Източник:  www.darikfinance.bg

Решение на служебното правителство да компенсира щета за 4.2 млн. евро на "Цемеко" ООД, заради замразяването на инвестиционни гаранции от страна на германското правителство за проекти в България, което се отразява неблагоприятно на привличането на чужди инвеститори, днес разбуни духовете в парламента.

Казусът е свързан с нереализиран инвестиционен проект на немската компания Klösters Beteiligungsgesellschaft mbH за изграждане на завод за цимент от шлака, който стартира през 2005 г.

Този проект е обезпечен с инвестиционна гаранция на федералното правителство. Изискването за реализация на проекта, според министъра на икономиката Васил Щонов, е било получаване на решение по получаване на оценка за въздействието на околната среда.

Такова разрешение дружеството не успява да получи до 2008 година, в резултат на което компанията спира проекта и предстои ликвидация на дружеството. Германия признава наличието на гаранция по линията на съществуващата по проекта инвестиционна гаранция и обезщетява Klösters.

Впоследствие Германия предявява регресни претенции към България поради нарушение на договора за насърчаване на инвестициите, датиращ от 1988 г.

С предложеното от правителството споразумение се предвижда решаване на проблема по взаимно съгласие като германската страна изразява съгласие България да заплати само половината от щетата.

Според Щонов основният пропуск, който е направил Министерството на околната среда и водите е, че е трябвало даде разрешение или отказ от разрешение в едномесечен срок, което се е забавило за три години.

Казусът обаче е по-сложен. През 2006 г. Комисията за защита на конкуренцията забранява споразумение за доставка на шлака от металургично производство, сключено в края на 2004 г., между "Кремиковци" АД, в качеството му на доставчик, и "Цемеко" ООД.

Според КЗК шлаката от металургично производство е основна суровина при получаването на доменен цимент. Тя не би могла да бъде заменена с друга добавка, влаганите количествата от нея във всеки отделен вид цимент, не могат да бъдат редуцирани, а изпълнението на предвидените в договора доставки към "Цемеко" ще лиши напълно, или в много висока степен всички останали участници на пазара от достъп до тази суровина.

Така с или без екологична оценка от МОСВ, инвестицията на германската компания в завод за цимент от шлака в България, става безпредметна. Факт, който поражда въпроса, защо българската държава толкова лесно се съгласява да плати обезщетение на Германия?