Капитал Daily

България изтегли 2 млрд. евро външен заем при ниски лихви. България се възползва от позитивната вълна на международните капиталови пазари след решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналата седмица и изтегли 2 млрд. евро нов дълг чрез продажбата на 7- и 12-годишни облигации. Подадените поръчки за записване от книжата надхвърлиха повече от два пъти предложеното количество, като заявки е имало както от чужди, така и от местни инвеститори, научи "Капитал" от посредници, участвали в аукциона. Високият интерес доведе до ниска доходност, което означава, че държавата ще има по-малки разходи по заема. С тези резултати предлагането може да се определи като поредното успешно за България, която за втора година показва способност да си осигурява изгодно финансиране.

Точно навреме

Макар да бе очаквано, че ще се случи през март, предлагането на еврооблигациите започна изненадващо в самото начало на седмицата, буквално дни след решението на ЕЦБ да намали още лихвите и да увеличи покупките на облигации от пазарите и непосредствено преди заседанието на Федералния резерв на САЩ (Фед), от което също се очакват важни за инвеститорите новини. В този момент мениджърите на емисията и Министерството на финансите са съзряли подходящ "прозорец" за действие, а изборът им се оказа сполучлив. От една страна, пазарите все още са в еуфория от събитията в еврозоната, а, от друга, има риск от съществено влошаване на настроенията след новините отвъд океана. Всъщност още в края на миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов даде сигнал, че емисията ще се случи съвсем скоро. В интервю за последния брой на "Капитал" той заяви: "Чакаме добри новини от пазара, за да решим кога да се случи. Двете важни събития са решенията на ЕЦБ и на Фед за лихвените нива. Но сме готови и само чакаме подходящ момент."

Започнало в 11 ч. българско време, записването приключи около 15 ч. в понеделник, като резултатите показаха поръчки за 4.4 млрд. евро и окончателна доходност съответно 2.13% за 7-годишните и 3.15% за 12-годишните книжа. За инвеститорите подобна доходност изглежда силно атрактивна, тъй като все повече държавни облигации в Европа вече се търгуват с отрицателни лихви.

При подготовката на емисията се коментираше желанието на държавата да предложи колкото е възможно по-дълги книжа на инвеститорите, за да не се струпват падежи, но явно условията на международните капиталови пазари не са позволили структурирането на по-дълги емисии. Видно от голямото презаписване на 7-годишните облигации, достигнало до близо 3 млрд. евро, интересът на играчите е бил концентриран основно там. Това е сегментът, в който традиционна най-активни участници са банките.

Новите книжа могат да де сравняват с еврооблигациите "България 2022" и "България 2027", които бяха емитирани миналата година. При само една година разлика до падежа доходността по тях е съпоставима с котировките на вторичен пазар на старите емисии (виж графиките). При дългата емисия прави впечатление, че рисковата премия е малко по-висока, въпреки че от миналата година досега лихвите на пазарите се понижават.

Предлагането може да сравнява и с котировките на румънските облигации, като разликите са минимални и по-високата доходност на българските книжа се обяснява с това, че рейтингът на държавата по една от агенциите (S&P) е неинвестиционен. Други сравними по рисков профил емитенти от Централна и Източна Европа не са пласирали книжа през последните месеци, тъй като голяма част от емитентите набраха нужното им финансиране още през миналата година.

Отворени въпроси

До редакционното приключване на броя нямаше официална информация за аукциона от Министерството на финансите. По информация на "Капитал" в по-желания сегмент, 7-годишните книжа, са емитирани 1.150 млрд. евро, а в 12-годишния матуритет са пласирани облигации за 0.85 млрд. евро. Не е ясно и какъв дял ще бъде разпределен на местните инвеститори, сред които е имало банки, застрахователни компании и пенсионни фондове, но се очаква да получат поне 5% от дълга. Одобрените поръчки ще трябва да се платят до петък, а с приходите от аукциона държавата ще си набави обилен ресурс за посрещане на бюджетния дефицит (около 900 млн. евро) и падежи по стари дългове (около 450 млн. евро). Значителна част от средствата ще се държат като резерв, за да може евентуално да се помогне на финансовия сектор след проверката на качеството на активите и стрес тестовете. В случай че не бъдат използвани през тази година и не се изхарчат за друго, както се случи с 2 млрд. лв. в края на миналата година, парите ще могат да се ползват за погасяване на падежиращите догодина облигации за 950 млн. евро. Това би било благоразумно, защото, ако държавата потърси пари непосредствено преди падежа през юли, пазарите биха искали по-висока цена. "Пари се взимат не когато имаш нужда", коментира банкер пред "Капитал Daily", с което дава добра оценка за политиката на финансовото министерство дотук.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио. Един от най-големите представители на земеделския сектор - "Агрия груп холдинг", е на път да порасне с още една компания. Преди дни групата съобщи, че е сключила рамково споразумение за придобиването на базираната в Лясковец "Кехлибар". Дружеството се занимава с изкупуване, преработка и продажба на маслодаен слънчоглед, както и с производство и бутилиране на слънчогледово олио и производство на слънчогледов шрот.

