Капитал Daily

Десетте най-големи компании и шампионите по сектори. Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" оглавява подреждането на най-големите компании в България "Капитал 100" с приходите си от 6.5 млрд. лв. за 2014 г. Новият-стар лидер остава в компанията на традиционните си подгласници - медодобивния завод "Аурубис България" и търговеца "Лукойл България" (виж таблицата с финансовите показатели). За пръв път тази година "Капитал" представя подреждане и финансови резултати на най-големите 300 дружества в България, със сто повече от предходните издания.

Класацията беше представена на специално събитие във вторник вечерта. На него награди получиха лидерите в най-динамичните сектори на икономиката: машиностроене, софтуер, фармация, текстил, търговия.

Кои са лидерите

Въпреки че през 2014 г. приходите от продажби на бургаската рафинерия продължават да се свиват, при това с ускоряващи се темпове спрямо 2013 г., тя остава начело на групата на корпоративните гиганти в страната. Понижението през последната година е с почти 15%, в сравнение със 7% преди година, но с оборота си от 6.5 млрд. лв. лидерът в класирането остава далеч пред следващите компании в подреждането.

Размествания на върха, разбира се, стават рядко и трудно. Ето защо за поредна година представителите на бизнеса, които попадат в топ 10, са почти непроменени, а лидерската тройка повтаря състава си от 2013 и 2012 г. на вицешампионското място с продажби от 4.1 млрд. лв. отново е медодобивният комбинат в Пирдоп. За втора поредна година оборотът на компанията се свива, като зад понижението с 7% през 2014 г. стои спадът в цените на металите на международните пазари, който иначе увеличеното производство не успява да компенсира. Третата позиция пък традиционно е за българския търговец на горива в групата на руската "Лукойл", при който също годината е приключила с по-ниски обороти заради спадналите цени на горивата. През 2014 г. продажбите на "Лукойл България" са се свили с 2% до 3.2 млрд. лв.

За поредна година веднага след челната тройка се нарежда държавната НЕК, чиито приходи продължават да намаляват и в края на 2014 г. вече са малко под 3 млрд. лв., като се свиват с 1%. Топ 5 тази година се допълва от "Булгаргаз", която е и първият от корпоративните гиганти в челото на класирането, който е успял да увеличи бизнеса си през изминалите 12 месеца - ръстът в оборота на компанията е с 1.5% до 1.5 млрд. лв.

Така за втора поредна година и четирите най-големи дружества стават по-малки, макар и зад свиването на продажбите им да стоят различни фактори. Също както през 2013 г., металургичният комбинат "Аурубис" е единственото от тях, което е на печалба.

От лидерската група през 2014 г. отпада търговецът от групата на "Петрол" - "Нафтекс", чиято съдба изглежда все по-песимистична заради акционерните борби за дистрибутора и свръхзадлъжнялостта на вносителя. В резултат на това дружеството, което години наред внасяше горива, спря работа и най-вероятно ще тръгне по пътя на несъстоятелността.

На негово място в топ 10 влиза АЕЦ "Козлодуй", с което доминацията на енергийните ресурси в челото на класацията се запазва. През 2014 г. приходите на атомната електроцентрала са нараснали с 14.5% до 850 млн. лв., с което реално се връщат на равнищата си отпреди две години след свиването си през 2013 г. "АЕЦ Козлодуй" и "Сакса" са единствените две компании в топ 10, чиито приходи остават под прага от 1 млрд. лв. И през последните 12 месеца обаче търговецът на едро с горива продължава да се радва на нарастване на продажбите си, макар и с по-умерен темп от 3% до 924 млн. лв.

Големите производители бламираха малките за по-ниски цени на тока. Намаляването на разходите за зелена енергия за по-голям кръг предприятия може и да не се случи въпреки заявката, дадена от правителството в отговор на обявените от индустрията протести. Причината обаче е, че самите работодателски и браншови организации не са подкрепили това предложение. Така удължаването на срока от енергийния регулатор за взимане на ценовото решение с един месец, до 31 юли, може да се окаже излишно, тъй като една от основните причини за него беше да се намерят допълнителни резерви, за да може повече производствени предприятия да получат отстъпка в цената.

