Снимка: Istock
България навлиза в най-критичния икономически период от последните десетилетия – не заради инфлация, не заради лихви, не дори заради глобалната геополитика, а заради едно фундаментално, дълбоко вкоренено и почти необратимо явление – демографската трансформация. За пръв път от десетилетия икономическата динамика се сблъсква с наистина драматична промяна в структурата на населението, работната сила и потреблението. И макар това да звучи като статистически абстракт, реалните икономически последици вече са осезаеми.
През 2024 година броят на работещите между 20 и 64 години в България спадна под 3 милиона души – при над 4.1 милиона в началото на века. Това е спад от повече от 25% за по-малко от две десетилетия. Докато технологиите, аутсорсингът и дигитализацията компенсираха част от този недостиг чрез продуктивност, пазарът на труда започва да показва дълбоки структурни деформации. В някои сектори – особено строителство, логистика и производство – недостигът на кадри вече води до нереализирани поръчки, забавени инвестиции и отклонени бизнес възможности.
Заплатите в определени индустрии нарастват не защото производителността скача, а защото няма достатъчно хора. Това повишава разходите, натиска върху крайните цени и създава илюзия за растеж, който всъщност е ценова адаптация към оскъдност. Все по-често компаниите пренасят част от дейността си към Румъния, Турция или Сърбия, където достъпът до млади и мобилни работници все още е по-добър. Проблемът е особено тежък в Северозападна България, където цели общини остават без икономическа активност не поради липса на идеи, а поради липса на хора.
Другият ключов елемент от демографската трансформация е свиването на потреблението. Със застаряващо население структурата на разходите се измества от дългосрочни инвестиции и потребителско кредитиране към здравни и основни услуги. Това означава, че традиционните двигатели на икономически растеж – като покупки на жилища, автомобили, електроника – отслабват. Едно общество с над 25% население над 65 години просто не потребява, инвестира и харчи както преди. Парадоксално, банките отчитат рекордни депозити не защото има богатство, а защото възрастното население спестява, но не харчи.
Младите хора пък напускат страната. По последни оценки, около 1,1 милиона българи в трудоспособна възраст живеят и работят в чужбина – една трета от потенциалната работна сила. Това е уникален и дълбоко обезкървяващ ефект върху пазара на труда, пенсионната система и дори икономическия растеж. Преводите на средства от чужбина поддържат краткосрочното потребление, но не заместват физическото присъствие и ангажираност с местната икономика.
Демографската структура има и друга страна – фискалната. Съотношението между работещи и пенсионери в България вече е под 1,6 към 1. Това означава, че под 1.6 работещи издържат един пенсионер. Преди 20 години това съотношение беше 2.8 към 1. Ако тази тенденция продължи, до 2035 година ще се доближим до критичната граница от 1 към 1 – равновесие, което фискалната система трудно би издържала. Това неминуемо ще постави под напрежение както пенсионната, така и здравната система, и ще изисква реформи с непопулярни, но неизбежни мерки.
Едновременно с това се наблюдава засилване на миграционния натиск в посока България – предимно от страни като Украйна, Сирия, Ирак и Пакистан. Макар това да компенсира частично дефицита на работна сила, създава социално и културно напрежение. Икономическата интеграция на новите мигранти е бавна, а административните и образователните системи не са подготвени за асимилация в нужните мащаби.
На този фон политиките остават реактивни. Вместо стратегически план за привличане на обратно емигранти или стимулиране на раждаемост, наблюдаваме административно регулиране, кампанийни програми и данъчни облекчения, които не достигат до същността на проблема. Българската икономика се нуждае от напълно нов тип икономическо планиране – базирано не върху оптимистични сценарии, а върху реалната траектория на демографията.
Една от възможните посоки е създаване на високотехнологични индустриални зони, където малък брой висококвалифицирани специалисти могат да създават висока добавена стойност. Другата е дълбока реформа в образованието с фокус върху практическите умения и дуалното обучение. Трета посока – развитие на дистанционната работа и дигитална миграция – превръщайки България в хъб за дигитални номади и малки бизнеси чрез данъчни стимули и стабилна инфраструктура.
Икономиката на България няма да се срине, но ще се трансформира – това е неизбежно. И колкото по-рано се осъзнае, че числата на БВП, инфлацията и заплатите са само повърхността, а реалната икономика започва с броя на хората, толкова по-лесно ще се управлява този преход. Защото в икономиката, както и в живота, броят на участниците има значение. И когато играчите започнат да намаляват, правилата трябва да се пренапишат.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.679110 |
GBP | 2.255600 |
CHF | 2.078460 |