Снимка: Istock

На фона на нарастващото напрежение в Близкия изток и риска от нов енергиен шок за глобалната икономика, въпросът за уязвимостта на България към подобни сътресения отново излиза на преден план. Именно тази тема беше сред основните акценти по време на форума „Money.bg Лични финанси: Бъдеще“, организиран от Money.bg, където главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов очерта по-широкия контекст на възможните икономически ефекти от войната и енергийните сътресения.

България остава нетен вносител на енергийни ресурси и всяко значително поскъпване на петрола и газа неизбежно се превръща в икономически удар за страната. Това означава, че енергийните кризи на практика представляват форма на „внос на инфлация“, при която икономиката и домакинствата плащат по-високи цени за енергията, без това да е резултат от вътрешно икономическо прегряване. Въпреки това икономическата структура на страната се е променила значително през последните две десетилетия, което прави потенциалния удар по-ограничен, отколкото в миналото.

„През 2008 г. вносът на енергийни ресурси е бил около 15% от БВП, а сега е около 6%. Това означава, че икономиката е 2,5 пъти по-малко енергийно зависима“, посочи Лъчезар Богданов. Според него именно тази трансформация на икономическата структура означава, че потенциалният шок от ново поскъпване на енергията вероятно ще бъде по-малък от кризите през 2008, 2012 или 2022 година.

Въпреки това ефектът няма как да бъде напълно избегнат. България продължава да губи от подобни сътресения, тъй като енергийните ресурси се внасят отвън. „Цялата структура на икономиката днес зависи по-малко от енергийни ресурси, но ние пак нетно губим. Това е внос на инфлация, от който обществото губи“, подчерта Богданов.

Рискът за глобалната икономика остава значителен, особено ако конфликтът се проточи. Един от ключовите фактори, които пазарите следят внимателно, е възможността за сериозни смущения в енергийните доставки от Близкия изток. Според Богданов финансовите пазари вероятно все още не са оценили напълно този риск. „Пазарът може би не е отчел какво означава да бъде затворен Ормузкият проток и какво би означавало конфликтът да продължи три до шест месеца“, предупреди той.

Ормузкият проток е една от най-важните енергийни артерии в света и през него преминава приблизително една пета от глобалната търговия с петрол. В случай на сериозни нарушения на този маршрут цените на енергията могат да се повишат рязко, което би оказало влияние върху инфлацията и икономическия растеж в много държави.

В същото време Богданов отбеляза, че има вероятност конфликтът да бъде ограничен във времето поради политически натиск. „В един момент ще има вътрешнополитически натиск върху американската администрация този конфликт да приключи“, коментира той, като допълни, че настоящите пазарни котировки изглежда предполагат сценарий, при който напрежението ще бъде краткотрайно.

По-широкият икономически контекст обаче показва, че България се намира в различна позиция спрямо предишни десетилетия. Данни на ОИСР показват, че страната постепенно се доближава до нивата на доходите в развитите икономики. В момента България е достигнала приблизително 60% от средното ниво на доходите в страните от т.нар. „клуб на богатите“.

Според Богданов това е значителен напредък, но също така изисква правилна интерпретация. „В рамките на общия пазар на ЕС ние сме от по-бедната част. Имаме късмет, че сме в единен пазар с по-богати от нас. Лесно е да растеш, когато си беден сред богатите“, обясни той.

Този процес на догонване обаче има естествени ограничения. В началните етапи на икономическо развитие растежът често е по-бърз, защото страните могат да усвояват технологии и бизнес модели, които вече съществуват в по-развитите икономики. С приближаването към по-високите нива на доходи този процес става значително по-труден.

Богданов даде пример с икономическата структура на Европа, при която иновациите и разработването на нови технологии често се концентрират в по-развитите икономики. „Ако от едната страна се измислят автомобилите, а от другата се доставят частите, няма как този, който произвежда частите, да бъде по-богатият“, отбеляза той.

Това означава, че следващият етап от икономическото развитие на България ще изисква значително по-висока производителност, повече инвестиции и по-бърза трансформация на икономическата структура.

Демографските тенденции също се превръщат в ключово предизвикателство. От 2011 година насам България е загубила над един милион души в трудоспособна възраст, което оказва пряко влияние върху пазара на труда. Същевременно делът на хората над 65 години расте, което променя възрастовата структура на населението.

„Имаме растяща група от хора над 65 години и България е сред държавите с най-голям ръст на заетостта във възрастовата група над 55 години. Това ще бъде новото нормално“, посочи Богданов.

Намаляващото население и нарастващата заетост водят до друга икономическа реалност – недостиг на работна сила и по-високи разходи за труд. Това означава, че бъдещият икономически растеж ще трябва да се основава все повече на повишаване на производителността, а не на разширяване на работната сила.

Тук обаче България среща друго сериозно предизвикателство – нивото на инвестициите. Данните показват, че през последното десетилетие страната остава на дъното по инвестиции сред държавите от Централна и Източна Европа.

Според Богданов икономическата трансформация не може да се случи автоматично без достатъчно капиталови вложения. „Преструктурирането на икономиката не става просто като захвърлиш лопатите и дадеш пари за багери. Важни са институциите, сигурността на договорите и средата за бизнес“, подчерта той.

В крайна сметка комбинацията от глобални геополитически рискове, демографски промени и структурни икономически предизвикателства очертава сложна картина за следващото десетилетие. България продължава да се доближава до по-богатите европейски икономики, но този процес вероятно ще бъде по-бавен и по-труден, отколкото през последните 25 години.

„Имаме впечатляващо догонване и дори в кризи се сближаваме с по-богатите държави. Но това няма да става толкова автоматично и лесно, както беше през последните десетилетия“, заключи Богданов.

В този контекст потенциалният енергиен шок от войната в Близкия изток остава важен тест за устойчивостта на българската икономика. Структурните промени през последните години правят страната по-малко зависима от енергийните ресурси, но не елиминират напълно риска. Истинското предизвикателство остава дългосрочното – ускоряване на инвестициите, повишаване на производителността и преминаване към икономика с по-висока добавена стойност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.