Стандарт

28 млн. тона златна руда под краката ни. България е сред държавите с дългогодишни традиции в развитието на минната индустрия. С годишен добив от 11 тона подземни богатства на глава от населението ние сме над средните нива в световен мащаб. Нещо повече, България е на трето място по добив на мед и на четвърто по добив на злато в Европа. У нас минната индустрия осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя е стратегически отрасъл, който осигурява суровините за останалите сектори на икономиката. Това се посочва в Стратегията за развитие на минната индустрия, одобрена наскоро от правителството. В документа е записано, че секторът има голям неизползван потенциал за ускоряване на икономическото развитие на страната. Основание за това дава значителният потенциал за разширяване на добива на въглища, метални полезни изкопаеми, нефт и газ. Както и многократно по-високият внос на неметални полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали от местното производство. Страната ни е богата на разнообразни и все още неексплоатирани полезни изкопаеми.

Минната индустрия през 2015 г. в цифри

Общ добив - 79,5 млн. тона

Произведена продукция - 5% от БВП на страната

Износ - 3,4 млрд. лв.

Платени концесионни такси - 62 млн. лв.

Заети - 30 000 пряко и 120 000 в обслужващи дейности

Компании - над 300 за проучване, добив и преработка на подземни богатства

Медни руди

В момента медни руди се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т. Запасите в тези находища обаче се очаква да бъдат изчерпани в следващите 12-13 години. Според стратегията за развитие на минната индустрия съществуват големи възможности за откриване на нови находища основно от медно-порфирен тип в Средногорието и Западния Балкан. В същото време в Бургаския, Малко Търновския и Врачанския руден район има находища, които отдавна не се разработват, но може да се направи преоценка на тяхната икономическа изгода и да се търсят нови рудни тела. Находище "Прохорово" е проучено през 80-те години на XX век с изчисляване на запаси, но не е влязло в експлоатация. Според стратегията то представлява възможност за увеличаване на добива в близко бъдеще. В документа е посочено, че геоложките запаси на страната ни с медни руди са около 370 млн. тона. От тях 94% се експлоатират и ще свършат след около 12 г. и половина.

В същото време очакванията за вътрешно потребление на чиста мед у нас е да расте и да надхвърли 1 млн. тона годишно при сегашни 600-700 хил. тона. Наред с високите цени на медта на световните пазари повишеното търсене благоприятства бъдещия добив и преработка на медни руди у нас. За съжаление към момента нарасналото вътрешно потребление се покрива основно от внос на рафинирана мед.

Златни находища

В България се намира може би най-голямото находище на злато в Европа - "Челопеч", откъдето до момента са добити 50 т от ценния метал. От известните златни находища на територията на нашата страна в момента се експлоатира само това находище. За "Ада тепе" край Крумовград вече има разрешение за добив, който се очаква да започне през 2016 г. Концесия за добив е дадена и за златно находище "Чала" в Източните Родопи.

Ценният метал се съдържа и в медната руда в "Асарел" и "Елаците", откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище "Маджарово", както и полиметалното находище в Зидарово.

Интензивните проучвания за златни залежи през последните 10-15 години доведоха до няколко търговски открития. На първо място това е находището "Ада тепе" с около 27 т изчислени запаси. Поради предлаганата технология за извличане чрез цианиране фирмата проучила находището - "Болкан минерал майнинг", не можеше да получи разрешение за добив почти 7 години. Това принуди фирмата да смени цианирането с технологията чрез флотационно и гравитационно обогатяване. Насърчителни за по-нататъшно проучване са находища "Диканите" (у-к "Вакарелец") с откритие за около 1 т злато и 5 тона сребро, както и "Бърдото" (Брезник), където има запаси от 14 т.

Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив.

Понастоящем България разполага с 28,1 млн. т златосъдържащи руди, от които 79% са в експлоатация и имат живот за 10 години. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му.

