Сега

Десетки хиляди българи живеят на помощи в Европа. На фона на дебата в Европа за ограничаване на социалните помощи за чужденците десетки хиляди българи получават обезщетения за безработица и детски надбавки в страните от ЕС. Това показват данни, предоставени на "Сега" от няколко европейски държави.

Най-голям е броят на българите, които разчитат на социалната система, в Германия. Там към януари тази година близо 32 хил. българи получават детски за общо 47 686 деца, съобщиха от германската служба, отговаряща за семейните помощи. Не е ясно колко от тези деца живеят тук - според европейския регламент родителите имат право на детски в приемащата страна, дори децата им да не живеят с тях, а в родината си. Тази година сумите в Германия бяха увеличени и за първо и второ дете се вземат по 190 евро, за трето - 196 евро, а за всяко следващо - по 221 евро.

Хиляди българи получават и обезщетения за безработица в Германия. По данни към октомври 2015 г. на тамошното Министерство на труда броят им е 63 788. От тях работоспособни са 44 690 души, а останалите имат право на социални услуги, но не могат да работят, показва справката.

10 783 български граждани са получавали обезщетения за безработица в Испания, показват данните на Министерството на труда там. Сумите са различни, защото зависят от осигуровките, както е у нас. С този брой българите се нареждат на трето място сред всички 60 страни, чиито граждани получават обезщетения за безработица. 5% от всички безработни в Испания с пари от държавата са нашенци. Румънците обаче са на първо място - почти всеки четвърти безработен с обезщетение е румънец - общо 47 500. На второ място са гражданите на Мароко - 39 500 души (19 на сто), а веднага след нас на четвърто са еквадорците с 10 300 (малко под 5 на сто). Испания е плащала обезщетение на общо 211 хил. безработни чужденци към края на 2015 г.

В Англия водят обща статистика за България и Румъния - към февруари тази година 5100 българи и румънци в трудоспособна възраст получават някакъв вид социална помощ - за безработица, самотен родител и др. През февруари 2014 г. са били 3860. Бройките изглеждат нищожни, но всъщност спрямо 2010 г. се наблюдава значително увеличение - тогава са били 1910 души. Оказва се, че българите и румънците далеч не са най-многото граждани на ЕС, които разчитат на помощи на Острова - от всички останали страни от ЕС гражданите, поискали помощи през февруари, са общо 109 хил. А данните за всички страни показват, че над 371 хил. чужденци във Великобритания разчитат на социалната й система. Те обаче са едва 7.2 на сто от всички, които получават помощи. Близо 4.759 млн. британски граждани получават помощи, показват официалните данни.

За 4 години - от 2011 до 2015 г. - общо 490 451 българи и румънци са се преселили във Великобритания и са поискали осигурителен номер, който е задължителен за работа или за получаване на помощи. Само за 2015 г. българите, дошли на Острова, са 39 хил., но това е с 6 на сто по-малко от 2014 г. Румънците обаче се увеличават значително - те са 170 хил., или със 17% повече от 2014 г. и са на първо място сред всички нации. 3.4 млн. са чужденците от 2011 г. насам, поискали такава регистрация.

Само от 2014 г. досега близо 7600 българи са поискали да получават детски в чужбина, показва справка на Агенцията за социално подпомагане у нас. Тази информация е налична, тъй като според правилата при кандидатстване за такава помощ в чужбина българите трябва да си извадят документ от нашата служба, че не вземат детски тук. Според справката сериозна група българи получават детски в Белгия - от 2014 г. досега близо 1800 българи са поискали документ от АСП, за да получават сумите там. От белгийската служба, която отпуска детските, предоставиха данни към края на 2014 г. Според тях 90 български семейства са получавали пари за 146 деца, които са живели в България. В същото време от белгийската служба посочват, че и 21 родители - белгийски граждани, са получавали детските си за 32 деца, които живеят у нас. Белгийската служба не даде информация за българчетата, които вземат детски там.

Във Финландия към края на миналата година 334 български граждани са вземали детски помощи. За всички тях финландската служба - "Кела" - е изплатила 562 430 евро. За едно дете във Финландия се получават на месец 95.75 евро. За две деца общата сума е 105.80 евро, за три деца - 135 евро, за четири деца - 154.64 евро, а за пет и повече сумата е общо 174.27 евро на месец. Според справката на АСП 109 българи са поискали документа за детски във Финландия. 511 български граждани пък са получавали помощ за безработица във Финландия, което е струвало над 3.7 млн. евро за годината. Сумата обаче не включва обезщетенията, които се получават от финландските фондове за безработица, посочват от "Кела".

