Снимка: Istock

Паричната статистика на БНБ за февруари 2026 г. показва икономика, в която ликвидността остава силна, кредитирането продължава да расте бързо, а депозитната база все още се разширява с темпове, които изпреварват дългосрочната норма. Това не е картина на свиване или напрежение в банковата система. Това е картина на продължаващ вътрешен номинален импулс, при който парите, кредитът и спестяванията все още се движат в една и съща посока, макар и с първи признаци на леко забавяне в някои сегменти.

Според БНБ приносът на България към широките пари М3 в еврозоната достига 103.376 млрд. евро в края на февруари, което е 83.8% от прогнозния БВП за 2026 г., при годишен ръст от 18.5%. Най-ликвидният компонент М1 расте още по-бързо, с 20.5% на годишна база, до 84.898 млрд. евро. Това означава, че ликвидността в системата остава не само висока, но и концентрирана в най-бързодостъпните форми на пари, което обичайно е сигнал за силна текуща платежоспособност и все още висока склонност към държане на средства в незабавно използваем вид.

Тук има един по-важен структурен детайл. Овърнайт депозитите достигат 67.977 млрд. евро и нарастват с 20.7% на годишна база, докато квазипарите М2 минус М1 растат по-бавно, с 10.1%, до 18.478 млрд. евро. С други думи, системата не просто акумулира ликвидност, а я държи в кратка форма. Това е поведение, характерно за среда, в която икономическите агенти все още имат доверие в доходите и банковата система, но същевременно предпочитат гъвкавост пред фиксиране на средства за по-дълъг матуритет. Такава структура може да се чете по два начина. От една страна, тя подкрепя текущото потребление, инвестиционната активност и кредитната динамика. От друга, тя показва, че средата не е достатъчно спокойна, за да насърчи масово заключване на ликвидност в по-дълги спестовни форми. Именно това прави данните по-интересни от самите темпове на растеж. Парите са много, но предпочитанието е към незабавна достъпност, а не към дългосрочно обвързване.

Кредитната картина потвърждава, че основният двигател на банковата експанзия остава вътрешното търсене, и по-точно домакинствата. Общите кредити за неправителствения сектор достигат 61.961 млрд. евро, или 50.2% от БВП, при годишен ръст от 14.6%. Това е почти идентичен темп спрямо януари и показва, че кредитният цикъл остава устойчив, но не ускорява допълнително. По-интересно е разпределението. Кредитите за нефинансови предприятия са 27.831 млрд. евро и растат с 9.4%, докато кредитите за домакинства и НТООД достигат 29.341 млрд. евро и нарастват с 20.7%. Това означава, че домакинският сегмент вече не просто расте по-бързо от корпоративния, а задава ритъма на цялата кредитна динамика. Когато общият кредит расте с 14.6%, а домакинският с 20.7%, структурата е ясна: икономиката продължава да бъде водена от потребителско търсене, жилищен пазар и финансиране на частния сектор на ниво домакинства, а не от корпоративен инвестиционен скок.

Най-силният сигнал в таблицата на БНБ е жилищното кредитиране. Жилищните кредити достигат 17.299 млрд. евро и растат с 27.8% на годишна база, почти без промяна спрямо януари. Това е изключително висок темп за система от мащаба на българската и ясно показва, че имотният канал остава основният ускорител на кредитната експанзия. Тук вече не говорим само за нормален банков растеж, а за продължително двуцифрено разширяване в сегмент, който има силни вторични ефекти върху цените на активите, строителството, потреблението на дълготрайни стоки и усещането за богатство при домакинствата. Потребителските кредити също растат стабилно, с 12.8% до 11.087 млрд. евро, което добавя още един слой към картината: не само жилищният пазар, но и текущото потребление се финансират при продължаващ достъп до банков ресурс. За разлика от това, овърдрафтите намаляват с 1.7%, а кредитите към работодатели и самонаети лица спадат с 10.9%, което подсказва, че най-агресивната част от кредитния импулс не идва от по-малките и по-гъвкави бизнес форми, а от класическите домакински продукти и от по-стандартизираното банково финансиране.

Корпоративният сегмент дава по-умерен и по-трезв сигнал. Кредитът към нефинансовите предприятия расте с 9.4%, което е все още здрав темп, но значително под този при домакинствата. Това означава, че бизнесът продължава да използва кредит, но не в мащаб, който да предполага инвестиционна еуфория или масивна експанзия на производствения капацитет. В известен смисъл това е по-здравословна картина от рязък корпоративен кредитен бум, но и поставя граница пред бъдещия растеж. Ако домакинствата продължават да водят цикъла, а фирмите изостават, икономиката става по-чувствителна към потребителски доход, пазар на труда и цени на активите. Това е структура, която работи добре, докато доходите и заетостта са стабилни, но е по-малко устойчива при външен шок или при обръщане на очакванията в имотния сегмент. Финансовите предприятия също растат по кредитна линия с 11%, до 4.789 млрд. евро, но този сегмент е твърде малък, за да промени общата картина. Истинският разказ си остава доминиращата роля на домакинствата.

Депозитната статистика е другата страна на тази история и тя е не по-малко важна. Депозитите на неправителствения сектор достигат 84.251 млрд. евро, или 68.3% от БВП, при годишен ръст от 16.1%. Това е леко забавяне спрямо 17% през януари, но темпът остава висок в абсолютен и исторически план. Най-силно отново растат депозитите на домакинствата и НТООД, които достигат 55.782 млрд. евро и се увеличават с 20.3% на годишна база. Това е ключовият стабилизиращ елемент в картината. Банковата система не расте само чрез кредит, а продължава да се захранва и от силен приток на спестявания. Това означава, че кредитният ръст не изглежда финансиран чрез стесняване на депозитната база или през външен ресурс, а през местна ликвидност. Именно това отличава настоящата фаза от по-рискови кредитни цикли. Домакинствата едновременно теглят кредити и трупат депозити. Този парадокс е напълно възможен в среда на номинален растеж, силен пазар на труда и висока ликвидност.

