Труд

Екорекет за 200 000 лв. спира магистрали. Екологичната организация „Коалиция за устойчиво развитие" рекетира Агенция „Пътна инфраструктура", каза в интервю за „Труд" шефът на агенцията Лазар Лазаров. „Еколозите" поискали 200 000 лв. и се заканили в противен случай да обжалват всяка обществена поръчка на ведомството за път или за магистрала.

Председателят на управителния съвет на коалицията Дончо Иванов отрече размера на сумата, но призна, че организацията му прави мониторинг на решения на ведомства, които засягат екологията. И се е случвало да искат самите ведомства да си платят разходите за този мониторинг.

- Г-н Лазаров, възможно ли е поне някога последният километър преди ГКПП-Кулата да се разшири до размерите на магистрала „Струма", така че да не се образуват тапи, когато хората през почивните дни се изнасят към Гърция?

- Няма да се образуват тапи. Между крайната точка на „Струма" и граничния пункт ще има трилентов път - едната лента ще води от ГКПП-то към магистралата, а две ленти ще водят от „Струма" към пункта. Т.е. трафикът от двете активни ленти на магистралата, защото аварийната не се използва активно, ще продължи до самия пункт пак в две ленти и няма опасност от образуване на задръствания.

Колите, които излизат от пункта и потеглят по едната лента, за да стигнат до магистрала „Струма", също няма да се затрудняват, защото това е прав път, който води до разширение. Да не говорим, че няма как от граничния контрол да се изсипва огромно количество превозни средства.

- А какво ще стане, ако митниците имат някакъв проблем с обработването на камионите, както се случва напоследък? Тировете къде ще спират?

- Тировете ще се нареждат от дясната страна на пътя, водещ от магистралата към ГКПП. Точно там стабилизираме един участък и ще се образува нещо като аварийна лента, за да могат да спират камионите.

- Каква е причината да не се проектира магистралата до самия граничен пункт?

- След 2001 г. е взето решение подстъпите към граничните контролно-пропускателни пунктове да се извадят от републиканската пътна мрежа и да се дадат на финансовото министерство, тъй като митниците са към тях. Целта е била със заем от Световната банка да се реконструират тези подстъпи и цялото пространство във връзка с предстоящото ни влизане в ЕС. По-късно обаче заемът е стигнал само за оправяне на последните 3 километра преди ГКПП-Капитан Андреево, където имаме 4-лентов път между крайната точка на магистрала „Марица" и пункта. Останалите гранични пунктове са останали така.

- И така ли ще си останат и в бъдеще?

- Не. В края на миналата година изпратихме писмо до финансовото министерство с молба да ни прехвърлят тези пътища и те ги прехвърлиха. И когато почнем да правим например магистралата от София до Калотина, тя ще стига до самото ГКПП, без да остава разстояние между нея и пункта.

- Има ли опасност да не успеете до 1 юли да приключите ремонтите по „Тракия" и „Хемус"?

- Ще успеем там, за където сме обещали. На виадуктите не можем да прекратим ремонтите през лятото, защото се сменят бетонни основи на съоръженията, а това е тежка работа и не може да прекъсне в разгара на сезона.

На 10 юни обаче приключваме дясното платно между 5-и и 10-и километър на „Тракия", с изключение на един мост, където сме направили байпас. Така че движението ще бъде пуснато по дясното платно. Лявото платно ще започне да се ремонтира след 10 юни и ще е готово на 1 юли. По другите участъци ще приключим половината от работите до 1 юли и ще продължим след 1 септември.

Там, където работата е приключена, пътят вече няма нищо общо с досегашния, настилката е идеално равна. Може би трябва да помолим КАТ да постави повече камери, защото тези участъци предразполагат към по-високи скорости, а безопасното шофиране е най-важно.

Показна акция срещу джебчии милионери. След години на охолен живот и комфорт на гърба на хиляди ограбени варненци и туристи ромските барони от град Игнатиево осъмнаха обсадени от полиция, жандармерия, данъчни и строителни инспектори. Униформени нахлуха в 10 от луксозните палати, заради които градът се слави като ромския Лас Вегас.

