и без участието на местната власт в капитала на пловдивското дружество.

Рисковете от сделката са, че, разделен между две общини, пакетът става по-маловажен и Гергов по-лесно би могъл да прокарва решения при разнобой между двете или дори при пропуск от явяване на общо събрание. Той например може да увеличи капитала и съвсем да избута публичното участие. Вместо поредния подарък държавата можеше да поиска отделяне на терен от панаира срещу собствеността си. В ХХI век офлайн изложенията са западащ бизнес, но един тех парк при растящия интерес на инвеститори към Пловдив би бил по-удачно решение.

Защо се прехвърля

Останалият държавен дял в "Международен панаир Пловдив" трябваше да бъде продаден през борсата, след като в началото на 2013 г. дружеството беше извадено от забранителния списък за приватизация. Процедурата обаче така и не тръгна и икономическият министър преди по-малко от две седмици е задвижил дарението с мотива, че общините ще се грижат по-добре за собствеността.

Аргументът на правителството за решението е, че прехвърлянето на държавния дял на общините ще създаде условия за по-гъвкава и ефективна търговска политика, която да улесни достъпа на български стоки до международните пазари, както и да бъде увеличено международното участие в проявите на панаира с цел привличането на инвестиции в България. С мотива, че панаирът ще привлече повече инвестиции, в края на 2006 г. правителството на Станишев прехвърли 49% от компанията на смесено дружество между община Пловдив и фирми на Гергов. Финансово обаче компанията не процъфтява след сделката. Публикуваните едва сега отчети за няколко години назад показват (виж таблицата), че панаирът традиционно работи на загуба, персоналът намалява, а за 2015 г. компанията има най-ниските приходи от 2006 г. насам. Т.е. влизането на частен инвеститор и община Пловдив с нищо не са подобрили представянето на управлявания преди това от държавата панаир, а тя едва ли е била най-талантливият мениджър.

На въпрос на "Капитал Daily" защо държавният дял се прехвърля безвъзмездно, вместо да бъде продаден, от Министерството на икономиката отговориха, че през последните години не е проявяван никакъв инвеститорски интерес. Това обяснение е малко странно, тъй като делът досега не е предлаган за приватизация. Активите на "Международен панаир Пловдив" към края на 2015 г. са в размер на 122.2 млн. лв., което означава, че собствеността на държавата е над 60 млн. лв. По оценка, поръчана миналата година от Агенцията за приватизация, държавният дял е струвал около 70 млн. лв.

От министерството уточниха още, че в повечето панаири по света участието на общините е значително, и посочиха като примери тези в Дюселдорф, Хановер, Мюнхен и т.н. Реално община Пловдив от десет години владее миноритарен дял, но това явно не вдига бизнеса, ако проследят отчетите.

Кой какво получава - и защо

Според решението на правителството община Пловдив ще получи 20.63% от акциите в дружеството, а община Варна - 29%. Странният избор на втория нов акционер от Министерството на икономиката обясняват с изразеното становище на кмета на община Варна. "По негово мнение осъществяването на съвместна дейност между общината и панаира под формата на изнесена изложбена палата и размяна на изложбени щандове, презентация на конкретни прояви, координиране на съвместни инициативи и др. ще допринесе за увеличаване на международното участие на панаира и ще удовлетвори по-пълно изискванията на изложителите и посетителите", казаха от министерството. Оттам посочват още, че "със създаването на информационен център (изнесена изложбена палата) във Варна и реализирането на наситената с прояви програма на града, както и изпълнение на проектите във връзка със спечелената титла "Варна - Европейска младежка столица 2017 г." ще бъдат очертани параметрите за развитие на българската икономика, което би спомогнало за привличане на инвестиции в България и региона". До редакционното приключване на броя от общината не дадоха повече информация.

Потърсен за коментар, заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов беше изненадан от правителственото решение. "Капитал Daily" не успя да се свърже нито с кмета Иван Тотев, нито с пресцентъра на общината.

