Капитал Daily

Приватизацията на БФБ и на депозитара се забавя. Приватизацията на Българската фондова борса (БФБ) и на Централния депозитар (ЦД) рискува да се забави повече от очакваното заради желанието на държавата да получи одобрение от всички възможни институции. След като през февруари Агенцията за приватизация попита Комисията за финансов надзор (КФН) дали е рисково да продаде депозитара, в четвъртък (30 април) е изпратено запитване и до Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Писмото идва след решение на надзора на агенцията, а поводът са притесненията, че купувачът му ще получи достъп до вътрешна информация за всички акционерни дружества в страната. Срок за отговор на запитването няма, а регулаторът вече изказа резерви по въпроса, въпреки че световната практика е борса и депозитар да се продават в пакет. Разделянето им би отблъснало и малкия интерес, който двете институции привличат в момента.

Една напред, две назад

Поредното усилие за приватизация на двете основни институции на капиталовия пазар датира от началото на годината, когато Агенцията за приватизация извади списъка, по който ще работи. За разлика от предишните опити от последните четири години този път бе декларирана и политическа подкрепа за раздържавяването на БФБ и депозитара. По информация на "Капитал" интерес към придобиването им проявява германската Deutsche Boerse, чиято търговска платформа Xetra се ползва за търговия в България. Операторът покрива високите критерии, поставени от държавата пред потенциалните кандидати, и би спомогнал за интегрирането на местния пазар с един от най-големите в Европа.

Държавата постави висока бариера и за посредниците, които искат да работят по приватизационната оценка. От тях се иска да са изготвяли оценки и анализи за правното състояние на дружества с балансова стойност на активите над 50 млн. лв. Това условие стеснява кръга на участниците, тъй като през последните 10 години не е имало достатъчно приватизационни сделки от подобен калибър. От агенцията обясниха, че над 10 дружества от този калибър са били оценявани през периода.

По информация на "Капитал" документи са купили пет участника, а оферти са подали три от тях. Това са консултантското дружество от София МММ, консорциум "Вълчев и Борисов", "Бинком", "Гиве консулт" и "Обединение "Попов и партньори" - "Булброкърс". Почти всички са посочили, че оценката на БФБ и депозитара може да бъде извършена за 20 работни дни, но дали ще спечелят поръчката ще зависи също от предложената цена. Изборът на един от трите с оферти ще стане ясен след 8 май. Дотогава те дават разяснения по офертите си.

Състоянието на банките ще стане ясно чак юли 2016 г. Дългоочакваната оценка на качеството на активите на банките, обявена след затварянето на Корпоративна търговска банка през лятото на 2014 г., продължава да се отлага във времето, но поне вече има ясен график и повече детайли как ще се провежда. Той е публикуван в Националната програма за реформи на правителството, с която то поема ангажимент да адресира констатираните от Европейската комисия в нейния доклад за макроикономическите дисбаланси на страната слабости в банковия надзор.

Според документа работата по изготвянето на методологията за прегледа вече тече, като провеждането му реално ще започне в началото на 2016 г. и ще приключи през второто тримесечие на годината, след което ще се проведе стрес тест и чак през третото тримесечие, вероятно юли, ще има резултати. Първоначалните заявки бяха цялата процедура да започне още в края на настоящата година, но датата постепенно започна да се измества назад, за да се стигне до сегашната. Според източници на "Капитал" основната причина е да се даде време на банките да изчистят, доколкото е възможно, балансите си и да се подготвят за покриване на евентуални капиталови дупки. Освен това БНБ продължава да е без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", чиято фигура е ключова за провеждане на оценката и според банкери, за да е гладка процедурата, е ключово титуляр на поста да бъде избран максимално скоро. Мандатът на управителя Иван Искров и още един ключов подуправител, отговарящ за валутния борд - Калин Христов, изтичат през есента, което допълнително дава основания за забавяне, за да не стане пълна смяна на караула насред протичащата проверка.

Графикът в детайли

По план методологията по подобие на вече проведената от ЕЦБ оценка на активите на 128-те най-големи банки в еврозоната трябва да е изготвена до средата на годината, но следващото тримесечие също е предвидено да бъде посветено основно на планиране. През юли - септември 2015 г. е заложено да се определят предпазните механизми, в случай че оценката на активите или стрес теста на база на нея покажат недостиг на капитал в отделни кредитни институции, който не може да бъде попълнен на пазарен принцип. Освен това до края на годината се предвижда да бъде избран консултант на програмата по преглед на качеството на активите. Заявката е той "да отговаря на най-високите световни стандарти в сферата на тези услуги и ще има опит в провеждането на такава оценка в друга централна банка или регулаторен орган".