Приходите от акцизи за горивата скочиха с 14%. Мерките срещу сивата икономика вече дават резултат. Сериозният ръст на приходите от ДДС, акцизи и осигуровки води до отчетения бюджетен излишък, който в края на август е 622 млн. лв. Общите приходи в хазната за първите осем месеца на годината са 21,49 млрд. лв., което е ръст с 11,8%, или с 2,275 млрд. лв. Това се дължи на нарастване на данъчните приходи с 1,431 млрд. лв. (9,5%), на неданъчните приходи със 122,3 млн. лв. (5,1%), и на парите от ЕС - със 722 млн. лв. (43,2%). Най-голям принос за допълнителните приходи в хазната има ДДС. Постъпленията от този налог скачат с 541,7 млн. лв., или с 11,18%. При положение, че ръстът на икономиката през второто тримесечие на годината е с 2,2%, то повишените приходи от ДДС очевидно се дължат не на нарастване на оборотите в страната, а на излизане на сивата икономика на светло. Това се потвърждава и от резултатите при събирането на акцизите. За първите осем месеца на годината приходите от акцизи скачат с 325,5 млн. лв., или с 12,7%, което значително изпреварва реалния ръст в потреблението на горива, цигари и алкохол. Явно предприетите мерки за контрол върху горивата дават резултат. Най-много скачат приходите от акцизи върху горивата - с 14,26%, или със 172 млн. лв. На второ място е ръстът на приходите от акцизи върху цигарите - с 11,6%, или със 135 млн. лв. От акцизи върху алкохола приходите нарастват с 5,3%, или с 9,2 млн. лв.

При събраните суми от социалноосигурителни и здравни вноски също се отчита сериозен ръст от 9,1%, или 375,7 млн. лв. за първите осем месеца на годината. Явно и тук предприетите мерки срещу сивата икономика дават резултат.

На фона на сериозния ръст на приходите в хазната, разходите са се увеличили само с 378,2 млн. лв., или с 1,8% до края на август, за когато са последните окончателни данни на Министерството на финансите. Ефективната борба със сивата икономика явно продължава и през септември. Според предварителните данни на МФ, в края на септември бюджетът има излишък от 627 млн. лв., което е дори малко повече отколкото излишъка в края на август.

Капитал Daily

Гърция удари износа. Износът на България към Европейския съюз започва да намалява през юли, след като през последните осем месеца растеше стабилно. Намалението с 0.5% до 2.6 млрд. лв. е повлияно от ситуацията в съседна Гърция, която е четвъртият най-голям пазар в ЕС за стоки от България. С 22.5% е спаднал експортът към тази дестинация през юли 2015 г. Ефектът от Гърция не е само директен: сътресенията там повлияха и на стойността на еврото, което намали покупателната способност на европейските ни партньори.

Добрата новина е, че за периода януари - юли от България са изнесени повече електрически и други машини и апарати и това вече е най-продаваната група стоки към Европа. Спадът в износа е най-видим при безалкохолните и алкохолните напитки и тютюн, както и при трикотажните и плетените облекла.

Факторът Гърция

За целия период януари - юли износът за ЕС все пак отбелязва ръст от 10.1% на годишна база и достига 16.8 млрд. лв. Ръстът обаче се забавя спрямо първото и второто тримесечие, което съвпада с очакванията на Министерството на финансите. В есенната си прогноза финансовото ведомство обяви, че ръстът на износа (и за ЕС, и за трети страни) ще се забави през второто полугодие и ще бъде 7.2% за цялата 2015 г. Като фактор за понижението на износа на услуги например те посочиха неблагоприятният туристически сезон. От Ernst & Young прогнозират и още по-голямо забавяне - до 5.6% ръст, а като рискови фактори посочиха кризата в Русия и ситуацията в Гърция.

Действително сътресенията в Гърция, които достигнаха своя пик в края на юни и през юли, са довели до свиване на продажбите на български стоки към съседната страна с 22.5% на годишна база през юли. Въведеният капиталов контрол тогава е ограничил възможността да постъпват плащания по банков път между гръцките клиенти и българските доставчици. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че за южната ни съседка изнасяме най-много химични продукти, храни, селскостопански стоки, облекло, метали и електрическа енергия. За периода януари - юли Гърция остава четвъртият ни най-голям пазар в ЕС след Германия, Италия и Румъния и продажбите към нея са нараснали с 3.6%. Следват съответно Франция и Белгия, като тези шест страни формират 70.6% от експорта ни към ЕС.