Изненадан от решението се оказа и Георги Гергов, който обаче каза, че идеята отдавна се обсъжда. "Засега не мога да коментирам планове и развитие. Участието на община Варна е свързано с намеренията ни да изградим изнесен изложбен център там, на мястото на нашата т.нар. Дупка", каза той. Става дума за започнатия през 1984 г. строеж на универсален магазин в центъра на града, който след промените беше замразен на етап изкоп. Оттогава досега ямата се използва като платен паркинг. Обектът се стопанисва от "Търговски дом" - първоначално съвместно дружество на общината и Гергов, а след вдигания на капитала вече контролирано от пловдивския бизнесмен.

От Корнелия за Гергов

Раздялата на държавата с панаира започна в края на 2006 г. по време на тройната коалиция, като сделката беше движена от тогава зам.-министъра на икономиката и сега лидер на БСП Корнелия Нинова. Правителството на Станишев подари без търг и конкурс 49% от капитала на "Пълдин туринвест" - смесено дружество между пловдивската община и компании на Георги Гергов. Самото разпределение на дяловете в смесеното дружество беше 75% към 25% в полза на общината, но след това бизнесменът увеличи дела си, като по последни данни общината държи 24% от капитала, а останалото се контролира от "Булинвест Пловдив", "Слънчев ден" и "Пътища Пловдив".

После той доизкупи малко акции от реститути и така вдигна участието си в панаира до 50.36%. Първото правителство на ГЕРБ се опита да развали сделката, като оспори двете увеличения на капитала, но загуби делото. Така, въпреки че дружеството беше в забранителния списък за приватизация, то се оказа под контрола на Гергов - без плащане на каквато и да било цена, само срещу обещания за инвестиции.

Столична община е на път да одобри спорен и скъп транспортен договор. В четвъртък Столичният общински съвет вероятно ще одобри подписването на договор за осем години на стойност 141 млн.лв. с "МТК Гроуп" за обслужването на 17 автобусни линии в северната част на София. Решението вече бе одобрено от транспортна и финансова комисия на общината в разрез с обещанието от началото на новия мандат, че всички автобусни линии ще се върнат в общинските транспортни дружества. Новият многомилионен договор се задава с обяснението за малко вероятна заплаха общината да бъде осъдена да плати неустойка заради конкурс от 2008 г. Тогава три частни фирми получават правото да обслужват линии от градския транспорт, но след последвал скандал общината подписва договори само с две дружества, а "МТК груп" (по-късно от нея се отделя и сегашното "МТК Гроуп") иска обезщетение.

Намерението на общинарите обаче е странно, първо, защото съдът все още не е взел решение по иска за неустойки, а по всичко личи, че решението може да е в полза на общината. Второ, условията по договора отпреди осем години не са адекватни към настоящата ситуация. И трето, личи странно висока мотивация на съветниците от ГЕРБ, БСП, СДС и ВМРО - Атака да гласуват доклада ден преди лятната си ваканция, въпреки сериозните критики.

Как се стигна до тук?

Отношенията на общината с "МТК Груп" започват преди 8 години с конкурс за разпределяне на 60% от линиите на градския транспорт в София на частни превозвачи. Изтекли записи обаче показаха, че транспортните фирми сами са разпределили поръчката помежду си и зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов подаде оставка заради скандала. Тогавашният кмет Бойко Борисов все пак подписа договори с "Карат С" и "Юнион трейд", но не и с "МТК Груп".

През 2011 г. Софийският административен съд не разгледа жалбата на частния превозвач с аргумента, че отказът на кмета не подлежи на съдебен контрол. Година по-късно обаче Йорданка Фандъкова издава заповед за прекратяване на конкурса и "МТК Груп" обжалва отново. Тогава Върховният административен съд (ВАС) отменя заповедта на кмета. В края на 2012 г. "MTK Гроуп" завежда нов иск по Закон за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Министерство на транспорта и Столична община на обща стойност малко над 10 млн. лв. (половината от тях са към общината). В края на март делото е обявено за решено, но преди съдът да се произнесе, в средата на април съдия Татяна Жилова решава да спре делото до произнасянето на ВАС по образувано тълкувателно дело, свързано с приложението на закона за отговорността на държавата. До него се стига по предложение на председателя на ВАС Георги Колев, който открива противоречива практика по въпроса дали подлежат на обезщетяване вредите, причинени от подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен (какъвто е случая). Преди две седмици мнозинството съдии приема, че тези вреди не подлежат на обезщетение.

