Сега

България има 3 седмици да спаси 600 млн. евро от ЕС. България трябва да прави плащания по европроекти с рекордната скорост от 56-57 милиона евро на ден до Нова година, ако иска да не загуби безвъзвратно пари от еврофондовете. Това показва актуализираната справка за изпълнението на оперативните програми към 30 ноември. От справката излиза, че само за месец - от 1 до 31 декември - министерствата, които управляват европейски програми, трябва да разплатят близо 608 млн. евро по стария програмен период, защото в противен случай тези евросредства ще "изгорят". Задачата обаче изглежда непосилна, като се има предвид, че от началото на годината, т.е. за 11 месеца, са разплатени 908 млн. евро по европроекти.

На фона на тези данни вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че България е на второ място в ЕС по усвояване на еврофондовете. Но според статистиката на Европейската комисия страната ни е на 22-ра позиция, установи в. "Сега". Драстичното разминаване се дължи на отчитането за различни периоди. Борисов всъщност се хвали, че България е европейски вицешампион в дисциплината "усвояване на еврофондове" през последната година, като иска да изтъкне ролята на своето правителство. Данните на Брюксел обаче не отразяват успехите и неуспехите на отделни правителства в различните мандати, а показват резултатите за целия програмен период, стартирал през 2007 г., и в тази класация България е на незавидното 22-ро място в ЕС.

Правителството вече обяви, че се надява на над 90% оползотворяване на евросредствата, като напоследък често акцентира на ускорените темпове в последната година. А вчера вицепремиерът Томислав Дончев и зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева призоваха високата скорост да се запази и през 2016 г., която също ще е ключова за парите от ЕС, за да няма загуба на европейско финансиране.

Въпреки че наистина има подобрение, лошият старт на България като член на ЕС и слабите години, в които дори имаше спиране и замразяване на еврофондове, доведоха до огромни закъснения в изпълнението на оперативните програми. Най-сериозни са рисковете от загуба на европари по две програми. По ОП "Транспорт" до края на годината остават за усвояване 311 млн. евро, а по ОП "Регионално развитие" "висят 116 млн. евро.

Опитът за наваксване в последния момент бе представен вчера от Кристалина Георгиева като истински пробив. "България тази година е на второ място по усвояване на средства. Ако ми го бяха казали това преди година, бих отговорила, че това е сън в лятна нощ. България обаче се оказа по-добре подготвена и по-малко засегната от това, което в момента тресе много страни в ЕС, а именно бежанската криза", заяви Георгиева на икономически форум, посветен на евросредствата.

От статистиката на МФ става ясно, че до края на ноември по 7-те приключващи оперативни програми, без програмите за селските райони и рибарство, са разплатени 6.006 млрд. евро от ЕС и 1.193 млрд. евро национално съфинансиране. Общият бюджет от ЕС за оперативните програми е 6.614 млрд. евро бюджет с национално финансиране от 1.335 млрд. евро. Ако страната ни не успее да усвои всички средства, част от националното съфинансиране ще бъде спестено, но пък недоплатените проекти ще останат за довършване за сметка на националния бюджет. От подробните данни за изпълнението на приоритетните оси по програма "Транспорт" става ясно, че забавяне има при изграждането на пътна и на железопътна инфраструктура. При регионалното развитие най-много суми остава да бъдат разплатени за развитие на туризма.

На този фон премиерът Бойко Борисов предупреди бенефициентите, че държавата ще ги следи до последно за качеството на изпълнение на строителните дейности. "Положихме усилия парите да не се намаляват. Строителният бизнес може сам да си нанесе щета, ако не си изпълнява качествено проектите. Първо ние ще му нанесем щета, ако не се справя така, както трябва", предупреди Борисов. Премиерът изтъкна, че няма и една магистрала, при която да не са се наложили корекции. "Надявам се, че строителният бранш е разбрал, че няма да отпуснем нивото на качество, защото впоследствие това може да се стовари върху нас като санкция от Брюксел. Така че да знаят, че асфалтът ще го мерим и няма да има компромиси", категоричен беше той. Кристалина Георгиева пък призова бизнеса да е по-активен в плана "Юнкер", където може да се привлече сериозно финансиране, но досега няма български проекти.