Почти същият е броят и на българите, които получават детски в Словения - към декември 305 български граждани вземат детски за 478 деца, които живеят в Словения. От словенското министерство обясниха, че детето трябва да живее легално в страната, а детските надбавки се дават като допълнителна подкрепа за деца, чиито семейства получават под 64% от средната заплата на човек от домакинството за страната за последната година. Както и у нас, в Словения детските се отпускат за период от една година. Отделно още 189 безработни българи в Словения разчитат на помощи там.

От френското социално министерство обясниха, че не водят статистиката по страни, а делят получаващите детски на френски граждани и такива от ЕС. По последните им данни от септември миналата година 137 280 домакинства получават някакъв вид помощ за деца - например за обучение на дете с увреждане и др. Броят на тези семейства представлява 2% от всички, които ги получават, обясняват от френското ведомство. Не получихме отговор за помощите за безработица.

300 българи са поискали детски в Норвегия, сочат нашите данни от 2014 г. насам. От ресорното норвежко министерство предоставиха данни за това на колко чужденци са изплатили различни видове помощи у нас, но не и за българите в Норвегия. През 2014 г. Норвегия е платила 10 млн. крони за помощи на 107 души, живеещи у нас - норвежци и други граждани, включително българи.

320 българи са получавали и помощи в Холандия по последните им данни от края на 2014 г. Отделно Холандия е предоставяла и социални помощи на 900 души, родени у нас, на възраст между 25 и 65 г., както и на 270 души на възраст над 65 г. 60 младежи между 18 и 27 г. също са получавали такъв вид помощ. Това са родени в България хора, но не е ясно дали всички са с българско гражданство, от холандското министерство посочват, че нямат конкретни данни за български граждани.

Сънародниците ни в чужбина могат да бъдат засегнати от обсъжданите промени във Великобритания и Германия. Англия вече получи зелена светлина от ЕК да ограничава в бъдеще чужденците да се възползват от социалната й система. В Германия също започва дебат за ограничаване на детските помощи за чужденци, чиито деца не живеят с тях в Германия, а са в родината си.

АДФИ даде шест ВЕИ фирми на прокуратурата. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е готова с проверките на ВЕИ централите, която бе започната през миналото лято. Проверени са общо 44 фирми, като АДФИ е изпратила на прокуратурата шест доклада за ВЕИ фирми, при които са били открити несъответствия. Става въпрос за зелени централи на трите ЕРП-та - ЧЕЗ, "ЕВН Електроснабдяване" и "Енерго -Про", както и за инсталации на "Уинд Форс БГ", "Солар Рейнбол" и "ЕВН Каварна", потвърдиха от финансовата инспекция пред в. "Сега".

Проверките на АДФИ започнаха през 2015 г. след серия от изявления, включително и на премиера Бойко Борисов, който заговори за нередности при част от централите. Тогава той обяви, че в КЕВР са били изпратени над 330 доклада за централи, създадени с пари от Програмата за развитие на селските райони.

АДФИ обаче не проверява всички производители на зелен ток, а само част от тях. Самите проверки трябва да покажат какво е финансовото състояние на централите и как са се движили приходите и разходите им. Експертите са проверявали и за колко са продавали произведения ток, както и каква цена им е била определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Докладите са изпратени в енергийното министерство и в КЕВР, но от тях едва ли ще има някакъв по-съществен резултат. От АДФИ са изпълнили задължението си, а контрольорът - КЕВР - към момента няма да предприема нищо. "Ще изчакаме да приключат проверките на прокуратурата", заявиха за в. "Сега" от регулатора. Преди няколко месеца обаче шефът на КЕВР Иван Иванов съобщи, че комисията вече работи по получени пет доклада на финансовата инспекция, в които са били засечени надписвания на инвестициите, като най-вероятно ще се стигне до коригиране на тарифите им.

Това е поредната проверка на ВЕИ фирмите. Преди около две години самият енергиен регулатор се зае със задачата и установи серия от сериозни нарушения - хаос с документите и присъединяването на централите. Част от тях дори са били включвани още преди да получат разрешително за работа. Въпреки че междинните резултати от проверките бяха обявени публично, последващи мерки и наказани нямаше.

Капитал Daily

София търси кой да чисти "Люлин" и "Младост" срещу 80 млн. лв. Столична община скоро ще обяви една от най-големите си поръчки за годината - търси се компания, която да почиства кварталите "Младост", "Люлин", "Триадица", "Овча купел" и "Витоша" в продължение на четири години, като по предварителни сметки това ще й струва 80 млн. лв. без ДДС. Това става ясно от предварително обявление, публикувано от общината. В документа не са определени сроковете, в които ще бъдат приемани документите на участниците. В момента тези райони се обслужват от австрийската фирма "Заубермахер", чийто договор изтича през 2017 г. Това означава, че общината ще трябва да се справи с цялата процедура, включително и евентуалните обжалвания, до края на годината.