Споразумението е предварително и тепърва ще бъдат обсъждани конкретните детайли и параметри по сделката, като очакванията са тя да бъде завършена през август 2016 г. На този етап цена за придобиването не се уточнява. Сделката ще позволи на "Агрия" да разшири портфолиото си и в областта на преработката на слънчогледови семена, в която до момента групата не развива дейност.

"В рамките на последните 7-8 години обсъждаме и разглеждаме потенциала за развитие на преработвателното направление в дейността ни", обяснява директорът за връзки с инвеститорите на "Агрия" Теодора Иванова. Тя уточнява, че договорената до момента рамка задава най-общи насоки на бъдещото сътрудничество между двете компании, като предстои да бъде извършен задълбочен финансов и юридически анализ.

Новото дружество в портфейла

Споразумението между холдинга и "Кехлибар" е сключено на 11 февруари, става ясно от съобщение на "Агрия" до фондовата борса, където се търгуват акциите й. Придобиваната компания от Лясковец е създадена през 1997 г. от Светломир Тодоров и баща му Илия Тодоров, които притежават съответно 75% и 25% от капитала й. В периода 2009-2011 г. дружеството изгражда две силозни стопанства с общ капацитет за съхранение 15 хил. тона. Фабриката за производство на слънчогледовото олио с марка "Кехлибар" пък има капацитет за преработка на над 30 хил. тона слънчоглед годишно.

Справка в Търговския регистър показва, че през 2014 г. общите приходи на компанията са били 33.2 млн. лв., което е с 20.8% повече спрямо година по-рано. Печалбата за периода също нараства значително - до 1.7 млн. лв. в сравнение с 352 хил. лв. за 2013 г. По данни на "Регал" към края на 2014 г. "Кехлибар" е на девето място сред производителите на олио в страната с годишни продажби за 12.4 млн. лв., като е единствената компания в топ 10, чийто оборот за годината е изцяло на вътрешния пазар. През 2014 г. компанията е изкупила изцяло и "Екстракт ойл" - Лясковец, което произвежда растителни масла и мазнини, става ясно от финансовия му отчет за годината.

От "Кехлибар" засега не коментираха сделката и причината за продажбата. На сайта на компанията е обявено, че търсят инвеститори, с които да си партнират.

Сделка след сделка

Придобиването на самата компания "Кехлибар" следва досегашните планове на "Агрия" за разширяване на бизнеса чрез засилване на преработвателната и експортната му ориентация. В инвестиционната програма на холдинга е заложено увеличаване на собствените и арендуваните обработваеми земеделски площи, разширяване на капацитета на силозните стопанства в Девня и Попово, въвеждане на система за интензивно поливно земеделие и др.

В изпълнение на програмата си през последните години "Агрия" инвестира усилено и в придобивания на цели или дялове от компании в агросектора. През ноември 2015 г. холдингът купи 100% от дружеството на бившия кандидат-депутат на ГЕРБ от Добрич Тодор Губатов "Агра", което притежава 8820 дка собствени земи в района на Провадия и Аврен, както и права за рента на още 7700 дка. Година по-рано "Агрия" добави към портфейла си и още общо 31.5 хил. дка земя с покупката на "БД агри" и "БД фарм" от датската "Б-Д инвест" (за общо 11.5 млн. лв.) и на по-малката компания "Диасвет" (за 826.4 хил. лв.).

За финансовата 2015 г. "Агрия" отчита консолидирани приходи от 148.5 млн. лв. при 122.8 млн. лв. година по-рано. Нетната печалба за периода нараства до 15.3 млн. лв. спрямо 14.8 млн. лв. за 2014 г. Към края на декември основен акционер в "Агрия груп" с 46.5% е варненската "Емра", която е еднолична собственост на изпълнителния директор на холдинга Емил Райков. Близо 30% от капитала са собственост на "Комерс" - Търговище, на Иван Стефанов, а универсалният пенсионен фонд на "Доверие" притежава малко над 5% от акциите.

