Стандарт

Десет заплати за пенсиониран учител. Учителите, излизащи в пенсия, ще получават като обезщетение 10 заплати, ако са работили в последните 10 години в системата на образованието. Този текст вече е част от Закона за училищното и предучилищно образование, който депутатите гласуваха на второ четене.

Досега педагозите получават по осем работни заплати, като това се урежда не със закон, а с колективния трудов договор. В закона вече е записано също, че на педагозите се дължи "почит и уважение" от обществото.

Народните представители влязоха в остър спор по темата трябва ли директорите да имат мандат. След като дълги години тази идея бе лансирана, в крайна сметка мандатността за школските шефове отпадна. Вносителите на закона поясниха, че ако има директорски мандат, това би направило назначенията на училищните началници силно зависими политически. В отговор Мариана Тодорова от АБВ заяви, че в момента има директори феодали, чиято власт би трябвало да бъде ограничена. Тя бе внесла предложение за петгодишен мандат, но то не бе прието. Вместо това обаче и директори, и учители ще минават през атестация на всеки четири години. Оценката им ще се дава от специални комисии, в които влизат и представители на общината. При атестацията на директорите ще участва и родител, който е член на Обществения съвет на училището. Депутатите приеха, че педагог, който е получил най-ниската оценка, има право да получи подкрепа в следващата една година, като за подобряването на резултатите му се разработи специален план. Ако обаче и при втората атестация след година резултатите му са ниски, той трябва да бъде освободен от работа. Учителите няма да имат право да дават частни уроци на ученици, на които преподават в училище. Всяка година те ще трябва да подават писмена декларация за това. Ако някой учител преподава на деца срещу заплащане, той не може да участва в подготовката на изпитни материали.

"Втори шанс" за фирми с дългове. Дават шанс на фирмите с дългове да не фалират. Камара на синдиците ще решава ускорено уреждането на отношенията между длъжник и кредитор, за да се избегне производство по несъстоятелност. Това предвиждат промени в Търговския закон, изготвени от Министерството на икономиката. Целта е да се спасят много фирми от фалит заради задължения.

Механизмът, наречен "втори шанс", е обсъден на заседание на Националния икономически съвет, председателстван от министър Божидар Лукарски. И сега няма пречки двете страни доброволно да се договарят как да се изчистят задълженията, но идеята е това да става по-бързо и лесно. За да се избегне съдебната процедура, длъжникът ще трябва да се е договорил с поне 60% от кредиторите си, гласи проектът.

Предвижда се и създаването на Камара на синдиците, която ще бъде посредник в уреждането на споразуменията. Намираме за полезни промените в закона, защото междуфирмената задлъжнялост вече надхвърля 170 млрд. лв., посочи председателят на БСК Божидар Данев.

Не е ясно обаче какво ще става с онези 40% от кредиторите, с които няма споразумение за доброволно уреждане на задълженията, посочи Данев. Представители на работодателските организации в Националния икономически съвет са посочили, че трябва да се вземе под внимание и каскадната задлъжнялост, при която затрудненията на дадено предприятие се отразяват върху неговите доставчици. Има критики и срещу създаването на Камара на синдиците.

Капитал Daily

Mazars, Oliver Wyman и "Делойт България" искат да оценяват банките. Три са кандидатите за консултанти на БНБ при проверката на активите в банковата система. Това са международните консултантски групи Mazars и Oliver Wyman, както и българското подразделение на Deloitte. Окончателният избор трябва да стане ясен до средата на декември, след което ще може да започне и същинската работа по изготвяне на окончателната методология и самата оценка на банковите активи и стрес тестовете, за които от Европейската комисия настояваха да стане факт до края на годината. Проверката ще включва 22 от 28-те банки, които оперират на българския пазар, като извън обхвата й ще останат институции, които работят в страната под формата на клонове на чуждестранни банки. Това става ясно от публикувана на сайта на БНБ информация в отговор на въпрос, получен във връзка с провеждането на процедурата.

В четвъртък в БНБ бяха отворени техническите оферти на включилите се в процедурата кандидати. Предстои те да бъдат разгледани и оценени и класирани от комисия начело с подуправителя на БНБ, ръководещ направление "Банков надзор" Димитър Костов. След това ще се пристъпи и към отварянето на ценовите оферти и крайния избор. По закон, срокът за приключване на цялата процедура е до 60 работни дни след отварянето на постъпилите предложения.

