Капитал Daily

Какво следва за КТБ. Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) изглежда сигурен и така най-сетне хората и фирми с гарантирани депозити ще получат достъп до парите си. Другият топ въпрос около банката е процедурата по несъстоятелност да протече прозрачно и ефективно, което ще зависи основно от назначенията на синдици. Те ще преразпределят активи за милиарди и действията им ще определят колко скоро и каква сума ще получат обратно кредиторите - най-вече фондът за гарантиране на влоговете. И не на последно място кой и каква отговорност ще понесе за източената банка.

Петъчен обрат

След близо петчасови парламентарни дебати в петък и гласуването, че държавата няма да спасява КТБ, следва фалит на банката. Повратната точка, която преобърна мнението на ГЕРБ, "нагло писъмце" (по думите на Бойко Борисов), което беше нещо като предложение за преструктуриране на банката, но не с характер на правно обвързваща оферта (виж карето). Представеното от управителя на БНБ Иван Искров писмо на консорциума от оманския фонд, австрийците от EPIC и Gemcorp (на Атанас Бостанджиев, доскорошен шеф на VTB Capital в Лондон) обърна и мнението на Борисов на другия полюс - от да дадем шанс и да спасим до няма да дадем пари и няма да спасим.

Така, след като до дни по думите на Искров квесторите трябва да внесат в БНБ осчетоводените обезценки за 4.2 млрд. лв. в надзорните отчети на КТБ, централната банка трябва да излезе с оценката за капитала й. Както каза Искров, той ще е "силно отрицателен". Това означава задължително отнемане на лиценза на банката и несъстоятелност. От това следва и започване на изплащане на гарантираните влогове до 20 дни от отнемане на лиценза на банката.

Под контрола на фонда и синдиците

По закон БНБ е институцията, която отнема лиценза на банка. Единствено централната банка може да поиска и обявяване на банка в несъстоятелност от съда, след като е отнела вече лиценза. Следват няколко технически ангажимента на БНБ към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) - да го уведоми за поисканата несъстоятелност, да му изпрати списък на синдиците, от който фондът да избере и назначи двама, и в общи линии с това приключва участието й.

От този момент управлението на банката в несъстоятелност се поема от синдиците, а контролът върху тях се осъществява от фонда.

Нов ключов въпрос: откога КТБ е неплатежоспособна. Решението за фалит на Корпоративна търговска банката (КТБ) повдига ключов въпрос - откога е неплатежоспособна. След отнемане на лиценза на банката БНБ трябва да поиска обявяване на несъстоятелност с конкретна дата, от която банката не е можела да се разплаща. Тя е ключова по две причини. Първата е валидността на цесиите с депозити и прихващанията по кредити, които за четири месеца са достигнали 600 млн. лв. Другата са влоговете с преференциални условия, които според някои тълкувания може да се окажат гарантирани, след като квесторите намалиха лихвите по всички депозити на банката. Юридическите мнения по тези казуси обаче не са единни.

По информация на "Капитал Daily" тази дата ще бъде към 30 септември 2014 г. - отчетният период, към който резултатите от проверката на одиторите в КТБ показаха необходимост от обезценки за 4.2 млрд. лв. Към тази дата ще бъде и отчетът за капиталовата адекватност на КТБ на база оценката и след извършени съответни счетоводни операции. Този отчет трябва да бъдат предаден в БНБ до дни.

Сделка или не

След три месеца на неофициални информации за сделки между вложители и кредитополучатели в КТБ за десетки милиони от изказване на единия от квесторите на КТБ, Станислав Лютов, стана ясно колко точно е сумата на заявленията за осъществените сделки. Очакванията източник, близък до централната банка, са, че от тези 600 млн. лв. около 200 млн. лв. ще бъдат признати за законни и осчетоводени. Тези сделки се правят между добри кредитополучатели и негарантирани вложители (с депозити над 196 000 лв.). Ползата за първите е, че приключват взаимоотношенията си с проблемната банка и дори могат ефективно да намалят задълженията си, тъй като обичайно могат да купят вземане с дисконт (по неофициална информация, стигащ до 50%). А за вторите - че взимат част от парите си сега, които иначе биха получили след осребряване на масата на несъстоятелността според това кой поред кредитор са и в размер, пропорционален на събраното.

