Капитал Daily

Чуждите инвестиции намаляват с 45% през май. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през май изостават с 45% спрямо същия месец на миналата година и са били 88 млн. евро. Добрата новина е, че при сравнение на периода от началото на годината досега се вижда, че изоставането е наваксано. Освен това данните на Българската народна банка (БНБ) са предварителни и предстоят множество ревизии. В повечето случаи те са в посока нагоре.

За съжаление остава тенденцията чуждите инвеститори да са все по-малко склонни да създават или придобиват компании в България, както и да сключват сделки с имоти. През май стойността на инвестициите в дялов капитал е символична - 0.8 млн. евро.

Без стратегически интерес

През петия месец на годината най-голямата част от чуждите инвестиции са под формата на дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) - 74.2 млн. евро. Средства могат да са дадени за повишаване на производителността на местния бизнес, но могат и да са оборотни. Излизането от подобна инвестиция може да се случи много по-бързо, отколкото ако трябва да се продава дял от дружество.

За израз на дългосрочни намерения от страна на чуждестранните вложители се приема именно инвестицията в дялов капитал. По правило излизането от нея отнема повече време, отколкото при изтеглянето на средства, предоставени под формата на вътрешнофирмени заеми. Стойността на реинвестираната печалба на чуждите фирми (частта на чуждите компании и физически лица в неразпределената печалба или загуба на предприятието) продължава да е ниска - около 13 млн. евро. Исторически реинвестираната печалба от страна на чуждите фирми е малко. За 15 години този дял е около 6% от всички инвестиции.

Кой инвестира

По държави най-големите преки инвестиции в страната продължават да идват от Холандия. През 2014 г. държавата отново беше най-големият инвеститор в български активи - общо 750 млн. евро, или около 60% от общия размер. За януари - май делът им от общите чужди инвестиции се оценява на 79% (490 млн. евро). Причината за големия интерес на холандските инвеститори се крие отново в данъчните облекчения, които предоставя регистрацията там. В Холандия има правна форма, наречена B.V., и всички компании под такава регистрация на практика са офшорни. Собствениците на много от големите български фирми са регистрирани именно под тази форма. Сред най-големите инвеститори се нареждат още Великобритания, Белгия, Франция и Гърция.

Германия вече не е сред шестте държави с най-много вложения в България. Тя е изместена от Гърция и Панама. Само 16.9 млн. евро от инвестициите от Гърция обаче са в дялов капитал и реинвестирана печалба. Останалите 5.6 млн. евро са гръцки инвестиции в български дългови инструменти, т.е. тук става дума за промяна в нетните задължения между предприятия с гръцко участие и техните местни поделения.

Пощенска банка купува клона на Alpha bank в България. Българското дружество на гръцката Eurobank - Пощенска банка, купува бизнеса на Alpha bank в страната. Съобщението за сключеното споразумение е от петък, а сделката се очаква да приключи до края на годината след получаване на разрешения от регулаторите. Цената не се съобщава, но според гръцки медии и Reuters е 1 евро.

Ефектът за Пощенска банка е, че ще порасне до четвъртата по големина банка в България, а за Alpha - че ще подсили бизнеса си в Гърция. Според източници на Reuters на нея ще й бъде позволено да репатрира около 100 млн. евро от българския й клон.

Какво придобива "Пощенска"

Alpha Bank е единствената от гръцките банки, която оперира в България не чрез дъщерно поделение, а като клон. По тази причина депозитите там са гарантирани от гръцката схема за гарантиране на влоговете. През първото тримесечие тя, както и другите банки с гръцка собственост ОББ, "Пиреос" и "Пощенска", претърпя отлив на депозити. За Alpha той се измерваше в 6.85% спад на привлечените средства и 19% свиване на депозитите от домакинства до 580 млн. лв. Данните за второто тримесечие се очакват в края на юли.

Към края на първото тримесечие активите на клона на Alpha са 3.4 млрд. лв., но данните за следващите месеци показват, че той е намалил задълженията си към централата с общо над 2 млрд. лв. Съответно от баланса се стопяват и 1.4 млрд. лв. корпоративни дългови книжа и около 400 млн. лв. корпоративни кредити. По информация на "Капитал" това са портфейли на централата в Атина, които чрез репо сделка се озоваха в баланса на клона й в края на 2012 г. и вероятно заради натиск от БНБ или в подготовка на сделката са изчистени. Така към момента активите Alpha са около 1.5 млрд. лв.