Кандидатите

Според заложените от БНБ в поръчката условия, кандидатите ще трябва да докажат опита си в извършването на поне две подобни оценки на банкови активи в Европа през последните три години. Освен това, в екипа, който ще изпълнява поръчката, трябва да участват лично ръководители, които в същия период вече са провеждали поне две подобни операции.

Така заложените критерии поне на пръв поглед изключват български компании, както и местните подразделения на международните консултантски и одиторски групи, доколкото за тях ще е по-трудно да докажат международен опит в извършването на оценка на качеството на активите на банки в Европа.

Въпреки това, офертата на едно от имената в т.нар. Голяма четворка (Deloitte, EY, KPMG и PWC) е подадена именно през местното подразделение - "Делойт България". В този смисъл ще е интересно да се проследи дали предложението на компанията ще премине през първото пресяване на офертите, което БНБ ще извърши. "Капитал Daily" потърси за информация представители на компанията, но за момента няма коментар по темата.

Що се отнася до другите две оферти, подалите ги кандидати не би следвало да срещнат особени спънки по покриването на критериите за международен опит.

През последните години, базираната в Париж компания Mazars е участвала в проверката на качеството на активите на две ирландски банки, в мониторинга на намаляването на активите на британската Lloyds Banking Group, както и в оценката на качеството на проблемните кредитни портфейли в банкирането на дребно и в корпоративното банкиране на гръцката Аlpha Bank (която оперира и в България чрез клон). Наскоро групата спечели поръчки за оценки на качеството на активите и от централната банка на Холандия, както и от Grupo Banco Galicia Nova.

Американската финансова група Oliver Wyman беше една от двете компании, които извършиха по-голямата част от отделните проверки на качеството на активите на банките в еврозоната, проведени от Европейската централна банка през миналата година. Компанията извърши и стрес теста на испанската банкова система през 2012 г., заедно с германската Roland Berger, а преди това участваше и в оценката на банковата система в Португалия при договарянето на спасителния пакет за страната в разгара на дълговата криза в еврозоната. През последните седмици стана ясно, че Oliver Wyman ще бъде и една от компаниите (заедно с Boston Consulting Group), които ще консултират френската BNP Paribas в преструктурирането на дейността й.

Условията

В условията по обществената поръчка от БНБ посочват, че при оценката на получените предложения възложителят ще се ръководи от икономически най-изгодната оферта, като техническото предложение е с тежест от 70%, а финансовата част - с 30%. Индикативната стойност на поръчката, заложена от централната банка, е 1.7 млн. лв., като кандидатите могат да оферират както по-висока, така и по-ниска цена. В тази сума се включват само разходите, които БНБ очаква да плати за изпълнението на задълженията на избрания консултант единствено към нея. Извън това, самите търговски банки ще трябва да проведат собствени процедури за избор на независим консултант, който ще е различен от този на БНБ и разходите по чиято дейност ще се поемат от всяка от съответните банки.

Промяната в акциза на цигарите тръгна без дебат в парламента. Депутатите в бюджетната комисия одобриха на първо четене поправките в Закона за акцизите и данъчните складове, една от които предвижда структурата на акциза за цигарите да се промени така, че цената на по-ниския клас цигари да остане без промяна, а скъпите да станат още по-скъпи. Промяната би облагодетелствала българските производители "Булгартабак" (с официален акционер с 5% Делян Пеевски) и "КТ интернешънъл" ("Кингс табако").

Предложението на Министерството на финансите влезе за одобрение в Министерския съвет без предварително обществено обсъждане, което обаче не беше счетено за голям проблем от народните представители. "Предложението наистина беше вкарано без предварително обсъждане, което е някакъв пропуск. Но е добре, че на комисия имаме възможност да го обсъдим", коментира Петър Чобанов от ДПС.

Всъщност изказвания по същество на спорното предложение на финансовото министерство почти нямаше. За сметка на това представителите на чуждестранните цигарени компании, които ще бъдат най-засегнати от промяната на структурата, тъй като те произвеждат по-скъпите цигари, призоваха депутатите да не променят приетия в края на миналата година календар. Срещу изненадващото решение на МФ се обявиха и неправителствени организации, присъстващи на обсъждането.

"Озадачаващо е, че се предлага нов календар, представят се някакви мотиви, но никъде не се споменава, че вече има приет календар, който е одобрен от всички депутати и от целия бранш", коментира Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика. Според него данните за събираемостта на акцизите от тютюневите изделия и контрабандата показват, че приетият в края на 2014 г. календар е добър. Той е на мнение, че промяната няма да има положително влияние върху бюджетните приходи, тъй като потребителите и на по-скъпи цигари ще променят поведението си, въпреки че МФ не смята така. "Ще станем негативният пример за Европа. Защото една година по-късно променяме нещо, около което всички тогава са се обединили, без обсъждане, без дори да е започнал да действа реално този календар, за да видим до какви резултати ще доведе", смята Ганев.