Сега

МФ обмисля нов данък заради личното ползване на фирмени вещи. Личното ползване на фирмени вещи, което бе обложено с ДДС с цената на пълен хаос, може да бъде ударено с втори данък. Фирмите, които признаят подобно ползване, ще трябва да плащат на хазната и нарочен данък върху разходите по линия на закона за корпоративното подоходно облагане. Целта на новия налог е да реши проблема с облагането на личното ползване в качеството му на непаричен доход за работниците. Според експерти обаче тази допълнителна тежест може да провали окончателно опита на хазната да си събере ДДС-то от личното ползване на фирмени стоки и услуги.

Както "Сега" писа, от тази година държавата се опита да въведе работеща система за обратно внасяне в хазната на част от възстановения ДДС за фирмени стоки, които се ползват и за лични нужди. Опитът претърпя пълно фиаско, като част от депутатите и обществото останаха с впечатление, че новият ред за облагане с ДДС се отменя. В крайна сметка се оказа, че парламентът е одобрил текстовете в много по-тежък вариант от първоначалния замисъл и фирмите са длъжни ежемесечно да отчитат дял за лично ползване, ако такъв съществува, и при най-тривиалните вещи.

Националната агенция за приходите още не е предоставила информация за прилагането на този режим, като първи данни се чакат тази седмица. Междувременно обаче финансовият министър Владислав Горанов обяви в интервю за "Капитал", че по линия на облагането на личното ползване министерството обмисля нов налог. "Това, което трябва да се направи при нас, е въвеждането на данък при източника по отношение на личното ползване. Защото ако собственик преотстъпи на служителя фирмен актив, който той да използва за лични цели, той трябва да се третира като доход", обясни Горанов. От думите му се разбра, че финансовото министерство още прави сметки, но е стигнало до заключението, че новият налог не може да бъде 10%, каквато е обичайната ставка на данъка върху другите фирмени разходи. По сметки на МФ налогът при лично ползване трябва да е 17%, за да компенсира неплащането на осигуровки върху отчетените суми, които се явяват непаричен доход.

Предложената ставка от 17% е пазарлък на фона на купищата пробойни в законодателството, коментираха експерти, пожелали анонимност. Веднага след приемането на промените от счетоводните предприятия предупредиха, че облагането с ДДС на личното ползване влече промени и в други закони и връзките с тях изобщо не са направени. Именно при коментарите по тези пробойни се появи идеята личното ползване да се третира като останалите фирмени разходи - като представителните, социалните и разходите, свързани с ползването на коли за управленска дейност. "Въвеждането на този данък е алтернатива на облагането по линия с данък общ доход и осигуровки. Неприемливо е да се ползват тези пропуски и да се правят пазарлъци за максимален приход в бюджета. Подобен висок налог ще демотивира съвсем фирмите да декларират личното ползване", смятат експерти.

Всяка пета фирма планира да наема нови хора. Всеки пети работодател планира да наеме нови хора в следващите три месеца. 77 на сто от фирмите не планират промяна, а само 2% ще съкращават хора. Това показва традиционното проучване на "Менпауър" сред 620 работодатели у нас. Те отговарят на въпроса как очакват да се промени заетостта в тяхната фирма и регион до края на юни тази година в сравнение с първите три месеца на тази година. Намеренията на компаниите за наемане на хора са с нетна стойност +13% - това е разликата между работодателите, които заявяват, че ще наемат, и тези, които казват ще се съкращават хора, но при отчитане на сезонните колебания. Това е най-високото ниво от началото на проучването през 2011 г. Спрямо предишното изследване намеренията за наемане на персонал са с 2 пункта по-силни, а спрямо същия период на миналата година подобрението е с 4 пункта.

Най-активен пазар на труда очакват големите работодатели с отчитана от тях нетна прогноза за заетостта от +23%. При средните и малките предприятия стойността на прогнозата е съответно +18% и +13%. Известни назначения очакват и микропредприятията (с по-малко от десет човека), които отчитат прогноза от +7%.

Във всички пет региона се планира увеличаване на персонала. Най-силен пазар на труда се очаква в Русе и София, където нетната прогноза за заетостта е +14%. Работодателите отчитат доста добри планове за наемане във Варна - там прогнозата е със стойност +12%. Следват Пловдив и Бургас - със съответно +11% и +9%.

Ако се сравнят прогнозите със същите месеци на миналата година - от април до юни, намеренията на фирмите за нови хора се подобряват в четири от петте региона. Най-забележително увеличение - със 7 пункта - се отчита в Бургас, работодателите в София предвиждат подобрение с 5%, а в Русе - с 3%. В Пловдив обаче на годишна база се отчита спад - с 3 пункта.

