Снимка: Istock

Разрешителните за жилищно строителство през второто тримесечие на 2025 г. показват умерен, но отчетлив растеж – издадени бяха 2 049 разрешителни, което е с 5.9% повече спрямо същия период на 2024 г. Обемът на разгънатата им застроена площ нарасна с 9.5%, докато броят на жилищата в тях леко спадна с 1.8%, което сигнализира насочване на строителството към по‑големи жилищни единици. В сравнение с предходното тримесечие имаше лек спад от 1.7% в броя на разрешителните и намаляване на броя на жилищата с 4.6%, но разгънатата площ остана почти стабилна (+0.2%), което говори за по-целеви, качествени проекти.

Сходна динамика се наблюдава и при административни сгради — разрешителните намаляват с 6.3% г/г, но за сметка на 30.6% увеличение на площта им. Другите сгради (напр. индустриални и обществени) отчитат ръст от 3.1% в броя на разрешителните и 29.6% увеличение на площта спрямо година по-рано.

По отношение на започнатите строежи данните сочат умерено забавяне спрямо Q2 2024, но все пак новите проекти остават стабилни. Стартираните жилищни сгради са 1 640, с 8 064 жилища и разгъната площ от 963 046 кв. м. Това е с 3.7% по-малко жилищни сгради, 8.5% по-малко жилища и 7.5% по-малка площ в сравнение със същото тримесечие на 2024 г. В същото време дори при лек спад, започнатите сгради регистрират ръст на брой еднофамилни проекти спрямо предходното тримесечие (+14.6% в броя на сградите, +32.4% в броя на жилищата, +30.3% разгъната площ), което предполага активност, но с фокус към по-големи и по-мащабни строителни инициативи.

Тези цифри показват, че жилищното строителство в България не е в застой – напротив, остава активна индустрия, но преминава през фазата на филтриране: преминаване от масово към по-елитно, от брой към качество и от амбиция към размер. Макроикономическата помощ идва от стабилна реална заплата, бавно намаляваща инфлация и поток кредити за секторнoто развитие, но също така от постепенна консолидация на пазара, която изхвърля по-малките играчи и централизира новите проекти в големите градове.

Една от ключовите характеристики е концентрацията – София, Пловдив, Варна и Бургас държат по-голямата част от разрешителните и започнатото строителство. Но при наблюдаваното насочване към по-малък брой, но по-големи и мащабни обекти, цифрите подсказват, че тези градове постепенно навлизат в следващото измерение на градското жилищно развитие.

Това не е тревожен спад, това е преориентиране. Секторът започва да разчита на качество, целева логика и устойчивост. Резултатът може да няма капки бетон и кранове на всеки ъгъл, но носи предсказуемост и интелигентен растеж.

Според прогнозите строителният сектор през 2025 г. ще отчита растеж от около 3.9% (в реални стойности), подкрепен от кредитирането и умерен спад на инфлацията. Но макар спешно нужният капацитет на сградите да не намалява, темпът на растеж вероятно ще се охлажда през следващите сезони. И макар данните да говорят за стабилна активност, посланието е ясно – волатилността в архитектурата се превръща в стабилност в структурата.

Тези тенденции дават възможност на инвеститорите да се фокусират върху по-малък, но по-рационален пазар – от жилища със специфични характеристики, през бизнес сгради с модерни офиси, до логистични и индустриални обекти с логика и бъдеща потенциална стойност. Този сегмент вече не е за широки маси, а за целенасочени решения и интелигентна преценка.

Докато някои виждат спад – това е смяна на парадигмата. А за България това означава преход към нова фаза на строителната индустрия – по-умна, по-фокусирана и по-дългосрочна.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.