Снимка: Istock

Новият доклад на Vanguard за пенсионните перспективи звучи тревожно познато — дори отвъд Атлантика. Макар анализът да е фокусиран върху САЩ, основните изводи се отразяват и в Европа, включително в България: старите поколения навлизат в пенсионна възраст без достатъчно спестявания, докато младите имат достъп до по-интелигентни и автоматизирани форми на инвестиции, но все още не осъзнават пълния им потенциал.

Според данните близо 6 от всеки 10 американци не са финансово готови за пенсия — реалност, която в България изглежда дори по-мрачна. Средната пенсия у нас покрива около 40% от последния доход, а демографският натиск и остаряващото население поставят под въпрос устойчивостта на НОИ още преди края на това десетилетие. Ако в САЩ Социалното осигуряване може да осигури 77% от плащанията след осем години, в България дупката в системата вече е факт, запълвана временно с бюджетни трансфери.

Докато бейби-бумърите и по-старите представители на Gen X навлизат в пенсия с усещането, че „ще ги спаси държавата“, по-младите поколения – милениалите и Gen Z – имат поне теоретичен шанс да се измъкнат по-сухи от бъдещата буря. Причината е, че те вече влизат в трудовия живот с достъп до по-гъвкави спестовни и инвестиционни решения – от доброволни пенсионни фондове до ETF-и и дигитални инвестиционни платформи. Технологията замества липсващата култура на спестяване.

В България едва около 30% от работещите имат доброволни вноски в допълнителни пенсионни схеми. Ако моделът на 401(k) плановете от САЩ се приложи у нас под форма на автоматично участие и автоматично нарастване на вноските, това би променило цялата структура на личното натрупване. Представете си: млад човек започва работа и по подразбиране 5% от заплатата му отиват в индивидуална сметка, която автоматично се инвестира в смес от акции и облигации. Без усилие, без посредници, без извинения. Така работи бъдещето на пенсионната система – интелигентна и саморегулираща се.

Но днешната реалност е друга. Повечето българи държат парите си в банкови депозити с реално отрицателна доходност и разчитат, че жилището ще бъде тяхната „пенсия“. Това е аналогично на ситуацията в доклада на Vanguard – старите поколения имат натрупан имотен капитал, но малко ликвидни средства. Решението може да дойде чрез частично „отключване“ на този капитал – продажба, отдаване под наем или ипотека в трета възраст.

Работата по-дълго също се очертава като спасителен пояс. Изчисленията показват, че дори две години допълнителна заетост – до 67-годишна възраст – могат да увеличат пенсионната готовност с около 15%. За България това би означавало допълнителни 24 вноски в НОИ и натрупване на още спестявания, но и по-малко години, които трябва да се финансират от ограничените ресурси на държавата.

И все пак най-важното послание на анализа не е песимистично. Младите поколения са първите, които реално могат да се пенсионират по-добре от родителите си, ако използват възможностите на новите финансови технологии – автоматизирани инвестиции, индексни фондове, портфейли с постепенно намаляващ риск и дори АI базирани съветници като Алекс.

Докато американците се тревожат за бъдещето на социалното осигуряване, Европа – и особено България – трябва да започне собствена финансова трансформация. От култура на разчитане към култура на планиране. От спестяване „в буркан“ към инвестиране с визия.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.