По сектори прогнозите за следващото тримесечие се подобряват в шест от 10-те икономически отрасъла. Най-голям ръст бележат публичният и социален сектор и секторът електричество/газ/вода - съответно с 8 и 6 пункта. В търговията на едро и дребно отчитат повишение с 5 процентни пункта. Изгледите за наемане на персонал се влошават в четири отрасъла. Песимистично настроени са работодателите в земеделието и строителния сектор.

"Промишленото производство нараства през декември 2015 г. с 0.5% спрямо ноември 2015-а и с 1.6% спрямо декември 2014 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Тази тенденция се отразява и в нарастващата увереност, която нашите данни разкриват, че повече от един от всеки четири работодателя в сектора на производството споделя, че възнамерява да увеличи персонала си през следващите три месеца", обяснява Надя Василева от "Менпауър".

Къде сме ние

България се нарежда на девето място сред 42 страни, в които проучването за заетостта се провежда. На първо място е Индия - там намеренията на работодателите за наемане на нови хора до края на юни се оценяват на +38%. Сред първите десет няма нито една европейска страна извън България. След нас е Унгария с +11%.

24 часа

С 40 % намаляха BG туристите за Турция. 40% е спадът на български туристи за Турция по Великден, обяви Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Само за първите 2 месеца на годината българите, пътували за Турция, са били с 18% по-малко от предната година, а заради последните атентати спадът за лятото се очаква да е над 50%, каза Драганов. Причината е, че терористите се целят в полицаи, военни и туристи, коментира той.

До края на годината отливът към Турция в световен мащаб ще е 19 млн. души, 4 млн. от тях са руснаци. Това довежда до безпрецедентен срив в туристическата индустрия при съседите ни.

1500 хотела с 4 и 5 звезди в много добро състояние са обявени за продан още през първите два месеца на годината. Очаква се за Турция да се развие ефектът на доминото, тъй като внезапен отказ на групи туристи ще доведе до анулиране на цели чартъри, коментират експертите.

Български туроператори също декларират, че за последните 4-5 месеца 30-40% от заявките им за Турция са отпаднали. Това включва както екскурзии до Истанбул и Анкара с автобус или самолет, така и море в Анталия, Кушадасъ и др. За сметка на това се засилвал интересът към Кипър, Гърция, Хърватия, Черна гора и др.

Забраната за палатка на 100 метра от морето отпадна. Две забрани за поставяне на палатки ще отпаднат в близките дни, категорични са експерти в туризма. Едната вече пада от приетия в парламента Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, другата "ще излезе" от проектозакона за туризма до 28 март, когато трябва да приключи обществено му обсъждане.

В понеделник стана ясно, че никой у нас няма да мери 100 метра от морето, за да опъне палатка или да паркира караваната или колата си.

След разпореждане от премиера Бойко Борисов пресслужбата на кабинета съобщи, че депутати от ГЕРБ спешно внасят в парламента предложение за отмяна на забраната за къмпингуване и паркиране в зона "А" по Черноморското крайбрежие. Текстовете ще бъдат разработени и внесени в деловодството на парламента в сряда.

Така в парламента ще влезе за ново гласуване точно първоначалният проект за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който бе одобрен от министър-председателя и Министерския съвет на 30 декември 2015 г.

"Разпоредих спешни действия от страна на парламентарната група на ГЕРБ за отмяна на спорните текстове от закона, които забраняват палатките и къмпингуването. Още вчера заявих, че ГЕРБ не е автор на тази идея, но от коалиционна култура депутатите ни са подкрепили поправки в последния момент преди гласуването на второ четене на закона. Аз съм "за" установяване на правила и регулации и споделям мнението, че терминът къмпингуване трябва да бъде конкретизиран", коментира премиерът Бойко Борисов.

Екогласове подсказаха за решението

Малко преди официалното съобщение от МС, в профила си във фейсбук Борислав Сандов, съпредседател на партия "Зелените", написа, че се готви отмяна на забраната за къмпингуване. (виж факсимиле от поста му горе) "Започнало е съгласуване между институциите", обяви Сандов. От думите му става ясно, че премиерът Борисов е провел конферентен телефонен разговор с него с участието на парламентарната шефка Цецка Цачева.

