24 часа

30 000 болни ще се лекуват от рак у нас, вместо в Истанбул. От септември в столичната болница "Св. Иван Рилски" пациентите с рак ще се оперират с най-модерната радиохирургия. Договор за доставката ѝ подписаха министрите на здравеопазването д-р Петър Москов и на регионалното развитие Лиляна Павлова с американския производител в присъствието на посланик Марси Рийс.

Около 30 000 българи се оперират всяка година. "Това е последният модел линеен ускорител с възможности за радиохирургия на всички органи. С него болните ще бъдат оперирани за сметка на здравната каса и в пъти по-евтино, отколкото навън", отчете Москов. Сега масово българите ходят в Истанбул за такова лечение.

Стойността на тази апаратура е 10,5 млн. лв., уточни министърът пред "24 часа". И сподели, че в рамките на тази година ще осигури т.нар. кибернож за пловдивската болница "Св. Георги", който реално може да работи от зимата. Поръчката му вече била задействана, но е рано да се каже каква ще е цената му. Интересното е, че за него ще платим с част от 80-те милиона лева по оперативната програма "Регионално развитие", които страната ни бе застрашена да изпусне и за които в началото на мандата премиерът Бойко Борисов обеща на Москов да окачи снимката му на входа на Министерския съвет, ако ги спаси.

"С техниката в "Св. Иван Рилски" и "Св. Георги" плюс тази във варненската болница "Св. Марина" и в плевенската хирургия затваряме целия набор от дейности", отчете Москов.

Борим се за част от 70 млрд. от туризъм в Дунавския регион. 1,8 млрд. са туристите в света. Всеки ден приходите от отрасъла са 4 млрд. долара, обяви в София Талеб Рифай, генерален секретар на Световната организация по туризъм. Той пристигна у нас за среща на страните от Дунавския регион "Устойчив туризъм чрез сътрудничество с европейски фондове и инвестиции", организирана от Министерството на туризма.

Дунавските държави приемат общо 120 млн. туристи годишно, приходите са за над 70 млрд. евро. Голяма част от туристите по Дунав обаче стигали едва до Унгария, казаха експертите. Затова България, Румъния и други страни подготвят общи проекти, за да привлекат и гости и евросредства за дунавските държави. А такива в ЕС имало много. По трансгранично сътрудничество с Румъния може да разчитаме на общо 260 млн. евро, със Сърбия на 35 млн. евро, каза Ангелкова и си пожела голяма част от тях да влязат в туризма.

За 10 г. в България има 50% ръст на туристите, заяви още Талеб Рифай. Той говори за отварянето на държави като Китай и Индия за пътувания към Европа. 52% от туристите в света идват на Стария континент. Европа обаче трябва да се приготви, че ще загуби някои пазари, тъй като с глобализацията туристът вече обикалял света. Само за миналата година 179 млн. китайци са пътували извън страна си, допълни Ангелкова. Те обаче схващат Европа като една дестинация и искали да посетят за десетина дни поне три държави.

Затова обединението със съседите за общи туристически продукти може да ни отвори огромен пазар. 179 млн. китайци изглеждат много, но са малка част от населението им, каза Ангелкова. Тя прогнозира, че у нас може да се очаква поне 5% ръст в туризма на база на статистиката до момента.

"Туризмът ни прави 12% от БВП и ако остане ангажимент само и единствено на туристическия бизнес - би било бягане от отговорност", заяви вицепремиерът Томислав Дончев.

На форума в София бяха и и генералните директори на ЕК Валтер Дефаа и Даниел Кайеха, министър Божидар Лукарски и кметът на София Йорданка Фандъкова.

Николина Ангелкова и Талеб Рифай (вляво от кмета Фандъкова) обявиха плановете си за създаване на международна мрежа от туристически обсерватории.