Сметопочистване със старите играчи

През март миналата година София разпредели сметопочистването на повечето райони в София за пет години напред. Изключение тогава бяха именно кварталите "Младост", "Люлин", "Триадица", "Овча купел" и "Витоша", за които общината имаше договор до 2017 г. Това е най-скъпата дейност в Столична община - за пет години, ако се съди по плащането дотук, София ще плати на всички чистещи фирми общо 450 млн. лв. Прогнозните стойности при миналогодишната поръчка варираха между 27 и 46 млн. лв. на зона за пет години, което изглеждаше занижено спрямо реалните плащания от последните години. Сега очакваната стойност е два пъти по-голяма, но все пак е за най-големите квартали - "Люлин" и "Младост".

Според резултатите от конкурса миналата година фирми на "Титан АС" на Димитър Борисов и Иво Иванов и на братята Георги и Кирил Домусчиеви ще чистят половината от територията на Столичната община в следващите пет години.

"Титан София Център 1" - собственост на "Нелсен чистота" (на "Титан") с 60% и "Ай Ес Ви трейд", свързано с Кирил Домусчиев, ще почиства Зона 1 (районите "Средец", "Лозенец" и "Студентски") и Зона 7 ("Възраждане", "Оборище", "Триадица") до 2020 г. "Титан София Изток 1" - "Титан БКС" (собственост на "Титан интернешънъл холдинг") с 10% и "Търговски център Тракия" на братята Домусчиеви с 90%) пое Зона 2 ("Кремиковци", "Искър", "Панчарево") и Зона 5 ("Връбница"). Зона 3 ("Подуяне", "Слатина", "Изгрев") се почиства от "А.С.А", Зона 4 ("Надежда", "Сердика", "Илинден") - от Консорциум "АЕЦ-Х груп".

Силна конкуренция имаше единствено за Зона 6 ("Красна поляна", "Красно село") заради оттеглянето на "Щрабаг" от дейността. Общинската комисия класира на първо място "Грийн партнърс БКС", която е свързана с дългогодишния монополист в сектора Румен Гайтански-Вълка. Подреждането беше обжалвано, като КЗК не видя проблем, но през есента на миналата година Върховният административен съд откри порок в търга. Според магистратите "отделните оценителни листи, подписани от членовете на комисията, за всеки конкретен участник в процедурата са с абсолютно идентично съдържание както по отношение определения му по всеки технически показател брой точки, така и относно изложените за присъждането им мотиви. Това може да означава единствено че изобщо не е извършена самостоятелна оценителна дейност по техническите показатели от всеки от членовете на комисията в грубо противоречие с изискванията на утвърдената от възложителя методика". Така процедурата се върна в общината и няма информация да е сключен договор.

Още 12 млн. лв. за пътища

В обявлението на общината се посочва още, че ще бъде отворена и обществена поръчка за зимно почистване на пътищата в парк "Витоша", както и на "част от републиканските пътища в границите на София-град" за следващите две години. За целта са отделени 12 млн. лв. В предишната подобна процедура от 2014 г. обединението "Пътища и съоръжения - 2014" спечели зимното поддържане на пътищата в парк "Витоша" и в районите "Овча купел" и Банкя като единствен кандидат. "Трейс груп холд" спечели зимното почистване в районите Панчарево и "Витоша", "Чистота Искър" - в Кремиковци, а "Мегаинвест-холд" - във "Връбница" и "Нови Искър", също тъй като бяха единствените подали оферти във всяка от тези позиции.

За почистването на южната дъга на Софийския околовръстен път и част от пътя София - Самоков през 2014 г. не се яви нито един кандидат, а впоследствие дейността беше разпределена на "Пътища и съоръжения" за зимата на 2014-2015 г. Първоначално общината е прогнозирала, че зимното поддържане на двата пътни участъка ще струва 500 хил. лв., но в крайна сметка е изплатила на фирмата 1.2 млн. лв за 8-месечния срок на договора, става ясно от Регистъра на обществените поръчки. В края на 2015 г. същата дейност отново е разпределена само за един зимен сезон, този път на ЗМБГ АД.

Здравната каса избра четири пъти по-скъпата оферта за пръстови отпечатъци. Процедурата за избор на софтуерна компания и доставчик на четци за пръстовите отпечатъци приключи скоростно в петък, като за победител е обявен консорциумът "Стемо - Гама консулт". Вторият участник - компанията "Контракс", в момента обмисля дали да обжалва класирането, казаха неофициално нейни представители пред "Капитал".

При проектобюджет за системата от 400 хил. лв. без ДДС и цена до 240 лв. без ДДС за едно устройство "Стемо - Гама консулт" печелят с оферта от 398 хил. лв. и съответно 239 лв. за четец, докато "Контракс" предлагат цена от 88 хил. лв. без ДДС и 190 лв. за устройство. Изборът на четири пъти по-скъпата оферта идва по линия на техническото предложение, което се оказва с по-голяма тежест. "Стемо - Гама консулт" получава максимума точки, а вторият конкурент - почти два пъти по-малко. Класирането беше направено само за седмица.