Сандов твърди още, че в свой разговор с министърката на туризма Николина Ангелкова тя е поела ангажимент да се премахне и тоталната забрана за къмпингуване в цялата страна, която е залегнала в проекта на промени на Закона за туризма и нарекла тази поправка "грешка" и "недоглеждане". Тези думи на министърката не бяха потвърдени от източници от Министерството на туризма. Оттам повториха становището си от неделя вечерта, че нито един от текстовете в проекта за изменение на Закона за туризма не е окончателен, тъй като общественото обсъждане за него бе удължено до 28 март.

От ведомството на Николина Ангелкова преди ден обявиха, че текстовете, за които не се постигне консенсус, няма да влязат за одобрение в МС и после в парламента.

Експерти в туризма обаче са категорични, че след 28 март от този проект ще отпадне текстът, че палатки и каравани може да се поставят само на предназначените затова места, т.е. в къмпинги.

Вероятно в бъдещия Закон за туризма ще има твърди изисквания към палаткуващите да осигурят хигиена на мястото, където летуват, и вероятно задължения на общините да контролират това.

Това сигурно ще стане с текстове, които дават право на кметовете да глобяват летуващите за лоша хигиена.

Ограниченията за палатките ще бъдат тези, които действат у нас отдавна - бивакуването е забранено в националните и природните паркове според Закона за защитените територии и на териториите на някои общини.

Как се стигна до проблема?

Предложението за забрана за пренощуване, къмпингуване и паркиране на 100 метра от морето бе внесено между първо и второ четене на законопроекта на МС от Найден Зеленогорски от Реформаторския блок и от зам.- председателя на комисията Ирена Коцева от ГЕРБ. Останалите вносители са Александър Ненков, Добромир Проданов, Петя Аврамова, Румен Иванов, Силвия Хубенова, Цвета Вълчева от ГЕРБ, както и Костадин Марков от РБ. Текстовете бяха приети набързо, което предизвика гнева на зелените. Екоактивисти започнаха поредица протести на Орлов мост и пред президентството в София , а за понеделник бяха планирани шествия и във Варна, Пловдив, Стара Загора, Русе, Шумен.

Труд

Потвърдени съмнения за законността на изхарчените пари от зелените. Ревизия на изразходването на общо 1.5 млн. лв. по три европейски проекта по оперативна програма „Околна среда" да извърши изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС", предлагат от Върховната административна прокуратура (ВАП).

В официално съобщение на държавното обвинение бе обявено, че след разкритията на „Труд" за съмнително разпределение на европари между няколко организации от коалицията „За да остане природа в България" главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил проверка.

Заключението от нея е, че са „потвърдени съмненията в законосъобразността при упражняване на дейностите по управление и разходване на предоставените средства от ЕС". Поради тази причина проверката трябва да бъде от изпълнителната агенция, която е под контрола на Министерството на финансите и ревизира изпълнението на европроекти.

Проектите

В съобщението на ВАП са цитирани три публикации на „Труд": „Половин милион взели „еколозите" за 60 лалугера" от 6 януари, „Еколозите с нов удар - мътят яйца на костенурки за милион лева" от 8 януари и „Зелените прибират нови 430 000 лева от безсмислен проект на екоминистерството" от 12 януари.

Първият материал е за „Възстановяване популацията на лалугера като основен елемент за поддържане на благоприятния консервационен статус на приоритетни тревни хабитати и популации на хищни птици в природен парк „Сините камъни". Бенифициент е Дирекцията на природен парк „Сините камъни", а изпълнители са „Зелени Балкани" - Стара Загора, „Кале ауто" ООД и ЕТ „Стелит - Кръстьо Кръстев". „Кале ауто" е фирмата, която достави скъпите джипове на Министерството на земеделието. Средствата, изплатени по проекта, са 411 909 лева, като 350 123 лева са по ОП „Околна среда", а 61 786 - от Републиканския бюджет. Според краткото описание от 2009 до 2013 г. парите са изразходвани за възстановяване популацията на лалугера в природния парк. Гризачите щели да подпомогнат опазването на царския орел, ловния сокол, египетския лешояд и скалния орeл, тъй като били основна храна за тези грабливи птици.

Вторият материал е относно проекта „Възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в защитена местност Алдомировско блато и защитени зони в общините Сливница и Драгоман". За неговото реализиране Брюксел е отпуснал безвъзмездно 780 507 лева, а българската държава - 137 737, или общо 918 244 лева. Бенифициентът община Сливница и изпълнителните, сред които и СДП „Балкани", трябвало да купят 9 декара ливади, да изкопаят хралупи за лалугери, да поставят слънчеви панели, с които да се топлят яйцата на костенурките. За влечугите били необходими и поилки. Освен това проектът включва и преброяване на риби и безгръбначни в Алдомировското блато, повдигане на гнезда на птици, улов на дардавци,

Третият материал, за който прокуратурата има съмнения за нарушения, касае проектът „Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвач", като общата изплатена сума по него е 433 759 лева - 368 695 от ЕС и 65 064 от бюджета на страната.