Личните лекари продължават да намаляват. И през 2015 г. се запазва тенденцията личните лекари у нас да намаляват, сочат данните на здравната каса. През тази година индивидуалните практики на общопрактикуващи с договор с касата са 3615, при 3648 за м.г., като през 2014 г. общо личните лекари са били 4515. Груповите практики остават 239. През м.г. един лекар е имал средно 1649 пациенти в листата си, а през тази година те са вече 1749.

Най-ниска е осигуреността с общопрактикуващи в Кърджали и Търговище. В Кърджали например един лекар отговаря за 2602 пациенти средно. Най-много джипита има в Плевен и Добрич.

Според последната национална здравна карта, приета от Министерския съвет през 2011 г., у нас трябва да има минимум 5374 джипита, за да се осигурява адекватна първична доболнична помощ на населението. Общопрактикуващите медици обаче намаляват устойчиво. През 2005 г. те са били 5340, през 2007 г. - 5001, през 2011 г. са вече 4715, а през 2013 г. - 4565.

Същевременно контролът върху работата им става все по-усилен. През тази година от касата са проверили личните лекари над 4100 пъти, т.е. повече, отколкото са практиките. Наложени са 12.5% повече глоби и санкции и са възстановени пари на касата общо за над 3 млн. лв. На една практика средно се падат по 1.06 нарушения, обясни Галя Йорданова, шеф на дирекция в НЗОК. Жалбите от пациенти в цялата доболнична помощ - т.е. и срещу поликлиники, медицински центрове и стоматолози, обаче са общо 491.

Засега няма промени в нормативните документи за догодина, които да променят коренно начина, по който ще се отпускат направленията за специалисти и изследвания, каза Йорданова. Здравният министър Петър Москов уверяваше, че през 2016 г. всеки ще има личен гарантиран пакет за талони и няма както сега да чака, ако лимитът на личния му лекар е изчерпан.

Броят на болниците пък расте, припомни Страшимир Генев, шеф на болничната дирекция на касата. През 2001 г. те са били 149, а към края на октомври т.г. са вече 359. Общо новите частни болници са 108, а са фалирали доста общински, отчете той. "Няма нищо лошо в частните болници, но плащанията към тях непрекъснато растат", поясни Генев. Например на болниците, разкрити през 2011 и 2012 г., през 2013 г. са платени 16 млн. лв., докато три години по-късно парите вече са 101 млн. лв.

На фона на това касата има огромни проблеми с намирането на контрольори и изобщо на кадри - лекари, юристи, икономисти. Текучеството в някои районни каси е 70%, а в централата - 50%, заплатите не са актуализирани от 2009 г., а по районните каси те са средно 600 лв., каза още Генев. "Напусналите често отиват в "отделите за борба с касата" в болниците и с тях нашите контрольори не могат да се оправят при проверки", допълни той.

Капитал Daily

"Хемус" се превръща в най-скъпата магистрала. Строежът на 60 километра от магистрала "Хемус" ще излезе рекордно скъп. При отварянето на цените за двете нови отсечки от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч се оказва, че компаниите искат от държавата двойно на това, което тя е очаквала. И разстоянието, ако се вземат цените на двата вероятни победителя - консорциуми на ПСТ и "Джи Пи груп", магистралата ще струва на данъкоплатците около 800 млн. лева без ДДС. При очаквани 434 млн. лв.

Обяснение за бясно поскъпващата магистрала може да се търси в няколко посоки. Тъй като цените на всички кандидати масово са в пъти по-високи (виж инфографиката), то първото допускане е, че държавата и нейните експерти не могат да смятат. И все пак офертите са с 30-40% над дадените в последните две състезания за "Струма". А при падащите цени на горивата, оттам и разходи за битум и горива за техниката и при малко поръчки в сектора логиката е стойността на пътя да пада. Най-неприятната версия е, че поръчката е била разпределена предварително и останалите кандидати са участвали само за масовка срещу бъдеща спечелена поръчка или друго. За чуждите строителни фирми, които участват самостоятелно, това обяснение е невалидно, но пък те са калкулирали всякакви рискове, включително и от бавни плащания, защото държавата по никой начин не е гарантирала средства за магистралата.