Без предложения

В понеделник изтече крайният срок за даване на становища по наредбата за намаляване на разходите за зелена енергия на  индустриалните потребители, която беше подготвена от министерствата на енергетиката, икономиката и финансите. Първоначално тя предвиждаше от въпросните облекчения да се възползват само консуматорите с потребление над 30 гигаватчаса годишно, което на практика обхваща около 30 от най-големите индустриални потребители в страната. Впоследствие обаче работодателски организации заплашиха с протести, което накара правителството да предложи пакет от мерки, сред които и увеличаването на обхвата на наредбата. Едно от тях беше облекчението да се разшири до 2 гигаватчаса годишно, което щеше да свали цените за почти всички производствени предприятия.

Никоя от работодателските организации обаче не е подала становище в тази насока, потвърдиха няколко независими източника за "Капитал Daily". В последния момент такова е внесено само от Министерството на икономиката, и то за да може впоследствие правителството да оправдае евентуален ход, с който все пак да увеличат кръга на потребителите, които да получат отстъпка. Според представители от управляващите обаче тази стъпка трябва да бъде предприета въпреки нежеланието на работодателските и браншовите организации, защото тя ще струва не повече от 50 млн. лв., а в крайна сметка  от нея ще може да се възползват почти всички производствени предприятия в страната. От министерство на енергетиката не  пожелаха да коментират.

Против промяна в наредбата

В понеделник е била проведена и работна група, на която са участвали 14 представители на министерствата на енергетиката и икономиката, КРИБ, БФИЕК, БАМИ и представители на химическата индустрия, а енергийният регулатор е отказал да участва в нея. На проведеното гласуване 11 от тях са гласували наредбата да остане в първоначалния й вид, който предвижда отстъпка само за големите консуматори, като против това решение са били само представителите на двете министерства. Представител на една от организациите, който не пожела да бъде цитиран, коментира, че е гласувано така, за да се види дали механизмът на наредбата работи, за което първоначално трябва да се тръгне от ограничен кръг бенефициенти. Изпълнителният директор на КРИБ Евгени Иванов отказа коментар, като заяви, че все още се водят преговори.

Сега

МФ саботира ключови мерки на митниците за акцизните стоки. Финансовото министерство бави вече четвърти месец предложени от агенция "Митници" промени в реда за контрол върху акцизните стоки. Предложенията бяха публикувани за обществено обсъждане още в началото на март и сроковете за получаване и отчитане на мнения на заинтересованите страни отдавна изтекоха. Така ключови мерки в областта на контрола върху горивата, алкохола и цигарите остават пожелателни, вместо да се прилагат задължително. При това положение митничарите трудно ще изпълнят поръчението на премиера Борисов да докарат в бюджета поне 1 млрд. лева допълнително.

Проектът на агенция "Митници" се опитва да компенсира "задния ход", който кабинетът "Орешарски" направи с приемането на нова наредба за контрола върху акцизните стоки. Мотивът за отказа от по-сериозен контрол тогава бе, че изискванията са непосилни за фирмите. Пълната подмяна на правилата през 2014 г. сложи и точката на съдебната сага между "ЛУКойл България" и агенция "Митници" за отнемането на лиценза за данъчен склад на нефтопровода на компанията от рафинерията в Бургас до София. Спорът бе точно заради монтирането на уреди за стриктен контрол.

Със смяната на правителството и връщането на Ваньо Танов начело на агенцията темата за затягане на контрола отново дойде на дневен ред. Ген. Танов настоя за промени на наредбата от 2014 г., която допуска показващите устройства на измервателните уреди да не се пломбират, ако няма техническа възможност за това. С пожелателен характер е и пломбирането на допълнителното и спомагателното оборудване на средствата за измерване, както и на връзките на нивомерите към инсталацията. Шефът на митниците настоява пломбирането да бъде задължително, също както и демонтирането на всякакви стари тръби, връзки и кранове, които създават възможност за заобикаляне на средствата за измерване и контрол.