Към това и на самите банки ще бъде предоставен списък с дружества, отговарящи на изискванията, които да провеждат конкретните оценки за всяка институция. Те ще трябва да изберат по едно, с което да работят, като разходите за услугите му ще се покриват от самата банка, каквато беше практиката и на стрес тестовете в еврозоната. Още в речта си пред банковата общност през декември 2014 г. управителят на БНБ Иван Искров предупреди за това, като увери банкерите, че БНБ на достатъчно ранен етап ще ги запознае с основните елементи на методологията на предстоящия преглед на качеството на активите, за да може всяка банка да бюджетира съответните разходи.

Същинският преглед започва през първото тримесечие на 2016 г., като ще е по данни към края на 2015 г. Предвижда се през второто тримесечие той да е приключил и резултатите да са представени на БНБ за целите на провеждане на стрес теста. Самият той ще се проведе през юли, като след него трябва определят мерките от страна на банките за попълване на евентуален недостиг на капитал, да се изготви публична комуникационна стратегия и още в рамките на същия месец да бъдат обявени резултатите. Засега не е ясно срещу какви неблагоприятни икономически и финансови сътресения ще бъдат тествани банките, както и няма информация дали условията ще бъдат публикувани предварително.

Сега

Доходността от спестовните сметки вече е отрицателна. Спестовните клиенти на банките губят все повече пари. Лихвите по депозитите и в България паднаха под 2% и вече са близки до рекордно ниските равнища в Европа, но поне все още осигуряват положителна доходност. Това обаче не е валидно за спестовните и разплащателните сметки. Печалбата, която генерират те за клиентите, е със знак минус - т.е. с престоя си в банката парите реално намаляват, установи "Сега". Някои банки вече "осигуряват" отрицателна доходност, като рекордът засега е минус 0.64% за 1000 лв. в спестовна сметка с едногодишен срок. Общо 4 са банките, чиито предложения за такъв тип сметки носят отрицателен доход.

Отрицателни лихви у нас все още няма. Но вече се срещат символични - например 0.01%, а има и нулева лихва за малки суми. Като се добавят обаче и някои разходи, които банките начисляват за управлението на парите ни, се получава резултат със знак минус.

"Отрицателният доход е вследствие на данъка върху лихвата - 8%, както и на таксите - например за теглене, за поддръжка на сметка", обясни пред "Сега" Десислава Николова от "Моите пари". Разплащателните сметки обаче са по-гъвкави за клиентите от депозитите.

По разплащателните сметки лихвите са най-често около 0.05%. В момента на пазара има само една оферта за доходност над 2%. А таксите изобщо не са малки. Например за откриване на такава сметка се плащат от няколко лева до 10 лв. Таксата за закриване също варира в широк диапазон до 20-25 лв., но най-често е в порядъка на 10-12 лв. Има и месечна такса за управление, която започва от 2.5 лв., но може да стигне до 15 лв., ако клиентът иска и извлечение.

При много малка сума, оставена на спестовна сметка, наистина е логично да се стигне до отрицателен доход, след като се начислят такси и данък, коментира директорът на "Кредит център" Тихомир Тошев.

Министър Горанов се похвали с резерв от над 11 млрд. лева. Министерството на финансите изпрати първата четвърт на 2015 г. със серия добри бюджетни новини. Към 31 март във фискалния резерв има над 11 млрд. лева, а към 30 април по предварителни данни хазната отчита над 1 млрд. лева излишък - рекорд от 2008 г. насам, съобщиха от МФ. За сравнение - за същите четири месеца на предната година бюджетът бе успял да натрупа над 864 млн. лева дефицит.

Сегашното впечатляващо превишение на приходите над разходите се дължи на два фактора - високия приток на данъци и постъпилите плащания от Брюксел по еврофондовете. Само през април ЕК е възстановила на България 666.9 млн. лв., основно за разходи по европроекти, извършени в края на 2014 година.

По предварителна оценка на МФ приходите в държавната каса към 1 май надхвърлят 11 млрд. лева, което е 37.3% от планираното за цялата година. Сумата е с около една пета повече в сравнение с приходите в същия период на миналата година.