Миналата седмица около отсечката имаше и друга изненада - регионалният министър Лиляна Павлова обяви, че строителството ще започне най-рано през 2017 г., което значи 60-километровото трасе да е готово 2020 г. И то ако се приключи с отчужденията, които също ще струват десетки милиони. Преди три години тя твърдеше, че до края на 2017 г. "Хемус" може да е завършена. Сега изглежда, че строежът може въобще да не започне в следващите две години, като най-същественият проблем са парите - за магистралата няма осигурено европейско финансиране, а високата цена може да се окаже непосилна за бюджета.

Затова от днешна гледна точка най-икономически изгодно изглежда държавата да прекрати скъпото сегашно състезание, да си провери сметките и да започне нова процедура. Така или иначе предвидени пари в бюджета за догодина няма, планът е да се строи от 2017 г., поне да се покаже на фирмите, че данъкоплатецът не е склонен на огромни дарения.

Златната магистрала

С най-голям шанс да строи пътят Ябланица - Угърчин (23 км) на "Хемус" е обединение "АМ Хемус лот 1" с водещ партньор българската "Джи Пи груп" (свързвана в сектора с Валентин Златев). Партньори са й испанските "Конструксионес Табоада и Рамос" и "МР сивил уъркс" (Испания), както и проектантската "Трансконсулт-22". Консорциумът е с най-много точки за техническа оферта и с втората най-добра цена: 277.4 млн. лева. При непредвидени обстоятелства стойността няма да може да надвишава 298 млн. лв. Тази стойност обаче внушително надвишава прогнозната - 168 млн. лева. Вместо малко над 7 млн. лева за километър, както планираше държавата, магистралата ще струва между 12 и 14 млн. лв/км, което я прави една от най-скъпите. Новите отсечки на "Струма" (без Кресненското дефиле) излизат около 10 млн. лв./км. Двете части от магистрали са със сходен хълмист терен, така че сравнението не е некоректно.

Огромни са разликите и в цените за по-дългата и скъпа отсечка - между Угърчин и разклона на Плевен. При прогнозна цена от 266 млн. лв. без ДДС най-ниската оферта е за 429.48 млн. лв. - на турската "Ташяпъ иншаат тааххют", но компанията има много по-малко точки от лидера при техническото оценяване. Най-високата е на италианската "Аталди" и е за 706.96 млн. лв. Заради амплитудата в офертите (високата цена на "Асталди" ще вдигне средната стойност) на някои от кандидатите може да им се наложи да пишат обосновка. Турската компания със сигурност ще трябва да мотивира цената си, защото е с 20% по-ниска от средната в търга.

Най-вероятният победител за отсечката е обединение с водещ партньор "ПСТ груп", включващо още "Хидрострой", "Пътстрой Бургас" и "Евро алианс тунели". То е с най-много точки на техническа оферта и с минимална цена за изпълнение 479 млн. лв., а максимална почти 500 млн. лв. Или почти двойно на очакваното от държавата. Средно на километър цената излиза 13.3-14 млн. лв. "ПСТ груп", която в строителния сектор се свързва с Първа инвестиционна банка и депутата от ДПС Делян Пеевски, напоследък все по-често печели строителни поръчки.

Завод за плочки в Нови пазар скоро може да има нов собственик. "Хета асет резолюшън" е пред приключване на продажбата на един от най-големите си промишлени активи в България. Става дума за завода за плочки на "Керамика Плиска И.П." в Нови пазар, който беше изграден почти докрай, но така и не заработи. През октомври кредиторът "Хета" (преди "Хипо алпе адриа") предложи активите на търг и вече е готов краткият списък с кандидати, а самата сделка се очаква да приключи до края на януари. Интересът е сравнително голям, като оферти са подадени от малко под 10 кандидата. Сред тях са както стратегически, така и финансови местни и международни компании.

Широка оферта

Заводът за плочки в Нови пазар беше построен през 2008 г., но производството там така и не започна. Инвеститор в проекта е акционерното дружество "Керамика Плиска И.П.", което е мажоритарна собственост на регистрираното на Сейшелите Galer Corp. Според източници от сектора причината за провала е неправилната преценка на компанията за необходимите инвестиции и усилия за пускането на завода. Така проектът беше замразен малко преди да бъде завършен.