Въпросът беше дълго обсъждан на временната комисия по бюджет и финанси в сряда.

Новият завод на "Девня цимент" за 160 млн. евро вече е изграден. Новата производствена линия за 160 млн. евро на "Девня цимент" вече е изградена и към момента текат тестовете, преди да заработи официално, като откриването й ще бъде идната пролет. Това обявиха от циментовия завод при откриването на новия Международен център на Уникредит Булбанк в София, където са използвани новите прозрачни циментови панели на "Девня цимент" (виж съседния текст). Голямата инвестиция идва в едни тежки години за пазара на цимент, който е наполовина в сравнение с годините преди кризата и сриването на имотния пазар. Въпреки това собственикът на девненското предприятие очаква съживяване на пазара и повишаване на конкурентоспособността на компанията, което ще й помогне за по-добро представяне и на чуждите пазари.

"Това е дългосрочна инвестиция и ние ще бъдем готови да се възползваме повече от другите при възстановяването на пазара. Може би не през 2015 г., но през 2016 г.", заяви Карло Пезенти, главен изпълнителен директор на Italcementi Group, която е собственик на завода в Девня и на "Вулкан цимент" в Димитровград. Ръстът на пазара се очаква да дойде като комбинация от нуждата от инфраструктура и необходимостта от повишаване на енергийната ефективност на сградите и общото съживяване на икономиката.

Започване на чисто

Новата линия е част от проект за реконструкция и модернизация на инсталацията за производство на клинкер и цимент в завода "Девня цимент". Компанията взима решението преди около 6 години. Строителството на новото предприятие започна през 2012 г. Генералният изпълнител на проекта е китайската компания Sinoma CBMI, която има пълен договор за проектиране, снабдяване и изграждане.

Сега

Чужденци масово съдят агенцията за бежанците заради мудност. Бежанци масово съдят ресорната държавна агенция заради мудност и пропуски при процедурата за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Това показа справка на "Сега" в регистъра на Софийския административен съд. Става дума за близо 90 жалби срещу решения на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Въпреки че в голяма част от случаите съдът все още не се е произнесъл, вече има няколко решения, в които магистратите са отсъдили на първа инстанция срещу председателя на агенцията. Нарушението е едно и също във всичките случаи - в агенцията "забравят" да регистрират молбите за статут на нелегалните имигранти. Затова съдът осъжда председателя на агенцията да регистрира чужденците и да им образува дела за даване на бежански или хуманитарен статут.

Вълната от дела е започнала в началото на годината. За 2013 г. те са били само няколко. Това става на фона на непрекъснатите хвалби на държавната агенция, че е ускорила регистрацията на бежанците. Засега не е ясно колко са стрували на държавния бюджет разходите по делата, тъй като в по-голямата си част те не са приключили. Към сметката трябва да се добавят и хонорарите на преводачите, тъй като на заседанията задължително трябва да се превежда на фарси или на френски език.

Случаят на сириеца Казан Мохамедани е едно от делата, по които магистратите осъждат председателя на ДАБ. Според съда Мохамедани е подал молба за закрила на 3 февруари 2014 г. Това се потвърждава и от дирекция "Миграция" към МВР. На 29 септември - осем месеца по-късно, такава молба липсва в агенцията за бежанците. По случая "Мохамедани" дори няма данни да е образувано производство за предоставяне на статут или чужденецът да е регистриран. Съдът нарежда в 14-дневен срок председателят на агенцията да регистрира и открие дело на сирийския гражданин.

Фирмите в туризма може да плащат данък реклама. Служебният кабинет предлага фирмите от туристическия бранш да плащат своеобразен данък реклама. Новият налог ще бъде изчисляван като процент от оборота на всяка отделна фирма. Това е заложено в концепцията за туристическо райониране на България, пусната за обществено обсъждане.