Проектът на приходната агенция въвежда и нови правила за спиртните напитки - при извеждането на дестилата в производството на етилов алкохол и др.

На въпрос на "Сега" защо придвижването на важните промени се бави, финансовото министерство отговори лаконично, че по текстовете били получени много предложения и още се работи по тях.

Не е тайна, че фирмите от акцизния бранш водят истинска битка срещу датчиците, с които митниците се надяват да запушат пробойните в бюджетните приходи. От "Булгартабак" обявиха, че уредите са ненужен лукс, от петролната асоциация също са против. Спорът се пренесе и в парламента. В края на миналата година искани от агенция "Митници" промени в Закона за акцизите - отново за по-здрав контрол - бяха обсъдени в бюджетната комисия. Тогава от ДПС "помогнаха" на бизнеса, като блокираха приемането на законовите поправки с настояване България да попита Брюксел дали не се престарава със затягането на контрола и допустимо ли е по европравилата масовото монтиране по машини, поточни линии и складове на производителите на бензин, цигари и алкохол на електроника, която предава онлайн данни за оборотите и количествата.

Протакането на Министерството на финансите е в разрез с ентусиазма на премиера Борисов. Преди 2 седмици на конференция срещу сивата икономика Борисов разказа как фабрика за цигари била заловена, че произвежда цигари извън декларираните количества. Разследващите органи следили потреблението на ток във фабриката. И когато няколко вечери поред то рязко се увеличило, във фабриката влезли разследващи и заварили персонала да изхвърля произведеното през прозорците. Докато Борисов разказваше разпалено как този номер бил приложен и на производителите на бира, до него седеше финансовият министър Горанов и одобрително кимаше.

Стандартът на живот у нас ще стигне европейския след 2040 г. България трябва рязко да повиши производителността на труда или ще остане на светлинни години от стандарта на живот в другите европейски страни. Страната ни може да стигне европейския стандарт на живот не по-рано от 2040 г., и то при много работа и реформи. Това е най-оптимистичният вариант, посочен в доклад на Световната банка, представен вчера.

Едно от условията е да бъде осигурен средногодишен ръст на производителността на труда от 5%, като за последните години той е 3%. От банката дават шест сценария за развитие на икономиката у нас. Сред тях са увеличаване на цените на износа, връщане на емигрантите и други. Оттам посочват, че комбинираният сценарий, който включва комплексни мерки, е най-сигурният за развитие. За достигане на тези цели е много важно държавата да осигури още качествено средно и висше образование, добро ниво на образованието за всички, както и възможност за учене през целия живот. Необходимо е и подобряване на качеството на управление, защото спрямо ЕС България е на най-ниско равнище, особено що се отнася до влиянието на съдебната власт, коментират специалистите от банката.

Оттам предупреждават, че ако не направим нужното за повишаване на производителността, няма как да се увеличат заетостта и доходите. Това от своя страна няма да привлече нито инвеститори, нито емигрантите, напуснали страната. "България преживява изключителна демографска промяна и предстои да преживее най-големия спад в населението си, като сега двама от трима българи са в трудоспособна възраст. Средният българин през 2050 г. ще трябва да бъде 30% по-производителен от сегашния. Тоест трябва да имаме 30% увеличение на производителността", коментира експертът и автор на проучването Дорте Домланд от Световната банка.

24 часа

По-малък процент субсидия, но за повече фермери. Огромна конкуренция се задава между фермерите за парите от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. По всички мерки се очаква подадените проекти да надхвърлят 3-4 пъти бюджетите, определени за приема, стана ясно на втората дискусия от националната кампания "Деветте пътя към еврофондовете". Организатори са Министерството на земеделието и храните, КРИБ и вестниците "24 часа", "Труд" и "Български фермер". Основен партньор е Пощенска банка.

