Еднодневните договори за наетите в сезонна работа в овощарството, зеленчукопроизводството и розобера вече са законни, след като Народното събрание прие окончателно промените в Кодекса на труда, внесени от правителството.

Според одобрените текстове, работникът ще бъде осигурен за пенсия, за здраве и за трудова злополука, но времето, през което е бил на еднодневен договор, но няма да се брои за трудов стаж. Максималният срок, за който може да се сключват новите договори, е 90 дни.

БСП обвиниха управляващите, че предложението им е „правно безумие". Лидърт на левицата Михаил Миков дори поиска срокът на еднодневните договори да е за няколко дни, а не за 90 дни. По думите на Миков, „експериментът, който се приема под мотото „осветляване на сивия сектор",  няма да доведе до никакъв ефект. Всеки работодател ще сключва сутринта договора и вечерта ще го къса".

Вицепремиерът Ивайло Калфин защити предложението с аргумента, че много хора сега отказват да подписват договори за работа, защото губят социалните си придобивки. „Еднодневните договорите са краткосрочни и наетите по тях няма да бъдат лишени от помощите, които получават", обясни той, цитиран от Агенция „Фокус".

С тази позиция не се съгласи Валери Жаблянов от БСП, като каза, че с тези договори узаконява експлоатацията на труда. „Това е като бригадирското движение, когато хората имаха норма, но нямаха заплата", каза депутатът от левицата и припомни, че „българските чорбаджии са си наемали ратаите от Гергьовден до Димитровден и не са били по-глупави от мнозинството от ГЕРБ".

На обвинението Калфин отвърна: „Хората, работещи в селското стопанство, ще са много по-защитени с текста, който предлагаме, отколкото са сега."

Народните представители приеха да отпадне и двегодишната давност за използване на платения отпуск, макар че от ГЕРБ настояваха давността да се запази.