Снимка: Pixabay

Георги Вулов

След търговската война между САЩ и Китай дали ще има нова война, този път за цените на петрола между САЩ и останалите страни-производителки на суровината? Този въпрос вече витае в пазарното пространство, след решението на повечето страни-производителки на „черното злато" от миналия петък да увеличат добивите си на петрол.

Неочаквано за много анализатори на петролните пазари Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници, които не са членове на картела, вкл. Русия (Групата ОПЕК+), решиха в петък след обед след тридневен маратон на срещи и преговори във Виена да намалят добивите на „черното злато" общо с 1.2 млн. барела на ден. ОПЕК пое ангажимент да намали производството с 800 000 барела, а страните извън ОПЕК - общо 10 държави, вкл. и неформалният им лидер Русия, с 400 000 барела.

Намалението е по-малко от постигнатата договореност в края на 2016 година на същите страни да намалят добивите си общо с 1.8 млн. барела на ден, но е повече от очакванията на анализаторите, които според проучване на „Ройтерс", които прогнозираха за общ дневен спад между 800 000 и 1 млн. барела.

Споразумението от 6 декември ще бъде валидно през първата половина на 2019 г., а през април участниците в ОПЕК+ ще оценят възможността за разширяване или намаляване на добивите.

Как се стигна до сделката

Тридневният маратон във Виена започна на 5 декември със заседание на Комитета за наблюдение на ОПЕК+, който трябваше да препоръча на участващите в сделката държави дали и с колко да намалят производството си на петрол, за да се балансира пазарът. В четвъртък, 6 декември, тази препоръка беше обсъдена от конференцията само на страните от ОПЕК, а в петък, 7 декември, ситуацията на пазара беше обсъдена от ОПЕК+.

Споразумението на ОПЕК не беше огласявано два дни - първо поради опасения, че Русия ще намали добивите си твърде малко, а по-късно и заради Иран, чийто износ на суров петрол е силно ограничен, заради санкциите на САЩ, че няма да бъде освободен от квотата за намаляване на добивите и ще блокира споразумението.

След няколко часа преговори, Иран даде зелена светлина на ОПЕК, като се отказа от искането си да бъде изключен от квотата за намаляване на добивите, а Русия заяви, че е готова да намали производството си повече. Министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак обяви, че неговата страна поема ангажимент да намали производството с общо 228 000 барела спрямо октомврийските нива от 11.4 млн. барела, но съкращенията ще бъдат постепенни и ще се осъществят в продължение на няколко месеца. Според източници от срещата, ситуацията се е обърнала, след като Новак е заявил, руският президент Владимир Путин е обсъдил намялавенота на производството със саудитския принц Мохамед Салман.

Ирак, вторият по големина производител на ОПЕК, обеща да съкрати 140 000 барела. Министърът на петрола на Саудитска Арабия Халид ал Фалих съобщи, че производството на Саудитска Арабия е паднало до 10.7 милиона барела през декември от 11.1 милиона през ноември и през януари ще спадне до 10.2 милиона барела.

Иран, Либия и Венецуела бяха освободени от квотата за намаляване на добивите. Нигерия, която беше освободена от предишното споразумение за съкращения от януари 2017 г., се съгласи този път да участва.

Как реагира пазарът

След новината за споразумението на 7 декември цената на петрола скочи с близо 5%, добавяйки 3 долара, а в един момент и 5 долара, спрямо нивата при затваряне на търговията в четвъртък, до 63 долара за барел за европейския суров петрол Brent и до 53.7 долара за барел за американския лек суров петрол (WTI).

Цените на суровината през октомври достигнаха след кризисния максимум (Brent - 85.83 долара за берел, WTI - 76.24 долара за барел), но след по-малко от месец паднаха с повече от една трета поради нарасналите страхове, че балансът между търсенето и предлагането е разрушен и на пазара се предлага повече петрол, отколкото се търси.

Стигна се до срив на 29 ноември, когато на петролните борси в Лондон и Ню Йорк цените на суровината се понижиха до нивата от октомври 2017 г., когато започна ралито, прекъснато през октомври тази година, Brent слезе до 58 долара за барел, а WTI - до 49.53 долара за барел.

„Мисля, че за нас цената, която се формира днес (7 декември - бел. ред.), ако се задържи така около 63-65 долара за барел, е най-благоприятна, както по отношение на приходите към бюджета, така и по отношение на баланса на ситуацията на вътрешния пазар", каза пред руски журналисти във Виена министърът на енергетиката Александър Новак, цитиран от РИА "Новости". По неговите думи, ако цените се запазят каквито са в петък, ще бъде постигнат баланс както за потребителите, така и за производителите и пазара, така че да има баланс - да няма недостиг или да има свръхпредлагане. „Надяваме се, че такива решения като днешното, ще помогнат да се балансира пазарът, да се стабилизират цените и да се подпомогне развитието на различните ни индустрии", подчерта Новак.