"Приключи първият прием по мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства. Имаше изключителен интерес от фермерите. Мярката беше пусната с бюджет 300 млн. лв., подадените заявления надхвърлят повече от 4 пъти бюджета за приема", заяви министърът на земеделието Десислава Танева. Дори и за определените за приоритетни сектори като биопроизводство, животновъдство, плодове и зеленчуци, които имат бонуси, могат да бъдат одобрени по-малко от половината подадени проекти.

В крайна сметка ще бъдат одобрени 20% от подадените заявления по мярката, каза Танева. Подобна ситуация се очаква и с пусната на 29 юни мярка 6.1 "Млад фермер". За този прием бюджетът е 35 млн. евро и вероятно също ще бъде надхвърлен многократно. Само в първия ден са подадени 36 заявления.

"Добрата новина е, че земеделските стопани са придобили капацитет да кандидатстват и интересът към програмата е огромен, готовността за инвестиции също", заяви земеделският министър. Затова според нея трябва обществен дебат за изменения на програмата. С консенсус можели да се направят критерии, които да разширят обхвата и средствата да стигнат до повече стопани. В края на август България ще подаде и първата нотификация в Брюксел за промяна на правилата, за да може следващият прием по мярка 4.1 наесен да е за инвестиции за напояване.

България иска европари за газови хранилища. България кандидатства за европейско финансиране на газовото хранилище в Чирен и за изграждане на ново, съобщиха от министерството на енергетиката. Във вторник Европейската комисия одобри 550 млн. евро за проекти за свързване на европейската енергийна инфраструктура по механизма "Свързана Европа".

Това е вторият транш еврофинансиране на енергийна свързаност. Освен за двете газови хранилища България е представила и проекти за модернизация и разширяване на газопреносната ни система, както и за изграждане на газовата връзка България-Турция, съобщиха от ведомството на министър Теменужка Петкова.

От първите проекти, с които държавата ни кандидатства, ЕК одобри проучване и прединвестиционни работи по електропровод от ТЕЦ "Марица-изток 1" до Неа Санта в Гърция, както и електропровод между България и Румъния. Европейски пари ще получим и за разширяване на ПАВЕЦ "Чаира" с язовир "Яденица", за електропровод между комплекс "Марица-изток" и Бургас, както и предпроектно проучване на газовата връзка България-Турция.

Европейската подкрепа не може да надвишава 50% от стойността на всяко предложение. Изключения се правят за проекти, които допринасят за сигурността на доставките, стимулират енергийната солидарност, предлагат иновативни предложения.

В такива случаи финансирането може да е до 75%.

Труд

Топла вода и парно по-евтини със 7%. Топлата вода и парното поевтиняват средно с 6,89% от 1 юли, реши на закрито заседание във вторник Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Най-голямо е намалението на цените в Бургас - с 13,47%, а най-малко във Варна и Пловдив - съответно 1,52% и 1,74%. За столичани топлото ще поевтинее с почти 6 на сто.

„Смятам, че именно с тези цени ще започне и новият отоплителен сезон тази година", каза председателят на КЕВР Иван Иванов. По думите му, потребителите не трябва да смятат, че щом парното поевтинява през лятото, ще поскъпне през зимата.

„С новите цени топлофикациите и заводските централи ще бъдат в по-добро финансово положение в сравнение с миналия отоплителен сезон, защото сме увеличили нормата им на възвръщаемост от 4 на 5%", каза още Иванов.

Само преди две седмици от КЕВР предлагаха парното и топлата вода да поевтинеят средно с 2,45 на сто от юли. Увеличението обаче беше преизчислено заради поевтиняването на природния газ от 1 юли със 7,52%.

Синьото гориво е основен ресурс за топлофикациите. Още при предишните изчисления от топлофикационните дружества се обявиха против поевтиняването и обясниха, че заради новите цени могат да фалират.

„По-голяма част от топлофикациите ще имат дефицити, но те ще бъдат по-малко от миналогодишните. Смятам, че сегашното намаление ще позволи те да продължат работа. Можехме да сложим и по-голямо, но се съобразихме със състоянието им", обясни председателят на регулатора.