Класиране

Изборът на изпълнител на системата за пръстова идентификация е на два етапа. Първо се оценява техническото задание, а след това ценовата оферта и се избира икономически най-изгодното предложение. Както стана ясно преди десетина дни, на първия етап комисията на здравната каса, в която участват и двама независими експерти от Агенцията за обществени поръчки, е дала 65 точки на техническата оферта на първия консорциум, а вторите са получили 34.783 точки. Тъй като цената има тежест само 35% в оценката, на първо място е класирана офертата на консорциума "Стемо - Гама консулт". Разлика в класирането при такава техническа оценка би имало само ако втората оферта би била по-ниска от 10 710 лв. без ДДС. Офертите на кандидатите не са публични и е трудно да се прецени дали точките са справедливо отсъдени. Но и бърз поглед в протокола показва, че например по показателя "Управление и анализ на риска" първият консорциум е дефинирал 74 риска и начините им за управление, а вторият - 33. Така излиза, че е важно на колко бройки си разбил рисковете, а не дали си ги обхванал, макар и в по-малко булети.

Освен четирикратната разлика в цената за софтуера здравната каса би платила и над 1 млн. лв. повече за четци на класирания на първо място консорциум.

Процедурата вече се обжалва

В същото време самата заповед на управителя на здравната каса, с която се провежда процедурата, беше обжалвана във Върховния административен съд като незаконосъобразна. На практика в момента пръстовите отпечатъци не фигурират в нито един закон или наредба и цялата процедура по избор на компания, която да изработи системата, се крепи върху заповед на управителя и одобрение на надзорния съвет. Здравната каса направи опит да въведе отпечатъците в Националния рамков договор с лекарите, но те не се съгласиха. Преди няколко седмици здравното министерство предложи пръстовите отпечатъци като част от наредбата за достъпа, която в момента е на фаза обществено обсъждане.  

Лекари съобщиха пред "Капитал", че вероятно ще обжалват и бъдещата наредба за достъпа в частта за пръстовия отпечатък, защото не са съгласни да събират и тези лични данни на пациентите и ги приемат като обидни, а разхода за въвеждането им - като неоправдан и незаконен. Освен това д-р Георги Тодоров е подал и сигнал до Върховната касационна прокуратура за това, че има евентуално нарушение при обявяването на поръчката за софтуерна система и четци и обвинението е питано дали има извършено престъпление от длъжностни лица по тази поръчка в посока нерегламентирано изразходване на обществени средства. От касата все още не са отговорили на въпросите на "Капитал" за точното законово основание за обявяване на поръчката. Комисията за защита на личните данни също ще се произнесе по казуса.

24 часа

Срамно - който краде ток, го плаща по-евтино! 10 къщи са се накачили директно към кабел, който минава под тротоара в град в Североизточна България и заобикалят електромерите. И въпреки че са "обзаведени" с умни уреди, енергията като че потъва в земята. Със също умна техника "нерегламентираното ползване на ток" е засечено и разкрито.

Всъщност това е и нова хватка при наличието вече на смартуреди - за да не минава токът през тях, клиентите търсят начин да се закачат към кабела.

Голям хотел по морето със собствен трафопост с електромер отвън направил такава схема, че да се отчита само част от еленергията, а управлението е чрез GSM модул. Нещо повече, когато техници на енергото се приближат, вероятно сензори реагират и електромерът възстановява нормалното отчитане. Е, все пак и тези хора, които тяглят ток, без той да се отчита, са засечени.

Оказва се, че тези и други подобни клиенти, когато ги хванат, плащат откраднатата енергия по 3 ст. за квтч на база на реалното потребление за три месеца назад. Това е цената на тока за регулирания пазар на АЕЦ "Козлодуй". За сравнение - цената на микса на НЕК е 11,66 ст. на квтч, преди върху нея да бъдат начислени цените за пренос и достъп през преносната и разпределителната мрежа и цената "задължения към обществото".

Така е от 2014 г., когато тогавашната ДКЕВР постановява, че този тип нерегламентирано ползване на еленергия (кражби) се води технологичен разход на компанията. А цената на еленергията, която електроразпределителните компании купуват, за да покрият тези разходи, е на цената на "Козлодуй" за регулирания пазар - т.е. 3 ст.

Това се основава на чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, който регламентира, че дотаксуваният ток се плаща по действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

За измерване от 2014 г. ток плащат по-евтин, ако ги хванат. Върху тези 3 ст. за квтч се начисляват цени за пренос и достъп през мрежите и добавката "задължения към обществото".