Решението на ОПЕК+ за намаляване на добивите няма да се хареса на президента на САЩ Донлад Тръмп, който преди срещата във Виена написа в Tweeter, че не е доволен от високите цени на петрола и призова ОПЕК „да запази петролните потоци каквито са". Това предизвика гневния отговор на саудитския министър на петрола Халид ал Фалих, който заяви пред медиите: „САЩ не са в позиция да ни казват какво да правим. Не се нуждаем от никого, за да вземем решение за намаляване на производството", каза ал Фалих ден преди срещата на ОПЕК+ във Виена.

Първото споразумение на ОПЕК+

През декември 2016 година страните от ОПЕК+ се споразумяха да намалят производството си на петрол с общо 1.8 милиона барела на ден от нивото през октомври 2016 г. Тогава Русия се съгласи да намали производството си с 300 000 барела на ден, останалите 9 страни извън картела - с 200 000 барела, а ОПЕК - с 1.2 млн. барела. Производството на петрол в Руската федерация през октомври 2016 г. възлиза на 11.247 млн. барела на ден, а през април 2017 г. спада до 10.947 млн. барела на ден.

Договорът стартира от началото на 2017 г. и беше удължен до края на тази година. През юни 2018 г. обаче ОПЕК+ реши да увеличи производството с 47%, което на практика означава увеличение с 1 млн. барела на ден. Така преди третото споразумение Руската федерация и Саудитска Арабия, водещ производител на петрол в ОПЕК, добиват колкото преди сделката на ОПЕК+ от началото на 2017 година. През ноември производството в Саудитска Арабия в един момент достигна рекордните 11.2 млн. барела на ден, а в Русия също имаше рекорд, но в края на октомври, до 11.6 млн. барела на ден.

Добивите на САЩ постоянно нарастват...

Добивите в САЩ все още не са изпреварили Русия, с изключение за кратко през август, но затова пък Саудитска Арабия вече е трета по производство на петрол. Според обявените в началото на август данни от държавната Агенция за енергийна информация на САЩ (EIA) официални данни, средният добив през осмия месец на годината е бил 11.346 млн. барела. Руското министерство на енергетиката отчете за същия период средно 11.21 млн. барела.

"Президентът Тръмп няма да се радва, като разбере какво са решили от ОПЕК и Русия, но как ще реагира той зависи главно от това дали и с колко ще се увеличат цените на суровината следващите дни и седмици", коментира за „Блумбърг" Боб Макналий, президент на базираната в САЩ консултантска компания Rapidan Energy Group.

Обобщените данни за ноември на частната консултантска компания Baker Hughes показват, че в САЩ платформите за добив на петрол са увеличени с 15 броя, или с 1.4%, до общо 1 077 броя, а това означава увеличени добиви. Броят на платформите и в Канада са увеличени с 6 през ноември, или с 3.1%, до общо 198 броя.

В четвъртък официалните данните на правителството на САЩ показаха, че в края на ноември страната е станала нетен износител на суров петрол и рафинирани продукти за пръв път от 75 години, подчертавайки, че увеличаването на производството е променило съотношението на доставките на световните пазари.

През седмицата, която завърши на 30 ноември, САЩ са изнесли повече петрол и петролни продукти, отколкото са внесли, сочат данни на EIA. Продадени са били с 211 хил. барела петрол и петролни продукти повече на ден, отколкото са внасяни. Отчитайки продължаващата силна нестабилност на петролните пазари, агенцията прогнозира, че в бъдеще САЩ ще купуват повече „черно злато", отколкото ще продават. Според EIA, за цялата 2018 г. вносът е надхвърлил износа средно с 3 млн. барела на ден, а през 2005 година показателят е достигнал връх от над 12 млн. барела на ден.

... добивите по света намаляват

Броят на платформите за сондаж на петрол в световен мащаб през ноември се е понижил с 5 единици или с 0.2%, до общо 2 266 хил. броя, според данните на Baker Hughes. На годишна база, обаче, са нараснали с 209 единици, или с 10.2%.

В Близкия изток общият брой на сондажните кладенци за ноември е намалял с десет единици, или с 2.5%, до 394 броя. В Азиатско-тихоокеанския регион показателят се е увеличил с 1, или с 0.5%, до 222 броя, а в Африка са спаднали с 4, или 3.7%, до 103 броя.

В Латинска Америка през ноември платформите за добив са намалели с 4 единици, или с 2.1%, до общо 189 броя. Платформите в Европа са спаднали с 9 единици, или 10%, до 83 броя общо.

Още по темата:

Петролът поевтинява в очакване основните производители да съкратят добивите

Колко и как може да поевтинеят бензинът и дизелът

Тръмп увеличава натиска върху Иран и компрометира Европа

Нов алианс ще определя правилата на петролния пазар в света