Европейската комисия прие серия препоръки към отделните страни членки във връзка с икономическата политика, за да се укрепи започналото преди година възстановяване. Препоръките се основават на подробни анализи на положението във всяка страна и в тях се предоставят насоки за засилване на растежа, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места през 2014-2015 г., съобщи пресслужбата на Европейската комисия.

Тази година акцентът бе преместен от реакция на неотложните проблеми, породени от кризата, към укрепване на условията за устойчив растеж и заетост в една излизаща от криза икономика. Като част от днешния пакет, който е кулминационният момент на четвъртия европейски семестър за координиране на икономическата политика, Комисията прие и няколко решения относно публичните финанси на страните членки в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Взети заедно, те представляват амбициозен пакет от реформи на икономиката на ЕС.

„Целта е да се помогне на страните членки да излязат стабилно от кризата и да се върнат към растеж, като специфичните за всяка страна препоръки играят ролята на компас, показващ посоката. Усилията и жертвите, направени в Европа, започнаха да дават резултат. Растежът се засилва и от тази година нататък се очаква повишаване на заетостта, въпреки че то ще бъде все още твърде слабо.  Сега основното предизвикателство пред ЕС е политическо: как да продължим да подкрепяме реформите на фона на намаляващия натиск на кризата? Ако политиците покажат лидерски качества и политическа воля за извършване на реформи - дори и непопулярни - можем да постигнем по-силно възстановяване и по-добър жизнен стандарт за всички", обощи председаетлят на Комисията Жозе Мануел Барозу.

По време на пресконференцията в Брюксел Барозу не посочи конкретен пример за България, но според приетия подробен документ за нашата страна се правят 6 препоръки. В първата се обръща специално внимание на бюджетната политика, като се посочва, че трябва да се укрепи бюджетната стратегия през 2015 г., за да се гарантира постигането на средносрочната цел и нейното спазване през следващите години, както и да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията.

Втората препоръка е свързана с приемането на дългосрочна стратегия за пенсионната система, като продължи планираното годишно увеличение на законоустановената пенсионна възраст и установи механизъм за постепенно повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, като се премахне възможностите за ранно пенсиониране. Евроковмисията настоява да се въведат по-строги критерии и процедури при отпускането на пенсии за инвалидност, например чрез по-добро отчитане на остатъчната работоспособност на подалите заявление за получаване на пенсия за инвалидност. Към тази препоръка е и искането за подобряване на прозрачността във финансирането на болниците, като се оптимизира болничната мрежа и развиване на възможностите за извънболнично лечение.

Третата препоръка е свързани с подобряване ефективността на Агенцията по заетостта, като насочи усилията си към най-уязвимите социални групи като например нискоквалифицираните и възрастните работници, дългосрочно безработните лица и ромите. Да разшири обхвата и ефективността на активните политики по заетостта с цел повишаване на способността им да откриват работници с подходящ профил и да достигат до нерегистрираните млади хора, които нито работят, нито учат или се обучават, в съответствие с целите на Гаранцията за младежта. Да повиши ефективния обхват на обезщетенията за безработица и социалното подпомагане и техните връзки с мерките за активизиране. Да извърши широкообхватен преглед на минималните осигурителни прагове, за да гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицирани лица. Да изготви след консултации със социалните партньори прозрачни насоки за изменение на законоустановения размер на минималната работна заплата, като се отчита въздействието върху трудовата заетост и конкурентоспособността. С цел намаляване на бедността, да подобри допълнително достъпността и ефективността на социалните услуги и трансфери за децата и възрастните хора.

Другите три препоръки са свързани с образованието (да се приеме Закона за училищното образование и да продължи реформите в областта на професионалното и висшето образование); с подобряването на бизнес средата и най-вече за малкитеи средните фирми, като се намалява бюрокрацията и се насърчава електронното управление; с разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаване на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност.

На пресконференцията Барозу подчерта, че въпреки препиръките, през 2014-2015 г. растежът ще остане неравномерен и нестабилен, така че набраната инерцията за реформи трябва да се поддържа. В дългосрочен план потенциалът на ЕС за растеж все още е относително нисък: високите равнища на безработица и трудното социално положение ще се подобряват бавно, а преодоляването на големия недостиг на инвестиции ще отнеме време.

Ето и някои от специфичните за всяка страна препоръки от 2014 година.

Тази година бяха направени препоръки за 26 държави (с изключение на Гърция и Кипър, които изпълняват програми за макроикономически корекции). Те отразяват напредъка, постигнат след препоръките от 2013 г., довели до положителни резултати:

- Растежът се възобнови, включително в повечето страни, засегнати от кризата. През тази година се очаква единствено икономиките на Кипър и Хърватия да се свият, а прогнозите са, че през 2015г. всички икономики от ЕС отново ще бележат растеж.

- Състоянието на публичните финанси продължава да се подобрява. Очаква се през 2014г. общият бюджетен дефицит на страните от ЕС да спадне под границата от 3% от БВП за пръв път от настъпването на кризата. Комисията препоръчва процедурата при прекомерен дефицит за Австрия, Белгия, Чешката република, Дания, Словакия и Нидерландия да бъде прекратена, с което общият брой на страните с дефицит над 3% от БВП ще спадне до 11 (в сравнение с 24 през 2011г.)