Според официалното съобщение "придобиването ще обхване всички банкови дейности на Alpha, които са на обща стойност 500 млн. лв., както и кредити за 800 млн. лв." и след финализирането на сделката клоновата мрежа на Пощенска банка ще нарасне до над 200 локации в цялата страна, а персоналът й ще достигне 3000 хил. души. Няма информация до каква степен клоновите мрежи се припокриват и доколко ще има нужда от затваряне на клонове и оптимизиране на персонал. Но най-вероятно ще има поне частична оптимизация.

Alpha е с мажоритарен собственик гръцката държава чрез фонда Hellenic Financial Stability Fund, докато при Eurobank той е миноритарен акционер. Преди малко повече от година гръцкият собственик на Пощенска банка увеличи капитала си и по този начин основният пакет от 65% стана собственост на американски и канадски инвестиционни фондове.

Европейският съд: България е виновна по делото за старите депа. Съдът на Европейския съюз в Люксембург реши, че България не е изпълнила задълженията си по директивата за отпадъците, като не е предприела необходимите мерки, за да направи нови депа, отговарящи на европейските изисквания. Все още обаче не е ясно какви ще са условията, поставени от съда към страната, и каква ще е цената за забавянето.

Искът срещу страната беше предявен от Европейската комисия на 27 март 2014 г. Проблемът с отпадъците започна пет години и един месец по-рано от съдебното отсъждане - на 16 юни 2009 г. Тогава страната трябваше да е готова с изграждането на 57 модерни регионални депа, които да събират отпадъците на общините. Това означава промяна на схемата за изхвърляне на отпадъците. Регионалните модерни депа трябва да събират отпадъците от няколко населени места, а класическите сметища в покрайнините на всеки град, които към онзи момента са били около 200 на брой, трябваше да бъдат закрити.  

Далеч от целите

Към 16 юни 2009 г. България е далеч от целите. Далеч е и няколко години след това, тъй като поради липсата на нови депа част от старите продължават да функционират. Въпреки това Европейската комисия даде известен толеранс и изпраща официалното си уведомително писмо на Република България, в което я приканва да вземе необходимите мерки, на 30 април 2012 г. Комисията получава отговор на 29 юни 2012 г., в който се казва, че страната има 32 модерни регионални депа, но се признава, че 124 от тези, които не отговарят на изискванията, все още са в експлоатация. През януари 2013 г. картината изглежда така: 33 нови депа и 114 - стари, все още работещи. През февруари 2014 г. България представя график за закриването на оставащите към онзи момент 104 стари депа. От декември 2014 г. трябва да бъдат закрити 61, от януари 2015 г. - 9, а последните 34 - най-късно през юли. Целите обаче все още са далеч от постигане, като преди месец екоминистърът Ивелина Василева отчете, че за периода 2012 - 2015 г. са открити едва 7 нови регионални депа, така че до желаната бройка остават още около десетина.

Тъй като комисията не е удовлетворена от отговора, решава да предяви иск. България поддържа, че искът е изцяло недопустим. Доводите са два - според страната комисията е нарушила принципа на лоялното сътрудничество и принципа на защита на оправданите правни очаквания. Страната смята и че твърдението за нарушение е формулирано неясно. Според съда обаче в досъдебната фаза комисията не е заявила изрично, че ще приеме прогнозния й график, и искът е приет. Следват доводите на България по същество.

Трите довода

Република България твърди, че се намира в "абсолютна невъзможност да се съобрази" със задълженията си по директивата в резултат от обжалването на обществените поръчки и заради нуждата да се преминава през процедури по ОВОС. Второ, заради спрените плащания по оперативна програма "Околна среда". И трето - заради това, че закриването на старо сметище, преди да бъде изградено ново, би било опасно за здравето на гражданите.

Съдът не приема нито един от доводите. Първо - държавата членка не може да се позовава на вътрешния си правен ред за неспазването на задълженията и сроковете си към евросъюза. Второ - оперативната програма и директивата за отпадъците не са взаимосвързани и е можело да се предприемат поне временни мерки, за да се предотврати съществуването на несъответстващите депа. И трето: изискванията на директивата за депата има за цел точно защитата на здравето на населението и следователно държавата не може да се оправдава с него, "за да оправдае липсата на предприети мерки".

Решението на съда беше очаквано, като в края на миналата година тази процедура срещу страната беше окачествена като "най-проблемната" от екоминистъра Ивелина Василева. Остава само да се разбере какви ще са последващите изисквания към страната и каква ще е цената, която ще се плати, за несвършената работа на кметовете, а и на министерството през всичките тези години.