Зрелищната акция бе разпоредена от новия шеф на областната дирекция на полицията старши комисар Даниел Пашов след репортажи на Нова телевизия. В тях бяха разкрити корупционни схеми, чрез които безпроблемно от години уличните крадци заработват солидни суми и строят луксозни къщи, въпреки че на книга се водят социално слаби.

След операцията в ареста бяха прибрани 11 жени и двама мъже на възраст от 17 до 61 години. Три от задържаните жени са установени като авторки на джебчийска кражба във Варна, съобщиха от полицията. Оттам отчетоха, че за половин ден са проверили 124 души и 28 автомобила.

Редом с полицаите в Игнатиево пристигна и голям екип данъчни, които ще проверяват с какви пари са построени палатите. Кметът на града Димитър Димитров бе категоричен, че в общината няма данни за незаконни строежи, няма и джебчийски набези.

"Има хора с неплатени местни данъци и такси, но нямам справка колко и кои са. При всички случаи обаче на града се лепна грозен етикет, макар че поразиите ги вършат единици.1200 българи и 2500 копанари християни работят честно на полето, в хотелите, в строителството. И сред 500-те цигани има много читави хора", заяви Димитров.

Жителите на обсадената луксозна махала не скриха неприязънта си към журналистите. Пред къщата, на която години наред висеше табела "Белият дом", две жени и мъж изсипаха люти закани към репортерите на "Труд" и "Дарик радио". "Не сте журналисти, а шпиони, махайте се, ще става гражданска война", крещеше мургав младеж.

Показната акция срещу джебчиите върви редом с вътрешна проверка в полицията, каза старши комисар Пашов. Разпоредил я, след като пред камера крадлите споделиха, че редовно дават рушвети на униформени, за да работят необезпокоявано.

Проверката обхваща всички районни управления във Варна и цялата дирекция. Днес във Варна чакат премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Румяна Бъчварова, които искали да се запознаят лично със скандала.

Най-много глави се очаква да паднат в Първо РУП, в чийто район са най-рисковите зони в центъра на града, и в Трето РУП, където са двата големи мола. От началото на годината има 9 жалби за джебчийски набези в търговските центрове.

Реалният брой на ударите е много по-голям, но хората вече се отказаха да подават сигнали в полицията, защото ефект няма, категорични са участници в гражданските патрули срещу джебчийките.

Те действат от повече от година. Гражданите обикалят спирки и молове, снимат крадлите и ги публикуват в социалните мрежи. Категорични са, че част от жалбите изобщо не се включват в статистиката и затова тя изглежда все по-розова, докато по улиците цари ад. Твърдят, че зад стройната джебчийска организация стои Бако Стоянов от Игнатиево. До момента срещу него няма разследване. "Имаме данни, че през 2013 г. приближени на Стоянов фирми са ремонтирали покривите на изтрезвителя и на полицията срещу 180 000 лв. Запознахме с тази тема бившия директор на полицията Николай Калчев, но без резултат. Дано сега ни чуят и да вземат мерки", каза Ивайло Василев от гражданските патрули. "Започваме проверка и за ремонтите", обеща новият шеф на полицията Пашов.

Капитал Daily

Държавата започва да отсява болници от догодина. От догодина държавата си дава право да спира плащания към болници, ако прецени, че не са необходими или че не предлагат комплексна или качествена услуга. Това ще стане чрез промени в Закона за лечебните заведения, които правителството прие в сряда. Целта е да се ограничат плащанията към множащите се частни болници. Годишно от здравните вноски на осигурените около 2 млрд. лв. отиват към общо 365 болници. Парите редовно не стигат и промените трябва да дадат решение как да се преразпределят средствата.

Другата важна промяна е, че държавните болници ще могат да се приватизират. Сега те са в забранителен списък.