Така в едно от дружествата - "Енерго-Про", крадецът плаща като дотаксуване 11,356 ст. за квтч.

Само за сравнение - цената на дневната еленергия с наслагването на мрежовите услуги и цената за "задължения към обществото" е 18,45 ст., а на нощната 10,2 ст. Подобно, малко над цената за нощна енергия, е доплащането от крадците и при другите две дружества - ЕВН и ЧЕЗ. Всъщност ЕВН предупредиха още при промяната през 2014 г., че се насърчава краденето на ток.

В крайна сметка излиза, че дори да хванат този, който краде, на него му е по-евтино да си плати за кражбата, отколкото да е редовен клиент. Особено е изгодно това за стопански потребители, казват от енергодружествата.

От "Енерго-Про" съобщават, че за 2014-2015 г. дотаксуваната електроенергия (откраднатата - бел. ред.) за 2014 и 2015 г. е 33 млн. квтч, което прави 4 200 000 лв. Това е достатъчно за потреблението на един малък град като Провадия за същото време.

При ЧЕЗ за деветте месеца на 2015 г. са засечени 4615 кражби, което е 24 млн. квтч, щетата е 2 млн. лв.

При ЕВН кражбите за първото полугодие на 2015 г. са 850 000 лв.

50 млн. лева на година за зелените СИК и ВИС. По 50 млн. лева на година, или 250 млн. лева за една петилетка - толкова пари е получили група зелени самозванци, която води война срещу българските региони и българския туризъм. Това се казва в писмо на коалиция "За да останат хора в България", изпратено до премиера Бойко Борисов. В сдружението участват представители на всички основни браншове в туризма, спортисти, ветерани, служители в тези сфери от Банско и региона.

От коалицията казват в писмото, че псевдоеколозите спрели проекти за над 3 милиарда лева, обезлюдили цели общини, отнели хляба на стотици хиляди хора, а само от областите в Рила и Пирин изселили десетки хиляди граждани.

Въпросната група усвоявала милионите чрез проекти за броене на гъски, развъждане на лалугери, местене на лешояди, гонене на миди, бране на билки, събиране на изпражнения на мечки и какво ли още не.

От коалицията твърдят, че взетите 250 млн. лева не са допринесли с нищо за природата на България - голяма част от парите били откраднати, а ефектът от проектите е нулев. Нито въздухът станал по-чист, нито водата - по-бистра, нито биоразнообразието станало по-разнообразно. С част от парите въпросните хора финансирали и ударите срещу българските региони и туризъм. От коалицията предупреждават Борисов, че с  част от парите са финансирани и удари срещу правителството, а кабинетът бил изправен пред зелена олигархия.

9 неправителствени организации - РК "Банско-Разлог", сдружение "Мото дружина Банско", сдружение "Ски клуб Банско", "Сдружение за планинарство Николай Проев-Пройката", сдружение "Алпийски спортен клуб на ветераните в Банско, Съюз на туристическия бизнес, гражданско сдружение "Бъдеще за община Банско", "Сдружение на занаятите Банско-1927", сдружение "Ски клуб Юлен", искат от Борисов да спре поръчките на зелените след реакцията му за други търгове и конкурси. Очевидно е, че само вие можете да решите и този въпрос, не искаме да вярваме на слухове, че сте се уплашил от шепа рекетьори, обръщат се от коалицията към Борисов. И посочват, че зелените се хранят години на гърба на държавата и не внасят в хазната нито лев.

"Господин премиер, вече 10 години ходим по министерства, агенции, комисии и къде ли още не. Правим протести, обсъждания, кръгли маси. Решение няма. Писахме апели, молби, жалби, но отникъде не дойде помощ. Само празни обещания, след който се завръща старият зелен рекет, финансиран с държавните пари. С парите на народа", се казва в писмото на "За да останат хора в България".

"И ние като вас имаме деца и внуци. Ние отглеждаме тях, а не разни лешояди, лалугери и мишки. Няма лошо стриктно да пазим природата, напротив. Но над всичко е човекът, нормалният живот, поминъкът, бъдещето на народа", казват още от коалицията.

Хората от Банско и региона настояват премиерът да съдейства за решаване на проблемите в ски зона Банско. "Не вярвайте на зелените лъжци и манипулатори. За каква олигархия в Банско става дума, щом 10 г. в ски зоната се наливат милиони частни инвестиции, два пъти повече от предвиденото в концесионния договор. В Банско се инвестира дългосрочно в бъдещето на държавата, а не се черпи от хазната", обръщат се към Борисов от коалицията.

Парите, които усвояват "еколозите", идвали чрез привидно напълно законни проекти. Но запознати с печеленето на поръчките им твърдят, че се действало по програми чрез подставени лица в екоминистерството или чрез възложители от западни държави, основно в Швейцария. Проектите били така структурирани, че отчетността да е практически невъзможна - например броят се птици, развъждат се лалугери, местят се лешояди от една планина в друга, правят се гнезда за морски птици и др.