При него бенифициент е българска фондация „Биоразнообразие", а изпълнител - Българското дружество за защита на птиците. И двете организации са от коалицията „За да остане природа в България".

Сметката показва, че общата сума по трите проекта е малко над 1.5 млн. лв. Визираните от ВАП материали са само малка част от разкритията на „Труд" как организациите от „За да остане природа в България" си разпределят милиони от Европа. Както вестникът писа в броя от 24 февруари, за последните години в екокоалицията са получили 44 418 517 лева.

До 6 години затвор според Наказателния кодекс

Според Наказателния кодекс за злоупотребата с пари от Брюксел се полага ефективна присъда. Ето какво е записано в член 254, алинея първа от НК:

„Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години."

Кой какво усвоява

Основните бенефициенти по програмите са няколко дружества, членуващи в коалиция „За да остане природа в България", която се свързва с бившия директор на природен парк „Витоша" Тома Белев.

Неправителствените организации са WWF-България, българска фондация „Биоразнообразие", Българското дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани", СДП „Балкани". Начело на тези НПО са все приближени на Белев, като например WWF-България се оглавява от неговата съпруга Веселина Кавръкова.

Разследванията на „Труд" по темата показаха стройна структура, изградена на базата на приятелски и роднински връзки, които използват зелената идея, за да усвояват милиони от ЕС.

Нова шашма: Винетка под наем отдава русенец. Винетка под наем дава изобретателен русенец в сайт за безплатни обяви, видя Труд. Заедно със стикера върви и долната част на талона и касова бележка.

Винетката може да бъде наета за различно време, а цената варира в зависимост от периода, в който ще бъде ползван. „За един ден струва 5 лева, за седмица 7 лева, а за две - 15 лева", разказа пред Труд предприемчивият мъж. За да е сигурен, че тя ще му бъде върната той взима депозит, който е близък до реалната цена на стикера. „Искам да ми дадат около 90 лева. Те са гаранция. Като ми върнат винетката, връщам парите", разказва русенецът.

Изобретателният нашенец отдава стикера основно на хора от Русе или близките населени места. „Ако я иска човек от друг град, ще му я пратя с куриерска фирма, но като плати наема, депозита и доставката ще му излезе много скъпо", поясни мъжът, който се представя като Мартин.

Първата реакция на хората, които видят обявата е, че това е шега. „Обаждат се шофьори от цяла България и ме питат дали наистина давам винетката под наем. Правя го, не за да изкарам пари, а по-скоро като услуга. Винетките са много скъпи, да дадеш 100 лева за лепенка не е малко", допълни русенецът.

Стикерът може да бъде залепен с различни субстанции, важното е те да са безцветни. „Сложил съм допълнително фолио, за да не се нарушава цялостта на винетката. На моята кола я лепя с мед. Чул съм, че става и с лак за коса, както и с плюнка", каза още Мартин.

За да нямат шофьорите проблеми с органите на реда русенецът предоставя всички документи, свързани със стикера. „До сега не е имало проблем с винетката. Давам на наемателите малкия отрязък от винетката, както и касова бележка, на която не пише номера на колата ми", поясни предприемчивият нашенец.

Както Труд писа от Агенция„Пътна инфраструктура" съобщиха,че липсата на изписан регистрационен номер върху касовата бележка за винетката не я прави невалидна. Изписването на номера било за улеснение и сигурност на гражданите.

Стандрат

Палатките оцеляха. Пада забраната за палатки на плажа. Това става по разпореждане лично на премиера Бойко Борисов, съобщиха от пресслужбата на кабинета. За целта от ГЕРБ ще внесат промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Поправките ще бъдат внесени още в утре в парламента. "Разпоредих спешни действия от страна на парламентарната група на ГЕРБ за отмяна на спорните текстове от закона, които забраняват палатките и къмпингуването", казва вчера Борисов. Той припомни, че не ГЕРБ е автор на идеята, но "от коалиционна култура депутатите ни са подкрепили поправки в последния момент преди гласуването на второ четене на закона". Така на практика в парламента ще влезе за ново гласуване първоначалният проект за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който беше одобрен от министър-председателя и Министерския съвет на 30.12.2015 г.

"Аз съм за установяване на правила и регулации и споделям мнението, че терминът къмпингуване трябва да бъде конкретизиран", коментира още Борисов.