В описания вариант обаче съществуват опции за субективност: например коя болница е нужна и коя услуга е комплексна. Вторият по-ключов проблем е, че държавата е в конфликт на интереси - тя е най-крупният акционер в болници - университетски, многопрофилни, ведомствени, участва в собствеността на повечето областни клиники и освен това субсидира част от общинските болници. От общо 365 болници, с които работи здравната каса, 100 са частни, а останалите са на държавата и общините. Освен това в съветите, които ще определят здравните карти по места, както и кои болници трябва да ползват обществен ресурс, се доминират от държавата. Председател на всяка областна комисия по здравна карта е областният управител, участват и по двама представители на регионалната здравна инспекция (местното подразделение на здравното министерство) и двама представители на районната здравна каса. Все пак в комисията ще влязат и по двама представители на съсловните организации на лекарите и зъболекарите и по един на професионалистите по здравни грижи и пациентите. Общините ще определят отделно свои представители. Самото решение пък ще се взима от национална комисия, отново доминирана от държавата, с председател здравният министър и участници управителят на здравната каса (назначава се от парламента) и директорите на Националния център по обществено здраве и Изпълнителна агенция "Медицински одит", които се назначават от здравния министър.

Задача с карта

Отсяването ще стане чрез нова национална здравна карта. Тя трябва да бъде създадена на база изследване на реалните потребности на пациентите и би трябвало да помогне на здравната каса да започне да финансира самото лечение, а не както е сега - болници. По думите на здравния министър Петър Москов с тази карта ще се направи реална снимка на болничната и доболничната инфраструктура, както и на кадровото обезпечаване на системата.

На база становището на комисията по здравната карта НЗОК ще преценява какви средства да отпуска на болниците и дали въобще да финансира лечебни заведения. "Колкото по-добро е лечението, толкова финансирането ще е по-голямо", обясни Москов. Този избор би трябвало да се прави по определени критерии за качество и комплексност на услугата. Критериите за качество трябва да се изработят от Българския лекарски съюз, който е възложил това на Съюза на медицинските специалисти. В момента такива критерии няма и нито един пациент не е наясно каква е успеваемостта в операциите в дадена болница, каква е смъртността и има ли вътрешноболнични инфекции. Въпросът е дали те ще залегнат в критериите, по които се отсяват клиниките.

Христо Ковачки поиска жп лиценз за трети път. Активният в мините и енергетиката Христо Ковачки отново, за трети път, е поискал лиценз за железопътен превоз на товари. Това стана ясно по време на заседание на парламентарната комисия по транспорт и съобщения в сряда. В момента документите му са в процедура по разглеждане и не е ясно какъв ще е изходът, казаха представителите на транспортното министерство пред депутатите. "Във всеки случай не е вярно, че вече има решение по темата и то е положително", бяха категорични експертите от ведомството на Ивайло Московски.

Проба - отказ, проба - отказ

Христо Ковачки отдавна демонстрира желание да се откъсне от "БДЖ - Товарни превози". Той подава на два пъти документи за лиценз като товарен превозвач, за да обслужва сам транспорта на въглищата от мините си, чрез дружеството "ТБД - Товарни превози", което е 100% собственост на ТЕЦ "Бобов дол" (част от енергийната група на Ковачки). И двата пъти обаче получава отказ. Последния път - заради непълноти в документацията, както и за липса на достатъчно доказателства за финансова стабилност.

Всъщност "ТБД - Товарни превози" обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) последния отказ, а на 28 май тричленен състав на магистратите отхвърли жалбата. Следващата инстанция е жалбата да бъде разгледана от петчленен състав на съда. Очевидно обаче юристите на Ковачки не очакват тя да се произнесе по различен начин, заради което са подали ново искане. Засега обаче от транспортното министерство не дадоха на депутатите подробности дали то удовлетворява ведомството и Изпълнителната агенция "Железопътна администрация".

Грубо поръчките за превоз на дружествата на бизнесмена представляват около една трета от общите превози на "БДЖ - Товарни превози". В същото време те по данни към момента дължат на държавния жп оператор близо 10 млн. лв. за извършена от него работа, като от тази сума просрочени се водят 6.5 млн. лв.