Иванов изчисли, че всъщност намалението на цените на парното ще бъде по-голямо за клиентите, защото е имало намаление и през април. Така цената през следващия отоплителен сезон ще бъде с 13% по-ниска отколкото миналия сезон в София, с 9,59% в Пловдив и с цели 16% във Велико Търново. В Плевен намалението ще е 10,7%, в Разград - 14%, а във Враца 12%.

До 5 юли тече срокът, в който топлинните счетоводители трябва да дадат на своите клиенти изравнителните сметки за миналата зима. Очаква се голяма част от тях да бъдат неточни, заради новата методика, по която се смятат.

Отделно се очаква информация и за стойността на използваната енергия. Въпреки топлата зима, според статистиката на топлофикация фактурите трябва да бъдат по-високи от 2012/2013 г., защото зимата е била по-студена и по-дълга.

Двойно по-малко пари усвоени с обществени поръчки. Държавата, общините и търговски дружества са похарчили с 41,3% по-малко пари чрез обществени поръчки през първата половина на годината спрямо същия период на 2014 г., показва статистиката на Агенцията по обществените поръчки (АОП).

От януари до юли м.г. са били сключени договори за 4,16 млрд. лева, а тази година сумата е 2,44 млрд. лева. Така среднодневните харчове чрез обществени поръчки са спаднали от 24 млн. лева на 13,4 млн.

„Причината е много проста - голяма част от обществените поръчки зависи от европейските фондове. 2014 г. се оказа нулева за тях, а новите програми тръгват в момента. Очаквам, че до края на годината ще се отпуши договарянето и ситуацията ще се промени коренно", коментира пред „Труд" вицепремиерът по европейските фондове Томислав Дончев.

Той допълни, че е оптимистично настроен и заради бързината, с която държавата е успяла да се справи с одобряването на оперативните програми от новия програмен период 2014-2020 г.

По думите му усвояването по тях ще започне само с една година закъснение, а не с две, както е било в предишния период 2007-2013 г. Дончев припомни, че в момента приключва усвояването на средства от стария програмен период, по който доста от програмите са наддоговорени.

Държавата и общините имат срок до 15 септември, за да приключат поръчките по него, иначе ще загубят еврофинансирането. Ако спазят срока, сумите, които не се покриват с пари от Брюксел, ще дойдат от държавния бюджет.

Според статистиката на АОП най-голям срив в поръчките през първото полугодие има при тези за доставки. Тази година те са 1,12 млрд. лева срещу 1,7 млрд. година по-рано, което е близо 600 млн. лв. спад. Строителните договори пък възлизат на 714,1 млн. лева при 1,14 млрд. миналата година (300 млн. лв. намаление). Спадове има и при услугите и др.

Въпреки по-малкото пари броят на поръчките не намалява драстично. Докато през първите шест месеца на 2014 г. са сключени 11 255 контракта, или по 65 средно на ден, през тази година са парафирани 9710 договора, или по 53 на ден.

В топ 5 на най-големите възложители през 2015 г. влизат болница „Токуда" (748 поръчки), Електроенергийният системен оператор (180), ВМА, Столичната община и ТЕЦ „Марица изток 2".

Монитор

Прокурор и данъчен до чадъра на плажа. Прокурори и данъчни започват масови проверки на концесионерите на плажове започват в цялата страна. Обвинител №1 Сотир Цацаров е разпоредил на Върховната административна прокуратура (ВАП) да осъществи надзор над наематели на крайбрежните ивици. Данъчните пък ще проверяват дали се издават касови бележки за шезлонгите и другите плажни съоръжения.

От държавното обвинение съобщиха, че до крайната мярка се стига след серия от медийни публикации и репортажи за нарушения при използването на плажната ивица на черноморското крайбрежие.

