Снимки: БГНЕС/API, Pixabay, Wikimedia със свободен достъп

Международните технологични (ИТ) компании предизвикват възхищение, но и много въпроси, свързани с техните доходи и печалби, както и завладяването на пазари. Последните няколко години обаче станаха трудни за ИТ сектора.

И в същото време, според експерти, влиянието на ИТ гигантите става твърде голямо и засяга почти всички сфери на човешкия живот. Затова политици и пазарни наблюдатели смятат, че страните от ЕС трябва да наложат определени ограничения, особено за американските ИТ гиганти, но само със законови мерки. Същото се отнася и за държавната администрация на САЩ.

Недоволството на управляващите

Този призив се подкрепя от все повече влиятелни личности в Европа и за Океана. През ноември миналата година френският финансов министър Бруно Ле Май заяви, че Европейският съюз "трябва да се противопостави на администрацията на Тръмп" и да въведе т.нар. "цифров данък", според който големите американски компании да паднат в страните, в които оперират.

„Нека бъда ясен: не мога да позволя на Google, Amazon или Facebook да плащат по-малко данъци от малките европейски предприятия, от месарския магазин или книжарница, където купувам стоки.

Ако има някакви правителства в Европа, които искат да обяснят на гражданите на техните страни, че са готови да позволят на Google, Facebook или Apple да плащат по-малко данъци, отколкото се облага малкият бизнес, мога само да им пожелая късмет на следващите избори", каза политикът, визирайки насрочените на 23-26 май избори за Европейски парламент.

Истината е, че властите са решени да ограничат влиянието на щатските ИТ компании, а битката, подхваната от Европейската комисия, започна преди две годите. Не закъсня и отговорът на САЩ.

Как действат от двете страни на Океана:

Данъците

Въвеждането на данъци върху цифровите услуги, предоставяни от ИТ компаниите, е първият законен начин, който европейските страни вече обявиха, че използват или планират да използват.

В началото на тази година правителството на Испания одобри въвеждането на данък върху цифровите услуги на компаниите, като ставката е ще бъде 3%. Този данък трябва да бъде платен от компания с общ нетен оборот от над 750 милиона евро годишно, както и доход от цифрови услуги на територията на Испания над 3 милиона евро.

Очакваната постъпления от този данък за испанския бюджет се изчислява на 1.2 милиарда евро годишно. Новият налог ще се отнася до дейността на ИТ компании в три основни области: предоставяне на онлайн рекламни услуги; онлайн посредничество (вкл. интерен магазини); продажба на данни, генерирани от информация, оставена от потребителите на цифров интерфейс.

За подобни намаления обяви в края на миналата година и Великобритания, но се въздържа от въвеждането, преди излизането на Обединеното кралство от ЕС. Финансовият министър Филип Хамънд дори заяви, че социалните мрежи, търсачките, пазарите и други технологични компании с оборот от над 500 милиона британски лири от април 2020 г. ще бъдат облагани с 2% върху приходите им във Великобритания.

В изявлението си Хамънд уточни, че "оборотът от над 500 милиона лири" се отнася до глобалните приходи на ИT компаниите. Очакваните приходи в бюджета са за повече от 400 млн. паунда на година.

Глоби и други санкции

Технологичните гиганти Google, Apple и Facebook вече платиха или предстои да платят големи глоби, наложени от страните от ЕС.

Google. През 2018 г. Google бе глобена с рекордната сума от 4.3 млрд. евро (около 5 млрд. долара) за нарушаване на антитръстовите закони в Съюза. Аргументът на Европейската комисия е, че компанията е използвала "антиконкурентни практики", свързани с операционната система Android.

Преди това през 2017 г. Европейската комисия наложи глоба от 2.42 милиарда евро на Google за нарушаване на антитръстовите закони.

Според Брюксел такава голяма сума на глобата се обяснява с господстващото положение на Google на пазара, което компанията използва за рекламиране на собствените си услуги за продажби в световата мрежа в ущърб на други онлайн търговци на дребно, които нямат подобни или поне сравними възможности.