Междувременно в сряда предстои среща на екоорганизации в Министерството на туризма по повод друга готвена забрана - за тотално ограничаване на дивото къмпингуване. Очакванията са, че и то ще отпадне, както се случва с казуса с палатките на плажа. Искането на Борисов обаче е да има гаранции, че къмпингуващите ще си почистват след тях.

"Ако кметовете и къмпингуващите се разберат за чистотата, забраната може да отпадне", обяви премиерът ден по-рано. Два часа преди официалното съобщение на правителствената служба съпредседателят на "Зелените" Борислав Сандов се похвали на профила си във Фейсбук, че премиерът му се е обадил и в конферентен разговор с председателя на Народното събрание Цецка Цачева са поели ангажимент за отмяна на забраната за къмпингуване на 100 метра от плажа, както и замислената в Закона за туризма забрана за къмпингуване в цялата страна. "Това, което г-н Борисов изрази като своя воля и като воля на правителството, е за отпадане на тази забрана във възможно най-бърз порядък със законовите механизми", разказа пред "Стандарт" Сандов.

Той разкри, че в процеса е въвлечена и председателят на НС Цецка Цачева, която трябва да намери начина за отпадане на забраната. "Това става или с промяна на съществуващия закон, или с промяна на друг  чрез преходни и заключителни разпоредби", обясни съпредседателят на Зелените.

"Добре е, че има осъзнаване на проблема, който се е случил, с приемането на този закон", доволен е Сандов. Според него сега са нужни условия и регламенти за къмпингуване, а не забрана. Еколозите обаче не се отказаха от обявения снощи национален протест, за да затвърдят искането за отпадането на това ограничение. Една от причините е и предстоящата утре среща с министъра на туризма Николина Ангелкова, на която ще обсъдят текста за забрана за къмпингуване в цялата страна.

"Това създава проблеми за рибари, фестивали, хора в планински преходи и хора, които отиват за уикенда на семейна почивка до реката. Министър Ангелкова каза, че това е било  поставено като грешка в този проект, но все пак ще го обсъдим", посочи Сандов.

Запазват фиксираните цени на тока за бита. Национално представителните работодателски организации (НПРО) остро възразиха срещу проекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен на 2 март от депутатите от ГЕРБ и БСП Пламен Йорданов, Кирил Добрев, Маноил Манев, Нено Влайков и Драгомир Стойнев, с който се иска разширяване на обема на студения резерв на централите. По експертна оценка това ще увеличи разходите в системата с около 40 млн. лв., а ще печели основно ТЕЦ "Марица-изток 2", посочват в позицията си работодателите.

След 1 април битовите потребители ще могат да сменят доставчика си на ток, но ако цената не ги удовлетворява, ще могат да останат на регулирания пазар. Това заяви по БНТ председателят на парламентарната енергийна комисия и бивш енергиен министър Делян Добрев. Излизането на бита на свободния пазар на ток не е задължително, затова няма да се бърза с премахването на регулирания пазар, поясни той.

На Българската независима енергийна борса (БНЕБ) се търгуват 5% от електроенергията, посочи Добрев и допълни, че това количество не е малко предвид модела на търговия "ден напред". Той прогнозира увеличаване на обемите, търгувани на БНЕБ, след изтичането на досегашните дългосрочни договори между бизнеса и търговците на електроенергия, което ще стане през юни. Така от юли много фирми ще започнат да купуват ток през борсата, смята Делян Добрев.

Натрупаните през годините задължения на НЕК от близо 4 млрд. лв. ще бъдат изчистени за около 20 години, коментира още Добрев. За целта съвместно със Световната банка ще бъде изработена програма за изплащането им. Реформите в НЕК дават резултат и след няколко промени в Закона за енергетиката вече е преодолян тарифният дефицит от над 800 млн. лв. годишно, обясни Добрев. Така за първи път от 2010 г. насам НЕК ще реализира тарифен излишък от 100 млн. лв. до 30 юни 2016 г., изчисли Добрев. Заемът до 650 млн. евро, който БЕХ ще изтегли, цели стабилизиране на цялата електроенергийна система, а не покриване на неефективни разходи, коментира още Добрев. Той ще бъде без държавна гаранция именно защото НЕК преодоля тарифния дефицит и ще покрива сама изплащането му, обясни Добрев.

