Източник:  www.darikfinance.bg

Дефицит от близо 1.5 млрд. лева в енергетиката ще се натрупа в следващите 12 месеца и опасността от фалит е реална, предупредиха от Института за пазарна икономика.

Причините за тежкото състояние на сектора се коренят основно в политиката на ДКЕВР. Поредното решение, което ще влоши още повече ситуацията е планираното ново намаление на цената на тока от 1-ви юли.

Според енергийния експерт Калоян Стайков, увеличението на цената на електроенергията няма как да бъде избегнато, но отлагането му води до ръст на задлъжнялостта и влошава състоянието на целия сектор.

„Най-лошият сценарий винаги е фалит на системата. Въпросът е колко вероятно е това. С последното ценово решение този сценарий става много вероятен, което означава спиране на подаването на електроенергия в различни населени места, на бизнеса и като цяло сериозна пречка пред продължаването на някакъв нормален живот и икономически отношения в страната“, коментира Стайков.

„Ако трябва да обобщим регулаторната политика от 2013 г. в сектор „Електроенергетика” с няколко думи, те биха били произвол, непредвидимост, липса на оценка на ефектите, популизъм и управленска зависимост“, отчитат от ИПИ.

Според експертите, „независимо че секторът, по своя характер, е един от най-предвидимите в икономиката, той остава уязвим към чести и непоследователни управленски и регулаторни решения. Така например, през 2013 г., която обхваща два ценови и два регулаторни периода, станахме свидетели на три последователни изменения на крайните цени на електроенергията. Тези решения, обаче, нарушиха както европейските принципи, така и националната регулаторна рамка, включително и някои собствени наредби на регулатора - ДКЕВР“.

Крайният резултат от ценовата политика не е изненада: прогнозен натрупан дефицит до края на юни 2014 г. от над 1.4 млрд. лв. само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ. Освен него, трябва да се отчитат и огромните задължения на НЕК – краткосрочни в размер на 2.22 млрд. лв. и дългосрочни в размер на 627 млн. лв. към септември 2013 г., както и загубите и липсата на инвестиции в други държавни компании.

„За разрешаването на натрупаните проблеми не са необходими революционни мерки, а точна оценка на необезпечените разходи и създаване на механизъм за споделянето им между крайните потребители и пазарните участници“, считат от Института за пазарна икономика.