Предприятието включва над 40 хил. кв.м земя, няколко производствени сгради с обща застроена площ от близо 20 хил. кв.м и оборудване, доставено и монтирано от италианската Siti - B&T Group S.p.A. От съобщението за търга на "Хета" става ясно, че заводът е проектиран да произвежда три вида плочки - за подове, стени и такива от технически порцелан. Фабриката има годишен капацитет за 5.5 млн. кв.м плочки в различни формати.

От продавача уточняват още, че при интерес от страна на купувачите в късия списък "Хета" може да разшири предлаганото имущество, като включи и вземанията си от "Керамика Плиска И.П.", които са обезпечени с ипотека върху хотел във Варна. Става дума за "Голдън тюлип", който на няколко пъти беше предлаган от частен съдия-изпълнител, но не беше продаден. Последният търг беше през пролетта, когато имотът се продаваше за 5.8 млн. лв. Собственик на "Голдън тюлип" е фирма "Болкан хотелс", която се явява ипотекарен гарант по заема от "Хипо алпе адриа". Собственик на "Болкан хотелс" се води друго регистрирано в Сейшелите дружество - Ferte Inc. Изпълнителен директор и на хотела, и на керамичната фабрика е Илиян Тенев.

Интерес над очакванията

В завода за плочки бяха инвестирани около 11 млн. евро. Средствата бяха осигурени със заем от "Хипо алпе адриа", но само малка част беше изплатена. От "Хета" отказаха да посочат търсената сега цена, като само уточниха, че "със стартирането на тръжна процедура през октомври "Хета асет резолюшън" гарантира прозрачен, публичен и справедлив процес за всички заинтересувани потенциални инвеститори". По информация на "Капитал" цената за всички активи е около 10 млн. лв.

По думите на изпълнителния директор на "Хета" Юлиус Гроте преди 2014 г. компанията е стартирала няколко маркетингови инициативи за продажба на фабриката, но интересът тогава е бил слаб. Последната процедура от октомври обаче се очаква да завърши успешно. "Предпазливи оптимисти сме за сделката", каза Гроте за "Капитал".

Кандидатите, подписали споразумението за неразкриване на информация, вече са приключили финансовия и правния анализ (due dilligence) и са подали обвързващи оферти. Гроте не пожела да каже каква е точната бройка, но посочи, че тя е "голямо едноцифрено число".

Различни кандидати

Сред кандидатите има както местни, така и международни компании, макар че фабриката като цяло е малка, за да привлече световните лидери в сектора. "Интерес проявяват и стратегически, и финансови инвеститори, а оферти има както за цялото предприятие, така и само за оборудването", каза Гроте. По думите му в късата листа на кандидатите стратегическите и финансовите инвеститори са поравно като бройка, а по страна на произход преобладават местните компании над чуждестранните. "Предпочитаме стратегически инвеститор и дори сме склонни да приемем малко по-ниска оферта от такъв инвеститор, естествено в определени граници", каза Гроте. В момента тече третият етап на процедурата - оценка на офертите и избор на най-добър кандидат, а самата сделка трябва да приключи през януари 2016 г.

Като цяло заводът на практика е завършен, а от замразяването на проекта досега имотът е бил управляван и поддържан от "Хипо алпе адрия" (сега "Хета"). По думите на Гроте предприятието има строително разрешително, а в момента се съгласуват необходимите процедури с местните власти за получаване на разрешително за производство. В случай че бъдещият купувач реши да започне производство, според "Хета" в завода ще работят поне 70 души. Това ще бъдат само пряко заетите с дейността на предприятието, като в бройката не влизат косвените работни места за охрана, транспорт и т.н.

24 часа

Стрелба до мол в София заради дрога. Двамата души - Марио и Любомир, бяха простреляни около 17,45 ч в понеделник на бул. "Черни връх" до един от най-големите молове в София, като единият преди това е бил пребит. Той е около 30-годишен, откаран е във ВМА с огнестрелна рана в коляното. Вторият е в "Пирогов", също е прострелян в крака.