В тези проекти досега обаче нямало нито един, който да е насочен към истинска екология или срещу производства и дейности, убиващи трайно природата. Това будело съмнение, че има стопанско-политически кръг, който плаща, за да не бъде закачан. Така цели замърсяващи производства оставали "извън карантината".

Правело впечатление, че срещу нарочен за удари бизнес се изсипват всякакви позволени и непозволени средства.

Най-често това са рекет, очерняне, клепане в чужбина, предизвикване на проверки, които се оспорват, ако не бъдат открити нарушения. Прибягвало се дори до изнудване на правителството със стачки, ако не спре развитието на даден бизнес. Това обаче може да съсипе развитието на цели региони, хората постепенно се разбягва, идва миграцията и демографската криза, смятат вносителите на писмото.

Според тях в последните години това е ясно видно в Банско, където има условия за световен курорт, но поради липсата на втора кабинка развитието на ски зоната буксува. В същото време концесионерът там не ползва държавно финансиране и инвестира двойно повече от предвиденото в договора.

Кандидатстването на зелените за финансиране с проекти, които обръщат внимание на сериозните проблеми в екологията, правело невъзможно усвояването на голяма част от отпуснатата сума, твърдят експерти. Според тях, ако бъде защитен проект, чиято цел е дадена организация да се пребори за поставянето на сероочистваща инсталация на комините, от парите можели да бъдат отклонени 10%.

Но ако проектът е примерно за отглеждане на планински кеклик, какъвто реален случай съществува, за инвестиране отивали 10% от отпуснатите пари, а останалите можели  сокойно да бъдат прибрани в джоба на изпълнителя. Освен това според коалицията т. нар. екозащитници работят без надзор и контрол. Ако случайно някой постави въпроси за ефективността на проекта, този, бил атакуван като враг на природата.

Запознати с процеса на печелене на поръчки твърдят, че въпросната група еколози има трайни отношения с администрацията на българските министерства, агенции и кметства. Те успели да си завоюват място на непреодолим фактор при обществени поръчки, оценки и участие в комисии. Така на практика вече бил създаден затворен стопански кръг - кандидатстват за проект, който се оценява, контролира, отчита от техни хора, като накрая всички си поделят парите. Рядко администрацията се обявявала против тази схема, което пораждало съмнението, че чиновници също са на хранилката.

В крайна сметка се оказвало, че голяма част от парите за опазване на околната среда се крадат, а ефектът от проектите е нулев. Група зелени обаче превърнала екологията в спестовна касичка без никакъв реален ангажимент за природата. На фона на недостига на пари в бюджета псевдоеколозите усвоявали бюджет, който се равнява на парите, които държавата дава годишно за спорта или културата (по около 60 милиона на министерство). Така зелените извличили дивиденти за себе си, усвоявайки публичен ресурс, без да внасят данъци, осигуровки, без да създават нови работни места.

Труд

Държавата удари измамите с гориво. 29 ил. литра гориво са спрени от продажба след мащабна акция на множество държавни институции, започнала на 26 февруари. Запечатани са бензиностанции в Харманли, София, Бургас, Варна и Плевен, които продават некачествено гориво, съобщи МВР. От търговската мрежа се изтеглят вече 17 000 литра, от които 8300 л гориво за дизелови двигатели и 8700 л автомобилен бензин. Други количества са спрени от продажба, докато приключат анализите. 11 700 литра гориво за дизелови двигатели са блокирани заради нередности в документацията за тях.

Най-честите нарушения, засечени при проверките, са свързани с разлика в касовата наличност, неработещ нивомер и електронна система фискална памет (ЕСФП), за която се предполага, че служи за манипулиране на данните, подавани към НАП.

На бензиностанция в Асеновград е открита допълнително монтирана цистерна, която липсва в схемата на бензиностанцията, но е свързана с нивомерна система. Монтиран бил допълнителен електронен блок, с който вероятно са манипулирани на данните към данъчните. В Харманли освен гориво с много лошо качество имало и бензиноколонки, чрез които лъжели клиентите за количеството заредено гориво. Подобна схема е действала и в София.

Има и бензиностанция фантом. На територията на Хасково, в обект, селектиран за проверка, е установено, че на адреса липсва бензиностанция, а същевременно по електронен път към НАП постъпвали данни за реализирани обороти.

Във врачанска бензиностанция съхранявали 1500 литра бензин в пластмасови съдове, от които с пистолет се зарежда в превозните средства. Имало две цистерни, които са свързани помежду си, но само на едната има монтирана нивомерна система.