Повече машини

Други два фактора, които влияят пряко на експорта, са поевтиняването на еврото и на суровините. По-ниската стойност на еврото спрямо долара благоприятства износа ни към трети страни, но се отразява на европейските ни търговски партньори, които трябва да отделят повече средства за търговията си със страните извън ЕС, и покупателната им способност намалява. Към това можем да прибавим и продължаващото поевтиняване на суровините по световните борси. Въпреки опитите за преориентиране по-голямата част от българския износ са мед, нефт и нефтени продукти, други метали, както и зърнени култури.

Данните в стойностен обем показват, че продадените електрически машини в ЕС надвишават изнесените мед и изделия от мед, а именно медта беше номер 1 експортна стока към дестинациите от ЕС през януари - май 2015 г. Разместването идва от търговията с електрически машини, която расте с двуцифрен темп от 19.9% за първите седем месеца на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Влияние оказва и поевтиняването на суровините.

Дефицитът в бюджета догодина ще е 2%. Бюджетният дефицит през 2016 г. ще бъде 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Поне това ще бъде предложението на финансовия министър Владислав Горанов, заложено във финансовата рамка на държавата за следващата година. След консултациите с представители на Патриотичния фронт министърът заяви, че неговите приоритети са образованието и инфраструктурата, но едва след края на разговорите с всички политически партии ще стане ясно за какво ще се дават повече пари догодина.

От думите му обаче се разбира, че политиците настояват за повече ресурс в секторите "Отбрана" и "Сигурност". "Ако това се очертае като приоритет, очевидно ще има повече пари. Аз обаче не съм сигурен дали това трябва да е българският национален приоритет. За мен е важно да престанем да трупаме дългове. Знаете, че всеки лев дефицит е нов дълг", каза Горанов.

Леко свиване на дефицита

Новите очаквания за дефицита са с 0.5 процентни пункта по-ниски от заложената в тригодишната бюджетна прогноза, публикувана заедно с бюджета за 2015 г. Ако вземем за база пролетната прогноза за номиналния размер на БВП (в есенната този показател отсъства), номиналното свиване на "дупката" в бюджета през следващата година трябва да бъде с около 430 млн. лв. Поне с толкова трябва да намалее и необходимостта от дългово финансиране спрямо предварително заложените в средносрочната рамка 2.2 млрд. лв.

Финансовият министър вече няколко пъти публично е заявявал, че преизпълнението на приходите през тази година ще бъде използвано за намаляване на дефицита. В бюджета за 2015 г. е предвидено разходите да надхвърлят приходите с 2.5 млрд. лв., което е около 3% от БВП. Последните официални данни към края на август показват, че от данъци и осигуровки в бюджета са влезли с около 530 млн. лв. повече спрямо плана. Към края на август нелихвените разходи са с около 650 млн. лв. по-малко от заложените със закона за бюджета. През последните два месеца на годината обаче традиционно се правят най-големите разходи. Най-голямото натоварване на бюджета ще дойде по линия на европейските проекти от стария програмен период. Те трябва да бъдат приключени до края на 2015 г. и изискват допълнителен държавен ресурс. Такъв ще има нужда и за предварителното финансиране на проекти в новия програмен период (2014 - 2020 г.).

Още разходи

Горанов потвърди желанието на правителството да отдели тази година допълнително 50 млн. лв. за коледни надбавки за пенсионерите. Въпреки че разходите към края на август са под заложените в плана за тази година, те са с около 350 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Ако използваме предварителните данни за септември, тогава числото скача до близо 500 млн. лв. Основното повишение идва от капиталовите разходи за строителство по линия на еврофондовете.

Рязкото увеличение спрямо миналогодишните разходи започна през юни, след което всеки следващ месец разликата се увеличаваше. Това заедно със свиването на средствата, възстановявани от ЕС след този месец, е основната причина за стопяването на бюджетния излишък, който през май достигна своя пик от 1.1 млрд. лв. до 622 млн. лв. през август.