Стрелецът е бил задържан. Той е охранител на външния периметър на офис и е заявил, че е бил провокиран, което довело до произведените изстрели. Охранителят е задържан по ЗМВР за срок до 24 часа.

"24 часа" научи, че пострадалите са се занимавали с наркотици, регистрирани са в МВР. Подобна версия бе потвърдена и от присъствието на мястото на шеф от СДВР, който отговаря за тази престъпност.

Вероятно жертвите са познавали нападателя си. Той ги е гонил по околовръстния път в посока от Драгалевци към мола. И тримата са били пеша.

Покушението е извършено в час пик, когато движението в района на мола е претоварено.

Нападението е станало между мол "Парадайс" и магазин на голяма верига за хранителни стоки. Наблизо има малки магазинчета за авточасти.

Движението по булеварда в посока Драгалевци остана затруднено за повече от час.

Свободни цени на тока за хората най-рано през лятото, но частично. На 11 декември е пробата на Българската независима енергийна борса. Тогава ще бъде първата тръжна сесия, на която ще се изтъргуват първите количества електроенергия на свободни цени.

Тъкмо на тази борса се разчита да определи пазарно колко струва електроенергията, а не да се купува ток или по определяни от КЕВР цени, или на търгове на НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Тези централи са единствените участвали на досегашния свободен пазар на електроенергия.

Това е стъпка към пазаруването на еленергия на пазар и на дребно, както си купуваме сирене или хладилник. Стартът с теста на борсата е етап от освобождаването на пазара на електроенергия. Затова се говори от 2002 г.

През годините от хватката на регулираните цени първо се освободиха големите индустриални предприятия, миналата година бе за свободата на средния бизнес. В момента на регулирани цени се продават 36% от електроенергията, търгувана у нас през 2015 г., а на свободния пазар - 32%, съобщи шефът на КЕВР Иван Иванов на конференция в София.

През миналата година 4867 клиенти на ток са сменили доставчика си. На регулирания пазар през 2013 г. са били 65% от потребителите, а през 2014 г. процентът им е намалял на 58.

Предстои към свободни енергийни цени да минат малкият бизнес и битовите потребители. Това ще стане в някой момент от 2016 г., сроковете варират от началото на лятото незнайно докога. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се застрахова, че Световната банка препоръчва либерализацията на пазара да става плавно, за да няма сътресения при домакинствата. Банката трябва да предложи и моделите как да се отвори пазарът на ток.

Дори и да отиде на свободния пазар едно семейство, то може да пазарува свободно само електроенергията. Цените на мрежовите услуги, или транспортирането на тока от производителя до контакта, остават на регулирани цени. Това е както за бизнеса, така и за домакинствата.

Неотменна като данъците остава и добавката "задължение към обществото", която ще се плаща от всички. С нея се изравнява разликата между цените на тока на свободния пазар и тези по дългосрочните договори - с двете американски "Марици", с ВЕИ-та, както с тока на топлофикациите от когенерации.

Каква ще е цената на еленергията, никой не се наема да прогнозира. И вчера зам.-министърът на енергетиката Николай Николов заяви, че ще е справедлива и каквато пазарът покаже.

Енергийни експерти говорят за поскъпване след отваряне на пазара и след това изравняване със сегашните и дори под тях. Това е станало на унгарската борса. Но при положение че у нас има дори излишък на ток, би било логично при свободен пазар тя да поевтинее.

На сесията в петък ще се търгува еленергия на едро. Борсата не е мястото, на което да се появи битов потребител. Домакинствата ще могат да сменят доставчика си на ток - в момента това са електроснабдителните предприятия на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про".

Те могат да получат оферти от търговци за цената на енергията и за тарифи.

Според европейското законодателство не трябва да съществуват никакви пречки пред клиентите, които искат да са на свободния пазар, и смяната трябва да е безплатна. Вече обаче са констатирани некоректни практики да се искат пари за това, предупреди Светла Тодорова от КЕВР.

Тя заяви още, че е чула, че търговци на ток правят оферти към битови потребители сметките им сега да са по-високи от тези на регулирания пазар, при обещание за 10% по-евтина еленергия догодина.