Промяна на структурата

Предложението за промяна в акциза на цигарите се появи изненадващо преди заседанието на Министерския съвет на 9 септември и не беше минало нито през обществено обсъждане, нито през съгласувателната процедура с останалите министерства. В мотивите си министърът на финансите Владислав Горанов беше посочил, че причината за промените са борбата с контрабандата и по-евтините цигари да не поскъпват драстично. Решението се взима на фона на рекордни приходи от акцизи в бюджета - около 2 млрд. лв. за 2015 г., рекордно ниски нива на нелегалната търговия около 13% в средата на тази година и невиждан от години ръст на продажбите на цигари от около 9% на годишна база.

Новият календар предвижда значително намаляване на специфичния акциз (от 101 лв. до 70 лв. на 1000 къса) и рязко покачване на пропорционалния компонент (от 23% до 42% от продажната цена). По принцип това е политика, точно обратната на останалите страни членки. В ЕС данъчните системи с ниски адвалорни ставки осигуряват по-висока предвидимост на бюджетните приходи и по-ниска степен на зависимост от решенията на производителите по отношение на цените. През последните четири години 20 държави от ЕС са намалили адвалорните си ставки, като само в четири не е имало промяна и една от тях е България. В момента, вместо да увеличи специфичния акциз, както правят останалите страни членки, България го намалява. Освен това правителството предвижда да събере 119 млн. лв. повече акцизи за периода до 2018 г., без да отчита, че при поскъпване на цигарите с 20 стотинки потребителите минават на тези продукти, които са поскъпнали най-малко, и тези очаквани приходи са изчислени при сегашните нива на потребление.

В предложените промени няма изменение на приетия в края на 2014 г. акцизен календар и твърдението, че най-евтините цигари няма да се увеличават, не е вярно. Новото предложение обаче е най-скъпите цигари да поскъпнат по-рязко и това да отвори съществена ножица между тях и най-евтините. В момента в най-ниския ценови сегмент се пушат около 40% от продадените цигари в България, останалите продажби са в средния и високия сегмент. Чуждестранните компании приемат това за самоцелна и наказателна акция спрямо техните продукти и за своеобразна държавна помощ за българските производители.

"Разочаровани сме от предложените от Министерството на финансите и одобрени от Министерския съвет неочаквани и резки изменения в съществуващия балансиран акцизен график за цигарите. Тази стъпка противоречи на заявения ангажимент на правителството да осигури стабилност и предсказуемост на фискалната среда. Жалко е, че сме свидетели на това как България се отдалечава от най-добрите практики на ЕС във време, когато за страната е от ключово значение да се гарантира устойчивостта и сигурността на бизнес средата.

Сега

Борисов поиска спешна помощ от ЕС за бежанците. ългария е поискала от ЕС да бъде третирана наравно с Италия и Гърция като страна от първа линия, която посреща бежанския натиск. На неформалната среща на върха в Брюксел в сряда премиерът Бойко Борисов е настоял за същата финансова и експертна помощ, която се дава на другите две европейски държави. На сбирката бяха набелязани спешни решения за справяне с кризата, които ще бъдат гласувани на официална среща на евролидерите през октомври. Едно от тях е подсилване на външните граници на съюза и край на политиката на "отворени врати и прозорци".

Думи на германския канцлер Ангела Меркел и бурната реакция в България вкараха Борисов в обяснителен режим. В началото на пресконференцията си в Брюксел Меркел каза: "Имаше дискусия за изграждането на горещи точки и стана дума, че в страните, които са по външната граница на Европейския съюз, именно Гърция и Италия - но и България изтъкна, че и тя има граница с Турция, нищо че не е в Шенген, - тези горещи точки ще бъдат направени най-късно до ноември". Германските медии пък цитираха Меркел, че "България е обявила готовност" да изгради "гореща точка".

Новината веднага предизвика негативни реакции в България, тъй като досега София се е обявявала против разполагане на подобни центрове на нейна територия. Опозицията в парламента реагира остро. Атанас Мерджанов от БСП се възмути докога ще научаваме новините от Брюксел и че дори идеята да е добра, първо трябва да се обсъди с парламента. Той припомни, че от началото на годината левицата настоява за единна позиция по бежанския въпрос, както и за свикване на КСНС при президента. Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов заяви, че да се правят буферни зони в България е най-безумното и безотговорното нещо, което може да се направи от правителството, и заплаши с референдум по въпроса. Депутатите от три парламентарни комисии пък поискаха изслушване на вътрешния министър Румяна Бъчварова.