„Изнесени бяха случаи, в които концесионери заемат цялата площ на морските плажове и така те се превръщат изцяло в платени. Събират се такси и за зоните от плажа, които са предназначени за свободно (безплатно) ползване, като на тях без основание се разполагат различни съоръжения", обобщиха причините за започване на проверките от държавното обвинение.

Затова ВАП е разпоредила проверка дали се спазва изискването на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, което предвижда изрично, че не по-малко от 50 на сто от площта на всеки плаж трябва да бъде предназначена за свободно ползване. „Проверките имат за цел да осигурят именно това право на гражданите при почивката им на Българското Черноморие през летния сезон", обясниха още от държавното обвинение.

По разпореждане на прокуратурата министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да провери дали се спазват изискванията на закона относно размера на площите за свободно разполагане на плажни принадлежности от посетителите на морските плажове. Целта е да се установи не просто дали 50% от ивицата е оставена за свободно ползване, но дали има равностоен достъп до морето на всички плажуващи, независимо дали си плащат за шезлонг и чадър или не. Обект на проверка ще бъдат и капанчета по плажа, както и други временни постройки, които ще бъдат проверени дали са спазили изискванията за размера на площите, които могат да заемат по закон.

Проверката трябва да приключи до 20 юли, когато служителите на МРРБ трябва да изпратят обобщен доклад до прокуратурата за това открити ли са нарушения и какви санкции са наложили.

Междувременно масови проверки по морските курорти започват и данъчните. Традиционно служителите на НАП следят търговските обекти по Черноморието, като денонощни екипи проверяват и заведенията за укриване на обороти. От 21 юли обаче данъчните ще започнат масови проверки за това дали към към всички билети за ползване на чадър и шезлонг на плажа е издаден и касов бон. Задължението бе въведено отскоро чрез промяна в наредба и има за цел да намали възможността за укриване на приходи. Досега всички търговци и институции, които продаваха билети, отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, не бяха длъжни да ги регистрират и отчитат чрез фискален касов апарат. Сега всички те имат един месец от влизане в сила на промените в наредбата - до 21 юли, за да си закупят и регистрират в НАП своя касов апарат.

Фирми блокираха Търговския регистър. Търговци, които бързаха да хванат последния законов срок за подаване на годишния финансов отчет на фирмите си за 2014 г., блокираха търговския регистър. Крайната дата за депозиране на документацията в Агенцията по вписванията изтече вчера и това доведе до дълги опашки и прегряване на интернет страницата на регистъра.

„Всички заявления ще бъдат обработени в срок", обясниха за „Монитор" от агенцията. Те допълниха обаче, че традиционно както всяка година близо една пета от търговците са чакали до последния възможен момент да подадат документите си. Само в последните два дни в Търговския регистър са постъпили над 80 000 отчета, като цифрата все още не е окончателна, тъй като до вчера вечерта пред офисите на агенцията в страната все още се виеха опашки от закъснели търговци. Пред централата на институцията в столицата опашката беше дълга над 200 метра, а търговците и представителите на бизнеса се редяха на нея с чадъри, тъй като в един момент заваля и дъжд.

За да не се стига до напрежение и да се движи по-бързо опашката, беше подсилена и охраната на институцията, като гардовете бяха инструктирани да упътват хората и да ги насочват към гишетата. Според данните на Агенцията по вписванията през последните 48 часа преди изтичане на срока близо 30 000 фирми са изпратили задължителните документи по интернет.

Това означава, че всяка секунда е постъпвало по едно електронно заявление за обработка, изчислиха от институцията. Заради сериозния брой посещения пък интернет страницата на Търговския регистър буквално прегря и редовно изхвърляше потребителите. Останалите 50 000 представители на бизнеса пък се наредиха на опашка, за да депозират документите. Цифрите показват, че само в последните два дни от срока отчет са подали една пета от всички търговци у нас.

По закон всички фирми (еднолични търговци, дружества и кооперации) трябва да публикуват годишните си финансови отчети до 30 юни на следващата година. Ако те не сторят това в срок, законът предвижда глоби от 3000 лв. на неподаден документ, като по закон се изискват между два и пет документа за различните видове дружества. Според данните на Агенцията по вписванията миналата година от общо 500 000 действащи търговци у нас  310 000 са подали задължителния отчет в регистъра.