Капитал Daily

БТК купува мултиплекса. Девет месеца. Почти. Толкова отне на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да "роди" разрешението си БТК да купи "НУРТС България" - оператора на безплатната ефирна цифрова телевизия. Телекомът поиска одобрението на регулатора в началото на септември 2014 г. През декември ведомството на Петко Николов реши да започне задълбочен анализ на пазарите на телевизионна доставка и колокация, преди да каже да или не. Сега изходът е положителен за компанията, но пък идва точно в момента, в който се очаква държавата да отнеме лиценза на НУРТС като оператор на ефирната платформа.

НУРТС или нищо

След затварянето на КТБ, по времето когато и банката, и БТК бяха контролирани от Цветан Василев, телекомът се оказа със 72 млн. евро, блокирани там. За да не остане просто с един изгубен депозит, той поиска да придобие "НУРТС България" - компанията майка на мултиплекса "НУРТС диджитъл". Подробности за сделката така и не са съобщени и до днес. Като цяло обаче стана ясно, че тя се състои в това БТК да спаси част от депозита си в банката, като в замяна придобие собственост, а операторът на цифровия ефир - да погаси задълженията си към нея. Седмица след като телекомът обяви, че е поискал от КЗК разрешение за придобиването, "НУРТС България", която има емисия публично търгувани облигации, пусна съобщение, че е погасила изцяло задължението си по тези книжа към КТБ за 26.7 млн. евро.

В резултат БТК отново се свърза с актив, който и без това до 2010 г. беше в структурата й, като го изчисти от задължения. И с позицията на собственик на малко над 700 кули в цялата страна и мрежа, които й позволяват, от една страна, единствена да може да разпространява ефирно тв сигнал, а от друга - да предоставя на другите мобилни оператори колокация (съвместно ползване) на помещения за техника.

Дълго чаканото "да"

Решението на КЗК от понеделник, че БТК може да стане собственик на "НУРТС България", всъщност е напълно логично по простата причина, че до 2010 г. телевизионната мрежа си беше на оператора и КЗК не виждаше никакъв проблем в това. Предвид разместванията в собствеността на телекома обаче в бранша нямаше яснота каква ще е финалната преценка на регулатора. Съмненията, че ведомството на Петко Николов ще откаже, се засилиха, когато то реши да започне детайлно проучване на пазарите на колокация и тв разпространение с аргумента, че останалите мобилни оператори изразяват притеснения.

Първа раздяла на мол с Carrefour. Проблемите с плащанията към доставчици от страна на Carrefour вече са видими и при наемодателите. Бургаският мол Galleria е прекратил в петък договора с държателя на франчайз правата за веригата - "КМБ България", заради неизпълнението му от страна на наемателя. От мениджмънта на мола не посочиха изрично, че причината е неплатен наем. Но добавиха, че Carrefour е бавил плащания. Собственикът на мола - полската GTC, ще си търси дължимото по договора в съда, уточни Алекс Линчев, който е мениджър на обектите в Бургас и Стара Загора.

Смаляването на Carrefour

Бургаският обект е първият голям магазин, който Carrefour затваря. Веригата остава с 9 хипермаркета, основно в молове, и 12 по-малки обекта, сочи справка в сайта на компанията. От доста месеци производители и доставчици разказват, че "КМБ България" бави плащания и трупа дългове. По тази причина стоките в магазините рязко намаляха, оттам и клиентите. По информация на вестника приходите на веригата през миналата година са се свили с над 40%, а загубата се е увеличила. Според последните официални данни "КМБ България", която е собственост на гръцката Marinopoulos, през 2013 г. имаше продажби от около 250 млн. лв. и загуба от 30 млн. лв.

От Carrefour не отговориха в понеделник на въпросите на "Капитал" ще отварят ли или ще затварят други магазини, как ще коментират бургаския случай и кога ще е ясно ще има ли партньорство с "Пикадили".

Всъщност обединението с "Пикадили", обявено през есента на миналата година, има шанс да не се случи. От ръководството на българската веригата заявиха и преди седмица, че ако Marinopoulos не извърши договореното за юни увеличение на капитала на "КМБ България" с 46 млн. лв., сделка няма да има. Междувременно доставчици обявиха, че и "Пикадили" бави плащания, след което веригата договори кредит от 11.8 млн. евро за разплащане с тях.