Документът е дело на Министерството на икономиката и създава поредната възможност за привличане на пари за клипове, брошури, шапки, топки и др. Така, освен от еврофондовете и от бюджета, средства за спорна реклама ще идват и от самите туристически фирми. Предложението обаче срещна рязък отпор от страна на бранша, който остро разкритикува идеята. Концепцията е съпътствана и от други скандали. Общините масово недоволстват от окончателното разделяне на страната на 9 туристически района.

Според шефа на Института за анализи в туризма Румен Драганов идеята за данък реклама е директен удар по фирмите. "Така пак ще има едни хора, които плащат, и други, които ще харчат парите по корупционни схеми. Говоря за начина, по който се дават парите за реклама в последните години", обясни той и даде за пример похарчените пари за лого на България. "Рекламите и логото бяха създадени от хора, които не разбират от туризъм и се интересуват само от собствените си джобове", заяви Драганов пред в. "Сега".

Концепцията предвижда България да се раздели на 9 туристически района - Дунав, Стара планина, Долината на розите, Тракия, Родопи, Рила-Пирин, София, Варна-Северно Черноморие и Бургас-Южно Черноморие. Анкета на ведомството сред кметове, министерства, фирми от бранша и др. обаче показва, че те не са напълно съгласни с това разделяне. Наред с това се оказало, че част от запитаните не познават Закона за туризма или се затрудняват в тълкуването му.

24 часа

Цесиите с депозити и кредити в КТБ стигнаха до 1 милиард лева. Цесии или сделки между депозанти главно с негарантирани влогове и кредитни длъжници на затворената КТБ продължават с пълна сила. Прилагат се все повече различни схеми за прехвърляне при намаляване на вземанията с от 30-50% и дори до 70%. Общата сума на тези операции вече гони внушителната сума от 1 милиард лева, съобщиха за "24 часа" отлично информирани източници.

Пред депутатите от временната бюджетна комисия квесторът Станислав Лютов определи сумата на цесиите на 700 млн. лв., но прогнозира, че най-вероятно синдиците ще признаят такива за не повече от 200 млн. лв. Той потвърди, че искания за прехвърляне има всеки ден и броят на тези сделки непрекъснато расте. Както и че в тях участвали и държавни компании и общини.

Основни участници в схемата са, от една страна, вложители, а от другата хора или фирми с кредити (Как действат най-честите схеми- виж графиката в пълен размер)

"В българския парламент има представители на един икономически кръг и той вече придобива депозити, негарантирани в КТБ. Имаме съмнения, че директорът на фонда за гарантиране на влоговете е свързан с този кръг". Това заяви от парламентарната трибуна в петък при дебатите за затворената банка депутатът от ДПС Йордан Цонев. И обеща: "Ще наблюдаваме много внимателно оттук нататък механизма, по който ще бъде извършена процедурата по несъстоятелност на КТБ. Започва да действа фондът за гарантиране на влоговете, той ще предложи на съда синдика и ще управлява процесите по придобиване на апетитните активи".

" Пет-шест фирми с големи заеми към затворената банка усилено изкупуват влогове", твърди и основателят на фейсбук групата КТБalive Даниел Божилов. Вложителите се съгласяват на сделката, защото получавали поне част от парите си веднага, без да чакат разпродаване на активи след фалита. "Купувачите пък печелят от сконтирането, стопяват част от кредита си и освен това концентрират пари, с които могат след това да изкупуват обезценените активи на банката", обясни Даниел Божилов.

БНБ не ги разрешава, но не може и да ги спира

БНБ не е давала разрешения за цесии и прихващания, защото тя нито може да ги забрани, нито да ги разреши.  Това заяви управителят на централната банка Иван Искров пред депутатите от временната бюджетна комисия за КТБ.

Той обаче добави, че документацията, която постъпва за всяка от тях се съхранява и ще се преценява законноста на всяка сделка поотделно. Квесторът Станислав Лютов бе категоричен пред депутатите, че такива сделки не накърняват по никакъв начин масата на несъстоятелността на затворената банка, защото се правело "симетрично" вписване в активите и пасивите на КТБ.