Смутено от неочаквания отзвук, правителството включи на режим кризисен пиар и се опита да обясни, че има разминаване в разбирането на понятието "гореща точка" - за ЕС това е разпределителен център, за Борисов - метафора за бежански натиск. От пресцентъра на МС обясниха, че става дума за неточен превод на думите на Меркел. Оттам изпратиха превод не от началните думи на канцлера, а от въпрос по време на пресконференцията. На въпрос може ли България да бъде кандидат за "гореща точка" Меркел е заявила: "Става въпрос за горещи точки в Гърция и Италия. България обърна внимание на това, че също има външна граница с Турция и че също се намира под силен натиск от бежанската вълна. Ние бяхме отворени по темата. Ако България иска да изгради една такава "гореща точка", тогава ще получи съвсем същата подкрепа и съвсем същата помощ от европейските институции и агенции, каквито получиха Италия и Гърция. Но не е било така, че да искаме да наложим насила нещо на България, а България сама каза: "Ние имаме тук проблем. Защо не и ние?", и това е логично".

Борисов също се опита да изясни какво точно е поискал на срещата на върха на ЕС. "На няколко пъти на Европейския съвет, тъй като фокусът беше изцяло върху Италия и Гърция, дори на шега, но то си беше истина, извадих картата на България и региона и им казах: малко ще говорим за географията, защото сухопътната ни граница с Турция не е по-малка от тази на Гърция и Турция. Това, че в момента полагаме огромни усилия, командироваме полицаи, жандармерия, армия, гранични войски, не значи, че желанието ни да пазим шенгенското пространство, в което не сме, не трябва да бъде отчитано от Европейския съвет, някак си това се приема за даденост. Зададох риторично въпроса трябва ли и в България да влязат 100 000, 200 000 бежанци, тогава да искам извънреден съвет и тогава да поставям въпроса България гореща точка ли е, или не е", заяви премиерът видимо ядосан. Според него и в момента има подобни центрове в България, например в Елхово, където се взимат пръстови отпечатъци, регистрират се и се настаняват бежанци. Борисов посочи, че на срещата на върха е показал писмото на турския премиер Ахмет Давутоглу до него, в което се казва колко много имигранти чакат в Одрин и Истанбул, как има няколко милиона в лагери в Турция и още близо 7 млн. потенциални бежанци в Сирия. Затова той е предложил като стъпки за справяне с кризата да бъдат създадени зони за сигурност в Сирия и нейни съседни държави, както и да има сериозен разговор със САЩ и Русия как би могъл да се реши конфликтът в Сирия. Източници на "Сега" разказаха, че по време на срещата в Брюксел Борисов е заявил, че ако ще се отпускат пари за справяне с бежанската вълна, то ще трябва да се дават на всички еднакво, защото и България е външна граница и ще пострада не по-малко от Гърция и Италия.

"От всичко, което казах, на мен ми се пришива: "Борисов иска да вземе бежанци и да си направи центрове". Въпросът не е искам или не, но ако не се случи едно, две, три и четири, неминуемо ще последват пет и шест и те ще дойдат", каза още премиерът. Преди ден той предупреди, че България е заплашена от вълна от над 10 милиона мигранти, ако не бъде създадена зона за сигурност в Сирия, която да спре миграционния поток.

Протестът на бизнеса заради скъпия ток се отлага, но не се отменя. Планираният за 30 септември национален протест за реформи в енергетиката се отлага, но не се отменя. Това се посочва в обща позиция на национално представените организации на работодателите - БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ, разпространена вчера.

Преди седмица работодателите се договориха с правителството за отмяна на протеста срещу пакет от мерки. Някои от исканията им обаче останаха без отговор. Представителите на бизнеса предупреждават, че запазват готовността си за повторното насрочване на протеста, в случай че кабинетът проточи изпълнението на набелязаните мерки. Част от тях предвиждат мораториум върху преференциалните цени на новите мощности и създаване на пътна карта за решаване на належащите проблеми в сектора.