- Реформите в най-уязвимите страни дават резултати. За Ирландия вече не се прилага програма за финансова помощ от декември 2013г., за Испания - от януари 2014г., а за Португалия - от май 2014г. Очаква се през 2014г. в Гърция да бъде отбелязан растеж. Положението в Кипър се стабилизира. Благодарение на решителните икономически реформи Латвия се присъедини към еврозоната през януари.

- В момента е в ход балансиране на икономиките, като позициите по текущата сметка се подобряват в редица държави. През март 2014г. за пръв път от въвеждането на процедурата при макроикономически дисбаланси Комисията заключи, че две страни (Дания и Малта) вече нямат дисбаланси и че в Испания вече не е налице прекомерен дисбаланс.

- Очаква се бавно нарастване на заетостта от тази година нататък и спад на безработицата до 10,4% през 2015г., тъй като по принцип трудовият пазар реагира със закъснение от половин година или повече на промените в БВП. В няколко страни членки, включително в Испания, Португалия, Италия и Франция, се извършват важни реформи за подобряване на устойчивостта на трудовия пазар.

Тъй като възстановяването все още е неравномерно и нестабилно, структурните реформи на нашите икономики трябва да продължат, по-конкретно чрез:

- Мерки във връзка с високата безработица, неравенството и бедността: Кризата имаше трайни и тежки последици за равнището на безработицата в ЕС, което остана твърде високо през 2013г. - 10,8%, като нивата варираха от 4,9% в Австрия до 27,3% в Гърция. Това изисква продължаване на реформите на политиките за заетост, както и подобряване на обхвата и ефективността на системите за образование и социална сигурност. Особено внимание се обръща на препоръките за борба с младежката безработица, най-вече чрез прилагане на гаранцията за младежта.

- Преминаване към по-благоприятно за заетостта данъчно облагане: По време на кризата много страни разчитаха на повишаване на данъците вместо на намаляване на разходите, поради което общото данъчно бреме се увеличи. Тъй като възможностите за маневриране са ограничени, когато става дума за публични финанси, редица препоръки са насочени към прехвърляне на тежестта на данъчното облагане от труда към постоянни данъци върху недвижимото имущество, данъци върху потреблението и данъци за опазване на околната среда с цел подобряване на спазването на данъчното законодателство и борба с данъчните измами.

- Увеличаване на частните инвестиции: Банковото финансиране остава ограничено в Италия, Гърция, Испания, Литва, Словения, Хърватия и Кипър, особено що се отнася до малките и средните предприятия. В препоръките се изтъква необходимостта от по-нататъшно стабилизиране на банковия сектор и подкрепа за алтернативни форми на финансиране - например схеми за гаранции по заеми или корпоративни облигации.

- Повишаване на конкурентоспособността на нашите икономики: Напредъкът на структурните реформи на ключови сектори остава ограничен в сравнение с 2013г. В редица препоръки тази година се настоява за по-нататъшни реформи в сектора на услугите, енергийната и транспортната инфраструктура, системите за научноизследователска и развойна дейност и конкурентното право.

- Намаляване на дълга: Прогнозите са, че през тази година публичният дълг ще достигне своя пик поради натрупването на дефицити през годините. Трябва да бъдат взети мерки за намаляване на този дълг, по-специално в Белгия, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър и Португалия, където неговото равнище остава над 100% от БВП. Предизвикателството пред публичните финанси е да се управляват разходите във връзка със застаряването на населението, най-вече за пенсии и здравни услуги, и да се запазят стимулиращите растежа разходи за образование, изследвания и иновации.

Бюджетни решения

Днес, 2 юни 2014 г., Европейската комисия препоръча Съветът на министрите на ЕС да приключи процедурата при прекомерен дефицит за шест държави: Австрия, Белгия, Чешката република, Дания, Нидерландия и Словакия.

Комисията също така публикува доклад, в който се анализират причините за планирано и прогнозирано нарушение на референтната стойност за публичния дълг съгласно Договора (60% от БВП) във Финландия. В него се заключава, че не се налага започване на процедура при прекомерен дефицит, тъй като нарушението се дължи на участието на страната в операциите за солидарност със страните от еврозоната.

Освен това Комисията заключи, че две страни - Полша и Хърватия - са предприели ефективни действия в отговор на препоръките на Съвета към тях в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.

Следващи стъпки

Специфичните за всяка страна препоръки ще бъдат обсъдени от лидерите на ЕС и съответните министри през юни. Те ще бъдат приети официално от Съвета на финансовите министри от ЕС на 8 юли. След това страните членки ще имат възможност да изпълнят препоръките, като ги вземат предвид при изготвянето на националните си бюджети и други свързани с тях политики за 2015 г. Препоръките в рамките на Пакта за стабилност и растеж ще бъдат обсъдени и приети на заседанието на Съвета на финансовите министри от ЕС на 20 юни.