Новият план на бургаския мол

На мястото на големия хипермаркет от Galleria Burgas планират да разделят магазина на три по-малки. Два ще са на световни модни марки, а третата ще е на местна верига супермаркети. "Преговаряме с няколко  компании за хранителния обект, но има голям шанс наемателят да е българска верига", каза Линчев. В Стара Загора, където е другият работещ мол на GTC, наемател на супермаркета е местна компания. По неписано правило досега в моловете обекти наемаха точно Carrefour и "Пикадили". С влошаването на финансовото здраве на двете търговските центрове ще трябва да намерят алтернатива.

Сега

Москов плаши с по-високи вноски пропусналите профилактичен преглед. 2/3 от гражданите у нас са застрашени да плащат по-високи здравни вноски, ако се реализира поредната идея на здравния министър Петър Москов. Хората, които не спазват задължението си за годишен профилактичен преглед при личния лекар, ще внасят по-високи здравни вноски за срок от една година или ще заплащат скъпоструващото си лечение, обяви вчера Москов. Той дори обеща, че още следващата седмица ще внесе предложението в консултативния съвет "Партньорство за здраве" към Министерския съвет.

Другата идея на Москов е в Кодекса на труда да се гарантира правото на работещите да ползват един ден, в който вместо на работа да ходят на профилактичен преглед.

"Може да ви се струва лошо, може да ви се струва грубо, но това е задължение, което всеки български гражданин има", заяви министърът. Нито една от тези идеи обаче не е нова и намерения в подобна посока има още от времето на кабинета "Сакскобургготски", но досега не са реализирани. Не е ясно и защо, щом толкова настоява за подобна санкция, Москов не вкара съответните промени в Закона за здравното осигуряване, които в момента се гледат на второ четене в парламента. Не е ясно и с колко следва да се увеличи осигуровката на хората, които не ходят на профилактични прегледи по линия на здравното осигуряване, нито пък кое точно лечение следва да си плащат, при условие че редовно са си внасяли здравните вноски. "Заради непровеждането на профилактични прегледи лечението се оскъпява многократно. Заради това се търси начин да се упражни натиск върху гражданите да ходят редовно на профилактични прегледи и неспазването на този ангажимент да бъде санкционирано", мотивираха от МЗ идеите на Москов.

У нас традиционно на задължителните профилактични прегледи ходят около 1/3 от хората, които имат личен лекар. През 2014 г. НЗОК е платила за 2 361 804 профилактични прегледа при хора над 18 г., при положение че джипи са имали 6 266 882 души, отново над 18 г. В броя на прегледите не влиза профилактиката при децата.

От друга страна, и в момента законът предвижда санкции за тези, които пропускат прегледа. Според Закона за здравето глобата за неявяване на задължителен преглед или имунизация е от 50 до 100 лв. Досега обаче няма нито един глобен пациент, защото в нормативната уредба не е описано кой и как трябва да налага санкциите. Законът за здравното осигуряване пък предвижда лишаване от здравноосигурителни права за 1 месец за неявилите се на прегледа, но и тази санкция не е прилагана.

Над 5000 строежа върху свлачища. Над 5000 са строежите върху свлачищни райони у нас, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова по време на кръгла маса за риска от бедствия. По думите й въпросните постройки имат всички необходими документи, но строителството на повечето от тях е в нарушение, тъй като не е било съгласувано с министерството й, което трябвало да издаде предписания за укрепване още преди да започне работата по тях. Липса на съгласуване например е установена при близо 4000 строежа. По думите на Павлова задължение за съгласуване с МРРБ имали кметовете и главните архитекти, преди да издадат разрешение за строеж, но това не се правело. Затова министерството предлага законови промени, с които да се увеличат глобите за главните архитекти. Те ще са от 5 до 20 хил. лв.