Сега

НАП ще може да привиква граждани и шефове на фирми на разпит. Националната агенция за приходите (НАП) е на път да разшири още повече правомощията си. Промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвиждат служителите на агенцията да могат да привикват граждани и собственици на фирми за даване на пояснения. В момента това става писмено. Промените отварят врата за провеждане на безкрайни проверки. За това предупредиха депутати и представители на счетоводните предприятия, след като промените в ДОПК бяха гласувани без никакъв дебат на първо четене.

Според одобрените от парламента текстове НАП ще може да събира доказателства по нов ред - чрез получаване на пояснения на място в данъчната администрация. В момента данъчните могат да събират доказателства по ред други начини - чрез изземване на вещи и документи, изискване на справки, даване на писмени обяснения. В официалните мотиви към законопроекта обаче се твърди, че за повече достоверност е добре да се въведе и ред за даване на устни пояснения, т.е. разпит. При обсъждането на текстовете в ресорната бюджетна комисия от НАП обясниха, че писмените становища се готвели от счетоводители и било хубаво данъчните да могат да искат лични обяснения директно от собствениците на фирми. Идеята за разпитите била взета от административнопроцесуалния кодекс, който обаче се отнася за спорове по издаването и изпълнението на административни актове.

"Не споделяме тези мотиви. Малките фирми се представят пред НАП от счетоводни предприятия, които водят цялото счетоводство изнесено и дистанционно. Обясненията към НАП се предоставят след необходимите проверки и преглед на документацията. Въвеждането на режим на устни пояснения ще принуди хиляди фирми да си наемат адвокати при случаи на искани устни пояснения, защото собствениците им не са длъжни да разбират от счетоводство", се изтъква в становище на асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. Оттам са категорични, че съществуващото в момента задължение за предоставяне на писмени обяснения е работеща процедура и няма нужда данъчните да получават допълнителни правомощия.

Категорично против тези текстове са и депутати от Реформаторския блок, както и опозицията. "Признавам си, че с огромно усилие и след изрично уверение от председателя на бюджетната комисия подкрепихме тези текстове, но с изрична уговорка, че до второ четене всички спорни клаузи ще бъдат премахнати", коментира Петър Славов от Реформаторския блок. "С тези промени данъчната администрация може съвсем да спре да работи. Няма нужда от въвеждане на устни пояснения, това по същество е въвеждане на нова данъчна тояга", коментира Георги Търновалийски от БСП. Резерви срещу тези текстове имат и депутати от ГЕРБ.

Никой не следи дали електроуредите харчат ток според етикета. В България не се следи за това дали електроуредите харчат толкова ток, колкото е записано на задължителните по европейската директива енергийни етикети. Това показа проверка на "Сега" в институциите, които имат отношение към сигурността на стоките и съответствието с информацията, която ги съпътства при продажбата им на нашия пазар.

Неотдавна белгийското Министерство на икономиката разпространи информация, че около 60% от етикетите са подвеждащи и това ощетява потребителите. Те не показват коректно консумацията на ток, в резултат на което се товарят сметките на потребителите. Най-честото нарушение е, че производителите са обявили телевизори, печки, хладилници и други електроуреди в енергиен клас, който е с една степен по-висок от действителния. Така клиентите плащат повече от очакваното.

Европейските разпоредби наложиха на производителите да поставят задължително етикети за потребяваната енергия, като разделиха уредите в различни класове според консумацията на ток. Те са част от мерките за енергийна ефективност, които са приоритетни за европейската общност. Най-икономичните електроуреди са по-скъпи, защото пестят ток. Директива 2010/30 на Европейския парламент изисква посочването на консумацията на енергия върху етикетите. Част от тези продукти са и битовите електроуреди, обясниха от Министерството на икономиката в отговор на въпрос на в. "Сега".