По данни на компаниите, които вече са на свободния пазар, България е на изоставащо място по смяна на доставчика - 50 дни. Заедно с процеса на пълна либерализация в бъдеще трябва да слезе на ниво от около 15 дни.

За да смени доставчика си обаче, на битовия потребител му трябва стандартизиран товаров профил. Тъй като умните електромери все още са малко, а стандартните не могат да мерят по часове, се налага да се направят такива профили. Това е задължение на електроразпределителните дружества.

Седем години след отварянето на пазара на електроенергия в Европа те направиха първи вариант на тези профили. При ЧЕЗ са три - за всички битови потребители, за стопански клиенти и за улично осветление. Три са и при "Енерго-Про", казват от КЕВР.

Труд

Убийството в Девня върви към потулване. Жестокото убийство на младеж в Девня се потулва, над виновните има чадър. Това обявиха жители на града, разбунтували се срещу бездействието на полицията. Петима души гонили Мартин Тодоров (23 г.) до детската градина, където го наръгали с нож в сърцето, а само един е в ареста, разказаха протестиращи.

Мартин е прободен 6-7 пъти с нож след скандал в дискотеката в кв. Повеляново на 28 ноември т.г. - 7 дни преди да мине под венчило с бременната си годеница. Шуреят му Руско Георгиев е ранен. Два дни по-късно е арестуван Виктор Панайотов (33 г.). "Биячите бяха 5-6 непознати, безпричинно ни налетяха", каза вчера Руско. Над 100 души заедно с него настояха всички съучастници в убийството да се издирят. В 10 ч те застанаха пред РПУ, където по думите им над 10 г. потъвали десетки жалби за побои в дискотеката в Младежкия дом. Тя се стопанисва от фирма "Снежа 62" на съпругата на бившия общински съветник Лазар Славов. Синът Деян е управител. Според девненци гардовете били без трудови договори и безчинствали. С наръч жалби хората поискаха среща с шефа на РУП Веселин Василев. Той не се появи и те с викове "Оставка" и "Мафия" спряха движението между кварталите и по главния път за Варна. Кметът Свилен Шитов им обеща дискотеката да бъде закрита, имала 25 000 лв. дълг за наем, ток и вода. "Много хора пострадаха от Деян и компания", разказа протестиращата Даниела Габровска. Деян бил осъден условно, защото бил дъщеря й. "Тази присъда му е втора, на мен ми счупи ръката преди 7 г. и пак го наказаха условно", допълни друг потърпевш - Тони Илков. Следобед зам.-шефът на ОДМР-Варна Никола Панчев обясни на протестиращите, че за 3 г. провели 38 операции в дискотеката и не открили нарушения. Имало 4 дела за конфликти в нея.

Ченгетата мълчат

Дълго време при гражданите, блокирали подстъпите към Девня в знак на протест срещу полицейското бездействие, не се появи нито един униформен или цивилен от МВР. След час дойде полицейска патрулка, но пазителите в нея казаха само: "Охраняваме масовото мероприятие."

Кметът преговаря

Гневните жители на Девня и Повеляново напразно викаха пред полицейското управление вчера сутринта, че искат да разговарят с работещите в него и да ги питат защо потулват зверското убийство. След като не получиха отговор, те блокираха пътя към града. След повече от час при тях се появи кметът на Девня Свилен Шитов и започна да преговаря от името на ченгетата и общината.

Патентовахме в ЕС свински врат с вино. Брюксел регистрира "Кайсерован врат Тракия" (Kayserovan vrat Trakiya) в Европейския регистър на храните с традиционно-специфичен характер, съобщи вчера Министерството на земеделието. Патентът е защитен от сдружение "Традиционни сурово-сушени месни продукти", в което влизат водещи български месопреработвателни компании.

"Кайсерован врат Тракия" е сурово-сушен деликатес. Приготвя се от прясно обезкостено месо от свински врат. Пресова се неколкократно по време на сушенето и се намазва с кайсерова смес от натурални подправки и бяло вино. Самото наименование "Кайсерован врат Тракия" е въведено за първи път през 1980 г. от двама български учени - Ст. Джевизов и Р. Кисева.