Размерът на фискалния резерв към 31 март е 11.1 млрд. лева, като 10.1 млрд. са депозити на правителството в БНБ и банки, а 1 милиард са вземания, които България очаква да получи от европейския бюджет за одобрени разходи и аванси по европрограмите. В сумата влизат и заемите, изтеглени от началото на годината, като с част от тях хазната погасява стари дългове.

24 часа

Път за никъде край Рудозем глътна 17 млн. лева, вече се руши. "Бедна България не цени нито парите, нито интересите си. Гърция ни разиграва като маймуни. Използва водите на р. Места, а 12 км ги проектират няколко пъти и така и не изпълняват подписан договор. Няма ли кой да защити интересите на държавата", роптаят в Рудозем.

През града вече трябваше да се минава за Гърция, но пътят не само че не е достроен, но и се руши. "Това е път за никъде", казва Хайри Милезимов от с. Чепинци. Той е на 46 г. и твърди, че от 20 г. наблюдава как дузина министри, областни управители и кметове се изреждали да обявяват, че пътят скоро ще бъде пуснат. Същото е чувал и от гръцките управници.

Въпросният пункт за Гърция беше договорен още през 1995 г. и фиксиран в спогодба, подписана година по-късно при управлението на соцправителството на Жан Виденов. След бурни прения в парламента България се задължи за сметка на откриването на три гранични пункта да осигурява на съседите 30% от годишния отток на река Места до 2026 г. Гърците се възползваха от спогодбата и построиха 3 язовира в долното течение на реката, но с огромно закъснение пуснаха два от трите пункта - Илинден и Маказа. Третият - с Рудозем, обаче изпуска вече 3 пъти сроковете за отваряне.

България е построила своята отсечка и тя се забива в хълм, който дели двете държави.

Пътят е направен по стандартите за трансевропейски маршрут. Дебелината на асфалта е 12+4+4 см, а ширината на асфалтираната част е около 7 м. Има допълнителни уширения и два банкета с по 1,5 м. Крайната му цена е 8 649 942,62 евро. България е платила и обезщетения на собствениците на земи.

В района се опасяват, че дори и да бъде открит някога граничният пункт, трилентовата отсечка ще има нужда от основен ремонт.

Върху трасето се сипят камъни и пръст. Тъй като не се поддържа, скатовете са ерозирали и е въпрос на време да паднат на асфалта. След снеговете през март върху шосето има десетки паднали дървета. Заради ниската му натовареност през зимата не се чисти. При построяването му чинно са поставени табели, на които пише колко километра остават до Ксанти. Пътят е влязъл в навигациите на автомобилите и често заблудени шофьори на тирове пътуват напразно до затворения граничен пункт.

Съседите правят 12 км от с. Димарио до браздата повече от 12 г. Пътят е изкопан на черно, няколко пъти му променят трасето и все още не е готов.

"Най-усилено присъствие на машини имаше в периода, когато се асфалтираше нашата отсечка. Оказало се, че първото трасе е грешно и имало нужда от ново. Гърците усвояват три пъти пари за отсечката от Европа за тия мижави километри и все ги харчат, а пък път няма", казва Милезимов.

Избраха Пловдив за домакин на световен винен шампионат догодина. Пловдив ще е домакин на световния винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles, който ще се проведе от 29 април до 1 май 2016 г.

Тази новина обяви премиерът Бойко Борисов, който я научил от министъра на туризма Николина Ангелкова. Тя бе сред почетните гости на 22-ото издание на престижното състезание Concours Mondial de Bruxelles, което се провежда днес в Йезоло, на 20 км от Венеция, където бе обявен и градът домакин на Concours Mondial de Bruxelles за 2016 г.

"В рамките на цялата година ще организираме съпътстващи събития. След 20 юни в София пристига президентът на конкурса Томас Костенобъл, за да връчи медалите на едни от нашите най-добри вина", разказа пред "24 часа" министър Ангелкова. При визитата му ще бъдат уточнени пътната карта на съпътстващите събития до старта на шампионата догодина и бюджетът му.

България преборила над 58 държави за домакинството, включително най-големите производители като Франция, Испания, Австралия, Чили и Аржентина. Специално за конкурса Министерството на туризма изработило клип, част от него ще бъде използван и за други инициативи.

"На световния шампионат у нас ще се дегустират повече от 8000 вина от цял свят. Ще участват 2000 души, включително 350 представители на световни медии. Събитието е огромно и те изстрелва на челно място във винената карта на света", обобщи Ангелкова. Тя сподели, че нейното и земеделското министерство са изготвили винени туристически маршрути. Промотирането им стартира веднага, за да са набрали скорост до домакинството догодина. "След като ни обявиха за домакин, половината от дегустаторите заявиха, че искат да останат в България със семействата си 5 дни след конкурса, за да си организират и те самите допълнително екскурзии", каза Ангелкова.