Решението по тълкувателното дело до голяма степен предопределя и че изходът на делото по иска на "МТК гроуп" вероятно ще е в полза на общината. То най-вероятно ще бъде възобновено през следващите седмици.

Кой и защо бърза?

Идеята за нов договор с "МТК Гроуп" се появи за първи път през април т.г. в доклад на общинските съветници Калоян Паргов (БСП), Борислав Борисов (ГЕРБ) и Борислав Бориславов (СДС). Тогава обаче общинската транспортна комисия реши да го отложи. Сега инициатор на идеята е Карлос Контрера от ВМРО, а Паргов, Борисов и Борислав вече не застават с имената си зад доклада. Решението обаче се одобрява в комисиите на Столичния общински съвет с гласовете на ГЕРБ и БСП, а в залата на общинския съвет вероятно ще може да разчита на подкрепата и на ВМРО и Атака.

На въпрос в транспортната комисия защо се бърза, Контрера отговори: "В момента имаме разбиране от другата страна за сключване на тази спогодба. Все някога общинският съвет трябва да вземе решение".

Кои са "МТК Гроуп"?

"МТК Гроуп" е собственост на Кирил Йорданов Илиев и Велизар Тодоров Илиев. До 2011 г. в собствеността участва и Йордан Илиев - първи братовчед на покойните братя основатели на застрахователната компания ВИС2 Георги и Васил Илиеви. Дълго време Йордан Илиев бе управител на фирмите "Волф", "Дитц" и "Чистота" на Румен Гайтански-Вълка. Първоначалният победител в конкурса "МТК Груп" пък е собственост на регистрираното на Сейшелите дружество "Панпар" с едноличен собственик Анабел Жан-Луис, която в България се представлява от управителя Велизар Илиев.

Досега "МТК Гроуп" не изглежда действащо, личи от финансовите отчети на дружеството. За 2015 г. то има приходи от 1000 лв, а за 2014 г. - 50 хил.лв. На въпрос на "Капитал Daily" дали фирмата в момента извършва дейност и има ли собствен автопарк, Контрера отговори, че тя има лиценз и в договора ще бъде заложен осеммесечен срок от подписването, в който компанията да направи поръчка за нови автобуси. Контрера каза още и че не се е интересувал от въпроса за финансите на фирмата.

При предишния опит да бъде прокарано споразумението през април т.г. стана ясно, че фирмата няма лиценз за превоз на пътници. Сега по думите на Контрейра тя вече има издаден лиценз до 2026 г.

Изгоден ли е договорът?

Основният аргумент на съветника от ВМРО е, че сега "МТК Гроуп" е съгласна да изпълнява превоз по линиите на градския транспорт на цена от 3 лв. на км., въпреки че конкурсът от преди 8 години е при по-висока цена. По неговите сметки така годишно общината ще спестява по 470 хил.лв., защото Столичният автотранспорт обслужва линиите на по-висока цена.

Другите частни фирми обаче обслужват автобусни линии на цени от 2.60лв. до 2.80лв. на км., обяснява съветникът от АБВ Тодор Цанев. Според Виктор Чаушев, който е експерт към транспортната комисия и част от "Спаси София", пък цените на Столичен автотранспорт са осреднени за всички линии, а експлоатацията на конкретните линии от бъдещия договор може да е дори 2.15 лв на км., защото са ниско натоварени. "Ако договорът бъде сключен, МТК Груп ще поеме една пета от транспортната задача на общинската фирма. Така чувствително ще паднат приходите на и без това финансово затрудненото дружество," коментира и Войслав Тодоров от Коалиция "Сердика", който гласува против доклада във финансовата комисия.