Възражение срещу нашия продукт е подадено от Гърция. В него се казва, че част от Тракийския регион е разположена и в южната ни съседка и така наименованието "Кайсерован врат Тракия" ще накърни правото на гръцките производители да използват географското наименование "Тракия". България и Гърция са стигнали до компромис към името на продукта да се добавя и надпис "приготвен в съответствие с традициите на България". Турция също е подала възражение, но е изпуснала сроковете по процедурата.

Това e четвъртият български продукт, регистриран като храна с традиционно-специфичен характер. Преди това страната ни защити "Филе Елена", "Луканка Панагюрска" и "Роле Трапезица".

Обичайно защитените продукти на пазара на ЕС са с 20% по-скъпи от аналогичните.

Стандарт

Европа няма да ни реже фондовете. България ще получи 2 млрд. евро от бюджета на ЕС догодина. Няма да има орязване на еврофондове за страната ни заради завишените разходи в Европа за сигурност и справяне с бежанската криза. Това увери заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева по време на Седмата национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Темата бе "Европейска България - стабилност и растеж" и на нея присъстваха премиерът Бойко Борисов и 6-има министри от икономическия екип на кабинета. Над 150 представители на бизнеса дойдоха да чуят на каква финансова помощ може да разчита страната ни, какви са приоритетите пред европейския бюджет, както и какви политики залага правителството ни в националния бюджет за 2016 г. За да участват във форума, Кристалина Георгиева и Бойко Борисов специално промениха програмите си.

Успешната формула на партньорството между бизнес и изпълнителна власт е в равната отговорност на двете страни и доверието между тях, каза при откриването на дискусията главният редактор на "Стандарт" г-жа Славка Бозукова. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви от своя страна, че бизнесът препоръчва на правителството през 2016 г. да започне обещаваните реформи.

България е на второ място по усвояване на еврофондовете. Ако ми бяха казали това преди една година, щях да кажа: Сън в лятна нощ, коментира Кристалина Георгиева. Тя похвали правителството за "чудесата", свършени в усвояването на еврофондовете. Както и за това, че страната ни се е оказала по-добре подготвена и по-малко засегната от бежанската криза, разтресла много от европейските държави.

Възстановяването на европейската икономика е първият приоритет на бюджета на ЕС за 2016 г. чрез стимулиране на иновациите и конкурентоспособността, като за целта са предвидени 70 млрд. евро, а за справяне с бежанската криза ще се използват резервите на бюджета, без да се орязват други програми, заяви Георгиева. В същото време Европа ще продължи да плаща задълженията си - 17 млрд. евро най-вече по кохезионните програми, които трябва да паднат до 2 млрд. евро в края на 2016 г.  Една от най-добрите програми за стимулиране на конкурентоспособността в рамките на ЕС - Хоризонт 2020,  въпреки трудните моменти ще получи догодина 11% увеличение на бюджета си. Специално за България в евробюджета са предвидени 2 млрд. евро, посочи Кристалина Георгиева, а през първата половина на 2016 г. трябва да дойдат 283 млн. авансови плащания по европрограмите.

Георгиева призна, че никак не е било лесно решението да не се взимат пари от еврофондове, за да се финансират други приоритети, като например бежанската криза, но за 2016 г. този въпрос вече не стои.

"Умна" класна стая ще пише оценки. Най-новата умна класна стая се появи в 134 СОУ "Димчо Дебелянов" миналата седмица. Тя обаче идва там, комбинирана с нова лаборатория, така че обучението по природни науки да бъде поставено на съвсем ново равнище. На практика децата ще могат да видят магията на химията през очите на новите технологии, а самите те да се изживеят като откриватели на това, което в учебника е скучен сбор от цифри и букви.

Новата класна стая е резултат от съвместен проект на училището с тайванската фирма AClass, която осигурява най-ново поколение софтуер. Благодарение на него учениците ще имат възможност с дистанционни устройства просто да кликват на отговорите, които смятат за верни, и техните резултати да се появяват моментално на дъската. Така учителите ще могат да поставят обективна оценка на ученика в реално време, като в същото време софтуерът им дава пълна статистика за състоянието на класа - колко от децата са разбрали материала, какъв процент имат колебание, когато опитват да приложат знанията си, има ли такива, за които поднесените знания остават неясни. Системата дава и успеваемостта на класа, както и мястото на всяко дете в една своеобразна класация по успех към момента на изпитването.