При предприятията картината е по-сдържана. Депозитите на нефинансовите предприятия са 26.029 млрд. евро и растат с 8.3%, което е осезаемо под темпа при домакинствата. Това подсказва, че корпоративният сектор не акумулира кеш със същото ускорение, с което го прави домакинският сектор. Тук могат да се четат няколко възможни процеса едновременно: по-високи текущи разходи, по-слаба рентабилност в част от бизнеса, инвестиционни плащания или просто по-нормализирана парична позиция след по-силен предходен период. Каквато и да е причината, резултатът е ясен: депозитното натрупване в икономиката е все по-зависимо от домакинствата. Финансовите предприятия също увеличават депозитите си с 13.4% до 2.440 млрд. евро, но отново мащабът е ограничен. Това прави домакинския сектор не само най-големия кредитополучател, но и най-големия доставчик на депозитна ликвидност в системата.

Ако се погледне по-широко, се вижда интересен баланс. Кредитите към неправителствения сектор са 61.961 млрд. евро, а депозитите на същия сектор са 84.251 млрд. евро. Това означава, че системата продължава да работи при силна локална финансова база, в която депозитите значително надвишават кредитите. Подобна структура ограничава непосредствения риск от ликвидно напрежение и дава пространство на банките да поддържат активност. Но в същото време точно тази ликвидност е и горивото на цикъла. Когато имаш високи овърнайт депозити, двуцифрен ръст на М1, растящи спестявания на домакинствата и почти 28% ръст при жилищните кредити, тогава рискът не е в недостиг на пари, а в това, че парите остават прекалено активни в няколко чувствителни канала едновременно.

Тук се появява и по-дълбокият макро въпрос. Данните не показват криза, нито нормализация в класически смисъл. Те показват късен етап на силен номинален цикъл, в който ликвидността започва леко да губи ускорение, но все още остава много висока. М3 се забавя маржинално от 18.7% до 18.5%, М1 от 21% до 20.5%, общите кредити от 14.7% до 14.6%, корпоративните кредити от 9.6% до 9.4%, депозитите на домакинствата от 21% до 20.3%, а общите депозити от 17% до 16.1%. Това не е обрат, а първа индикация, че цикълът може би започва да губи върхова скорост. Но докато базите остават толкова високи, дори лекото забавяне не променя посоката. Икономиката остава парично силна, кредитно активна и спестовно наситена.

Психологическият елемент също е важен. Когато домакинствата едновременно увеличават депозитите си с над 20% и теглят жилищни кредити с почти 28% ръст, това означава, че доверието в доходите и в стойността на активите е все още високо. Тази комбинация рядко се наблюдава в несигурна среда. Тя е характерна за период, в който домакинствата се чувстват достатъчно стабилни, за да поемат дълг, но и достатъчно ликвидни, за да държат значителен финансов буфер. Такова поведение прави цикъла устойчив в краткосрочен план, но може да създаде и илюзия за нисък риск. Исторически именно в подобни фази системата изглежда най-здрава, защото всички основни индикатори са положителни едновременно. Истинският риск обикновено се натрупва в концентрацията: твърде много ликвидност в овърнайт форми, твърде бърз растеж на жилищния кредит и твърде голяма зависимост на кредитния цикъл от домакинския сегмент.

Има и още един пласт, който не бива да се пропуска. Това е първата година след присъединяването на България към еврозоната, в която БНБ вече публикува приноса на резидентните ПФИ към паричните агрегати на еврозоната. Самото включване в тази рамка не променя автоматично вътрешния цикъл, но променя начина, по който той ще бъде наблюдаван и сравняван. Данните вече се четат не просто като национална статистика, а като част от по-голям монетарен механизъм. Това е важно, защото поставя българската парична динамика в среда, в която сравненията със средните темпове в еврозоната ще стават все по-неизбежни. А сегашните темпове на растеж на парите, депозитите и домакинския кредит са достатъчно високи, за да поддържат темата за прегряване жива, дори ако непосредствено в данните още няма сигнал за рязко влошаване.

Ако трябва да се изведе основната теза от февруарската статистика, тя е следната: паричната система в България остава много ликвидна, кредитният цикъл продължава да е воден от домакинствата, а депозитният растеж все още осигурява здрава вътрешна база за този процес. Това е силна картина, но не неутрална. Тя говори за икономика, в която финансовият импулс още не е изчерпан, но вече се концентрира в няколко направления, които изискват все по-внимателно наблюдение. Най-важното не е, че М3 расте с 18.5% или че кредитът расте с 14.6%. Най-важното е, че жилищното кредитиране расте почти с 28%, домакинските депозити с над 20%, а овърнайт парите доминират в структурата на ликвидността. Историята тук не е просто в количеството пари. Историята е в това къде се движат те и какво поведение поддържат.

На този етап картината не е на стрес, а на натрупване. Натрупване на ликвидност, натрупване на кредит в жилищния сегмент и натрупване на зависимост от домакинския цикъл. Точно такива фази изглеждат най-спокойни на повърхността. Но именно тогава се формират структурните въпроси за следващия етап: дали корпоративният сектор ще ускори и ще поеме по-голяма роля, дали жилищният кредит ще започне да се охлажда органично, и дали депозитната маса ще остане достатъчно стабилна, за да продължи да финансира този темп без промяна в поведението. Засега отговорът е, че посоката остава силна, но балансът става все по-важен.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.