Едни дребни, дребни курсове

Депутатите от транспортната комисия гласуваха на второ четене промени в Закона за железопътните превози, с които разрешават на индустриалните предприятия сами да извършват превози на собствените си суровини и продукция по жп мрежата "до първа гара". От транспортното ведомство обясниха пред народните представители, че с поправките не се дава възможност за работа без лиценз, каквито опасения имаше още при внасянето на проекта за обществено обсъждане, защото в случая става въпрос за изключително кратки курсове в рамките на самите мини.

В същото време с последните поправки в закона, за да започне да превозва реално каквото и да било по националната жп мрежа, дадена компания освен лиценз, ще трябва да получава и сертификат за безопасност, процедурата за издаването на който и според експертите от ведомството на Ивайло Московски, и според депутатите ще е по-тежка от тази за лиценза.

В никакъв случай обаче опцията мините сами да транспортират въглищата си до първа гара няма да удари БДЖ финансово, увериха депутатите от транспортното министерство. Сега промените в закона остава да бъдат приети и на второ четене в пленарната зала.

Сега

БУЛСТАТ минава изцяло в интернет и ще издава безплатно справки. Регистърът БУЛСТАТ става изцяло електронен и с безплатен достъп от 1 януари 2016 г. Това предвиждат изменения в закона, които вчера правителството прие и изпрати за гласуване в парламента.

БУЛСТАТ е националният административен регистър. В него има огромен обем информация. В него се вписват всички юридически лица, които не са учредени по Търговския закон - като фондации или партии, както и физическите лица, които упражняват свободна професия или занаятчийска дейност. Пак в БУЛСТАТ е информацията за лицата, които са осигурители и не са физически лица. В регистъра се поддържат и данните за чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност, както и тези, които имат собственост в страната. В него са и всички данни за фирмите, които са били регистрирани от окръжните съдилища. След пререгистрацията обаче търговските дружества вече се вписват не в БУЛСТАТ, а в Търговския регистър.

Справките в БУЛСТАТ в момента са платени по специална тарифа. Често различните ведомства и съдилищата искат удостоверения от регистъра, като услугата се таксува.

С промените, които правителството предложи вчера, се предвижда в регистъра вече да се води дело в електронна форма за всяко лице, подлежащо на вписване. Заявления за вписване ще могат да се подават 24 часа 7 дни в седмицата, а тяхното разглеждане ще се извършва в определения от закона еднодневен срок.

Всеки ще може да извършва справка по електронен път в регистъра по ЕИК (единен идентификационен номер), ЕГН или просто по име на физическото или юридическото лице. Ще може да се търси и по фирмено дело или окръжен съд, както и по всяко вписано обстоятелство, включително и за свързаност на субектите.

Достъпът чрез интернет до базата данни ще бъде изцяло безплатен. Услугите ще се таксуват само ако клиентът е представил документа на хартия или иска на гише служител от Агенцията по вписванията да му издаде удостоверение или справка.

В проектозакона изрично е записано, че ако е посочен ЕИК по БУЛСТАТ, съдът, държавните органи, общините, банките и други лица, които предоставят обществени услуги или имат публични функции, няма да имат право да изискват доказването на обстоятелства, които вече са вписани в БУЛСТАТ. Тази забрана ще се прилага и за голяма група възложители от Закона за обществените поръчки - например органите на държавна власт и публичноправни организации. При нарушение на това задължение виновните длъжностни лица ще се наказват с глоба от 100 до 500 лв.

Прокуратурата: Бетонът върху дюните на къмпинг „Юг" е беззаконие. Окръжната прокуратура в Бургас спря изпълнението на инвестиционните проекти и издадените от главния архитект на Община Царево разрешения за строеж в района на къмпинг "Юг".