Intel. През 2009 година Европейската комисия глоби с 1.060 млрд. евро най-големия производител на компютърни процесори Intel за нарушаване на антимонополното законодетелство на ЕС. Причината за налагане на глобата е жалба от концерна Advanced Micro Devices (AMD), основният световен конкурент на американската корпорация, която през последните години заема значителен дял от световния микропроцесорен пазар. В жалбата на AMD се посочва, че Intel е платила на производителите на компютърен хардуер Acer, Dell, HP, Lenovo и NEC да прекратят да използват микрочиповете на AMD в Европа.

Освен това Intel предоставя на компаниите, които използват нейните компоненти за производството, постоянни отстъпки, включително компанията Media Saturn Holding (притежател на търговската мрежа MediaMarkt), която от 2002 до 2007 година продава само компютри, произведени от Intel.

Отчетен и куриозен случай. Служителите на най-голямата фабрика на AMD в Европа (Дрезден, Германия) не могли да си купят компютър, базиран на AMD, тъй като такива липсвали в магазините на техния град.

Qualcomm. През 2018 година антитръстовият орган на Европейската комисия глоби американския производител на чипове Qualcomm Inc с 997 млн. евро (1.2 млрд. добара), заради ограничаване на конкуренцията на пазара.

Европейската комисия обвини компанията, че е платила милиарди долари на своя основен клиент, Apple Inc., защото не е купувала микрочипове за своите устройства от европейските конкуренти.

През 2016 г. Qualcomm продаде микрочипове на Apple за безжични комуникации на стойност около 3.2 млрд. долара, което е около 20% от всички продажби на микрочипове на компанията.

В същото време патентните плащания на Apple в полза на Qualcomm през миналата година възлизат на около 2.6 млрд. долара.

Microsoft. През 2004 г., когато Microsoft предоставя софтуер на 95% от персоналните компютри в ЕС, Европейската комисия нареди на корпорацията да плати глоба от 497 милиона евро, а освен това да предостави версии на операционната система без вградени аудио и видео плейъри.

От американската компания се изискваше да разкрие част от вътрешната си техническа документация.

От глоби не са пощадени и европейски компании

Servier и компания. През 2014 г. ЕС наложи глоба на френската компания Les Laboratoires Servier и на израелската Teva Pharmaceutical Industries Ltd. заради тайно споразумение между тях, което има за цел да забави навлизането на пазара на по-евтините аналози на лекарства за хипертония от тези на Servier. Общо пет дружества бяха глобени по този казус. Става дума за пускане на пазара на генеричния кардиоваскуларен препарат периндоприл.

Според експерти от ЕС, Servier е сключила споразумения за спиране на развитието на генеричното лекарство периндоприл с много фарамацевтични компании: Teva, Krka Group d.d., дъщерно дружество на Mylan Inc - Matrix Laboratories, Niche Generics Ltd (собственост на Unichem Laboratories Ltd) и Lupine Ltd. Общата глоба за петте фармацевтични компании е 427.7 милиона евро, като най-голямата сума е за френската Servier, която плати 331 млн. евро.

Telefónica. През 2007 г. Европейската комисия глоби испанската компания със 151 милиона евро за установяване на нелоялни цени за достъп до интернет. Представители на европейските антитръстови органи твърдят, че Telefonica съзнателно е повишила цените на едро за предоставяне на достъп до световната компютърна мрежа, за да измести по-малките конкуренти от пазарното пространство.

Както се казва в официалното изявлението на Европейската комисия, действията на Telefonica забавиха разпространението на широколентовия интернет и доведоха до по-високи цени за достъп до мрежата. В резултат на това испанските потребители са използвали интернет в по-малки количества и на по-неблагоприятни цени, отколкото жителите на други западноевропейски страни.

Законодателни ограничения

Facebook, Google, Amazon и Apple бяха обявени за монополисти, които са станали твърде големи за благосъстоянието на обществото, пише в доклад от 150 страници, публикуван от британското правителство на 14 март тази година. На Острова се води дебат дали такива компании, които са донякъде и естествени монополисти, трябва да бъдат ограничавани от закона.

В доклада на професор от Харвардския университет се посочва, че големите ИТ компании не са изправени пред достатъчно ниво на конкуренция. В същото време такива компании имат лобисти, които влияят върху ограничаването за въвеждането на законодателни промени.