Според работодателите поисканото по-рано от тях връщане на цените на тока за фирмите на нивата отпреди 1 август няма алтернатива. Тогава цената на добавката "задължение към обществото", плащана от фирмите на либерализирания пазар, се увеличи с над 100%, което постави в риск стотици предприятия. "От проведените разговори стана ясно, че съществуват резерви, които да позволят подобна стъпка, и ние продължаваме категорично да отстояваме това свое искане", посочват работодателите.

Те поставят и срок - пътната карта за реформи в енергетиката трябва да стане факт до 1 октомври. Т.е. правителството има точно пет дни, в които трябва да каже черно на бяло точно какво предвижда, за да избегне ситуацията от лятото, когато хиляди работници и мениджъри излязоха на протест, а стотици предприятия спряха работа за час.

Нещо повече - оказва се, че към момента няма дори работна група, която да обсъжда реформата. Затова от БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ настояват в "максимално кратки срокове да бъде институционализирана работната група за изработване на пътната карта, включително с наши представители". Те продължават да искат оставката на Иван Иванов като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Министерският съвет трябва да назначи и международен одит в енергетиката, настояват още работодателите.

Министерството на енергетиката да създаде работна група с участието на бизнеса за начина и критериите, по които ще се избират мениджъри за участие в бордовете на държавните фирми, е друго условие на БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ. Шефът на енергийната комисия в НС Делян Добрев вижда това участие като работа на обществени начала без заплата. Все още не е изяснен въпросът дали членовете на бордовете от страна на бизнеса ще имат право на глас при вземането на решения, обясниха наскоро от ресорното министерство пред в. "Сега".

24 часа

Голямо бинго с бюлетините и номерата. Хаос с бюлетините и бинго с номерата на партиите и преференциите. Това очаква избирателите на 25 октомври, когато с местните избори ще се проведе и националният референдум за електронното гласуване.

Експертите и партийните централи са притеснени, че ще има рекорден брой недействителни бюлетини заради сложността на изборите. Масово объркване се очаква заради различните номера на партиите във всяко населено място и многото бюлетини - в София, Пловдив и Варна ще се гласува с по 4, а в селата, които са част от тях, с по 5. За първи път на местни избори общинските съветници могат да се избират с преференции, а опитът от парламентарния вот през 2014 г. показва, че масово партийният вот се разменя с преференциалия.

ЦИК опита да улесни избирателите и партиите, като взе решение за централизиран жребий за номерата в бюлетините.Решението обаче беше отменено от ВАС, тъй като в Изборния кодекс изрично се посочва, че номерата се теглят от ОИК.

ЦИК отхвърли както предложението на СДС номерата на партиите в бюлетината да започват от 100, за да се различават от преференциите, така и идеята за 3-цифрен и 2-цифрен код. Последното беше предложено от говорителя и член на ЦИК Цветозар Томов. Номерацията щеше да се запази и да започва от 1, но с кодове - съответно 001 и 01. "ЦИК прецени, че предложението на СДС не съответства на практиката и на текста в закона, който указва поредността на номерата в бюлетините", обясни другият говорител Александър Андреев.

Така в бюлетината за съветници номерата ще се различават само по квадратчета и кръгчета, а над последните, където са преференциите, ще има надпис, че там се отбелязва предпочитание за определен кандидат.

От ЦИК пък ще разчитат само на клипове и брошури, които да разяснят на избирателите как да гласуват.

"Има допълнителни мерки, които могат да се вземат. Въпросът не опира само до номерата в бюлетината. ЦИК гледа с нужната сериозност. Това е въпрос и на разяснителна кампания, и на свикване на избирателите с начина на гласуване. Надяваме се да се справим по-добре и да има по-малко технически грешки при гласуването", обясни Томов.

Че местните избори ще са сложни и тежки, смята и проф. Михаил Константинов. Той все пак се надява да няма хаос. "За първи път ще има преференции за общинските съветници по една изключително глупава формула. В малките общини, например община Антон, може да се окаже, че са достатъчни 2-3 гласа, за да има действаща преференция. Повтарям - 2-3 гласа! Да не говорим за абсурда в едно населено място един човек да има право на глас. И да трябва да гласува сам за себе си, а ако откаже - да правим избори до дупка", заяви проф. Константинов.

Според него друг фактор, който може да внесе объркване, е правилото партиите да участват с различни номера във всяко населено място.

"Това означава, че партийните централи трябва да проведат солидна разяснителна кампания сред избирателите, за да не гласуват по неволя за друг кандидат или партия, вместо за тази, на която симпатизират. Затова във всяка община те трябва да обяснят на симпатизантите си под кой номер ще участва в изборите тяхната партия. Отделно трябва да съобщят за кандидатите си техният с кой номер е, за да се задейства преференциалният механизъм, добави проф. Константинов.