"Изключително съм горд с избора на България и град Пловдив за домакин на 23-ия световен винен конкурс", заяви и зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който също бе на церемонията в Италия. Земеделското министерство щяло да окаже подкрепа на домакинството.

Труд

Крадат най-много стари автомобили „Ауди" и БМВ. Лесна работа - бърза печалба, е новото мото на автокрадците. В последно време най-търсени от тях са автомобили "Ауди", БМВ и "Фолксваген", произведени преди 2005 г., които продават за части.

За да откраднат такава кола, на апашите не са им нужни скъпи инструменти, но пък печалбата е около 2000 лева. По оперативни данни автоморги в страната, където се пласират части, се държат от стари апаши, в чийто криминален актив са стотици кражби на коли.

"Преди, ако от отнетите автомобили 60-70 процента бяха луксозни, сега над 80% са от нисък и среден клас", съобщи за "Труд" Ангел Бадънков, шеф на сектор "Престъпления, свързани с МПС" в СДВР.

Как Иван Костов си измъкна парите от КТБ. Иван Костов не пропусна възможността да си върне 150 хил. лева от Фонда за гарантиране на влоговете, въпреки че привилегированият му депозит в КТБ не е следвало да бъде изплащан.

Иван Костов е имал привилегирован депозит в КТБ съгласно сключен между него и банката договор за индивидуален срочен депозит от февруари 2014 г.

Началното салдо на депозита е 154 хил. лева, но интересното в случая е договорената с банката лихва, която Костов е получавал за вложените си пари. Лихва в размер на 9, 8% (почти 10%). Коя търговска банка предоставя лихвени нива на депозити и влогове от почти 10 пункта - няма такава банка освен, разбира се, КТБ, и то само за отбрани свои клиенти.

Явно е, че лихва в такъв размер е била привилегия за хора, близки до банкера Цветан Василев, какъвто несъмнено е бил и Иван Костов. Поради големия брой индивидуални депозити в КТБ правилно същите бяха изключени от кръга на влоговете и депозитите, които се изплащат от фонда.

Това обаче не важи за Костов - свикнал да получава това, което иска, бившият премиер, известен със скандалната приватизация на стотици български предприятия, отново е намерил начин да не загуби парите си за сметка на държавата.

Костов е поискал през октомври 2014 г. депозитът му да бъде предсрочно прекратен и КТБ, въпреки че към този момент е била под специален надзор, е закрила депозита и е прехвърлила сумата по разплащателна сметка на вложителя.

По този начин парите на Костов в КТБ са подадени за изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете, вече като пари по разплащателна сметка, а не като привилегирован депозит.

Тази операция е извършена, разбира се, със знанието и одобрението на квесторите на КТБ, които са разгледали около 1000 индивидуални и привилегировани депозити.

Стандарт

Храните поскъпнаха рекордно през април. 2,5% са поскъпнали храните през първите две седмици на април около Великденските празници. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Индексът на тържищните цени се е повишил до 1,518 пункта, което е най-високото му ниво за последните две години. Данните сочат, че в сравнение със същия период през миналата година храните са поскъпнали с 6%. Според комисията движението на индекса през миналия месец се дължи на голямото поскъпване на зеленчуците и е традиционно около Великден.

През април има засилване на низходящия тренд при движението на цената на фасула. В сравнение с месец март той поевтинява с 5,5% до 3,52 лева за килограм. През същия период има стабилизиране на цените на яйцата и захарта, докато оризът поскъпва с 0,5 на сто, а олиото с 1%. От своя страна брашното също поскъпва - с 1,2%. Праз април предлаганите български плодове и зеленчуци все още са в минимални количества.

Изключение правят само репичките, чесънът и зеленият лук. В края на месеца на пазара се появяват и българските домати и краставици, уточняват от ДКСБТ. Комисията разкрива още, че цената на зелените салати се повишава с 40 на сто на месечна база. Тази на доматите (българските и вносните), се увеличава с 20%. Ръст на годишна база има при цените на доматите (22-24%), на краставиците (38-40%), на репичките (15%), на ябълките (11%), на бананите (13,4%) и на лимоните (2,3%). Цели 195% е ръстът на годишна база на цената на салатите.