Сега

Драстично падат глобите за нерегламентирани ГМО храни. В пъти намаляват глобите за производство и продажба на храни със или от генномодифицирани организми. Това гласи новият Закон за храните, приет вчера от Министерския съвет, който трябва да влезе в сила от 1 януари догодина, ако парламентът го одобри. Решението на министрите противоречи на поредица изказвания на земеделския министър Десислава Танева, че законът ще завиши санкциите за нарушителите и ще гарантира на потребителите, че това, което купуват, съответства на написаното на етикета на продукта.

Сега действащият закон за храните гласи, че "който произвежда и продава генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в нарушение на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв." За юридически лица имуществената санкция е от 50 000 до 70 000 лв. Според одобрения от кабинета проект санкцията за това нарушение вече е от 2000 до 4000 лв., а за юридически лица - от 4000 до 6000 лв.

Според закона ГМО се пуска на пазара само след разрешение от Министерството на земеделието и трябва да има специално обозначение на етикета. Освен това фирмите трябва да вземат проби от храната, за да доказват, че тя съдържа, или не ГМО. Забранени са генномодифицирани съставки в храни за деца.

Падат глобите и за този, "който пусне на пазара или използва неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти". Досега те са били от 15 000 до 35 000 лв., а при юридическо лице или едноличен търговец - дори от 35 000 до 70 000 лв. Сега санкцията отново е от 2000 лв. до 4000 лв., а до 6000 лв. - за фирмите.

Въпреки това в официалните мотиви към новия закон продължава да пише, че се повишава размерът на санкциите при нарушения, тъй като досегашните по-ниски глоби не вършат работа. Някои санкции действително се увеличават - за нерегламентирано използване на добавки, ароматизанти и разтворители в производството на храни вече глобата ще е също между 4000 и 6000 лв., при досегашни от 500 лв. до 1000 лв. за юридически лица. Скачат и глобите за производство или търговия в нерегистриран обект. Вчера от земеделското министерство не счетоха за нужно да обяснят противоречието, нито пък са обяснили намалението на глобите за ГМО в официалните си мотиви към законопроекта.

Агенцията по храните прави ежегодно под 100 проби за наличие на необявени ГМО в храните. През 2014 г. от БАБХ например обявиха, че при 8 от направените 79 проби са открити следи от ГМО, но в разрешените граници. По закон при количество на ГМО над 0.9% в храната, то трябва да се обяви на етикета.

Преди няколко години агенцията по храните откри и над 10 тона генномодифицирана соя в преработвателно предприятие в Бургас. На фирмата беше наложен акт по все още действащия закон - между 50 000 и 70 000 лева. ГМО суровината беше от Украйна и беше използвана за производство на пакетирани ядки. Част от тях бяха стигнали до търговската мрежа. Проблемът отново беше, че на етикетите нямаше обозначение, че съдържат ГМО.

Обикновено генетични модификации има в соевия изолат, който се използва за кайма, колбаси и други месни продукти, както и в соевия лецитин, намиращ приложение при сладкарски изделия, като вафли, бисквити и др. ГМО се открива и в тофу, соево мляко, соя на зърна, царевица за пуканки и царевични зърна.

Още промени

С новия закон и интернет търговците на храни ще трябва да се регистрират в агенцията по храните, а изискванията към продажбата на храни от разстояние ще се определят с наредба на министъра на земеделието. Охладеното месо в магазините ще се поставя на обособени за това места, като на витрините ще има задължително информация за страната или мястото на произход, датата на месодобива и срока на годност. Целта е да не се позволява замразено месо да се предлага като охладено. Тепърва и превозните средства за транспортиране на брашно, хляб и сладкарски изделия за нуждите на големи фирми ще се регистрират в агенцията по храните.

Със закона се създава Национален съвет по храните, който да координира държавната политика в сектора. Предвижда се Националният съвет да е постоянен консултативен орган, в който са включени представители на всички заинтересовани страни.