Отмяната на решението на ЦИК, с което се предвиждаше партиите да имат национален номер на бюлетините за местния вот, създава хаос в кампанията, призна и зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Борисов иска финансова помощ от ЕС за бежанците. На заседанието на лидерите на ЕС в Брюксел в сряда вечерта България е поискала да получи финансова помощ от ЕС за посрещане на бежанската вълна, тъй като сме външна граница на ЕС. Това стана ясно в четвъртък от изявление на премиера Бойко Борисов.

Министър-председателят специално се появи на обсъждане на бежанския проблем, за да обясни каква позиция е заел на съвета. Повод за това бяха информации в български интернет агенции, че страната ни е поискала у нас да бъде организирана т.нар. гореща точка за посрещане на бежанци. Бяха цитирани думи на германския канцлер Ангела Меркел след съвета в Брюксел, но според Борисов публикациите били интерпретации.

Още рано сутринта вчера евродепутатката Ева Паунова опроверга, че България е искала да е "гореща точка". Обясни, че лично е превеждала на повечето от срещите на Борисов в Брюксел "България не е поискала да имаме гореща точка и разпределителен център на наша територия", категорична бе тя и обясни, че повечето точки трябва да са извън ЕС.

"България е външна граница на ЕС и не е редно лидерите на съюза да обсъждат как да подпомогнат Италия, Гърция и други страни, които в момента имат сериозен миграционен натиск, и да не се обсъжда помощ за България", обяснил Борисов на евролидерите според преразказа му в София. "До момента сме дали 200-300 млн. лв. повече за изграждане на оградата по границата, за допълнително заплащане на граничарите и за посрещане и подслон на бежанците", посочил им той.

"Не е честно да не ни искате в Шенген, след като изпълняваме всички технически условия, а и охраняваме европейските граници по-добре от членката на Шенген Гърция", заявил още Борисов на срещата на лидерите.

Премиерът подробно разказал и на останалите лидери за писмото от турския премиер Ахмет Давутоглу, в което се предлага буферна международна зона за сигурност в Сирия, където да живеят бежанците. "Три пъти настоях да го обсъдим и им го казах, че ако не направим зоната за сигурност, можем да очакваме още 7 млн. бежанци. И не само там, но и в Либия и други държави. По-добре богата Европа да плаща за живота на тези хора близо до домовете им, вместо същите пари да ги дава за лагери и бежанци на нейна територия", разказа българският премиер.

Борисов предупредил лидерите на ЕС, че не е нужно да се чака бежанците да тръгнат към страната ни, за да се обсъжда как да се помогне.

"Риторично попитах - трябва ли в България да влязат 100-200 хиляди души, за да поискам свикване на извънреден съвет и да дискутираме България като гореща точка", обясни той.

Тъй като досега на срещите се говори само за Италия и Гърция, той попитал в сряда вечерта на няколко пъти не сме ли ние външна граница.

"Ние сега охраняваме границите съвестно като членове на Шенген, въпреки че не ни искат, инвестираме милиони допълнително за тази охрана и това сякаш се приема в Европа като даденост", каза още Борисов. Разказа как показвал карта на Балканите на седящите до него премиери на Белгия и Холандия и им обяснявал критичните точки около България - пълната с бежанци Турция, нестабилната Гърция, близостта с Крим, Македония и Сърбия, които са външни граници на ЕС.

Труд

Пожар от «гореща точка» в България. Темата за изграждането на приемен център за бежанци у нас или т.нар. Hot Spot (гореща точка - от англ. ез.), в който да се приемат мигрантите, да им се вземат пръстови отпечатъци и да се насочват към различни държави получи различни интерпретации вчера. Поводът за нея стана изявление на германския канцлер Ангела Меркел на пресконференция след заседанието на Съвета на Европа, на който присъства и премиерът Бойко Борисов. Меркел обясни, че по външните граници до края на ноември ще има "горещи точки" в Гърция, Италия и България, предаде нашият кореспондент в Германия Ваня Енчева.

На уточняващ въпрос на германски журналист за нашата държава канцлера каза: "Става въпрос за Hot Spots в Гърция и Италия. България обърна внимание на факта, че има външна граница с Турция, че е подложена на силен натиск заради бежанския поток. Ние бяхме открити. Щом България иска да изгради такъв Hot Spot, то тя ще получи същата подкрепа. Но не беше така, че ние сме искали да наложим нещо на България, а България сама каза: "Ние имаме проблем и защо не и ние."