"Първоначално предложихме горна граница от 40-50 хил. лв., но тя беше оспорена като прекалено висока спрямо размера на заплатата за тази длъжност в общинските администрации. Оттук нататък, ако се приеме законът, във всяко разрешение за строеж, което е издадено за попадащ в свлачищен район обект, трябва ясно да се указва дали е съгласувано с министерството и какви са предписаните укрепителни мерки за него. Ако това не е посочено в разрешението за строеж, предвиждаме той изобщо да не може да се реализира на тази територия", обясни Павлова.

Близо 0.5 млрд. лв. са необходими за укрепване на всички свлачища в страната, каза още министърът. Такива процеси има в 164 от общо 256 общини. МРРБ разполага с 1.4 млн. лв. годишно, които се харчат за наблюдение на свлачищата.

МВР обмисля как да използва новите комуникационни канали, за да предупреждава за бедствия и аварии, стана ясно от думите на шефа на пожарната главен комисар Николай Николов. По думите му това може да се случи дори и чрез приложения за смартфони. Инициативата е заложена в стратегията за бедствия и аварии. И в момента има изградена система за ранно предупреждение в 10 града. Тя обаче предупреждава само длъжностните лица в местната и централната администрация и не може гражданите да бъдат включени към нея, обясни той.

Създаване на специално звено към кметовете, което да пише планове за реакция при кризи, бедствия и аварии, е друга новост, която се предвижда с промени в Закона за защита при бедствия, каза още Николов. По думите му това е необходимо, защото градоначалниците често нямат капацитет и възможности да се справят сами с тази задача, въпреки че големите общини имат такива планове.

Труд

НАП погна имотни агенции и брокери. НАП погна брокерите и агенциите за недвижими имоти. Повод за масовите проверки са зачестилите сигнали от граждани, съобщиха от ведомството. Клиентите се оплаквали най-много, че не получават касова бележка или друг документ при плащането на комисионите.

Сигналите значително са се увеличили през последните месеци. Това се дължи на сезона и на отчетеното от бранша раздвижване на пазара, смятат от приходната агенция. За неиздаване на касова бележка глобата за физически лица е 500 лв., а ако нарушителите са еднолични търговци или юридически лица - от 500 до 2000 лв.

Според данъчните делът на рисковите лица в този бранш е значителен - 83%. По сметки на приходната агенция средногодишната щета за бюджета от неотчитане на приходите от брокери и агенции за недвижими имоти възлиза на близо 26,2 млн. лв.

Според брокери проблемите в сектора се дължат на липсата на регулация. „Всеки, който поиска, може да извършва тази дейност без каквато и да е регистрация или разрешение", коментира пред „Труд" Георги Павлов, изпълнителен директор на „Адрес". Според него фирмите, които се занимават с посредничество с недвижими имоти, са близо 5000. Павлов припомни, че Националното сдружение „Недвижими имоти" бе изготвило законодателни предложения за въвеждане на регистрационен режим за брокерите и за минимални изисквания за професионална квалификация, но те така и не бяха подкрепени от политиците.

Според управителя на „Форос" Добромир Ганев обаче неиздаването на касови бележки от брокерите не е масова практика. По думите му повечето клиентите сами не искали счетоводни документи, за да си спестят плащането на ДДС. „В такива ситуации брокерите са длъжни да уведомят НАП", коментира обаче Ганев.

Следим делата в зала по интернет. Заседанията по делата в най-големия съд в страната - Софийският районен (СРС), ще могат да се следят онлайн директно от съдебната зала. Това предвижда проект за модернизация на достъпа до информация на гражданите.

Чрез него ще може да се прави и виртуална „разходка" в новата сграда на СРС на бул. „Цар Борис III" № 54. Така, всеки, влязъл в сайта на съда - http://srs.justice.bg, ще може да посети съдебни зали, деловодства, регистратури, зали за медиация, читални за дела, архив. В електронната страница ще може да се проверява и всяка друга информация, която е достъпна и сега в страницата на съда.

Оттам съобщават, че целта им е да създадат предварителна представа за местонахождението на службите и помещенията в съдебната палата. Впоследствие виртуалната „разходка" би улеснила ориентацията на гражданите при физическото посещение на сградата. В сайта ще се осигури и достъп до информацията за текущи дела, справки по дела, обявления и други услуги.