Китай избра София за агроцентър в Европа. България беше избрана от Китай за създаването на регионален агроцентър в Централна и Източна Европа. През миналата седмица земеделският министър Васил Грудев подписа в Букурещ меморандум с китайския си колега Хан Чанфу. Срещата между двамата беше първата на ниво министри на земеделието на България и Китай през последните 10 години.

Т. нар. асоциация за насърчаване на сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай ще бъде в сградата на министерството на земеделието в София. Тя ще се грижи за съдействие и улеснения на агробизнеса за съвместни проекти с 16-те държави от региона.

"За България като земеделска страна е изключително важно ние да бъдем локомотивът на отношенията между Китай и ЦИЕ. Ситуирането на центъра у нас е голям успех и възможност за развитие на българския земеделски бизнес", заяви Грудев. Според него това е първата стъпка за институционализиране на сътрудничеството между страните от формата 16+1 в областта на земеделието и храните.

С изграждане на център за развитие на земеделието българските стоки ще получават приоритетен достъп до пазара на Китай, твърди земеделският министър. Това било особено важно на фона на изключително тежката година в аграрния сектор и последиците от руското ембарго. На този етап най-тежко било положението при млечните продукти.

"С използването на платформата, която ще изградим, ще ускорим реализацията на български стоки на китайския пазар. Искам да подчертая, че този център не е връзка само на България с Китай, а на всички 16 страни от Централна и Източна Европа с Китай и е от изключителна важност, че той ще е ситуиран и управляван в България", добави министър Васил Грудев.

Колегата му от Пекин Хан Чанфу пък смята, че асоциацията е един от най-важните компоненти за сътрудничество между държавите. Той допълни, че компании от Китай имат интерес от инвестиции в земеделието в България, а също така и в машиностроителния сектор и по-специално агротехниката.

Стандарт

Стреснаха Радан, канят го за премиер. ГЕРБ стреснаха Радан Кънев, като го предложиха за премиер. "Готови сме да подкрепим кандидатура на Радан Кънев за премиер. Освен титулярния вариант - правителство с премиер г-н Бойко Борисов, ако има несъгласия, свързани с позициите в кабинета и персоналния състав, сме готови на други варианти, включително да подкрепим правителство с премиер г-н Кънев", каза Дончев. И допълни: "В противен случай третият вариант е избори, а той не е добър".

Малко по-късно обаче стана ясно, че ГЕРБ има още условия за варианта "Радан Кънев премиер" - мандатът му да не бъде по-дълъг от година или по-точно да има извънредни парламентарни избори заедно с кметския вот догодина през октомври.

"Не съм възхитен", заяви пък в отговор лидерът на ДСБ. Именно Радан Кънев бе реформаторът, който най-твърдо настояваше Борисов да не бъде премиер отново.

Иначе първият вариант - с премиер Бойко Борисов - още седи на дневен ред, твърдят реформатори. На продължила над пет часа среща вчера ГЕРБ и Блокът постигнаха консенсус по програмната декларация, която ще стане основа за управленската програма на двете партии. По думите на представители на формациите последните доуточнения са се правили до късно снощи, а крайният срок за "редакционни промени" е днес сутринта. Поне за това настояват от ГЕРБ.

Меглена Кунева обаче заяви, че си дават срок до вторник. Така отново стана ясно, че докато хората на Борисов правят всичко възможно в най-кратък срок да има работещо правителство, то от Блока изобщо не бързат да съставят кабинет. "Часовникът цъка безмилостно, след няколко дни влизаме в едни изключително кратки конституционни срокове", отсече Дончев. И заяви, че ГЕРБ имат желание да изпълнят мандата преди крайния срок.

От двете формации заявиха официално, че структурата и съставът на Министерския съвет още не са обсъждани. Което обаче допълнително изнервя ГЕРБ, тъй като според Дончев няма смисъл да се чака повече за съставяне на кабинета, щом съгласие по програмата е постигнато. Дончев заяви още, че до момента няма яснота какво ще е разпределението на министрите, но уточни, че няма да се следва плътно квотния принцип - заради "лоши спомени от миналото".

