България ще продължи изграждането на проекта за газопровод "Южен поток". Това става ясно от "Програмата на правителството за стабилно развитие на България 2014-2018" в частта й, посветена на сектор "Енергетика". В нея няма нито дума за предлагания от кабинета на Бойко Борисов проект за газов хъб, съобщава БГНЕС.

В правителствената програма е отделено място на проекта "Южен поток", който беше спрян на 1 декември 2014 г. от руския президент Владимир Путин по време на неговото посещение в Анкара. Тогава бе решено, че Русия вместо "Южен поток" ще изгради газопровод със същия капацитет от 63 милиарда куб. м. газ до Турция и газов хъб на турско-гръцката граница.

Миналата седмица отказът на Русия от "Южен поток" беше потвърден и пред представителя на Еврокомисията Марош Шефчович, който се беше ангажирал пред София да попита за руската позиция по отношение на спрени преди месеци проект. Тогава президентът на "Газпром" Алексей Милер заяви категорично, че "Южен поток" е мъртъв, а на дневен ред е "Турски поток".

Въпреки това правителството на Борисов обещава да продължи строителството на проекта "Южен поток" само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.

В правителствената програма в частта й сектор "Енергетика" въобще не се говори за газов хъб около Варна.

Абсолютен приоритет на енергийната ефективност над изграждането на нови мощности, приемане на енергийна стратегия на България до 2030 с поглед до 2050 г. провеждането на пазарни реформи и финансова стабилизация на енергийния сектор, преразглеждане на големите енергийни проекти, участието на България в създаването на Европейски енергиен съюз и гарантиране на енергийната сигурност. Това са основните акценти на правителствената програма в сектор "Енергетика" на четворната коалиция с министър-председател Бойко Борисов.

Кабинетът си поставя за задача да удължи живота на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". В същото време властта се обявява за развитието на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.

Експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" ще продължи при спазване на стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия, директиви на ЕС. Нова ядрена мощност ще бъде изградена само при доказан положителен икономически ефект и без искането на държавна помощ. Предвижда се провеждане на обществено обсъждане на техническите, икономическите и социалните аспекти на проект за нова ядрена мощност, както и изготвяне на предпроектно проучване с подробен финансов модел относно нейното изграждане. В правителствената програма не се посочва конкретно за коя ядрена мощност става дума. Отговорната институция е министерството на енергетиката.

По отношение на безопасното управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци се предвижда изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци.

Местните енергоресурси ще се разработват само при две условия: 1. екологичен добив; 2. икономическо обосновано наличие на ресурси.

Кабинетът обещава да ускори изпълнението на дейностите по търсене и проучване на нефт и газ, включително в Черно море. Той също така ще насърчи търсенето и проучването на находища на нефт и газ.

Управляващите се ангажират да продължат политиката на забрана на технологията "хидрофракинг", както и развиване на източниците и трасетата за доставка на природен газ и развитие на местния добив.

Предвижда се и доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави. По-конкретно става дума за развиване на проектите за междусистемни газови проводи: 1. Междусистемна газова връзка Гърция - България; 2. Междусистемна връзка Турция - България; 3. Междусистемна връзка България - Сърбия.