МВнР похарчи 751 625 лв. за "лабораторни" консулски услуги. Системата за електронни консулски услуги на Министерството на външните работи не действа, въпреки че от април тя се води успешно завършена и че за създаването й са похарчени над 750 000 лв. За това алармира сдружението на българите на остров Крит. Председателят му Петър Анастасов направи по Нова тв показно с 15 неуспешни опита, преди да се регистрира и да изпрати до МВнР онлайн заявка за издаване на документи. Чрез платформата живеещите зад граница наши сънародници би трябвало да могат да поръчват лични карти, международни паспорти, шофьорски книжки и т.н. Българите от Крит са изпратили писмо до премиера Бойко Борисов с копие до външния министър Даниел Митов и до парламентарната комисия за българите в чужбина. В него те изчисляват, че стартът на е-консулските услуги, съчетан с "изнесените" консулски дни, които МВнР трябва да провежда всяка година, ще спестят на живеещите на острова средно по около 500 евро за пътуване до Атина. Въвеждането на системата ще спести на българите в чужбина не само пари, но и "разходки" до местата, където има наше консулство.

От Външно не отговориха на конкретния въпрос на "Сега" защо гражданите срещат проблем с използването на системата и какви мерки са взети. От пресцентъра обясниха, че "след въвеждането в експлоатация на модулите на МВнР и на МВР за издаване на лични документи бяха проведени тестове за съвместимост, вследствие на които бяха отстранени някои технологични несъответствия". "Екипите на МВнР и МВР продължават съвместното наблюдение върху експлоатацията на системите и текущо отстраняват възникващи технически грешки", се казва в отговора. Зам.-министърът на външните работи Христо Ангеличин пък направо призна, че засега "системата работи в лабораторни условия и се изчистват малките бъгове".

Изграждането на е-системата тръгна преди повече от 2 г. с пари по оперативна програма "Административен капацитет". Бюджетът на проекта е 751 625 лв., от които 638 881 лв. идват от ЕС. От МВнР поясниха вчера, че досега по договора са усвоени 91% от парите. Системата функционирала от април, като за това време в нея е регистрирано едно искане за издаване на документи, подадено от българин на остров Крит, притежаващ квалифициран електронен подпис (КЕП). Заявката му обаче не била придвижена, тъй като по нея липсвало плащане. На 22 юни на заседание на парламентарната комисия за българите в чужбина шефът на дирекция "Консулски отношения" в МВнР Раковски Лашев каза, че от април до онзи момент само един българин в САЩ е пробвал да подаде заявка онлайн. Тя обаче била отхвърлена поради липса на КЕП. Лашов посочи липсата на КЕП като основен проблем пред сънародниците ни в чужбина за използване на онлайн платформата. Според българското законодателство КЕП-ът трябва задължително да бъде издаден от доставчик на удостоверителни услуги, регистриран в нашата Комисия за регулиране на съобщенията в съответствие с действащия Закон за електронния документ и електронния подпис. В същото време обаче според директива 910/2014 г. на ЕС от началото на юли България трябва да приема и КЕП, издаден в други държави от съюза. От МВнР коментираха, че са длъжни да се съобразяват с действащите закони. През юни Раковски Лашев коментира, че очаква системата за електронни услуги да заработи активно след 2018 г., когато България трябва да започне по-масово да издава лични документи с вградени чипове за електронна идентичност.

Според българите в Крит обаче МВнР умишлено не рекламира електронната си система, защото не е сигурно във възможностите й. Петър Анастасов поясни, че на сайта на министерство дълго време не е имало линк, препращащ към платформата. Той се появил едва когато той заплашил, че ще направи официално оплакване. Преди това от "Консулски отношения" му изпратили адреса на системата със съобщение на личния мейл.

24 часа

Отличничка уби развратник, изнасилил я. 18-годишна ученичка се предаде в полицията и призна, че е убила с нож 62-годишен мъж, който преди това я изнасилил.

Потъналият в кръв труп на жертвата бил открит от 41-годишната му племенница в дома му на ул. "Чая" 44 в Стара Загора към 10,30 часа във вторник. Няколко часа по-късно контакт с полицията установило и 18-годишно момиче от града, което съобщило, че било изнасилено от убития вечерта в понеделник. Тя е задържана за 72 ч, засега ѝ е повдигнато обвинение за умишлено убийство.