Директивата е въведена в българското законодателство чрез наредба, която е част от нормативите към Закона за защита на потребителите. И у нас търговците, които пускат на пазара електроуреди, са длъжни да осигурят за тях етикети и информационни листове на български език за консумацията на енергия. В момента има 15 регламента за различни продуктови групи. Изключение са комбинираните перални със сушилни, за които все още не са разработени изисквания. Контролът за съответствието на пусканите на пазара продукти е поверен на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

"Проверки, подобни на тези в Белгия, не са правени, тъй като са свързани с наличието на бюджет, с който КЗП не разполага", обясниха от българското икономическо ведомство. Извършваните от комисията проверки се ограничават само до това дали има етикети и информационни листове за правилното ползване на уредите. Иначе би трябвало ведомството да може да купи продукта, който ще бъде тестван, и да плати за проверката в акредитирана лаборатория. За това пари няма. Нямало обаче проблем обикновен гражданин да купи електроуреда и да плати сам за проверката му.

24 часа

320 камери по пътищата само броят трафика, не снимат нарушители. В държавата има камери за 10 млн. лв. по пътищата, но те се използват само за броене на трафика, а не и за санкциониране на нарушителите.

Това установи проверка на "24 часа" за какво служи системата, която се изгражда от пътната агенция.

Средствата за устройствата са осигурени с европейско финансиране. От пътната агенция обясняват, че всички системи за автоматизирано събиране на данни отчитат целогодишно трафика по републиканските пътища 24 часа в денонощието.

На преброителните пунктове са разположени камери, които могат да разчетат предните регистрационни номера на колите. Имало и индуктивни рамки в асфалта, които могат да засичат скоростта на преминаващите автомобили.

Когато пунктовете са разположени на пътища, от които няма отклонение на движението, каквито са магистралите, софтуерът можел да бъде настроен за засичане на средна скорост между съответните точки. В момента системата давала информация за средна скорост по класове, средноаритметично от всички преминали МПС на даден пункт.

Въпреки тези възможности на камерите се оказва, че те не могат да бъдат използвани за санкционирането на нарушители, а единствено да броят колко превозни средства минават и с каква скорост.

От пътната агенция обясниха, че не било възможно върху изградените конструкции да се поставя друго оборудване или камери.

Причината е, че инфраструктурата за преброителните пунктове била изградена единствено за целите на проектите, по които те са финансирани.

Софтуерът им позволява да се засича и средната скорост на колите. Над 320 преброителни камери има по пътищата у нас. Те обаче не записват нарушителите, данните се използват само за управление на трафика.

Така на местата, където вече има изградени поставки за камерите и сензори за засичане на скоростта, се оказва невъзможно да има камера на КАТ, която да снима нарушители.

Информацията от устройствата на пътната агенция не можела да се използва, тъй като те записвали номера на автомобила, но само в текстови файл.

Не можели да правят снимки, които да послужат за доказателство за нарушение на правилата за движение.

Пътната агенция и КАТ не били обсъждали възможностите за обмен на информация за средната скорост на движение, която може да бъде давана от камерите за броене на трафика. Тези данни дават представа за колко време даден автомобил се е придвижил от точка А до точка Б.

Ако се окаже, че е станало по-бързо, отколкото е възможно, ако се е движел с разрешената скорост, е ясно, че я е превишил. Въз основа ва това шофьорът може да бъде глобен. Такива системи се използват в редица западноевропейски страни, а у нас се изпробва експериментално само на едно място, въпреки че може да действа чрез камерите за отчитане на трафика.

От пътната агенция уточниха, че системата за броене на трафика е изключително важна, тъй като интензивността на автомобилното движение била от най-важните индикатори за оценка и анализ на необходимостта от инвестиционни проекти по пътната мрежа и от европейски фондове.

Проектите за камери за броене на трафика са три. Една от системите, разработена по първия проект, е финансирана по ОП "Регионално развитие" и включва 120 автоматични устройства. Тя функционира от края на август 2014 г. и брои трафика по второкласните и третокласните пътища. Стойността е 2,399 млн. лв. без ДДС.

България е на 8-о място по усвояване на еврофондовете. "България е на 8-о място в усвояването на европейските средства благодарение на правителството на Бойко Борисов, а до преди година бяхме на опашката". Това заяви в неделя вицепрезидентът на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която заедно с Борисов и екоминистър Ивелина Василева инспектираха депото за отпадъци край Перник.