Изявлението на Меркел предизвика изявление от страна на Борисов: "Не съм искал България да бъде обявявана за "гореща точка" за прием на бежанците, защото реално ние и в момента имаме лагерите. "На съвета три пъти поставих въпроса, че България е гранична държава и не трябва помощта да се ограничава до Италия, Гърция, Македония и Сърбия", каза Борисов. Той е поставил за обсъждане и идеята на турския премиер Ахмед Давутоглу (виж по-долу) да бъде обособена международна зона за сигурност в Сирия, за да не се стига до прилив на милиони бежанци към Европа. Обясних им, че бежанците заобикалят България в момента единствено защото страните от Шенген като Гърция не пазят добре границата, допълни Борисов. Той уточни, че до момента страната ни е дала 200-300 млн. лева извънредно за овладяване на бежанската криза на наша територия. И според него не е честно Европа да започва наказателна процедура срещу нас, че не изпълняваме задълженията си към мигрантите.

Час преди неговото изявление преводачката на част от срещите на Борисов и Меркел - евродепутатката Ева Паунова, заяви в нашия парламент: "По време на срещите в нито един момент не е обсъждано тези горещи точки да бъдат ситуирани в България, напротив - извън България." Тя бе категорична, че не сме искали да имаме разпределителен център.

КАКВО ПИШЕ ПРЕМИЕРЪТ НА ТУРЦИЯ

Решението на проблема изисква солидарност

Няма вероятност в България да бъде разкрит разпределителен център за бежанци, заяви министърът на външните работи Даниел Митов на 15 септември. Той уточни тогава, че настояването на страната е подобни бежански или миграционни центрове да са извън границите на ЕС, като на същата позиция са и по-голямата част от страните членки на ЕС. "България категорично няма да приеме да бъде буферна зона, в която да се разполагат регистрационни центове за бежанците, каквито гласове се чуват от някои европейски държави." Това заяви пък на 19 септември вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева пред журналисти в Добрич и Русе.

Премиерът Бойко Борисов пред българските медии в Брюксел вчера призова за участие в плана на Турция за 80-киломентрова буферна зона за сигурност в Северна Сирия заедно със САЩ и Русия: "С турския премиер разсъждаваме върху варианта да се създаде една зона за сигурност, в която хората да са близко до родните си места, каквото трябва да им се помага - да им се помага там. Каквото и да се полага от ЕС като усилия, тези над 10 милиона мигранти се очакват да влязат в България - двете външни граници са Гърция и България", каза Борисов, след като получи писмо от премиера на Турция Ахмет Давутоглу в сряда.

В него се казва, че международната общност трябва да се концентрира върху бързата реакция спрямо залегналите в основата причини на проблема с бежанската вълна, а не просто върху последиците на тази продължаваща хуманитарна трагедия. "Сложността на проблема и неговият трансграничен характер изискват международни решения, а за тях се нуждаем от ефективно сътрудничество и истинска солидарност", отбелязва турският министър-председател. Турция е подслонила повече бежанци от която и да е друга страна в света.

Меркел: Да говорим с Асад!

ЕС ПЛАЩА €1 МЛРД. ЗА СПИ РАНЕ НА МИГРАНТСКАТА ВЪЛНА И УСИЛВА ДИАЛОГА С ТУРЦИЯ

Германската канцлерка Ангела Меркел промени коренно позицията си относно начините за прекратяване на конфликта в Сирия, а оттам и пресичането на бежанската вълна към ЕС.

През 2011 г. заедно с френския президент Франсоа Оланд и британския премиер Дейвид Камерън тя заяви, че за да има мир, Башар ал Асад трябва да сдаде властта. Но днес се обяви за преговори с диктатора. "Трябва да преговаряме не само със САЩ и Русия, но и с много регионални играчи, включително с Асад", декларира канцлерката.

Тя призна, че оспорваното от Унгария, Словакия, Чехия и Румъния квотно преразпределение на 160 000 бежанци в ЕС не е решение на проблема. Но допълни, че то било само първа стъпка, защото "селективното преразпределение" не е достатъчно.

Междувременно Унгария обяви, че ще се присъедини към словашкия иск в съда на ЕС срещу приемането на квотите с квалифицирано мнозинство от вътрешните министри на страните членки. А австрийските власти се отчетоха, че са върнали над 5000 мигранти, основно в България и Румъния. Те пристигнали през Унгария и Словения, но не искали да се регистрират в Австрия.