Поевтиняват превозите на товари през Сърбия. Цените за превоз на товари /навлата/ до и през Сърбия трябва да паднат от 1 юни. Причината за това е либерализирането на двустранните и транзитни товарни превози между България и Сърбия. В резултат на което от тази дата те вече ще бъдат извършвани без разрешителни.Досега България и Сърбия си разменяха безплатни и платени разрешителни. Първите даваха право на камионите да пътуватбезплатно в Сърбия, а с вторите те плащаха, в зависимост от тонажа, около 20 евро пътни такси. Отделно за издаването на всяко разрешително превозвачите ни плащаха по 10 лв. държавна такса плюс 10 лв. за услугата и 7 лв. - при връщането му след курса - общо 27 лв. без ДДС.

С либерализирането на превозите на товари от 1 юни тези суми няма да се плащат. Освен това на реципрочна основа на териториите на двете държави няма да се събират други пътни такси, освен стандартните магистрални и винетни, както и налози за преминаване през конкретни пътни съоръжения, като например мостове.

С цел защита на местните автомобилни превозвачи се запазва и разрешителният режим за превоз на товари за и от трети страни.

В транспортното ни министерство се обмисля вариант за пълна либерализация и на режима на автомобилни превози с Турция. Той ще бъде обсъден на насрочената за 12 и 13 май в София среща на автомобилните администрации на двете страни. Засега обаче Анкара отказва да ни предостави предварително поискания на два пъти от България контингент от 250 разрешителни от и за трета страна, предвидени за второто полугодие, съобщиха от ИА "Автомобилна администрация" (ИААА). Възможно е турските колеги да ни ги донесат на ръка на предстоящата среща, коментираха още ИААА.

Монитор

Отпускат субсидия за строеж на нова къща. От есента, когато се очаква да започне новият етап на Програмата за енергийна ефективност в бита (REECL), ще се отпускат субсидирани кредити и за строеж на нови жилищни сгради с нулево потребление на енергия, известни още като пасивни къщи, научи „Монитор".

„Така ще се подпомагат проекти, актуални за пазара, но невлизащи в противоречие с останалите програми за енергийна ефективност на жилищата", каза Борис Петков, координатор в REECL. „Основното е да се даде възможност за финансиране и на ново строителство.

В момента това се прави само реконструкция и обновяване на стари сгради", поясни той.

Според него в новата програма ще има други условия, които ще бъдат в съответствие с конюнктурата на пазара. „Тя ще съобрази с безплатните проекти за саниране, започнати с участието на държавата - единият за панелките, а другият - по ОПРР. Донорите на програмата засега изчакват и обмислят новите неща, за които бъдат предложени субсидирани кредити", добави Борисов.

Той уточни, че от последния етап на програмата са останали между 3-4 млн. лв. в една от банките партньори на програмата и те сигурно ще бъдат изразходени до към края на юни.

„В момента продължава да има интерес към субсидираните кредити, но той е основно от хора, които живеят в еднофамилни къщи или малки кооперация с по няколко апартамента и не са обхванати от големите програми", каза още координаторът на REECL. „Живеещите в блокове теглят кредит основно за закупуване на климатик", добави той.

По сегашните условия на програмата може да се получи отстъпка от кредита до 20%. За нова дограма сумата на субсидията не може да надхвърля левовата равностойност на 1300 евро за изолация на стени - 1500 евро, на покриви - до 750 евро, а на подове - до 350 евро, сочи справка в сайта на REECL.

Посрещаме по 700 хил. евробаби на СПА. България има потенциал да посреща месечно около 700 хиляди пенсионери от чужбина, които да се възползват от възможностите на нашите минерални извори и на останалите природни и културни ресурси. Други триста хиляди гости в трудоспособна възраст също биха посещавали страната ни, като акцентът ще бъде не масовият, а алтернативните видове туризъм. Така общо у нас ще идват до 1 млн. туристи на месец, ако използваме огромния потенциал, с който разполагаме и съществува координирана политика на всички нива на управление за превръщане на България в целогодишна дестинация за балнеологичен, СПА и Уелнес вътрешен и международен туризъм. Това съобщи доц. Йордан Йорданов, преподавател в направление Икономика в туризма и на свободното време: маркетинг, мениджмънт и предприемачество в Лесотехническия университет по време на конференция, посветена на здравния туризъм.