Отговорът на САЩ

Преструктурирането на няколко по-малки компании. Сенаторът-демократ Елизабет Уорън, която ще се включи в надпреварата на следващите избори за президентството на САЩ, заяви, че ако спечели изборите, ще накара интернет гиганти като Amazon, Alphabet (Google) и Facebook да се преструктурират на няколко малки компании, за да не бъдат атакувани като монополисти на пазарите не само в Европа, но и по света.

Според нея, това ще увеличи конкуренцията на този пазар. Уорън смята, че тези гиганти отдавна и последователно изкупуват потенциални конкуренти, като за пример тя посочи поглъщането на мрежата Instagram от Facebook.  

Уорън подчерта, че такава политика на големите компании вреди на малкия бизнес и възпрепятства иновациите.

Политически и административен натиск

Котировките на Amazon спадат с повече от 5%, след като медиите съобщават за „идеята" на американския президент Доналд Тръмп да увеличи данъчната тежест върху компанията. Причината за резкия спад на цената на акциите на най-голямата световна компания в сектора на електронната търговия е публикуването в специализираното издание Axious на информация от анонимни източници, близки до до Тръмп, че американският президент има много негативно отношение към Amazon.

Цитират се и изказвания на Тръмп както и на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в лични разговори за доминиращата позиция на електронната търговия на Amazon. Трамп дори е казал, че иска да промени действащите в момента данъчни преференции за Amazon в Съединените щати.

Според Axious, "Тръмп често си задавал въпроса как да притисне Amazon чрез антитръстови закони". Администрацията на американския президент била загрижена, че като разширява присъствието си, Amazon води до фалит много други по-малки компании.

Както пише в Axious, "богатите приятели на Тръмп му казват, че Amazon унищожава техния бизнес, убивайки търговски центрове и малки фирми". Освен това, Тръмп "смята, че основателят и ръководител на Amazon Джеф Безос, който притежава вестник "Уошингтън поуст", го използва като политическо оръжие срещу президента."

В неприятна ситуация попадна и друг технологичен гигант - компанията Facebook. Федералната прокуратура на САЩ започна наказателно разследване след като получи сигнал, че Facebook Inc. е продала потребителски данни на други компании.

Споразуменията на Facebook с големи технологични компании, включително Amazon, Apple, Microsoft и Sony, доведоха до криминално разследване, съобщават авторитетните вестници „Ню Йорк таймс" и „Файненшъл таймс", позовавайки се на достоверни източници.

Американските власти подозират, че социалната мрежа предава нерегламентирано данни за своите потребители на партньори. Съдът в Ню Йорк изпраща запитвания до две компании, които биха могли да имат достъп до личните данни на потребителите на Facebook.

Предоставената от социалната мрежа информация, може да даде възможност на компаниите да „видят приятелите на потребителите, информация за контакти и други данни, понякога без тяхно съгласие". Отбелязва се, че през последните две години Facebook е денонсирала повечето от тези споразумения.

Този случай всъщност е продължение на скандала с компанията Cambridge Analytica, която събира лични данни на потребителите на Facebook за политически цели, пише „Файненшъл таймс". Предполага се, че тези данни са били използвани по време на предизборната кампания в САЩ през 2016 г. и за референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз (Brexit).

На 14 декември 2018 г. Facebook съобщава за евентуално изтичане на снимки на 6.8 милиона потребители, които преди това са били скрити като неприкосновени от личния живот или не са били непубликувани.

На 2 ноември 2018 г. данните за 257 хиляди потребители на социалната мрежа са публикувани в интернет без ограничение на достъпа, включително и лични съобщения на повече от 80 хиляди потребители.

На 14 декември 2018 г. Facebook съобщава за евентуално изтичане на снимки от 6.8 милиона потребители, които преди това са били скрити и неприкосновени от личния живот или не са били публикувани.

На 2 ноември 2018 г. данните за 257 хиляди потребители на социалната мрежа бяха публикувани в публичното пространство в интернет без ограничаване на достъпа, включително лични съобщения на повече от 80 хиляди потребители.

През април и май миналата година основателят и главен изпълнителен директор на Facebook Марк Цукерберг призна грешката си в Конгреса на САЩ и пред Европейският парламент и се извини за изтичане на данните.