Президентът на ЕС Доналд Туск констатира след над 7-часовата среща в Брюксел, че преговорите били много позитивни, защото лидерите спрели да се нападат един друг. Те обаче се договориха само ЕС да налее чрез хуманитарните подразделения на ООН поне €1 млрд. помощи в съседните на Сирия страни и в тези от Западните Балкани за справяне с бежанската вълна. Решено бе до ноември да бъдат изградени регистрационни центрове - т.нар. горещи точки, в Гърция и Италия, а според АП "вероятно и в България". И да се усили диалогът с Турция.

Първенци сме по невнесени данъци. България е на първо място сред страните в Европейския съюз (ЕС) по загуби от невнасяне на данъци. Това показва проучване на университета в австрийския град Линц, цитирано от „Файненшъл Таймс". У нас тези загуби достигат 18,8% от всички постъпления, а най-ниско е нивото в Австрия - 4,5%.

Сивата икономика и неплащането на данъци остават сериозни проблеми за ЕС, става ясно от изследването. Общо за всички държави в съюза загубите от невнасяне на данъци достигат внушителните 454 млрд. евро или 8,6% от общите данъчни постъпления. Близо една трета от тези загуби се дължат на недеклариране на приходи от бизнеса. Голям е делът и на недекларираната заетост в секторите на строителството и услугите.

Монитор

С под 1,5% месечно поевтинявали горивата през лятото. С по-малко от 1,5% месечно са поевтинявали горивата у нас, въпреки понижаването на котировките на петрола на международните пазари, сочи икономически анализ на Министерството на финансите за юли и август.

За по-миналия месец спадът е 1,3%. През миналия месец девалвацията на китайския юан, поевтиняването на долара спрямо еврото и свръхпредлагането на суров петрол са повлияли за поевтиняването на цените на горивата на международните пазари. Спадът на вътрешния пазар обаче е само с 1,4% спрямо юли. За периода общо потребителските цени са се повишили незначително, с части от процента. През юли поскъпването е подкрепено, основно от услугите, най-вече заради високите цени в курортите.

За миналия месец е отчетен минимален ръст и на цените на храните, най-вече на плодовете и зеленчуците. Скъпите самолетни билети също са допринесли за минималната инфлация. На годишна база обаче тя остава отрицателна, отчитат още от МФ.

Разрешават пълненето на газови бутилки на бензиностанциите. Отпадане на забраната за пълнене на газови бутилки на бензиностанциите. Това приеха на първо четене депутатите от парламентарната бюджетна комисия, като гласуваха измененията в Закона за акцизите и данъчните складове, предложени от МС. Отмяната на забраната предизвика една от най-силните реакции на браншовите организации по предложените за промяна текстове. Според представителите на Българската петролна и газова асоциация на година у нас се пълнят 15 хил. тона с пропан-бутан. Това сега се прави на специализирани места, където се следи бутилката да не се препълни, а оттам да се гарантира, че няма опасност да гръмне. От асоциацията са категорични, че никой не може да зарежда на бензиностанциите и да е спокоен, че бутилката няма да експлоадира. Отпадането на забраната притесни и депутатите, затова вероятно текстовете ще претърпят промени между първо и второ четене.

Според Агенция „Митници" обаче отпадналият текст от закона, в който сега е регламентирана въпросната забрана не касае бензиностанциите. Той се отнасял за местата за промишлено производство на пропан - бутан и за складирането му, твърдят от агенцията.

Друг проблем според бранша е въвеждането на акциз от 340 лв. за пропан - бутана за отопление. Това ще оскъпи пълненето на бутилката с 4 лв. От Министерството на финансите обаче се мотивират с това, че така ще се прекрати практиката горивата предназначени за отопление да се наливат в резервоарите на автомобилите. Освен на пропан - бутана се вдига и ставката на газьола за отопление. Тя скача от 50 лв. на 645 лв., като по този начин се изравнява с дизела за автомобилите. При керосина също се предвижда такова увеличение.

С гласуваните текстове депутатите от бюджетната комисия приеха и забраната за притежаването и пренасянето на повече от 40 ръчно свити цигари. Глобата за нарушението е от 100 лв. до 500 лв. за физически лица и от 2 хил. лв. до 10 хил. лв. за фирмите. На първо четене в комисия беше решено и специфичният акциз на цигарите да бъде намален от 101 лв. на 70 лв. за 1000 къса, а пропорционалният да се вдигне на 38% от 1 януари 2016 година. Това ще засегне скъпите цигари над 5,35 лв. за кутия, съобщиха от Министерството на финансите.