Сега

Все повече зрелостници предпочитат да учат в чужбина. Броят на зрелостниците, които заминават да учат в чужбина, се е увеличил през изминалите две години. Това показват данни на просветното министерство за легализираните дипломи през 2013 и 2014 г., предоставени от Министерството на образованието и науката (МОН) на "Сега". За цялата 2013 г. издадените удостоверения апостил на документи за средно образование са били 7150. Година по-късно броят им нараства с близо 2 хиляди до 9037 броя. При легализираните документи за висше образование пък, които се ползват както за обучение, така и при кандидатстване за работа, скокът е още по-внушителен - от 15 273 през 2013 г. на 23 059 през м.г.

За тази година все още не е ясен окончателният брой на легализираните дипломи за средно образование. Само през юни, когато документи се легализират ударно, тъй като тъкмо тогава абитуриентите получават дипломите си и текат кампаниите по прием в чуждите университети, МОН е издало 1681 удостоверения апостил. По данни на консултантска къща "Интеграл" обаче в момента в министерството чакат около 4900 заявления за легализиране, повечето от които са точно за средно образование.

Тези цифри не са окончателни и със сигурност заминаващите да учат в чужбина абитуриенти са повече, тъй като не всички приети зад граница имат нужда от легализирана диплома. В някои университети няма такова изискване при записването на студента, други пък настояват за легализация чак на втората година от обучението. Тази година на задължителните матури по български и предмет по избор, без които не може да се получи диплома за завършено средно образование, се явиха около 52 хиляди души. А заминаващите да учат навън тази есен зрелостници ще са поне 9.6% от випуска.

"Новото тази година е, че младите хора се ориентират все по-рано къде да учат", коментира управителят на "Интеграл" Ирина Христова. Според тяхно проучване, ако преди 3 г. дванадесетокласниците са се колебаели България или чужбина да изберат, за да продължат висшето си образование, сега вече учениците са формирали крайния си избор още в ХI клас. Тогава започва и подготовката им по кандидатстване в чужд ВУЗ - писане на есета, мотивационни писма, курсове по езици и др.

Най-много родни студенти учат в университетите в Германия, Англия, Холандия, Дания и Франция, показват данните на посредническите фирми. В Германия например има около 10 хил. българчета (от първи курс до магистър), но много малко от тях завършват. За м.г. например взелите немска диплома са едва 500. Не всеки наш младеж успява да завърши висше и във Франция, където програмите не са адаптирани към чужди образователни системи, както например в Англия. Там са най-високите такси за обучение, стигащи до 9000 евро на година. В Холандия таксите са по около 1800 евро годишно, а в Дания и Германия обучението е безплатно.

Контролът върху търговията с горива на едро тихомълком бе облекчен. На фона на шумно рекламирана битка на НАП и митниците за изваждане на светло на търговията с горива правителството тихомълком е облекчило контрола върху част от средствата за измерване на горивата в данъчните складове. Икономическото министерство е приело отправено преди 2 години искане от газовата и петролна асоциация нивомерните измервателни системи в данъчните складове, които отчитат количеството горива в резервоарите, да не подлежат на метрологичен контрол.

Така техническите изисквания към нивомерните системи при горивата в момента важат само за малките търговски обекти и ведомствените бензиностанции, но не и за лицензираните складове за продажба на едро. Промяната в наредбата за метрологичен контрол е приета от Министерския съвет по предложение на икономическото министерство въпреки несъгласието на митниците, твърдят източници на "Сега".

Съгласно закона всички измервания, свързани със събирането на държавни вземания, подлежат на метрологичен контрол с цел да се гарантира тяхната надеждност. Спазването на изискванията към средствата за измерване на наличните количества горива е изрично условие за получаване на лиценз за данъчен склад за съхранение на акцизни стоки. Съответно представители на органите за метрологичен надзор участват заедно с агенция "Митници" в съвместни проверки за спазване на изискванията.

В края на март с един-единствен текст в наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен надзор, Министерският съвет е допуснал изключение от правилото за контрол върху част от средствата за измерване в данъчните складове. По предложение на икономическото министерство е прието, че нивомерните измервателни системи в данъчните складове няма да се проверяват и контролират. Така, докато за обектите за търговия с горива на дребно има серия от изисквания - към вида на резервоарите, начина за извършване на температурни измервания, използваните електронни нивомери и др., търговците на едро са освободени от тях.

Проверка на "Сега" показа, че Българският институт по метрология не е предлагал подобно изключение. При първоначално лансираните за обществено обсъждане промени в наредбата подобно изключение също няма, то не е предлагано от института и на по-късен етап, твърдят източници. Преди броени дни институтът е предложил нова редакция на наредбата заради промени в европейски директиви, но и в нея не фигурира действащото в момента изключение за данъчните складове за горива. Агенция "Митници" също е възразила на изключението при съгласуването на окончателно подготвените текстове, но забележките не са били взети под внимание, научи "Сега".