Според прокуратурата разрешенията са издадени при груби нарушения и неспазване на законодателството, поради което изпълнението им е спряно до разглеждането на протестите, се казва в съобщение на държавното обвинение. Мотивите са, че в екологичното законодателство са настъпили промени и инвестиционните предложения вече трябва да се подлагат на проверки за оценка на въздействието на строежите върху защитените зони. Причината са установените дюни с тревна растителност в района на къмпинг "Юг", което прави разрешенията за строеж незаконни.

В края на април експерти от две министерства установиха, че на мястото има дюни и строежът беше спрян. Това стана, след като по Великден сдружението "Да запазим Корал" алармира за излят бетон на плажа. Първите заключения обаче бяха, че бетонът

не бил върху защитени зони.

24 часа

Майка плаче! 15 000 двойки на изпита по математика след седми клас. Рекорден брой двойки има тази година на изпитите след 7-и клас. 14 939 са скъсаните на изпита по математика. Явили са се 54 305 ученици, от тях само 29 770 са се пробвали на допълнителния по-сложен модул. Слабите оценки по български език и литература пък са 8154 от 54 580.

Това съобщиха от министерството на образованието при анализа на резултатите от миниматурите в 4-и и 7-и клас.

Отличните оценки по български език и литература са 2374. Отличниците по математика пък са 3768.

Оценките на седмокласниците като цяло са най-ниските тази година в сравнение с всички резултати от 2010 г. насам, откогато изпитите са във формата 2 в 1 - първият модул е задължителен за всички, а вторият е за по-амбициозните ученици, които искат да влязат в по-елитна гимназия.

Няма регион, който да е с по-високи резултати спрямо миналата година.

По български език и литература седмокласниците не умеят да разпознават сложно съставното изречение, грешат пунктуацията в тези изречения. Отказват да създават текст, дори когато става дума за 2-3 изречения, коментира Красимира Александрова, експерт по литература в МОН. Допускат се смислови и лексикални неточности, което се дължи на непознаване на лексикалното значение на някои думи. Думата "зограф" е заменена със "зоограф", "аерограф", "географ", "ехограф" и дори с "мамограф". Седмокласниците са дописвали текста, с което са променяли смисъла. Срещат трудности при съвместяване на глаголните времена и наклонения.

Прави впечатление, че знанията, които са придобити основно в 5-и и 6-и клас по отношение на дроби, проценти и част от число и са в основата на моделирането в алгебрата, са добре забравени в 7-и клас за повече от 65% от учениците. Седмокласниците се затрудняват при определяне на решение на неравенство, както и при задачи от геометрията, казаха още от министерството на образованието.

Отличниците от националното външно оценяване по български език са седмокласниците от София-град, Габрово и Варна. Лидери по математика са София, Варна и Смолян.

Средният резултат от националното външно оценяване плюс допълнителният модул по български език и литература е 58,68 точки (от 100), което се равнява на добър-много добър. Средният резултат от двата модула по математика е 45,73 точки, което пък е равно на добър. След устойчиво възходящата тенденция на плавно нарастване на процента на седмокласниците, които са работили по допълнителния модул, тази година се наблюдава намаление, особено видно по математика, отчетоха още от просветното ведомство.

Повече са слабите, средните и добрите оценки за сметка на много добрите и отличните. Възможна е промяна във формата и времетраенето на изпитите, каза заместник-министърът Ваня Кастрева. Тя отчете резултатите като "тревожни". Фактът, че много деца не са държали втората част на изпита, пък било "липса на шанс да покажеш какво знаеш и липса на мотивация".

Закъсалите банки под особен надзор вече най-много един месец. Закъсали банки да престояват под специален надзор 1 месец вместо сегашните 6 месеца. Специален фонд за преструктуриране на банки ще им помага, за да не се стигне до фалит.

Това предвижда проект на закон за преструктуриране на банки, който кабинетът одобри.

Трезорите ще пълнят фонда с вноски, като целта е до 10 години натрупаните в него пари да покриват 2% от размера на гарантираните влогове в цялата банкова система.