В сряда шефът на СРС Методи Лалов ще демонстрира проекта пред членовете на Висшия съдебен съвет. Изпълнението му ще струва около 40 хил. лева. От кадровиците зависи дали ще бъде финансиран.

От СРС съобщават, че решението им да подобрят онлайн достъпа е провокирано от европейските тенденции за развитие на електронна съдебна система. „Продуктът би намерил широка приложимост във всички органи на съдебната власт, като ще позволи представянето им в обществото по нов, модерен и напълно кореспондиращ с напредналите технологии начин", уточниха още оттам.

Стандарт

Рекорден наплив за висше в Германия. Българските кандидат-студенти за чужбина спряха да търсят само модните специалности. Все по-често при нас идват кандидати, които се интересуват какви професии ще бъдат търсени в следващите години, за да се насочат към тях, разказва Ели Тончева от консултантска фирма "Едланта". Допреди две-три години мнозина избирали икономически специалности или прословутото международно право. В последно време обаче масово се ориентират към инженерни науки, психология, биотехнологии. Расте броят на желаещите да учат дизайн, но не само моден, а и автомобилен, графичен, продуктов, както и много хитовия дизайн на компютърни игри.

С 50% е нараснал броят на кандидат-студентите, които избират университети в Германия, разказва Ели Тончева. Причината освен липсата на такси във висшите училища е и в това, че все повече вузове там предлагат програми на английски. Ако преди са го правили основно в компютърните и бизнес специалности, сега на английски в Германия можеш да учиш и цялата палитра от инженерни науки още в бакалавърска степен.

Великобритания пък все по-често предлага възможности за платен стаж по време на следването.

Хит са и вариантите, при които за четири години можеш да изкараш бакалавърска и магистърска степен накуп, като покриеш таксите си със студентски заем. Нарича се "интегрирана магистратура" и се предлага най-вече в инженерните науки. Младежите кандидатстват едновременно за бакалавърска и магистърска степен още в гимназията. Първите три години учат за бакалавър, а в последната вземат магистратурата, като си спестяват необходимостта сами да осигурят високите такси за нея. Друг вариант за хората, които пък имат недостиг на познания по английски в областта, където искат да учат, е да изкарат подготвителна година, която също може да бъде покрита със студентски кредит. Практиката е институцията, която осигурява финансирането, да покрива общо 4 години обучение, така че тези младежи могат да изкарат подготвителния период заедно с тригодишно обучение в бакалавърска степен.

От 1 юли: 910 лв. таван на пенсиите. Така за близо 11 200 пенсионери в България ще падне ограничението на парите за старост. Все още обаче около 33 500 възрастни хора ще продължат да бъдат ощетявани като получават по-ниски пенсии, отколкото показват изчисленията на НОИ. Решението за скока в тавана на пенсиите бе взето в края на м.г., след като управляващите вдигнаха от 1 януари т.г. размера на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лв. Таванът на пенсиите е 35% от този максимален осигурителен доход. Според тригодишната бюджетна прогноза на правителството той ще се запази до 2017 г. включително, което означава, че дотогава ще действа и 910 лв. таван на пенсиите.

Много по-скромно ще е увеличението за останалите пенсии в страната от 1 юли. Според швейцарската формула, то ще е едва 1,9%.

Причината е отрицателната инфлация през миналата година. Така хората с най-ниски пенсии ще получават по 2-3 лв. повече месечно, а масово увеличението ще е с около 5 лв. Ръстът на социалната пенсия за старост, например, е от 113 на 115,50 лв. За да няма лишени от енергийна помощ през зимните месеци, социалното министерство планира промяна във формулата за определяне на пределните доходи на най-бедните. Един от коефициентите в сметките се завишава от 1.245 на 1.269. Така граничните доходи за достъп до енергийна помощ ще продължат да варират от 108,60 лв. до 202,20 лв. месечно. "Нито един пенсионер, който е получавал добавка за топло през тази зима, няма да изпадне догодина от това подпомагане поради увеличена пенсия", увериха от социалното министерство. През миналия отоплителен сезон близо 256 хиляди лица и семейства са получавали енергийна помощ. Тя бе в размер на 72,20 лв. и се изплаща от ноември до март.