Жертвата се казва Богдан Динев, а в града е известен като Боньо Фаса.

Очакват се резултатите от назначените експертизи, за да бъдат изяснени както механизмът и причината за настъпване на смъртта на жертвата, така и на причините, довели до деянието на обвиняемата, казаха още от прокуратурата.

Една от версиите, по които работят разследващите, е убийство при самозащита. Мъжът бил убит с нож, смъртта му е настъпила от кръвозагуба - порезните му рани са по корема и слабините, съобщиха от полицията.

Боньо Фаса е познат на правосъдието, в миналото бил осъждан многократно и лежал в затвора, включително и за блудство. Според съседи имал дъщеря приблизително на годините на изнасиленото момиче.

То било отличничка от елитна старозагорска гимназия. Започнала работа като сервитьорка в местно заведение, след като навършила пълнолетие, за да помага на семейството си. Най-вероятно се е запознала с насилника си в заведението, а той успял да я примами в дома си. Познати на Боньо Фаса твърдят, че ги умеел тези работи - бил от типа на старите "гларуси", при които парите свършват, но меракът по млади жени - никога.

Най-вероятно през фаталната вечер гостенката е била нападната и в стремежа си да се защити нарязала с нож домакина си, след което избягала, а той загубил много кръв и умрял, без да успее да потърси помощ.

Според юристи, ако се докаже, че момичето е било изнасилено, както твърди, и че е действало при неизбежна самоотбрана, прокуратурата няма да иска по-нататъшното ѝ задържане под стража и ще ѝ предели по-лека мярка за неотклонение.

Цялото БСП мисли как да спре Мая Манолова за президент. Как да спрат Мая Манолова да се кандидатира за президент. Това са умували членове на Изпълнителното бюро на БСП на заседанието си във вторник. Омбудсманът имала много номинации от червените структури, но кандидатурата не среща одобрение сред ръководството.

На заседанието във вторник били обсъдени всички номинации. Когато станало дума за Манолова, били изразени опасения дали, ако тя не бъде номинирана от партията, няма все пак да се включи в надпреварата за "Дондуков" 2 от името на инициативен комитет.

Срещу издигането били изтъкнати няколко аргумента. Първо, че е омбудсман едва от година и със "скачането" от пост на пост ще покаже безпринципност.

Второ, сред червените шефове имало недоволни, че си е позволила да прави паралелна мрежа на БСП, защото гравитиращият около партията Борислав Цеков и неговото движение "Модерна България" изразиха готовност да започнат гражданска подписка в нейна подкрепа. На "Позитано" 20 възприемали този ход като опит за извиване на ръце и натиск към партията. Самата Манолова помоли публично в понеделник Цеков неговите хора да не събират подписи за кандидат-президентската кампания.

Като трети аргумент срещу кандидатурата на Манолова бил изтъкнат фактът, че тя бе избрана за омбудсман с подкрепата на ГЕРБ.

Не на последно място червените споделят, че има напрежение между Манолова и лидера Корнелия Нинова. Двете са имали няколко срещи в последните 10-ина дни, които завършвали на висок глас.

Членове на Изпълнителното бюро пък споделили, че са били лично търсени от омбудсмана с увещания да я подкрепят. Манолова звъняла и по организации с въпрос защо са я извадили от номинацията.

В крайна сметка във вторник Изпълнителното бюро не стигнало до решение. То е оставено за идната седмица, когато ще бъдат обсъдени всички имена.

80 са номинираните, но до гласуване в Национален съвет ще стигнат първите 10. Сред тях освен Манолова и Нинова са още евродепутатката Илияна Йотова, Костадин Паскалев, Стефан Данаилов и Янаки Стоилов.

Червените депутати пък гласуваха вчера да дадат до 50 хиляди лева безлихвен заем на партията за събора на Бузлуджа, докато дойде поредният транш от държавната субсидия. Парите са 2/3 от средствата, които се полагат на всеки народен представител, но се събират в обща каса в групата.