При операцията за пресичане на престъпни практики на търговците (избягване плащането на ДДС и продажба на гориво, което не отговаря на утвърдените стандарти) са 50 бензиностанции и газостанции в столицата и 15 области.

Разходите за пенсии с 290 млн. лв. повече през 2015 г. Над 8,4 млрд. лв. са били разходите за пенсии през 2015 г. Това показва предварителният отчет на НОИ за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване през 2015 г. Средствата за пенсии са били с 52,5 млн. лв. над планираните. Основната причина за преразхода са решенията на правителството да даде добавки за Великден и за Коледа на възрастните с най-ниски пенсии. Бонусите са стрували 100 млн. лева.

В сравнение с 2014 г. разходите са се увеличили с 290,6 млн. лв. Увеличението се е случило на фона на намаляването на пенсионерите. Средномесечният им брой през миналата година е бил 2 177 176, или с 4180 по-малко в сравнение с 2014 г. НОИ обаче отчита рекорден брой нови пенсионери. През 2015 г. са се пенсионирали 107 663 души, или с 8284 повече спрямо предходната година. Според експертите броят им ще продължи да се увеличава заради възможността хората да се пенсионират при една година недостигаща възраст.

През м.г. средната пенсия е била 321,78 лв. - с 3,8% повече спрямо 2014 г. Реалното нарастване на парите за старост е било с 5% заради дефлацията.

За поредна година разходите за болнични са били повече от планираните. През 2015 г. плащането им е глътнало 403 млн. лв., или с 60 млн. лв. повече от предварителните очаквания.

За обезщетения за безработица са похарчени 339 млн. лв. - с 12,7 млн. лв. по-малко спрямо планираните. Понижението е заради по-малкото безработни, които са имали право на пари от НОИ. Спрямо 2014 г. броят им е намалял с над 15 000.

Стандарт

Банките със 7,1 млрд. свръхкапитал. Банките са пълни с пари. Собственият капитал гарантира стабилността им, а ликвидните им средства са много над минималните изисквания на БНБ. Капиталовата адекватност на банките в края на септември 2015 г. е 22,28%, при изисквани от БНБ 8%. Размерът на излишъка на собствения капитал над минимума от 8% е 7,1 млрд. лв. Това е записано в изданието на БНБ "Банките в България". През третото тримесечие на 2015 г. ликвидните активи в банките нарастват с 1,4 млрд. лв. (5,8%) и достигат рекорд от 25,1 млрд. лв. Тъй като привлечените в банките пари се увеличават с по-бавни темпове, коефициентът на ликвидни активи нараства до 34%.

Банките отчитат и много добри финансови резултати. За първите девет месеца на 2015 г. банките имат печалба от 795 млн. лв., която е със 194 млн. лв. (с близо една трета) по-висока от същия период на предходната година. От една страна, това се дължи на нарастването на общия нетен оперативен приход (оперативни приходи минус оперативни разходи) с 6,5% (178 млн. лв.). Принос за това имат главно нетният доход от лихви, който се увеличава със 7,5% (144 млн. лв.), и нетният доход от такси, който нараства със 7,6% (47 млн. лв.). Това се дължи на падащите лихви по влоговете и на повишените приходи на банките от такси. Наред с това банките свиват и разходите си. За девет месеца разходите за обезценки на лоши кредити възлизат на 606 млн. лв., или със 79 млн. лв. (11,5%) по-малко от отчетените година по-рано. През третото тримесечие необслужваните кредити падат с 96 млн. лв. до 10,9 млрд. лв.

През третото тримесечие тенденциите в небанковия финансов сектор обаче се промениха, пише БНБ. За първи път от средата на 2012 г. активите на небанковия финансов сектор (НБФС) намаляват (с 285 млн. лв., или 0,98% до 28,6 млрд. лв.). Това се дължи на забавен темп на растеж в активите на пенсионните фондове и спад в активите на застрахователите с 99 млн. лв. (1,66%). Активите на местните инвестиционни фондове също намаляват - с 52,5 млн. лв. (6,2%).

БМФ пуска на вода нов свръхикономичен кораб. Параходство "Български морски флот" (БМФ) пуска на вода първия от 6-те нови супермодерни кораба, в които инвестира над 150 млн. долара. Това съобщи за "Стандарт" изпълнителният директор на компанията Александър Калчев. 42300-тонният бълкериър (кораб за превоз на насипни товари) "Руен" ще бъде пуснат на вода от голяма китайска корабостроителница край Шанхай навръх 8-ми март, обясни Калчев. Това е първият кораб с нов екологичен дизайн, разработен специално по поръчка на БМФ от финландската компания Bluetech, допълни той.

Става въпрос за високоефективни кораби с подобрени хидродинамични характеристики на корпуса, които заради постигнатото ниско съпротивление във водата харчат до 45% по-малко гориво в сравнение със съдовете от същия тип, които БМФ оперира сега. До два или три месеца очакваме да приключат довършителните работи по "Руен" и в края на май да вдигнем флага, обясни Калчев.