Монитор

Първи битов клиент се откачи от енергото. Първи битов клиент се откачи от енергото и от 1 юли вече ще се снабдява с ток от свободния пазар. Цената, която той ще плаща е с 20% по-ниска спрямо сега действащите тарифи на еленергията на регулирания пазар, дори с включена цена за балансиране. След скока на цените с 2-3%, които Комисията за енергийни и водно регулиране (КЕВР) възнамерява да одобри от началото на следващия месец, „икономията" му ще се свие до 10%. Причината за изтъняване на тази разлика са елементите, които и след пълната либерализация на пазара ще се регулират от КЕВР. Това са цените за достъп и пренос през мрежата, както и цената „задължения към обществото", с която се покриват преференциалните цени на ВЕИ централите, американските ТЕЦ-ове, топлофикациите и заводските централи.

Смяната на доставчика отне 9 седмици, което е три пъти по-дълъг срок от посочения в закона и то при положение, че ЕРП-то ми съдействаше", каза за „Монитор" Виктор Гърбев. През това време той посетил 3 пъти клиентски център на ЕРП-то и е подал над 10 заявления и декларации. Виктор живее в столичния квартал „Редута" в кооперация с 32 апартамента и месечно плаща за ток около 60 лева. Той е решил да смени ЧЕЗ като доставчик, за да тества дали, за колко време и пред какви трудности би се изправил един битов абонат, който реши да скъса с енергото. Според него два са основните проблеми, пред които би се сблъскал един битов клиент, ако тръгне сега да го сменя с друг доставчик.

Първият е липсата на т.нар. стандартизирани товарови профили за битовите потребители. Става въпроси за осреднени данни за почасовата консумация на ток от домакинствата. Такива са нужни, тъй като с обикновените електромери няма как да се отчита почасовото потребление. В момента такъв тестов профил имат изготвен от ЧЕЗ, но за да може клиентите свободно да сменят доставчика си, трите ЕРП-та трябва да се обединят около един стандартизиран профил за цялата страна, обясни Виктор Гърбев. Въпреки че изготвянето му е залегнало в Правилата за търговия с електрическа енергия, той още не е факт, допълни Гърбев.

Другата съществена бариера пред смяната на енергото е задължението да се подпише индивидуален договор с ЕРП-то за достъп и пренос през мрежата, която е негова собственост. От ЧЕЗ също ми обясниха, че това им се струва безсмислено, но трябва да спазват общите си условия, каза Виктор. Проблемът е, че в общите условия образно е записано, че си клиент на ЕРП-то   (разпределителното дружество, което е собственик на мрежата), ако си клиент на снабдителното дружество, което е доставчика на тока.  Освен това трябва да се подпишат куп декларации, да се плати залог от 18 лв. на ЕРП-то, допълни Гърбов. Това е процедурата, която отне най-много време, добави той.

На село искат камери в нивите. Създаването на национална система за видеонаблюдение в селата, въвеждането на 30 км в час ограничение на скоростта в списък от критични места в селата, както и изграждането на специализирана сигнализация и маркировка поискаха вчера от Асоциацията на българските села. „За да бъдат селата в България привлекателни за живот и икономически дейности, освен да се стимулират производителите, трябва да се осигури и тяхната безопасност", каза Борислав Борисов, председател на Управителния съвет на асоциацията, цитиран от fermer.bg. Необходимо е да се търси ефективно решение за опазване на имуществото на хората и фирмите в селата, опазване на реколтата, имотите и земеделската техника и повишаване на пътната безопасност в селата.

Министерството на земеделието и храните ще съдейства безусловно за намирането на решение, което да доведе до по-голяма сигурност в селските райони, обеща земеделският министър Десислава Танева по време на дебата. По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. общините могат да кандидатстват за изграждане на система за видеонаблюдение, съобщи още министърът.