24 часа

Дилър продава фалшиво тракийско съкровище за 200 000 евро. Банда фалшификатори опитват от няколко месеца да продадат на колекционери у нас изкусно копие на комплект златни тракийски бижута за 200 хил. евро. Разследващи са се добрали до снимка на златото (виж снимката), което се продава от дилър в Хасковско.

Бижутата обаче все още не са открити или иззети. От началото на годината полицаи отчитат рязък скок в продажбата на фалшиви антични предмети.

Правени у нас ментета на златни монети с лика на Александър Македонски заливат в момента колекционерите и търговете в Германия и Австрия, сочат данни на националната полиция.

В България пък се сключват нелегални сделки за скъпи антики от 50 до 100 хил. лева, а когато колекционерите разберат, че са измамени, не подават жалба, защото търговията с антики е незаконна, разказват криминалисти. В същото време, ако полицаи заловят фалшификатор, не могат да му направят нищо, защото подправянето на такива предмети все още у нас не е престъпление, коментират от Националната полиция. От МВР са внесли предложение за законови промени, за да се криминализира фалшифицирането на антики и предмети на изкуството, но тези текстове за промяна на Наказателния кодекс още не са стигнали до парламента.

"Проблемът е, че в България иманярството процъфтява, но най-горният археологически слой, който е 30-40 см, вече е напълно преровен и ощавен, и масовият археологически материал намалява като количество. В същото време търсене има и затова дилърите започват да компенсират с фалшификати. "Ако си свикнал да изкарваш и да харчиш 5-10 хил., няма как да си съгласен да изкарваш 1000 лв.", обяснява експертът от сектор "Културно-исторически ценности" на Националната полиция Ангел Папалезов.

Между 20 и 50 добри фалшификатори по различните ресори работят активно у нас - едни правят монети, други - керамика, трети - златни бижута. Най-добрите обаче са десетина, обясняват разследващите.

Сред засечените в последните месеци изкусни фалшификати на антики у нас е златен венец с дъбови листа (виж горе на малката снимката), който е изработен от истинско злато и е направен да изглежда като тракийско съкровище от III-IV век преди новата ера. На снимката, която криминалисти са открили, предметът е заснет върху вестник от 18 януари т.г., за да се удостовери пред дилърите, на които се продава, че скоро е изкопан.

Венецът се продава на цена между 50 и 60 хил. евро

Най-интересният фалшификат, който в момента се предлага на черния пазар, е комплект златно тракийско съкровище с нагръдник и обици за 200 хил. евро. За него се твърди, че също е изработен поне 3 века преди Хр. Снимката, до която полицията се е добрала, е направена направо на земята, за да може пръстта около златото да внушава автентичност, обясняват експерти. Според оперативна информация тези бижута и нагръдникът са изработени в Хасковско и се предлагат от дилър в този регион, като търговецът не показва на живо предметите, а първо ги предлага със снимки на по-големите колекционери. Същият дилър е успял да сключи няколко по-едри сделки с фалшиви антични предмети в последната година. Някои от колекционерите обаче разбрали за измамата и по неофициални канали успели да развалят сделките си. Въпреки че са били "ужилени", никой от ценителите не е подал жалба в полицията, защото купуването на подобни антични предмети е незаконно. Това е и причината в последно време да няма нито един случай на образувано дело за измама срещу търговец или майстор на фалшификати на антики.

Полицаи обясняват, че дори и ментета на безценни тракийски предмети да бъдат открити от МВР, те трябва да бъдат върнати, защото са копия и не са автентични, а у нас не е престъпление да ги изработваш.

В София до 2018 г. - екоселища, ново гробище и метро до околовръстното. Нови булеварди, трамвайни и тролейни трасета, гробище и развитие на метромрежата - това се залага в плана за развитие на София до 2019 г.

Документът е качен на сайта на общинското направление "Архитектура и градоустройство".

Две специални програми ще бъдат разработени в следващите 4 г. - за разрешаване на проблема с паркирането и за развитие на северните територии с екоселища, градско земеделие, създаване на агробизнес инкубатори и др. Други акценти за следващия управленски мандат в столицата ще са развитие на условията за масов спорт, нови велотрасета, мащабно експониране на археологията, обновяване на центъра, използване на ресурсите на термалните води, развитие на зелената система, създаване на производствени зони.

Предвижда се изработка на подробни устройствени планове за продължението на южната дъга от "Младост 4" до бул. "Цариградско шосе" и на западната дъга - от бул. "Бъкстон" до магистрала "Люлин". Ще се планира и трасето на източната скоростна тангента от бул. "Ботевградско шосе" до бул. "Искърско шосе".