Годишните финансови отчети се подават в статистиката и НАП най-общо за нуждите на хазната, а в Търговския регистър - по силата на европейска директива с цел информацията за всяка фирма с оборот над петдесет хиляди лева да е публично достъпна.

Стандарт

Бизнесът иска още стажове за ученици. Липсват добре подготвени строители на всички нива в бранша, твърдят от бизнеса. Според тях причината не е в мързела на младите или нежеланието им за работа, а в липсата на професионални училища и недобра връзка между бизнеса и университетите.

Управленските кадри, които завършват университетите, също не отговарят на нуждите на компаниите, тъй като няма достатъчно подготвени за технически ръководители и работа на терен. В същото време липсата на професионални училища и на обучения и практики в съществуващите е причината за тоталния недостиг на работници от средния ешелон в строителството. Бизнесът трябва да има думата при избора на специалности, за да имат реализация младите, които ги завършват, твърдят от бранша. Те искат учащите се да имат повече часове за реален стаж в компании, така че след завършването си да са подготвени за постъпване в фирми. Възможностите за публично-частно партньорство в областта на строителството и образованието, ще бъде темата на третата дискусия от националната кампания "Да! На българската икономика". Тя се провежда утре в Стара Загора.

Дискусията се организира от вестник "Стандарт" и КРИБ, в партньорство с в. "Преса" и Камарата на строителите в България. Тя ще бъде пряко предавана от телевизия Канал 3.

Домакин в града под липите ще е председателят на Българския форум по транспортна и инфраструктура и ръководител на Катедра "Пътища" в УАСГ проф. Николай Михайлов. Той ще постави темите за икономическия ефект на предлаганата стратегическа инфраструктура за България и формирането на политики в областта на публично-частното партньорство в образованието. Основна част от дискусията ще бъдат и алтернативите за финансиране на професионалното обучение в строителния сектор. Както и възможностите за партньорство между държавата и фирмите от бранша за въвеждане на дуално образование. Неговата цел е да подготвя бъдещи специалисти в реална работна среда.

По време на форума на въпроси на бизнеса ще отговарят регионалният министър Лиляна Павлова и образователният - проф. Тодор Танев, както и зам.-министрите - на образованието Ваня Кастрева и на труда и социалната политика - Зорница Русинова. Във форума ще се включат кметът на Стара Загора Живко Тодоров, шефовете на най-големите строителни компании у нас, ректори, представители на местната власт, медии.

Пишат план за приемане на еврото. План за необходимите стъпки, които страната трябва да предприеме за въвеждане на еврото, ще подготви правителството. За целта на днешното заседание на Министерски съвет ще се вземе решение за създаване на екип с експерти от различни институции, които ще работят за решаването на всички технически въпроси, свързани с присъединяването към еврозоната. В тази работна група основна роля ща имат хора от БНБ и Министерството на финансите.

Преди да кандидатстваме за еврото, трябва да се направи преглед на качеството на активите на банковата система, което се планира да стане до средата на 2016 г. След като банките преминат т.нар. стрес тест, идва ред на мерки за интеграция, които минават през присъединяване на единния надзорен механизъм и единния банков съюз. Ако след това България изпълнява техническите критерии от Маастрихт, страната ни може да бъде допусната до чакалнята на еврото, или т.нар. валутен механизъм ERM II. Тези критерии са пет - бюджетен дефицит под 3%, държавен дълг под 60%, стабилен валутен курс, инфлация, която не надвишава с повече от 1,5% средната инфлация в трите страни от ЕС с най-ниско повишаване на цените, както и лихви по дългосрочните ДЦК, които не надвишават с повече от 2% средните лихви по облигациите на трите страни с най-ниски лихви. Според договора за функциониране на ЕС неминуемо ще влезем в еврозоната, но преди да сме готови, няма да бъдем допуснати.