Снимка: БГНЕС

В условията на Брекзит, пандемия и рецесия в Европа, България стои зад ангажимента си да не бави приемането на еврото. Страната може да остане в "чакалнята" на Еврозоната без ясен път за излизане от нея, а през този период тя може да бъде изправена пред няколко затруднения, които да забавят въвеждането на единната европейска валута.

Такова обобщение прави авторът Фабио Теларико в свой анализ за онлайн платформата Modern Diplomacy.

На първо място той посочва, че инфлацията, която е един от ключовите критерии за конвергенция, може да се превърне в заплаха за плановете на София за замяна на лева с евро. Изискването за показателя е той да бъде на ниво под т.нар. референтна стойност за период от 12 месеца. Въпросната стойност се равнява на трите най-ниски равнища за страните от Еврозоната плюс 1,5 процентни пункта.

Спрямо данните към март 2021 година България отговаря на този критерий, но показателят остава с едва 0,06% под тази референтна стойност.

"Някои правителства на страните в ЕС предстои скоро да премахнат фискалната подкрепа и техните икономики ще се изправени пред текущ скок на инфлацията. Така структурните различия между икономиката на България и нейните слабости вероятно ще надделеят в близкото бъдеще. Преди пандемията инфлацията в страната беше над прага с 0,67%. Така може да се очаква това затруднение за София да се повтори", посочва авторът.

Вторият риск за страната по пътя към приемането на единната европейска валута е бюджетният дефицит, който е друг критерий за конвергенция. Изискването за него е недостигът или излишъкът в бюджета на страната да не надхвърля 3% от размера на брутния вътрешен продукт (БВП) за предходната година.

През последните няколко години на бърз растеж на икономиката, България се справяше добре що се отнася до това приходите в бюджета да бъдат по-големи от разходите. Между 2009 и 2019 година страната покриваше това изискване, но пандемията промени ситуацията.

Фабио Теларико акцентира, че по данните за 2020 година бюджетният дефицит е на ниво от минус 3,4 на сто в сравнение с минус 7,4 на сто за Еврозоната, но очакванията на анализаторите са здравето на публичните финанси в България да се влошава.

Третият критерий за приемане на еврото е размера на публичния дълг, който е обвързан с предходния - за бюджетния дефицит. Дългът не трябва да надвишава 60 на сто от размера на БВП, според изискванията. Авторът посочва, че през последните години страната поддържа балансиран бюджет, което е основа за по-малък дълг.

"Всъщност показателят се движи в приемливия диапазон между 2009 и 2020 година. Въпреки това рецесията, предизвикана от пандемията, влоши публичните финанси на България. От това следва, че тя ще трябва да търси заем в размер на няколко милиарда евро през тази година. А ако дефицитът не бъде овладян скоро и растежът на икономиката не бъде рестартиран, дългът ще нарасне", посочва той.

Източник: money.bg