Залага се на изграждане на булевардите "Царица Йоанна" (от околовръстния път до бул. "П. Владигеров"), "Рожен" (от северната околовръстна жп линия до северната скоростна тангента), "Т. Каблешков" (от ул. "Луи Айер" до "Симеоновско шосе"). Ще се направи връзка между булевардите "Копенхаген" и "А. Сахаров" с трамвайно трасе по нея.

До 2019 г. трябва да се изготвят планове за трети метродиаметър - от "Подуяне" до "Враждебна" и от "Житница" до "Овча купел", както и отклоненията до "Слатина", зала "Арена Армеец" и непокритата досега от метрото част на "Цариградско шосе". Ще се разработи разширението на първата линия по трасето от бул. "П. Владигеров" през "Царица Йоанна" до околовръстното.

Планират се разширение на Централните гробища и изграждане на ново гробище в кв. "Република", но след широко обществено обсъждане.

Сред идеите е и строг контрол на разполагането на антени, които биха могли да влияят на здравето на хората - с проект по оперативна програма "Околна среда" ще се търси финансиране за изработване на карта на електромагнитните натоварвания в града и устройствени правила за разполагане на такива съоръжения.

Труд

Акция „160 от 240" започва Бойко Борисов - среща се с лидерите на АБВ, ДПС и БСП. Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов реши да поеме преговорите за подкрепа на промените в конституцията в свои ръце. И от понеделник започва акция са събирането на поне 160 от 240 депутатски гласа за реформата в основния закон, свързана със съдебната власт. Това е минимумът подкрепа, която е нужна, за да мине проектът на първо четене в пленарната зала. Подкрепящите промените засега са около 130.

Ако гласуването е успешно, парламентът ще има не по-малко от 3 и не повече от 5 месеца, ако иска да редактира предложените текстове. Очаква се гласуването да е в петък. Борисов обяви, че е оптимист, че днес и утре ще успее да постигне разбирателство с трите партии.

Премиерът ще се срещне първо с лидера на АБВ Георги Първанов и депутатите от партията днес в парламента. Макар да са партньор във властта, от партията не подкрепиха проекта. Във вторник ще е срещата с лидера на ДПС Лютви Местан. Той самият призова ГЕРБ да поемат инициативата по реформата в съдебната власт. Среща ще има и с председателя на БСП Михаил Миков.

Според Борисов разделянето на Висшия съдебен съвет на 2 колегии - съдии и прокурори, прекият избор на магистратите, усилването на ролята на съдебния инспекторат са много правилна стъпка и за България, и за Брюксел. Премиерът припомни, че стратегията за съдебната реформа е била приета в парламента с голямо мнозинство и това се е случило, след като е разговарял с лидерите на политическите партии. "Имаше малко забавяне, но аз съм убеден, че още в петък на първо четене ще бъдат гласувани промените в конституцията за трите важни и правилни стъпки в съдебната реформа. Убеден съм, че ще постигнем консенсус с АБВ, ДПС и БСП, защото познавам добре техните лидери и знам, че когато нещата се правят мотивирано, като кауза и в името на държавата, те са изключително разбрани и диалогични хора", каза още Борисов. И добави, че се радва, че от Реформаторския блок "разбраха, че с обиди и нападки не става и направиха много в последните дни".

Прогнозират до 30% по-скъпа „Гражданска отговорност". Задължителната застраховка „Гражданска отговорност" (ГО) може да поскъпне с до 30% в края на годината заради промени в Кодекса за застраховане, твърдят застрахователи. В момента, ако при катастрофа се причини смърт или увреждане, лимитът на обезщетението е до 2 млн. лева на човек и до 10 млн. лева за събитието, без значение от броя на пострадалите. С промените прагът ще стане 10 млн. лева за човек. При имуществените щети прагът за обезщетения ще се увеличи от 1 млн. лева на 2 млн. лева.

В същото време проектът за нов кодекс ще разшири обхвата на зелената карта. Тя ще важи и за Македония и Турция и ще покрива повече рискове според зам.-председателя на Комисията за финансов надзор Ралица Агаин.

„Промените са на етап обществено обсъждане. Ако бъдат приети наесен, може да влязат в сила от ноември. Тогава може да се очаква увеличение, което може и да е с 25-30%", коментира пред „Труд" Румен Гълъбинов, бивш зам.-шеф на Комисията по финансов надзор.

Според брокера Васимир Радулов увеличение от 5-10% на годишна база е нормално и не е продиктувано от предстоящите промени.

Според Орлин Пенев, шеф на „Алианц", твърденията, че „Гражданска отговорност ще поскъпне", са спекулация. „Това повишение на цената го чувам от 10 години и никой не я е вдигнал. Средната премия за 4-5 г. назад е все една и съща", посочи той.