Скокът в броя на туристите обаче може да стане в рамките на пет години при добро стечение на обстоятелствата. Според експерта в случай че у нас пристигат месечно около 1 млн. гости от чужбина, то бихме могли да имаме около 100 хиляди вътрешни туристи. България е в състояние да развие около 60 курортни центрове, като се базира на проучените у нас минерални води,в които да бъдат посрещани възрастните хора от цяла Европа. Освен минералните води да не пропускаме билките, различните етно и био храни, напомни доц. Йорданов.

Туризмът за възрастни хора е шанс за нас, защото през следващите четири-пет години пенсионерите на Европа ще се увеличават с 30 млн. на година. Става дума за хора с много свободно време, със западноевропейски здравни и социални осигуровки, както и с натрупан пенсионен фонд.

В момента от възможностите на родната балнеология се ползват предимно от туристи от Гърция, както и другите балкански страни, включително от Албания. Освен това неорганизирано пристигат хора от Русия и другите страни от този регион, които случайно са научили за възможностите ни.

В световен мащаб се очаква увеличение на приходите от здравен туризъм. Общият годишен ръст на пазара през тази година ще бъде 9%, като прогнозните приходи са 150 млрд. долара, съобщи Нели Вълева от община Варна, която представи възможностите на общината в това направление. Глобалният пазар на здравния туризъм, включващ СПА и козметичната хирургия, се оценява на 19 млн. туристи годишно, от които 12 млн. са от Европа.

Новинар

Тръгват проверки за смените на акушерките. Засилени проверки за прекомерното работно време на някои от акушерките в страната започнаха от инспектори. Това съобщи зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков пред БНР. Той посочи, че акушерката, която посегна на малката Никол, е работила над 240 часа месечно от началото на годината при законово ограничение от 160.

"Сега ще направим проверки. Доколкото разбрах и колегите от Главната инспекция по труда също засилват такъв тип кампания, защото това е основно по трудово законодателство. Преди около 30 години акушерките в България, които са работили реално в доста по-малко родилни и неонатологични отделения, са били към 8 400, а сега са към 3 300. Виждате какъв огромен недостиг на кадри имаме", заяви Пенков.

По думите му докато той е бил директор на „Софиямед", подобен проблем не е съществувал, но в момента ситуацията е по-критична и професионалната миграция между болниците е по-засилена. Именно заради това е разпоредил да се събере информация в кои болници с предимно държавно участие липсва наблюдение. Целта е да се създадат условия и майките да могат да наблюдават децата си.

Чакаме 3 млн. евро от Брюксел за борба с градушките. България ще кандидатства за отпускане на 3 млн. евро по европейските оперативни програми за борба с градушките. Очаква се средствата да отидат за изграждане на около 90 нови площадки, от които ще могат да се изстрелват специални ракети срещу опасните облаци.

По този начин ще се осигури покритие и опазване на повече земеделски площи, съобщи за "Новинар" директорът на Изпълнителната агенцията за „Борба с градушките" инж. Николай Николов.

Увеличаването на полигоните най-вероятно ще стане през следващите години, тъй като разчетите за 2015 г. вече са направени и средства за това перо не са отделени. Въпреки това на територията на цялата страна има 200 ракетни площадки, от които зорко се следи за разбиването на градоносните облаци над 17 000 000 декара обработваема земя.

Статистиката показва, че там, където има защита, пораженията са под един процент. Само за миналата година от агенцията са изстреляли около 14 000 ракети, което е три пъти повече от предходната 2013 г.

По думите на инж. Николов е много трудно да се направи прогноза за този сезон, тъй като условията са динамични и не може да се каже с точност дали градушките ще са повече. От НИМХ следели внимателно въздушните маси и все пак можели да засекат опасност до три дни преди тя да приближи към нашите граници.

"Разполагаме с най-модерните доплерови радари в Европа. Те нямат аналог на Стария континент и подобни се използват само в САЩ и Канада", обясни шефът на Агенцията за борба с градушките.

Дори високата технология, която била родно производство, обаче не можела да предпази София от миналогодишния апокалипсис, след който хиляди стъкла на сгради и коли бяха изпочупени от невиждана до момента градушка. Стигна се дори до изпочупени ръце и един смъртен случай след паднало дърво вследствие на стихията.

Николов обясни, че не могат да се изстрелват ракети над градовете, тъй като отломките им могат да паднат над населените места и дори да наранят някого.

В Русия използвали специални самолети за подобни ситуации или за осигуряване на слънчево време за военните си паради. Подобна техника приложили и в Китай за откриването на Олимпиадата преди 7 години.