На пазарите отдавна битува схващането, че идеалният портфейл се състои от 60% акции и 40% облигации, микс, който осигурява по-голяма експозиция към по-добрите в исторически план, по отношение на доходността, акции. В същото време 40-те процента в облигации дават баланс на портфейла и по-малко излагане към риск.

Но в изследователско писмо, публикувана от Bank of America Securities, озаглавена „Краят на 60/40“, портфейлните стратези Дерек Харис и Джаред Вудърд твърдят, че „има основателни причини да се преразгледа ролята на облигациите във вашия портфейл“ и да се даде по-голяма тежест на акциите.

„Връзката между класовете активи се промени толкова много, че много инвеститори сега купуват акции не за бъдещ растеж, а за текущ доход и купуват облигации, за да участват в ценово рали“, пишат Харис и Уудърд.

В действителност притоците от 339 милиарда долара към световните облигационни фондове в световен мащаб през 2019 г. и 208 милиарда долара към световните акции, потвърждават именно посочената по-горе теза. Доходността на облигациите падна толкова, че в момента има около 1 100 глобални акции, които осигуряват дивидентна доходност по-висока от тази на световните държавни облигации.

Тъй като световният икономически растеж се забавя и населението в развитите пазарни икономики старее, традиционно по-безопасните активи като облигации, станаха далеч по-популярни. Нещо повече, все повече стават анализаторите, които говорят за "балон" на облигационния пазар, който заплашва традиционното схващане за портфейл разпределен 60-40.

„Предизвикателството за инвеститорите днес е, че и двете ползи от облигации, диверсификация и намаляване на риска изглежда отслабват и това се случва в момент, когато позиционирането в много сектори с фиксиран доход е невероятно пренаселено. Това прави облигациите по-уязвими към остри, внезапни продажби, когато активните мениджъри ребалансират портфейлите си“, пишат авторите.

„Основната предпоставка на всеки 60/40 портфейл е, че облигациите могат да хеджират срещу рискове за растеж, а акциите могат да хеджират срещу инфлацията; възвръщаемостта им е отрицателно свързана“, добавят Уудърд и Харис. „Но това предположение беше вярно само през последните две десетилетия и беше предимно невярно през предходните 65 години. Големият риск е, че корелацията може да се преобърне и сега най-дългият период на отрицателна корелация в историята да приключва, когато централните банкери подкрепят пазарите в опити да увеличат растежа. "

Междувременно по-високата нестабилност на пазара на облигации доведе до това, че държавният дълг на САЩ осигурява по-лоша коригирана към риска възвръщаемост през последните три години, отколкото всеки друг клас активи, освен суровините, докато популярността на облигациите принуди инвеститорите да поемат по-голям риск да получат същата доходност.

„Претъпканото позициониране означава, че естествените колебания в цените на облигациите могат да се засилят, тъй като активните инвеститори ребалансират своите участия или се променят макро перспективите“, пишат Харис и Уудърд.

Вместо американския държавен дълг, авторите съветват инвеститорите да добавят повече експозиция към акции, по-специално акции с висока дивидентна доходност в секторите с по-нисък резултат, включително финансови, индустриални и материали, които могат да бъдат закупени при ниски финансови оценки.

„Бъдещето на разпределението на активите може да изглежда коренно различно от близкото минало“, пишат авторите, „и е време да започнем да планираме това, което идва след края на 60/40.“

Във вторник S&P 500 беше с около 1% под рекордното си затваряне от 3 025,86, постигнато на 26-ти юли. Dow Jones Industrial Average бе на около 1.2% под рекордното си ниво от 27 359.16, от 15-ти юли и Nasdaq Composite - на около 2.3% от рекордното си ниво от 8. 330.21, отбелязано на 26-ти юли.

Доходността по 10-годишните щатски облигации се повиши до 1.754%, от 1.748%.

Още по темата:

Стимулите на централните банки означават край на корекциите?

В какво да инвестирате в среда на висока волатилност?