Размерът на вноските ще е различен за всяка банка в зависимост от рисковия ѝ профил и от дела на нейните задължения в общите дългове на системата, като от тях вече задължително ще се изваждат гарантираните депозити. Освен редовни вноски БНБ може да предложи и извънредни, които могат да са до 3 пъти по-високи от редовните.

Проектът въвежда специални механизми за ранно справяне с банкови кризи, като затруднените трезори се изолират, за да не заразят цялата банкова система. Когато установи банка, която има проблеми, БНБ ще уведомява финансовия министър, а той има право на вето върху решението.

Всички банки вече задължително ще правят планове за възстановяване. Ранната намеса предвижда назначаването на временен управител за 1 г., вместо квесторите, които управляват сега банки под специален надзор.

Четири инструмента за преструктуриране може да използват БНБ и финансовият министър, предвижда още проектът. Те ще се намесват, когато банка е понесла загуби, които изчерпват собствения ѝ капитал, нейните активите стават по-малко от задълженията, или самата банка е поискала публична подкрепа.

Единият инструмент за оздравяване е чрез продажба на стопанска дейност на трезорите.

Вторият - създаването на т.нар. "мостова банка", в която да се прехвърлят активи на закъсалия трезор. Мостовата банка ще се създава с капитал от фонда за преструктуриране и ще работи не повече от 2 г., след което трябва да бъде продадена или затворена. Активи могат да се прехвърлят и към специално дружество за управление на активи.

Тези дружества трябва да са изцяло или частично собственост на фонда за преструктуриране на банките. Законът задължава тези дружества да управляват прехвърлените активи така, че да получат възможно най-много пари при тяхната евентуална продажба или ликвидация. Преструктурирането може да включва и т.нар. споделяне на загубите на закъсалата банка - част от задълженията се отписват и кредиторите солидарно понасят загуби. Държавата също може да се намеси, осигурявайки капиталова подкрепа, или да влезе временно като собственик в закъсалата институция. За последните два инструмента решение ще взема МС.

Монитор

Цената на парното замръзва. Парното няма да поскъпне драстично, както поискаха топлофикациите в страната. Това стана ясно по време на изслушването на претенциите на топлофикационните дружества на открито заседание на КЕВР вчера.

Дружествата предложиха поскъпване на топлинната енергия от 15 до 43%. Топлофикация София иска увеличение на цената със 17%, ЕВН Топлофикация-Пловдив - със 32%, Враца - с 46%. Работната група на КЕВР обаче предложи намаление на разходите и на цените. Те не предложиха промяна в своите ценови претенции.

Дружествата вкупом възразиха, че регулаторът им орязал „брутално" цените, намалил поисканите от тях разходи за ремонти, норма на възвращаемост, амортизации, заплати, не включил цената за парниковите емисии, които ще купуват и поискаха да поправи сметките си. От ЕВН повториха старото си искане да им се признаят разходите за енергийна ефективност. Всички недоволстват, че не им признават посочените от тях разходи за балансиране.

„Чух претенции, но не чух думи за клиентите - увеличава ли се или се намалява процентът за увеличение на топлинната енергия, който топлофикациите поискаха в своите доклади с предложения", се възмути шефът на работната група от КЕВР Ивайло Александров и изреди първоначално поисканото поскъпване от дружествата, въпреки очакваното поевтиняване на газа.

Няколко пъти по време на изложенията на шефовете на топлофикациите председателят на КЕВР Иван Иванов поиска те да съобщават и предлаганата от тях цена. Никой обаче не посмя да го направи.

„Не забравяйте, че националният регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, е задължен да защитава обществения интерес. Това не е нито на едните дружества, нито само на потребителите", повтори натъртено шефът на КЕВР.

Окончателното решение какви ще бъдат пределните цени на топлинната енергия и на тока от ефективно комбинирано производство КЕВР ще вземе на закрито заседание на 29 юни.

Румънците минават на български череши. Родни производители започват да зареждат с череши големите хипермаркети в румънската столица.

