30% от българското население не използва никакви финансови услуги, което означава, че има проблем с включването във финансовия пазар, стана ясно от коментара на Даниела Бобева, преподавател и вицепремиер по икономическите въпроси в правителството на Пламен Орешарски, съобщават от Bulgaria On Air. В рамките на провеждащата се днес конференция „Финансово образование за устойчива икономика" Бобева се позова на проучване, което показва, че най-често използваните финансови продукти у нас са дебитна карта и застраховка „Гражданска отговорност", „защото са задължителни".

По думите на Бобева, ако държавата държи да създаде равен жизнен старт, би следвало да въведе и финансово образование в обучението. Тя посочи още, че в момента интерес към такъв тип обучение проявяват деца с висок жизнен стандарт.
Като друг ключов проблем тя посочи липсата на изследвания за нивото на финансово образование. - „За да правим политика по финансовото образование, трябва да правим редовни изследвания по въпроса", коментира още тя. Бобева посочи, че през последните години подобни изследвания са дефицит у нас.

Нивото на финансова грамотност е ниско по цял свят, заяви по време на конференцията преподавателят по приложна икономика в университета Johns Hopkins, САЩ проф. Стив Ханке. В САЩ, където е създаден тест, проверяващ финансовите знания на хората, само 60% реално успяват да го вземат. Той цитира данни на Световната банка за нивото на финансова грамотност у нас от 2010. Допитването е въз основа на споделена самооценка на анкетираните. Според него 60% от българите определят като недостатъчни познанията си за взаимоспомагателните каси, около 35% нямат представа от дейността на търговските банки и как да си отворят сметка в тях. 60% посочват, че нямат достатъчно познания за застрахователните дружества, около 60% за финансови продукти като лизинг, потребителски кредит и допълнителни пенсионни стълбове.

Проучването е показало, че финансовата грамотност сред младежите е дори по-ниска в сравнение с по-възрастното поколение. Проф. Ханке посочи, че финансовото образование е важно като всяко друго образование и подчерта, че грамотният човек е стъпка пред неграмотния.

Според него държавата има склонността да разпространява политически идеи, като по този начин целият процес на финансово образование се политизира. Освен това много често концепциите, които държавата предлага, са или погрешни, или нерелевантни, заяви Ханке. По думите му гарантирането на финансова грамотност трябва да бъде частна инициатива, като компаниите трябва да се опитат да образоват хората и така да ги превърнат в потенциални клиенти.

Решението на проф. Ханке представлява създаването на т. нар. „частна асоциация", която да предлага финансово образование и да бъде финансирана от частния сектор, като всяка година да бъдат раздавани големи награди на хора и институции, които са допринесли за осигуряването на финансова грамотност. Тези награди могат да бъдат медийно съдържание, както печатно, така и дигитално, публикувано от частни и държавни институции. 

Поощряването на частния сектор чрез подобни големи годишни награди би насърчило компаниите да предлагат по-креативни възможности за финансово образование, а процесът за повишаване на финансовата грамотност да се случва все по-бързо, вярва икономистът.

Основната причина за изключително ниското ниво на финансово образование се крие в т.нар. "do-it-yourself" икономика, посочи икономистът. Според него хората мислят, че имат много повече знания, отколкото всъщност имат, като това се отнася и за финансите.