Това е първият ни нов кораб за тази година, каза изпълнителният директор. До декември БМФ ще получи още два кораба от същия тип (б.а. - sister ship), чиито имена ще са "Рила" и "Рожен". БМФ пази традицията за наименоване на корабите, като бълкериерите носят имена на върхове, танкерите - на реки и т.н., обясни Калчев.

Останалите три кораба от общата инвестиция от 150 млн. долара БМФ ще получи догодина. И 6-те нови кораба са с ледови клас и специални размери, за да плават в големи географски ширини и в езерата на Северна Америка. Миналата година БМФ обнови флота си с други 4 кораба. Компанията купи 5-годишни многоцелеви бълкериери - 30 300-тонните "Белмекен" и "Персенк" и 32 600-тонните "Каменица" и "Козница", припомни Александър Калчев.

Приключихме 2015 г. на печалба въпреки изключително слабия пазар, коментира още изпълнителният директор на параходството. БМФ е една от малкото корабни компании в Европа, които излизат на плюс за миналата година, подчерта Калчев. От началото на годината обаче фрахтът удари нови, още по-ниски нива, които са рекордни за последните няколко десетилетия, каза изпълнителният директор на параходство БМФ Александър Калчев.

Монитор

25 000 в болнични за трети март. 25 000 души си взеха болнични от понеделник до сряда, за да си осигурят цяла седмица почивни дни заедно с официалните празнични дни около 3 март, показа проверка на „Монитор". Най-честата диагноза, която фигурира в болничните листове, е грип, независимо че този сезон се разминахме лесно със заразата, а епидемията бе епизодична само в четири области. Личните лекари издават листове срещу 20 лева. Независимо че те все още се пишат на хартия, веднага се вкарват и в електронната система на Националния осигурителен институт.

Оказва се, че нашенецът, независимо че постоянно мрънка от безпаричие, предпочита да се скатае от работа и дори да загуби, тъй като болничният, когато е за по-малко от пет дни, се плаща само 80 на сто, коментираха лични лекари.

Тази година българинът ще работи 124 дни, почти два месеца му се събират от отпуски, официални празници и болнични, показват данни на

Института за пазарна икономика. У нас официалните почивни дни са 13, като в това число не влизат тези около тях, които се отработват. По бройка ни води единствено Япония с 16, във Великобритания те са 8.

Ирански дини по 5 ст./кг заливат БГ пазара. Ирански дини по пет стотинки килото ще залеят българския пазар през лятото. В тънката цена ще влизат дори транспортните разходи. Това прогнозира експертът Александър Йоцев, член на управителния съвет на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на Съюза на търговците на храни в България. Освен това импортът ще започне много преди нашата стока да узрее заради по-топлия климат при персите, предупреди той. Иран е в челната тройка в света по производство на дини. Страната има изключително развито селско стопанство, тамошните земеделци получават високи субсидии за продукцията си, а символичната стойност ще бъде само за да няма обвинение срещу Техеран за дъмпинг на Стария континент. В началото на годината Европейският съюз премахна икономическите санкции срещу Иран, които бяха наложени заради готвената от страната ядрена програма. По този начин достъпът до европейските пазари е облекчен, затова трябва да очакваме не само евтини любеници, но и всички плодове и зеленчуци, които по принцип виреят у нас, както и в субтропика, уточни още Йоцев.

Това няма да е първият удар срещу родните производители на дини. С влизането на страната ни в Европейския съюз пазарите бяха наводнени с евтини дини от съседна Гърция. Доставната цена на сладкия плод от борсите в Гърция падна до 10 стотинки през миналото лято. Много родни производители вече се отказаха от това производство, защото е трудоемко, а приходите постоянно намаляват.

Аграрната статистика показва, че преди десетина години с дини за засадени 48 014 декара, а с пъпеши 22 675 дка. През 2005 г. общото производство на дини е намаляло с 25 на сто, спрямо 2004 г., а на пъпеши с 18,5%, сочат данните. По това време около 15 на сто от производството на дини е отивало за собствена консумация, производителите са задържали 30 на сто от пъпешите за собствена консумация.

Две петилетки по-късно - през 2014 г. у нас са отглеждани дини на 28 610 дка, което е с 20 хил. дка по-малко, освен това площите с пъпеши са се свили повече от 4 пъти до символичните 4820 декара. Запазва се трагичната тенденция да се свиват не само терените, които са намалели наполовина, но освен това и добивите са с 38 % по-ниски. С тези темпове след още 10 лета пъпеши изобщо няма да се отглеждат, освен в дворовете, а дините ще се свият до по-малко от 10 хил. декара в страната.