Монитор

Делим плажа с властта срещу петдесетачка на ден. 50 лв. на нощ излиза в разгара на летния сезон двойна стая в почивната база на МС в Слънчев бряг, показа проверка на „Монитор". Това е най-тънката оферта за отдих на морето в държавните станции, в които всеки може да отмаря заедно с министри, депутати и чиновници, сочи информация, поместена на сайта на кабинета, стопанисващ общо 5 бази. Естествено, цените за държавниците са по-народни, макар от почивните станции да твърдят официално, че разлика няма.

Символичните 35 лв. на ден пък излиза престоя от 1 май до края на юни, както и през септември в Дом 3 в правителствения комплекс в Слънчев бряг. В най-активния сезон от юли до края на август сумата набъбва с 15 лв. Дом 3 е най-евтината опция от всички бази на властта. Цената за апартамент с 4 легла в това крило е между 65 лв. и 80 лв. В останалите два корпуса сумите стигат до 70 лв. в пика на сезона за двойна стая и 130 лв. за апартамент. В цената влиза закуска, паркинг и интернет, но не и ползването на чадър и шезлог на плажа към базата.

За сравнение, стая в 3-звезден хотел в началото на юли в Слънчев бряг излиза около 100 лв., или дори 80 лв.-90 лв., но в хотели, които се намират далеч от морския бряг, за разлика от правителствената станция.

В нея всички туристи могат да ползват абсолютно едни и същи екстри, включително да се насладят на прожекции в лятното кино и развлеченията на сцената на комплекса. Базата на МС се намира в началото на курорта в посока от Несебър. Простира се върху 43 дка. Всички стаи разполагат с балкон, телевизор, климатик, хладилник и телефон. Станцията предлага и сауна, хидромасажна вана, фитнес център, както и маса за тенис и корт.

За 2014 година тя е отчела 1 млн. лв. печалба, като сумата не покрива обаче дори разходите за поддръжката й, а и в нея не са включени данъците.

Както писа „Монитор", от станцията пуснаха оферта в сайт за групово пазаруване за външни посетители. Пакетите за пет нощувки за двама от по 52 лв. на човек, включващи закуска, обяд и вечеря се разграбиха като топъл хляб и цената им скочи до 60 лв. В НС вече разлепиха графика за смените в Слънчев бряг. От почивка в тези бази се възползва само държавната администрация, депутатите не си позволяваме това, категорична бе обаче Дияна Йорданова от ГЕРБ.

Правителствената резиденция „Евксиноград" все пак се е доказала през годините като предпочитано място за отдих, особено сред държавниците, залагащи на царския лукс и доброто вино. От тях могат да си купят обаче само направилите си вече резервация. Въпреки космическите цени още от май е обявено, че свободни места за юли и август няма. По традиция райското кътче за отдих е резервирано за властта в разгара на сезона. За да се настанят за една вечер в бившата резиденция на Тато, желаещите трябва да броят минимум 100 лв., в които дори не влиза закуска. Освен това „тънката" оферта важи само до края на юни и след това чак за септември. През юли и август най-евтината опция е 130 лв. на нощ в хотел „Манастира". Държавните чиновници почиват обикновено в дом „Тунела". Там преспиването в малък апартамент е 150 лв., в голям с един санитарен възел е 200 лв, а с два 260 лв. Подобни са цените във вила "Магнолия", както и във Фердинандовата къща, където обаче мезонетът излиза 550 лв. Цялата вила „Кипарис" струва за нощ 500 лв., а 600 лв. е наемът на вила „Чинар". Желаещите да се възползват от предимствата на построеното през 70-те години на миналия век, специално за Тодор Живков Слънчево бунгало трябва да извадят колосалните 700 лв. на ден.

1000 лева отгоре за топла вода за неотчетен абонат. Близо 1000 лева отгоре за топла вода ще трябва да платят абонатите, които не са пуснали топлинните счетоводители на отчет в дома си. Това показват изчисленията на една от големите фирми за дялово разпределение у нас по запитване на „Монитор" към основните фирми на пазара.

Според данните на „Нелбо" разликата в сметките за два еднакви апартамента от по 65 квадрата в една и също сграда е драстична. Пусналият топлинния счетоводител абонат ще плати за топла вода, парно и сградна инсталация за миналия отоплителен сезон общо 1740 лв. За другият, който живее в идентично жилище пък миналата зима ще излезе на финала 2641 лв.