Турция сее БГ пшеница. Изключително голямо търсене на сортове пшеница, произведени от Добруджански земеделски институт в съседна Турция отчитат селекционерите, съобщи директорът на института доц. Иван Киряков.

В момента са сключени четири договора с право за регистрация на български сортове пшеница в Турция. Единият е с фирмата "Тарар ун", с която ДЗИ работи от няколко години, а през тази година права са получили още три турски филми, които могат да регистрират сортове на нашия институт в южната ни съседка, каза още доц. Киряков.

Производството на семена на Добруджанския институт има пазари и в Молдова, откъдето купуват слънчоглед, като двете фирми, с които институтът работи имат сделки също на руски и украински пазар. Киряков добавя още, че и Румъния проявява интерес към производството на института, като най-търсена е пшеница от сорта "Енола".

Родното зърно се изнася в Египет през Румъния, заяви един от най-известните селекционери на пшеница в страната проф. Николай Ценов. "В България няма пазар на пшеницата, тя излиза навън. В същото време намалява износът на българска пшеница. Това е свързано донякъде с качеството. Тази година, поради дъждовното лято, качеството като цяло, е по-ниско. Това пък е провокация хората да искат пшеница с по-добро качество. Доколкото зная, част от българската пшеницата, която е ожъната преди дъждовете, замина за Констанца, а румънците са спечелили търг за над 300 000 тона пшеница, която Румъния изнася за Египет. Т.е. българската пшеница през Румъния отива в Египет. Но предполагам, че износът е по-малък, отколкото през други години", каза проф. Ценов.

Той заяви още, че годината е рекордна в производството на пшеница, не само за България, но и в световен мащаб. Откакто се води статистика в световен мащаб, реколтата от пшеница е най-висока.

Труд

ДАНС арестува 40 митничари за рекет. Шефът на ГКПП-Лесово Димитър Колев е задържан при вчерашната акция на граничния пункт, научи „Труд". Зад решетките са прибрани и две смени митничари и техните началници, общо 40 души. Заради акцията пунктът остана затворен до 15 ч вчера и се изви 5-километрова опашка от тирове и автомобили.

Колев и подчинените му са прибрани по подозрение, че изнудвали граждани да им плащат, за да пренасят стоки. Прокуратурата и ДАНс работили по сигнал. Претърсени били над 40 адреса - домовете на задържаните и работни помещения в пункта. Там били открити левове, евро, щатски долари, турски лири, чиято обща равностойност се изяснява. Били проведени и разпознавания от агентите на ДАНС и прокурорите.

Колев е началник на пункт "Лесово" повече от 9 години. Родом е от Созопол, но живее в Бургас. Баща му - Марко Колев, който починал преди години, работил в Поземлената комисия към общината в Созопол.

Арестът от вчера не е първи за митническия шеф. През 2010 г. той бе задържан за участие в контрабанден канал за парфюми. Тогава до обвинение не се стигна, заради липса на доказателства.

От прокуратурата вчера съобщиха, че затварянето на пункта се наложило, тъй като били задържани митничарите на смяна. В 15 ч митническият контрол бил поет от специално формирани екипи от други ГКПП-та.

Пункт "Лесово" е на подчинение на Митница Бургас. В момента той е много натоварен заради ремонта на Капитан Андреево. Повечето от товарните автомобили, които чакат не могат да използват друг маршрут, защото преминават по направление.

ТЕЦ "Варна" затваря до второ нареждане. ТЕЦ „Варна", собственост на компанията ЧЕЗ, затваря на 1 януари 2015 г. Тогава започват и съкращения на работещите в централата над 300 души. Това съобщиха вчера от ЧЕЗ.

Съоръжението няма сероочистващи инсталации и може да работи най-късно до края на годината. За да се реши проблемът, трябва да се инвестират 120 млн. евро.

От ЧЕЗ обясниха, че продължават да търсят варианти за спасяването на централата и засега спирането й е временно. В последните два месеца решение на проблема търсеше работна група между държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) и ЧЕЗ.