Монитор

Холестеролни бомби в менюто на първолака. Холестеролни бомби цъкат в менютата на хлапетата в детските градини и децата, посещаващи училищните столове - главно първолаците. Това са показали масираните проверки на инспекторите от Столичната районна здравна инспекция. От началото на годината досега те са проверили 348 забавачки и ясли, 116 школски бюфета и 97 ученически столове, като една на всеки три проверки е била направена по сигнал на майки. При тях инспекторите са установили ред нарушения, като са наложили и 18 акта - по 9 в училища и детски градини, както и 6 предписания само за тази година. Глобите обаче са ниски - варират от 100 до 2000 лева.

Нездравословните закуски се дават като следобедни в комбинация с айрян и мляко, които са с масленост не повече от 2 процента. Напитката се редува със сокове в кутийки, които не са натурални 100 на сто, както изисква Наредбата за здравословното хранене на учениците и децата, в тях плодовото съдържание е не повече от 20 на сто.

Мекици, пържени кюфтета и наденици се предлагат и в училищните столове и градини, независимо че всякакви пържени ястия са строго забранени в рецептурниците както за училищно столово хранене, така и за децата от 3 до 7 години.

Инспекторите са установили още, че за хлапетата от забавачките, които са на територията на училищата, въобще няма меню за всеки ден, за да знаят родителите какво хапват малчуганите.

В някои детски градини лелките пък искат родителите да носят бисквити всеки месец. За тази практика споделят майки в интернет форумите. Оправданието било, че хлапетата понякога се мусели на менюто и не ядели от него. С бисквитите ги дохранвали, когато капризничат.

„В градината хранят детето ми с „мечи" пастет. Дълго време недоумявахме вкъщи, когато дъщеря ми обясняваше, че са яли точно това, мислехме, че си измисля. Поинтересувахме се какво точно е, когато разбрахме, че и другите деца твърдят същото вкъщи", разказва Мария Димитрова от София, чието дете е в една от проверените градини. Когато попитали готвачката в градината - тяхна съседка, какво е „мечи" пастет, се оказало, че е паста от халва с маргарин, която се маже върху филиите за следобедна закуска. Пак от нея майката научила, че детето й яде често пъти на обяд боб с наденица, макар и в менюто това ястие да било обозначено като „мусака".

Махат звездите на кръчмите. Звездите на заведенията за хранене и развлечения ще отпаднат. Това предвижда план за действия с мерки за решаване на основните проблеми, които възпрепятстват нарастването на инвестициите у нас. Той е част от третия стълб на плана „Юнкер", който цели да направи ЕС по-привлекателно място за инвестиции. Планът на България за отпадането на пречките пред инвестициите, в който са разписани 116 мерки, беше публикуван за обществено обсъждане от финансовото министерство.

В аргументите за отпадането на звездите на заведенията за хранене се посочва, че изискванията за хотели, ресторанти, барове и кафета са остарели и прекалено детайлни и поради тази причина категоризацията е напълно излишна. Вносителят на предложението е Министерството на туризма, като срокът, посочен в плана за отпадането на звездите, е до края на май тази година.

Повечето заведения в страната притежават 1 или 2 звезди, като категоризацията им се извършва от съответната община, в която се намират. Ресторантите с над 3 звезди обаче се оценяват от министъра на туризма. За да бъде издадено удостоверение за съответна категория, новооткритите заведения заплащат такси между 110 лв. и 1400 лв. в зависимост от броя на местата в тях. Удостоверението обаче е валидно само 5 години, поради което се налага повторно събиране на такси от вече съществуващи заведения след изтичане на срока.

В проекта се посочва още, че ако тази практика бъде променена, бизнесът ще пести по 1 млн. лв. годишно, което ще доведе и до облекчаване и ускоряване на начина за откриване на нови заведения за бързо хранене и развлечения.

Освен това, премахването на звездите няма да се отрази пряко върху бюджета на Министерство на туризма и общините, тъй като при премахването на съответната услуга ще отпаднат и разходите на съответната администрация.

Друга мярка предвижда, срокът за регистрация на фирма по ДДС да бъде намален от 14 на 10 дни. Освен това търговците ще имат възможност да заявяват регистрация по ДДС едновременно с регистрацията в Агенцията по вписванията. Отпада и изискването за налична банкова сметка с внесен минимален капитал при откриване на ООД. На фирмата ще се дава право да направи това в срок от 1 месец след регистрацията.

С 20% ще се намалят таксите на Агенцията по вписванията предвижда още планът. Така гражданите и бизнеса ще спестят над 10 млн. лв. Мотивите са, че ежегодно събираните такси от агенцията надхвърлят направените разходи. Така например, за 2013 г. държавната институция е прибрала от такси над 55 млн. лв., а е похарчила само 16 млн. лв.