"България е най-големият нетен бенефициент или получава най-много спрямо това, което дава в ЕС. Но допреди една година това нищо не означаваше, защото не усвоявахме парите", поясни Георгиева. Тя подчерта, че в новия програмен период има много добри проекти, предложени от България. "Смятам, че шансовете са много добри. За тези 7 г. имаме 32 млрд. лв., които да усвоим от ЕС", каза Георгиева.

Според нея било изключително важно местните ръководства да предлагат добри проекти и увери, че те ще бъдат подкрепени. Новото депо край Перник ще обслужва 133 хил. жители на 6 общини. Нови технологии ще намаляват самия боклук с 40-50%. Няма да се замърсяват нито почвите, нито подземните води. Направени са и първите стъпки по осигуряването на финансиране и на другия голям проект на Перник за обновяване на водния цикъл на града. Това е истинската реформа," заяви Борисов.

Труд

Без книжка след тежка катастрофа. Когато гражданин е обвиняем за катастрофа с превозно средство, при което има нанесена телесна повреда или причинена смърт, прокурорът ще има право да поиска отнемане на шофьорската му книжка. Такава поправка в Наказателно-процесуалния кодекс предлагат депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ с внесени в парламента промени в Наказателния кодекс. Ремонтът на двата нормативни акта идва само няколко дни след като премиерът Бойко Борисов поиска по-жестоки мерки срещу виновниците за тежки произшествия. Санкцията ще важи и за правоспособност за управление на други видове транспортни средства, не само на моторни, става ясно от проекта.

Идеята е прокурорът по делото да може да поиска отнемане на документа на обвиняем и преди произнасяне на съда по конкретното дело. Гражданинът обаче ще има възможност да обжалва искането пред съда. Магистратите пък трябва да се произнесат веднага по казуза, става ясно от проектозакона.

Депутатите ще ремонтират и текста от НК за наказания при "непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото" и при "оказана съпротива" срещу орган на властта. Когато деянието е извършено при управление на МПС, в първия случай се предлага санкцията да е до 3 г. затвор, а във втория - до 5 г.

До 3 г. затвор ще е и наказанието, ако шофьор е хванат по законовия ред да кара с над 60 км/ч над позволената скорост за движение, става ясно от законопроекта на депутатите от мнозинството.

Управляващите искат и да премахнат възможността наказателно преследване срещу шофьор, причинил щети по непредпазливост, да се отменя по искане на пострадалия. Тази възможност ще отпада, ако в последните 5 г. има отменено вече обвинение по същия ред.

Съд върна 1,7 тона ракия на дядо. Административният съд във Велико Търново отмени изцяло наложена люта глоба от 16 000 лв. на 82-годишен мъж от великотърновското село Водолей за незаконно произведен домашен алкохол. Освен това магистратите са разпоредили да бъдат върнати на Христо Рачев иззетото количество от 1,7 тона питие, което контролните органи намерили в дома му.

Възрастният човек месеци наред води съдебна битка срещу санкцията. Дядото обжалвал драстичното парично наказание на митниците пред Районния съд във Велико Търново, но магистратите го потвърдили. Старецът не се примирил и оспорил решението и в Административния съд в старата столица.

Христо Рачев се прочу в цялата страна след като митничари и полицаи при съвместна акция открили в мазето му голямо количество ракия. Контролните органи иззели ръждив казан и голямо количество складирано питие в дома на дядото. Съставили му наказателно постановление като го обвинили, че е крупен производител на нелегален алкохол.

"Пазех ракията за сватбата на внука си. Написах жалба, в която приложих и поканата за тържеството", сподели Христо Рачев.

Пред втората съдебна инстанция пък беловласият мъж се оправдал, че домашният елексир е отлежал и тъй като е произведен преди години, следва, че и давността за налагане на санкцията е изтекла. Заради това магистратите са разпоредили да бъде направена експертиза, която да установи колко годишна е въпросната ракия.

"Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад. Такова лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това", са мотивите на съда за оправдателната присъда.

Съдията докладчик по делото Марияна Минкова обаче е подписала решението с особено мнение. Според нея санкция е основателна. Въпреки това становището на Административния съд, с което Христо Рачев е оневинен и освободен от глобата е окончателно и не подлежи на обжалване.