Северните ни съседи са най-големите купувачи на червените плодове, произведени у нас в момента. До дни от нашите градини ще започне да излиза реколтата от средноранните сортове Бинг и Ван, които са годни за транспорт над 2000 километра и ще стартира  експортът и към Германия и Англия, уточни д-р Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България. Цената на черешите за преработка по борсите остава ниска и трудно ще достигне левче, прогнозира още експертът. Тази година има голямо производство на череши, за което няма много възможности за реализация, особено след въвеждането на руското ембарго. Междувременно през седмицата стана ясно, че български череши ще бъдат продавани и в скъпите лондонски магазини Marks and Spencer и WhiteRose.

Собствениците на череши от Конявския край изразиха недоволството срещу забраната на Агенция „Пътна инфраструктура" за продажбата на плодове по главните пътища. От Пътното им заявили, че за да извършват подобна търговска дейност трябва да са регистрирани като земеделски производители.

„Земеделските производители, които не са регистрирани като такива, но имат имоти и произвеждат тази продукция, не могат да я продават. За да си земеделски производител се изисква една чанта от документация. Безработна съм, сама си внасям осигуровки и се чудя откъде и как да изкарам някой лев. С продажбата на череши единствено мога да се издържам", сподели за „Монитор" Марияна Александрова от село Коняво, която продава на пътя продукцията си.

Други продавачи на главния път твърдят, че нямат нищо против да плащат такси на пътното, но нямало кой да ги събира. То излиза, че ние продаваме незаконно продукцията си. Аз продавам от три дена, а ако чакам пунктовете да отворят, ще трябва да продавам черешите си вместо на 2 лв., на 50-60 ст. Как така от тука черешите излизат за жълти стотинки, а като отидат в София цената се качва до 10 пъти. Цената на черешите стои такава от поне 8-10 години, коментират производители.

Стандарт

Върнаха данъците на всеки трети с минимална заплата. Около една трета от хората, декларирали доход до размера на минималната работна заплата за 2014 г., са възстановили данъка си, съобщи за "Хоризонт" шефът на дирекция Комуникации в НАП Росен Бъчваров. Законът позволяваше на данъкоплатци с годишен доход до 4080 лева, или 12 минимални заплати от 340 лева, да получат обратно данъка върху доходите си за миналата година. Около 10 хиляди са общо данъчните декларации за най-нискодоходните граждани, подадени в НАП, като оценката ни до момента сочи, че около една трета от тях реално са си получили данъка, коментира той. Причината е, че данъкът не се възстановява дари човек да има един лев страничен доход като лихва по дебитна карта или социални помощи за дете.

Общо от облекченията и отстъпките, давани в рамките на данъчната кампания, у гражданите са останали 20 млн. лева. 5-процентната отстъпка за деклариране на данъка по електронен път до края на март е струвала на хазната 2 млн. лева.

"Това показва, че плоският данък е не съвсем плосък, доколкото съществуват нормативно признати разходи и широка категория данъчни облекчения, които допълнително намаляват облагането. И в този смисъл, честността изисква да се каже, че данъкът върху доходите на физическите лица в България е относително още по-либерален, отколкото проформа наименованата 10-процентна ставка", каза Росен Бъчваров.

Един милион чужденци в София през 2015 г. През 2015 г. София ще бъде посетена от близо 1 милион чуждестранни туристи, предвижда проучване на MasterCard Global Destinations Cities Index, което класира най-посещаваните 132 града в света. Нашата столица се нарежда на 89-о място от 132 града в годишната класация на компанията за най-предпочитани международни дестинации. София се издига с две позиции в сравнение с 2014 г., когато е била на 91-во място. 479 млн. щатски долара се очаква да изхарчат тази година чуждестранните посетители на столицата ни, което е с 0,8% повече в сравнение с 2014 г. и представлява ръст от 3,6% за целия период от 2009 г. насам. В Европа българската столица се нарежда на 30-о място сред 36 града, запазвайки позицията си от 2014 г. На първо място като най-предпочитана международна дестинация е Лондон за пети път през последните седем години.