Труд

Червените копират ГЕРБ с каба гайди и Валя Балканска. Уникалните „100 каба гайди" ще открият събора на БСП на Бузлуджа в събота. „Поканили сме ги, защото за когото свирят, той побеждава", разкри пред „Труд" депутатката от Смолян Дора Янкова. Тя припомни, че гайдарите били поканени от Бойко Борисов при учредяването на партията му през 2008 г. и оттогава ГЕРБ нямат загубени избори.

На събора ще извие глас и Валя Балканска, която пожелаваше „космически успех" на кандидатите на ГЕРБ при последните местни избори. Социалистите ще бъдат поздравени с пътуващата из Космоса родопска песен „Излел е Делю хайдутин".

От ръководството на БСП обявиха, че тазгодишният събор ще е доста по-различен от предишните. Новият лидер Корнелия Нинова амбициозно променила не само традиционните изпълнители в развлекателната част, но и основните оратори. Очаквало се и речите да са с по-малко клишета.

Депутати от БСП казаха, че дори бирата, която ще се пие на събора, е с друга марка. Тази година нямало да се лее „Социалистическо светло пиво", производство на „Ломско пиво", където акционер е Михаил Миков.

На историческата поляна се очаква да се съберат около 50 000 членове и симпатизанти на партията, твърдят от „Позитано" 20.

Тази година съборът е посветен на 125-ата годишнина от учредяването на дядо-Благоевата БРСДП.

Само 22% от българите имат пари за нормален живот. Само 1,6 милиона българи (22,3%) разполагат с достатъчно пари за покриване на основните си нужди за нормален живот. Издръжката, необходима за един човек в края на юни 2016 г., е 556,55 лева, а за четиричленно семейство необходимата сумата е 2226 лв., показват данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. С тези пари трябва да се покрият разходите за храна, за жилище, образование и почивка.

Близо 60% от хората живеят в риск от бедност

За второто тримесечие на 2016 г. 31,3% от българите, или близо 2 258 000 души, живеят с до 295 лв., което е под прага на бедност. 46,4% от домакинствата са с общ доход на човек от 295 до 557 лв. Това са над 3,3 милиона души, като през същия период на 2015 г. техният дял е бил 46,7%.

В риск от бедност са 59,2% от хората в България. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на член от семейството от 420 лв., или това са около 4,2 млн. българи.

Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата.

Стандарт

Пакетираните храни с един етикет. Край на многобройните етикети, които закриват съществена информация за съответен търговски продукт. Министрите се захванаха с решаването на проблема, при който върху оригиналната търговска опаковка се лепят други етикети, които скриват срока на годност или наличието на алергени. Практиката ще бъде прекратена с приетия на вчерашното заседание на "Дондуков 1" проект на нов Закон за храните. "Тези стикери ги има само в България. Те укриват информация и застрашават пряко здравето на потребителя. Никъде в Европа няма такава практика", коментира пред "Стандарт" Мариана Кукушева, шеф на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

По думите й законодателни промени в сферата на храните са свързани със здравето и информираността на българските потребители. "Със спирането на практиката с преетикетирането ще бъде спрян т.нар. "паралелен сноб", който представлява контрабандата, с която се бори изпълнителната власт години наред", посочи Кукушева. Настоящият Закон за храните е създаден през 2002 г. и не кореспондира с европейските регламенти.