Голямата разлика идва от последните промени в Наредбата за топлоснабдяването от 9 юни, които завишиха санкциите за служебно начисляване на топла вода на абонатите, които не са пуснали инкасатора и на тези, чиито водомери за топла вода са неизрядни. Най-малкото количество топла вода, което се начислява в такива случаи е по 140 л на ден на човек, а най-голямото по 280 л на ден на човек.

Така за една година изряден клиент на топлофикацията ще плати само за топла вода средно 326 лв., а такъв, който няма водомер - 1694 лв. Последната сума от „Нелбо" за изчислили при хипотезата, че в апартамента живеят трима души и за всеки от тях се начисляват по 280 литра на денонощие.

От по-високите санкции, които бяха въведени след началото на новия отоплителен сезон, започващ от май, могат да се отърват някои от клиентите на топлофикациите в провинцията. Причината е, че те са получили изравнителните си сметки преди 9 юни, когато влязоха в сила новите правила. За абонатите в големите градове, като в София и Пловдив обаче по-крутите санкции важат с пълна сила.

От топлинния счетоводител уточниха, че при тях броят на абонатите с проблемни водомери е 1444, а на тези, които не са ги допуснали за отчет - 800.

Абонатите, които не са пуснали отчетника все още имат шанс да се спасят от солените сметки за топла вода. Останалите с проблемни водомери обаче ще трябва да ги платят. За първите е важно да знаят, че е най-добре да си поръчат допълнителен отчет на топлинния счетоводител, ще им излезе между 15-30 лв. в зависимост на коя фирма са клиенти.

Това е хубаво да стане в рамките на до 30 дни от датата, на която изравнителните сметки за връчени на съседа, който е лицето за контакт с топлинния счетоводител. Ако не го направят солените сметки ще им бъдат фактуриране от топлофикацията. Дори и след това имат право да обжалват, но вече пред топлофикацията. Срокът за това е три месеца, но от „Топлофикация София" вече обявиха, че няма да приемат жалби и да правят корекции на сметките след 1 октомври. Освен това за такива късни корекции на сметките се иска съгласието на съседите, защото това променя и тяхната сметка.

Стандарт

Границата пак събра българи и сърби. Лятото е в разгара си, но ако мислите, че купонът е само по морето - грешите. Този уикенд в цяла България бе безкраен празник - от Белоградчик до Рожен, та през Земен. Под родопските звезди 400 каба гайди изправиха косите на близо 400 000 родолюбци. На другия край на България, край браздата със Сърбия, разделени от десетилетия роднини и приятели три дни ядоха, пиха и се веселиха в прохода Кадъ боaз. По на юг пък, в Пернишко, 870 сватбари съживиха най-интересните сватбени ритуали през авторитетно жури. Как празнува България, когато дърво и камък се пукат - вижте в репортажите на "Стандарт".

Комшиите може и да не са в ЕС, но плащат в евро

Три дни старопланинският проход Кадъ боаз, през който преминава границата между България и Сърбия, събираше фамилии, разделени през годините, и стари приятели от селата на съседните общини Белоградчик и Княжевац. Все още имаше внуци, които разказваха за авантюрите на своите баби, дръзнали някога да пристанат на хубави мъже от другата страна на границата. Едни от наследниците им днес са българи, а други - сърби. Но се знаят, че са роднини и се почитат и уважават. От много години се срещат само на граничния събор, започнал през 1925 г., после изоставен и отново възстановен през 2000-а. Сядат на маси в бирариите в българската или сръбската част и се разприказват до сред нощ, когато властите затварят границата. На другата сутрин - пак така. На ядене, пиене и ако седнат в сръбските заведения - и на жива музика. За събора собствениците на кафаните са докарали най-добрите си певици.

Събитието започна официално с прерязване на лентите с цветовете на знамената на двете държави. Направиха го кметът на Белоградчик Борис Николов и на Княжевац Милан Джокич. Последваха емоционални слова, от които стана ясно, че хората от двете страни на границата искат да общуват по-често, да се виждат, когато поискат, и да си гостуват без формалности. Сега това могат да правят веднъж в годината на този събор. През останалото време ще трябва да пропътуват по 200 км, за да преминат границата при ГКПП Връшка чука или през Калотина. А разстоянието между българското село Салаш и сръбското Ново корито е само 6 км. На 15 км от прохода се намира Княжевац - на 20 км - Белоградчик. От 2006 г. съседите се надяват в прохода да бъде открит ГКПП, през който да преминават само леки коли и пешаци. През миналата година на същия събор бе направена първа копка за изграждането на път от село Салаш до мястото на бъдещия пункт. Строителните работи започнаха, но останаха недовършени. Не се очертава в близко бъдеще и откриването на пункта. Все пак, за събора 5-километровото трасе от Салаш до прохода е насипано с трошен камък и валирано. Но останаха и метри черен път.