Монитор

Бандерас и Стейтъм рекламират безплатно туризма в България. Антонио Бандерас и Джейсън Стейтъм ще рекламират България безплатно. Холивудските звезди заедно със Салма Хайек, Ейдриън Броуди, продуценти и режисьори участват във видео, което рекламира страната ни като дестинация за кино туризъм. Българското министерство на туризма, в лицето на министър Николина Ангелкова, подписа публично частно партньорство заедно с шефа на „Ню Бояна Филм" Ярив Лернер, с което ведомството получава правата върху видеото.

Клипът с положителни отзиви за страната като дестинация за заснемане на кино продукции и за туризъм с красивата й природа ще бъде пуснат и преди представянето на филма „Съдилището", който е номиниран за Оскар. Ангелкова се похвали, че с клипа ще променим начина, по който България е виждана по света. Министърът даде пример за успешно развиващ се туризъм, благодарение на кино продукции в Англия, където туристите скочили с 50 % след снимките на „Хари Потър", с 22 % ръст на младите туристи в Тайланд след заснемането на „Плажа" с Леонадро ди Каприо и с Хърватия, където се снима „Игра на тронове". По думите й, със стимули за кино индустрията ще привличаме повече продукции за изготвяне у нас, както и повече туристи.

Шефът на „Ню Бояна Филм" пък увери, че ще се пускат повече туристи в студиото, като така ще станем още по-привлекателна дестинация за международни гости. Той обяви, че в момента се подготвят две продукции, по които ще се работи през 2016 г., като става въпрос за исторически филми за цар Калоян и за цар Борис. По думите на Лернер и американски актьори ще бъдат допуснати за кастинг за главните роли на българските владетели, но си призна, че не вярва те да се окажат подходящи за тях.

Над 10 жилища за милионери чакат купувачи. Над 10 оферти за жилища с цена от 1 млн. евро и нагоре очакват купувачи в София, сочи справка в сайтовете за имоти. Основно те са концентрирани в центъра на столицата и имат претенцията да са луксозни. Най-високите оферти от 1,3 млн. евро са 2. Едната е за жилище с площ от над 500 квадрата, изградено преди 5 години в центъра. Другата е за апартамент в стара кооперация.

От 800 оферти за жилища с цена над 250 000 евро, 500 са с площ над 201 квадрата и в известна степен отговарят на главното изискване за лукс - да са просторни. Около 6 от тях се намират в центъра и около Докторския паметник, сочи още статистиката. Според Полина Стойкова от агенция за луксозни имоти освен в центъра на София купувачите на скъпи апартаменти имат интерес към кварталите „Лозенец", „Иван Вазов", „Стрелбище", „Витоша", по бул. „България", както и в Бояна и Драгалевци.

Предпочитат се затворени комплекси. „Търсени са минимум тристайни апартаменти - с две отделни спални с големи просторни помещения. Може да се каже, че имотният пазар в София и особено във високия сегмент е изцяло доминиран от български купувачи. Чужденците искат основно да наемат луксозни апартаменти и засега не проявяват особен интерес към покупка", уточнява тя. Добромир Ганев от „Форос" смята, че заедно с общото раздвижване на жилищния пазар върви нагоре и сегментът на лукс имотите. „Изискванията на купувачите там са изключително високи", подчертава той. „В общи линии най-много се държи на местоположението. Важно е и помещенията да са просторни и да има повече от една баня и тоалетна. Същото важи и за останалите сервизни площи - гардеробни, перални. От значение са и материалите, с които е построена сградата и нейният дизайн, екстериорът и интериорът й. Не на последно място много се държи на охраната. Купувачите в този сегмент имат високи изисквания за сигурността не само в сградата, но и в целия район. Интересуват се много и от имиджа на бъдещите си съседи", обяснява брокерът.

Според други негови колеги дизайнерското обзавеждане и пълното оборудване допълват най-важните характеристики на луксозния имот. Клиентите с високи финансови възможности търсят още красива гледка, екстри като спа център, басейн и дрешник, услуги, свързани с поддръжката на прилежащите общи пространства и зелени части. Разположението на имота в затворен комплекс също е предимство за продавания имот.