Нещо повече - тъй като системата запомня всеки подаден отговор, тя позволява да бъде направено и оценъчно портфолио на учениците за цялата учебна година, което да проследява развитието и резултатите им. В същото време тя е от помощ за учителя, тъй като му дава информация за това дали собствените му въпроси не са формулирани прекалено сложно, трябва ли да работи индивидуално с някое от децата, нужно ли е да задържи още вниманието им върху материал, който не е усвоен добре.

В началото системата ще се разпростре само при преподаването на природни науки - химия, физика и биология, като четирима преподаватели са обучени да работят с нея, разказва директорът на 134 СОУ Весела Палдъмова. В края на годината на базата на резултатите на учениците ще се прецени дали може да се използва и по други предмети - чужди езици или хуманитарните науки например.

МОН също ще направи опит да дигитализира пилотно учебния процес, като отпуска пари за още 40 "умни" класни стаи, в които ще бъдат внедрени съвременните IT постижения. Средствата са за закупуване на компютри и таблети в 40 класа в различни училища в страната, като проектът се е насочил към ученици от първи до пети клас. В края на годината въз основа на резултатите на децата ще бъде преценено дали той да бъде разширен.

Монитор

Манастири си докарват милиони от билетчета. Ставропигиалните манастири в България си докарват милиони лева чиста печалба годишно само от продажба на билетчета за посещение в музеите им и от туристически пакети, установи проверка на „Монитор". Така се наричат трите най-големи обители в България - Рилската, Бачковската и Троянската, които не са на подчинение на митрополиите, а се ръководят директно от Светия синод.

Само за година през Бачковския са минали близо два милиона туристи. "По посещаемост сме първи сред останалите манастири, тъй като имаме договори с няколко големи туристически фирми - две германски, турски и сме в преговори за договаряне и с други агенции, похвали се игуменът отец Симон. Комплексният билет за трите обекта за българи е 18 лева.

Отделно монасите организират екскурзии, като за това се плаща по 80 лева на ден. За разлика от Бачковския манастир Рилската света обител залага най вече на туристите, които разглеждат богатия й църковно-исторически музей с етнографска сбирка. Приходите от билетчета за година са 640 000 лева. Цената там е много по-атрактивна, отколкото в Бачковския манастир - и за българи, и за чужденци е 8 лева. За семейства се правят големи отстъпки. Например ако то е с деца, възрастните плащат по 3 лева на човек и по левче за хлапе.

НЗОК спипала нарушения за 13,8 млн. лв. НЗОК е установила нарушения за 13,8 млн. лв., от които 10,3млн.лв. са в болничната по помощ. Останалите 3,5 млн. лв. пък са за нередности в извънболничната помощ. Така например зъболекари отчитали, че са правили пломба на изваден зъб. Това съобщи шефката на дирекция "Извънболнична и медицинска помощ" в НЗОК Галя Йорданова по време на семинар на касата. Тя обясни, че пациентите най-често се жалват от недостатъчна по вид и обем медицинска помощ, отказ от издаване на направление, искане на допълнително доплащане, лошо отношение от страна на лекари и др. За деветте месеца от началото на годината от НЗОК са направили общо 14 151 проверки в извънболнична помощ. Отчетени са 6620 нарушения, завършили със санкции и 5514 нарушения - с препоръки. Размерът на глобите и имуществените санкции е с 12,5% по-висок в сравнение с 2014 г. - общата сума е 1,9 млн. лв.

По отношение на осигуреността с общопрактикуващи лекари стана ясно, че средният брой на пациенти в листата на едно джипи е 1749. През 2014 г. тази цифра е била 1659. Най-ниска е осигуреността на лични лекари в Кърджали и Разград. Там едно джипи има съответно по 2602 и 2631 пациенти. Най- висока пък е осигуреността на личните лекари в Плевен, където на джипи се пада 1346 пациенти. Като проблем в болничната помощ от касата отчитат липса на ефект от лечение в някои случаи - пациенти постъпват и се изписват от болница с едни и същи показатели.