С новия Закон за храните се създава Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, в който са включени представители на всички заинтересовани страни. Той ще координира държавната политика в сектор "Храни" и в него са обусловени критериите, на които трябва да съответства една браншова организация, оперираща в сферата на храните. Новото законодателство предвижда въвеждане на процедури за регистрация или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни. В сегашния закон за храните не се изисква обектите на производство и търговия с храни да имат необходимата документация, свързана със Закона за устройство на териториите. Това позволява функционирането на заведения със съмнителни хигиенни практики, което излага на риск здравето на потребителя и не може да бъде преустановено нормативно.  Според Кукушева над 30 на сто от действащите обекти към момента нямат необходимата документация. Не само всички обекти за производство и търговия на храни, но и транспортните средства, които превозват храни от растителен произход като хляб, тестени и сладкарски изделия ще подлежат на регистрационен режим според законодателните промени. Новият закон забранява рекламите на храни с ГМО, в които участват деца или които представят децата като консуматори на такива храни. С промените се определят условията за въвеждане в Европейския съюз и износ на храни. В новия закон се регламентират общите и специфични изисквания към храните, които се пускат на пазара и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор. Определят се условията и редът за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни, регистрацията на транспортните средства за превоз на храни от неживотински произход. Практиката на контролиращия орган в момента показва, че размерът на налаганите санкции върху производителите и търговците на храни не е достатъчен поради степента на опасност, която се създава при извършване на съответното нарушение. С тази цел се предвижда повишаване на санкциите, налагани за нарушение на разпоредбите на законодателството по безопасност на храните, за по-голяма ефективност на контрола на изпълнението им, както и осигуряване сигурността за потребителите. Очаква се новият Закон за храните да влезе в сила за бизнеса от 1 януари 2017 г.

По-малки субсидии за сливи и грозде. По нови правила ще се определят субсидиите за отглеждане на сливи, грозде, дини и пъпеши. В Министерство на земеделието се проведе среща с браншовите организации от секторите плодове и зеленчуци по повод подготвяните промени в помощите, обвързани с производство за периода 2017-2020 г. След срещата стана ясно, че се обособяват две нови схеми - Схема за сливи и десертно грозде и Схема за дини, пъпеши и главесто грозде. А в три от съществуващите схеми се правят промени. Това са Схемата за плодове, в Схема за оранжерийни зеленчуци и Схемата за зеленчуци - полско производство. При всички схеми минималните добиви ще се доказват с официални счетоводни документи - фактури, а за физическите лица - касови бележки. Въвежда се и допълнително плащане за първите 30 хектара от стопанство, в размер на 50% от стандартната ставка.

Създава се нова схема за сливи и десертно грозде. Подпомагането за тях се запазва, но в намален размер - 50% от ставката през 2015 г. Въвежда се и изискване за минимални добиви, които са 50% от средните. В нова схема за подпомагане се отделят и дините, пъпешите и главесто зеле. Подпомагането за тях също се запазва, но с намален размер - 50% от ставката през 2015 г. Като също се въвежда изискване за минимални добиви в размер на 50% от средните.

От Схемата за плодовете отпадат орехите поради значителното увеличение на площите и много високия дял на подпомагането в разходите за производство. Отделянето на сливите и десертното грозде в отделна схема, с по-ниско ниво на подкрепа освобождава финансов ресурс, което позволява запазване на ставката за останалите плодове на ниво, близко до 2015 г. По схемата допустими за подпомагане са стопани на територията на цялата страна, които имат поне 0,5 хектара допустими площи. По Схемата за обвързано подпомагане за плодове стопаните получиха по 1 938 лв. (990,88 евро) на хектар за Кампания 2015 г. Бюджетът по схемата за Кампания 2016 г. е 39 млн. лв.

По Схемата за оранжерийни зеленчуци се добавят 2,5 млн. лв. Ставката за подпомагане по тази схема се увеличава спрямо 2015 г. Отпада диференциацията между добивите и отопляемите и неотопляемите оранжерии. Въвеждат се две нива на получените добиви - минимални добиви, които са условие за допустимост на плащането по схемата и средни добиви, които са условие за получаване на пълния размер на ставката. По този начин се постига компенсиране на по-високите разходи при отопляемите оранжерии.

От Схемата за зеленчуци - полско производство

отпадат тиквите, зеленият фасул и зеленият грах поради много високия дял на подпомагането в разходите за производство и значителното увеличение на площите с тях. Дините, пъпешите и главестото зеле са в отделна схема и по този начин за останалите зеленчуци се запазва ставката на ниво близко до 2015 г. Въвежда се изискване за минимални добиви, които са 50% от средните. Допустими за подпомагане са стопани, които имат минимум 0,5 ха допустими площи със зеленчуци - полско производство. По Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци стопаните получиха по 2 328 лв. (1 190,29 евро) на хектар за Кампания 2015 г. Бюджетът по схемата за Кампания 2016 е 35 млн. лв.