Планът беше да създадат обща компания за спасяването на централата. Вчера от ЧЕЗ съобщиха, че резултат няма. „Разработеният финансов модел показа, че в настоящите условия не е възможно да се структурира надежден бизнес проект за ТЕЦ „Варна", който да обезпечи евентуална инвестиция в централата", обясниха още от ЧЕЗ.

Заради заплахата от спиране на ТЕЦ „Варна" синдикатите на няколко пъти обявиха, че са готови да организират протести.

Монитор

За 10 минути от „Дружба" до „Младост" с трамвай. Столичаните, които живеят в „Дружба 2", ще могат да стигат до центъра на „Младост" само за 10 минути с трамвай. Бързото придвижване ще стане факт, след като бъдат положени релсите по трасето бул. „Копенхаген" - „Цариградско шосе"- магазин „Деница". Трасето е част от мащабния проект за реконструкция на три релсови пътя, за които направление „Архитектура и градоустройство" обяви конкурс за проектиране.

Трамваят ще върви по бул. „Копенхаген". Там през 1986 година е изградено трасе от ул. „Искърско шосе" до кв. „Младост", но през 1995 година част от него е демонтирана. 15 години по-късно е възстановен участъкът  до ул. „Обиколна". Сега трасето ще се продължи и ще минава под моста на бул. „Цариградско шосе" като стига до ул. „Ген. Радко Димитров" в „Младост 1", където ще има връзка с метрото. Линията ще бъде факт след изграждането на продължението на бул. „Копенхаген", който сега е до бул. „Цариградско шосе". Трасето ще е дълго 4400 м и по него ще се движат безшумни трамваи.

Другият релсов път, за който ще се търсят европари по ОП „Регионално развитие" за периода 2014-2020 г., ще е по бул. „Цар Борис III". Трасето от Руски паметник до трамвайното ухо в „Княжево"е строено през 1988 година и е дълго 7,1 км. Освен ремонта на релсовия път, който трябва да увеличи скоростта на мотрисите и да намали с 3 децибела шума, ще се осигури и достъпна среда. Предвижда се и реконструкция на светофарните уредби в участъка. Освен това на кръстовищата ще се поставят датчици, които ще обменят информация и по този начин ще се пускат първо трамваите.

НЕК с нови 250 млн. лв. загуба само за 3 месеца. Националната електрическа компания (НЕК) е натрупала нови 250 млн. лв. загуба само за три месеца, става ясно от финансовия є отчет. Това е станало в периода от края на юли до края на септември. Така към 30 септември финансовият резултат на НЕК е отрицателен и е в размер на впечатляващите 425 млн. лв. В сравнение с деветмесечието на миналата година загубата на НЕК се е увеличила с 275,2 на сто.

От държавната компания посочват, че основни причини за лошите резултати са водената ценова политика от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), задължението на компанията да купува повече скъп ток и намаляването на продажбите на регулирания пазар, от който излизат все повече малки и средни компании. Според НЕК компанията поема всички финансови негативи и целия търговски риск на електроенергийния пазар.

Общият спад на покупка на електроенергия от дружеството е 4% за година, сочи още докладът. От НЕК обясняват, че е намаляло купуването на по-евтин ток от АЕЦ "Козлодуй" с 21,8 на сто. Така за регулирания пазар цената на микса на НЕК се е увеличила, а броят на фирмите, решили да излязат на свободния пазар, се е увеличил със 75 на сто в сравнение с деветмесечието на 2013 г. От НЕК отчитат още, че продадената електроенергия за битовите клиенти и за най-малките фирми, които още са на регулирания пазар, до 30 септември е в размер 13 933 008 мвтч, или с 9,3% по-малко в сравнение с продадените количества за същия период на предходната година.

Общо задълженията на НЕК към края на септември възлизат на 3,264 млрд. лв., което е ръст от 189 млн. лв. в сравнение с година по-рано. От тях борчовете към свързани лица (от структурата на БЕХ) са за 1,757 млрд. лв. Увеличението в сравнение с края на септември 2013 г. е със 100-ина милиона, но е променена структурата им, като са увеличени дългосрочните. Само на производителите на ток НЕК дължи 911,6 млн. лв., което е с 312 млн. лв. увеличение на годишна база.