Тази година съборът беше само на местните. Единствен депутатът Филип Попов го уважи, други представители на властта нямаше. Това обаче не трогна хората, които веднага сутрин с отварянето на границата тръгваха из сергиите. Сърбите харчеха трескаво, нашите - по-леко. "Искам да си купя нещо за спомен от Българско, но трудно намирам ваше производство, всичко е вносно", оплака се Крунислав Станкович от Ново корито. "От всеки събор имам по нещо в къщата си", похвали се той. Сърби оглеждаха нашата стока и нарамваха пътеки или малки килими, жени си тръгваха с олекотени завивки, възглавници. "Има ги и при нас, но са по-скъпи", обясняваше възрастна жена. Тук-таме някой носеше и посуда - тенджера или тиган, купени по-скоро за спомен от българските сергии. Нашенци се втурнаха на евтин зеленчук - чушки и домати като за изложба, се харчеха по 70 - 80 ст. за килограм. Кори за баница - също по 80 ст. Дини и пъпеши, местно производство, сърбите продаваха за броени левчета.

Комшиите не са в ЕС, но цените им са изписани в евро. Чаша плодов сок - 1 евро, бира - 1,5 евро. Най-пълни през трите дни бяха подкрепителните пунктове. Откъм българската страна димяха прословутите ни скари с кебапчета, а в сръбската - майстори виртуозно въртяха шишовете с малки прасенца и агнета. Украсата им бе от венци от чесън и люти чушки. Килограм печено месо на шиш се продаваше по 26 лв. Сърбите опитваха и нашите кебапчета, но после си дояждаха с тяхното пикантно печено над жарава.

Повечето от посетителите бяха от селата около Белоградчик и Княжевац. Сръбският град е център на най-голямата община в страната си - с цели 85 села. Прочути са с производството на домашни сладка, мармалади, сокове и вина от шипки, имат дори и празник на шипката, но са най-известни с вината и ракиите си. Градът някога с името Гургусовац (по името на вида гълъб, който се среща в него) е бил прочут винарски център още по времето на римляните.

Самолет, фабрики и хотели на тезгяха. От самолет до кон се продават от публични изпълнители. Това става ясно от регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители. Заради необслужвани кредити към банки, на тезгяха са извадени 4721 имота на длъжници. От тях 1062 са апартаменти, голямата част от които двустайни. Къщите, с които собствениците им ще се разделят, са 604. Продават се и 196 етажи от къщи, 238 магазина и 165 офиса. На публична продан са изложени и 16 фабрики, сред които хлебозавод в Омуртаг, както и мебелни цехове в Плевен. 32 хотела ще бъдат загубени от собствениците им, като 7 от базите са на морския бряг и се продават заради необслужвани кредити.

Публична продан за самолет LZ-RMW е насрочена от столичен частен съдия-изпълнител. Летателното средство е собственост на частна авиокомпания, длъжник по изпълнително дело. Самолетът с начална цена от 14 668,73 лв. Той може да се огледа от кандидатите всеки ден на летище София-север до 27 юли 2015 г.

Заради дълг към банка на тезгяха не за първи път се вади хотел с плувен басейн и дискотека в русенското Ново село. Комплексът е собственост на "Валиком" ЕООД. Делото е образувано от частен съдебен изпълнител още през 2012 г. Имотът е преоценяван, а последната сума, за която се предлага, е 172 хил. лв. Върху него има учредена договорна ипотека в полза на банка в размер на 435 хил. евро. Все още се приемат оферти за покупката му. Резултатите от търга ще станат ясни на 31 юли.

За втора публична продан е обявена и известната плевенска "Мебелна фабрика Карабулев ООД" с първоначална цена 896 800 лв. Имотът е ипотекиран. Фабриката съществува от 20 години. Дали чрез търга ще бъде намерен нов собственик на имота ще стане ясно на 9 септември.

Чрез тайно наддаване се продава и обявеният в ликвидация хлебозавод в Омуртаг с начална цена от 180 150 лв. Оферти се събират до 10 август. Студентско общежитие, което преди преустройство е било хотел и ресторант в кв. Овча купел в София, пък се предлага за малко над 3,6 млн. лв.

Според частните съдебни изпълнители все по-голям е интересът към имотите, изложени на публична продан. Вероятно една от причините е, че заради фалита на КТБ по-голяма част от хората с финансови възможности са преценили, че за да осигурят сигурност за средствата си е по-добре да инвестират на пазара на недвижими имоти. През миналата година са били продадени близо 12 хил. имота на длъжници, сочи статистиката на Камарата на ЧСИ. Това е с 5 хил. имота повече от предходната година.