Снимка: iStock

През първото тримесечие на 2022 г. активите на банковата система нараснаха с 5.1 млрд. лв. (3.8%) до 140.5 млрд. лв. в края на март. Основен принос за това имаше увеличението на кредитите и авансите. През периода в структурата на баланса нарастване отбелязаха и най-ликвидните активи в „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“ в резултат на увеличението при другите депозити на виждане и паричните салда в централни банки. 

На тримесечна база намаляха паричните наличности и дълговите ценни книжа. В пасива на баланса депозитите нараснаха с по-висок темп от отчетения през предходното тримесечие.

Петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на март 2022 г. формираха 66.8% от активите на банковата система, а по-малко значимите – 30.1% (при съответно 66.6% и 30.4% в края на декември 2021 г.). 

През периода януари – март 2022 г. в структурата на балансовите активи на банковата система бяха отчетени следните изменения:

Размерът на най-ликвидната позиция – „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, нарасна със 700 млн. лв. (2.5%) до 29.2 млрд. лв., а делът є в края на март беше 20.8%.

Портфейлите с дългови и капиталови инструменти отчетоха спад с 1.3 млрд. лв. (5.9%) до 21.3 млрд. лв. под влияние на настъпилия през периода падеж на еврооблигации на Република България, като в резултат на това делът им в балансовите активи на банковата система намаля до 15.2%.

Общият размер на позицията „кредити и аванси“ нарасна с 5.5 млрд. лв. (7.0%) до 84.2 млрд. лв. поради увеличението на вземанията от кредитни институции, както и на растежа на нетния кредитен портфейл, а делът є в общата структура на активите се повиши от 58.1% до 59.9%.

В края на март 2022 г. активите на банковата система, съотнесени към БВП, възлязоха на 101.4% (при 102.0% в края на декември 2021 г.). 

Спрямо края на декември 2021 г. размерът на брутните кредити и аванси нарасна с 5.5 млрд. лв. (6.7%) до 87.8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции на тримесечна база отчетоха увеличение с 2.7 млрд. лв. (41.9%) до 9.2 млрд. лв.

В края на март брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна през периода с 2.8 млрд. лв. (3.7%) до 78.6 млрд. лв. Основен принос за това имаше увеличението на кредитите за нефинансови предприятия (с 1.8 млрд. лв., 4.6%). 

Нарастване се наблюдаваше и при вземанията от домакинства (с 905 млн. лв., 3.1%) и от други финансови предприятия (със 100 млн. лв., 1.9%), докато тези от сектор „държавно управление“ намаляха (с 15 млн. лв., 1.6%).

През първото тримесечие на 2022 г. върху структурата на кредитите и авансите по резидентност и валута влияние оказа динамиката при вземанията от кредитни институции.

В края на март делът на вземанията от резиденти възлезе на 87.6%, а този от нерезиденти – на 12.4% (при съответно 90.2% и 9.8% в края на декември 2021 г.). Във валутната структура на кредитите и авансите делът на вземанията в левове намаля до 61.3% в края на март за сметка на нарастване на този в евро до 35.6% (при съответно 63.0% и 33.6% в края на декември 2021 г.). Делът на кредитите и авансите в други валути намаля до 3.0% (при 3.4% в края на декември 2021 г.).

Депозитите в банковата система през първото тримесечие на 2022 г. се увеличиха с 4.3 млрд. лв. (3.7%) до 119.7 млрд. лв. Определящ беше растежът на депозитите на нефинансови предприятия (с 2.3 млрд. лв., 6.6%). Нараснаха и депозитите на други финансови предприятия (със 714 млн. лв., 18.3%), на домакинства (с 664 млн. лв., 1.0%), както и тези на кредитни институции (с 349 млн. лв., 5.7%) и на сектор „държавно управление“ (с 294 млн. лв., 9.7%).

През първото тримесечие на 2022 г. в резидентната и във валутната структура на депозитите не настъпиха съществени изменения. В края на март дяловете на депозитите на резиденти и на нерезиденти бяха съответно 91.6% и 8.4% (при 91.9% и 8.1% в края на декември 2021 г.). 

Делът на депозитите в левове в края на периода възлезе на 60.1%, а на деноминираните в евро – 32.8% (при съответно 60.8% и 32.0% три месеца по-рано). Делът на средствата в други валути беше 7.0% (при 7.1% към 31 декември 2021 г.).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на март 2022 г. достигна 16.7 млрд. лв., като спрямо края на декември 2021 г. нарасна със 74 млн. лв. (0.4%). 

Положителен принос имаше реализираната печалба за първото тримесечие на 2022 г. Същевременно през периода беше отчетено увеличение при емитираните капиталови инструменти (със 113 млн. лв.) и намаление на натрупания друг всеобхватен доход (с 228 млн. лв.).

През първото тримесечие на 2022 г. банковият сектор осъществяваше дейността си в условията на затихване на пандемията от COVID-19 и постепенно отпадане на ограничителните мерки. 

Нарастването на вътрешното търсене и на износа оказаха благоприятно влияние върху финансовото състояние на предприятията и домакинствата.

Рискове за качеството на активите

В среда на ниски лихвени проценти и засилено предлагане на заемни ресурси кредитната дейност в сегмента на дома - кинствата продължи да се разширява с бързи темпове, като наред с това през първото тримесечие на 2022 г. бе отчете - но ускоряване на годишния растеж на кредитите за нефинансови предприятия.

Засега обемът на необслужваните експозиции продължава да следва тенденция към понижение, обусловена от операции по отписвания и продажби на кредити. Същевременно през първото тримесечие на 2022 г. обемът на кредитите във фаза 2 по Международния счетоводен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 „Финансови инструменти“ нараства, което е свързано с изострянето на рисковете в икономическата среда, включително заради възможни косвени ефекти на войната в Украйна.

Независимо от незначителния размер на преките експозиции на банковата система към контрагенти от Русия и Украйна, материализация на кредитен риск може да настъпи поради индиректни ефекти, свързани с допълнителния натиск за повишаване на цените на енергоносителите и суровините, възможни затруднения във веригите за доставки и влошаване на икономическите нагласи. 

Рязкото повишение на цените на горивата и на суровините и евентуалното нарушение на регулярността в техните доставки могат да повлияят върху състоянието на икономическата активност, да засегнат способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията и впоследствие да доведат до нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Наред с това, ясно очертаващата се вече тенденция към глобална промяна на лихвения цикъл може да намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения.

Източник: БНБ