Иранският президент Хасан Рухани и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Снимка: EPA/БГНЕС

Георги Вулов

Лидерите на Европа - френският презинет Мануел Макрон, германският канцер Ангела Меркел и накрая председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отидоха на крака както се казва при президента на САЩ Доналд Тръмп, за да намерят компромис, отправиха и конкртени предложения, за да избегнат не само вносните мита върху стоманата и алуминия, но и против американските санкции срещу Иран. Оказа се, че всички дипломатически усилия са били напразни. В 6:01 часа средно европейск овреме (07:01 часа българско) във вторник влязахо в сила т.нар. летни санкции срещу Техеран, наложени от САЩ. Европейците останаха разочаровани и най-вероятно „с потиснато чувство на безсилие", както доста точно определи ситуацията жуналистът от немския вестник „Ханделсблат" Мориц Кох.

Какво включват санкциите?

Заради законодателството на САЩ, те са разделени на два пакета - летен, който стартира на 7 август, и есенен, който ще се задействан на 4 ноември, два дни преди частичните избори за двете камари на американския Конгрес.

Първият пакет от санкции, премахнати от правителството на президента Барак Обама след сключването на ключовото Споразумение за ядрената програма на Иран през 2015 г., и задействано днес, след взето от президента Тръмп през май решение да оттегли САЩ от ядрената сделка, са насочени срещу иранската автомобилна индустрия, търговията със злато и други благородни и индустриални метали.

Вторият пакет е насочен срещу петролната индустрия на Иран и дейността на централната банка в Техеран, свързана с валутни операции и трансакции.

Не бива да се забравя, че Иран е третият по големина производител на петрол сред членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). През последните три месеца - май, юни и юли, ислямската република е изнасял средно по около 3 милиона барела на ден суров петрол, което е приблизително равно на около 3% от световното търсене.

Източник: Ройтерс

"Правителството на САЩ определя санкциите като необходими, за да спре стремежа на Иран към господство в Близкия Изток, както и да накаже Техеран, заради подкрепата за терористичната организация „Хизбула" и бунтовническите групи в Йемен", обяви в понеделник държавният секретар на САЩ Майк Помпео в разпространено до медиите съобщение на Белия дом. Някои американски медии не скриха скептичното си отношение, както и доста европейски дипломати, които смятат, че целта на санкциите да дестабилизира властта на моллите в Иран, ще има обратен ефект. Заради санкциите, позицията на президента реформатор Хасан Рухани ще бъде дестабизирана, но теократичната система (начело на държавата отново да застанат религиозвни водачи) ще остане непоклатима и дори ще се възползва от американската политика на натиск, за да настрои народа срещу светската власт, която не е могла да се справи с агресора.

Вижте още: САЩ възобновяват санкциите срещу Иран

"Европейският падзар за Техеран е мъртъв", заяви пред „Ройтерс" дипломат, пожелал анонимност, още щом президентът на САЩ обяви през май, че ще възобнови американските санкции срещу Иран. И предупреди, че ще трябва да се търсят решения за запазване на ядреното споразумение, страни по което са не само САЩ и ЕС, но и Китай и Русия.

Кога се появиха първите дисбаланси в Иран

Истината е, че броени дни, след като станаха ясни намеренията на президента Тръмп да притисне Техеран, се появиха първите сигнали за начало на криза за иранската икономика. Първо рухна иранския риал, бързо нараснаха инфлацията и безработицата. Населението изразява все по-често разочарованието си по улиците, а правителството на САЩ приема това смо за сведение, без традиционните изявления за такива слчуаи, че се потъпкват човешки права.

До вторник, 7 август, Техеран постоянно се придържаше към условията и спазваенто на ядреното споразумение. "Въпреки санкциите, ние ще покажем на света, че спазваме дадената дума и ще изпълним ангажиментите, поети в международни договори", каза преди месец прзидентът Рухани в интервю за държавната телевизия IRIB.

Задава ли се ядрена надпревара в Близкия изток?

От 7 август обаче става актуален друг важен въпрос: Докога иранските реформатори ще се придържат към ядреното споразумение и няма ли да рестартират ядрената си програма?

Европейците се опасяват, че неуспехът на споразумението с Иран ще доведе до ожесточена надпревара за ядрено въоръжаване в Близкия изток.

И да предотврати това, но и да покаже на иранците, че Европа продължава да се придържа към ядреното споразумение от 2015 година, ЕС актуализира "блокиращия статут" (Blocking Statute), който се задейства в същия час, когато САЩ стартира санкциите (06:01 часа средно европейско време на 7 август).

Вижте още: ЕС ще защитава интересите на европейските компании със законен бизнес с Иран

Задействането на „блокиращия статут" позволява на европейските компании да не спазват американските санкции, когато обаче фирмите имат специално разрешение от Европейската комисия. Все още не е ясно как ще действат тези правила, тъй като за пръв път въпросният статут е задействан в далечната 1996 година, за да защити европейските компании от икономическите санкции на САЩ срещу Куба.

Засега официална позиция на Вашингтон няма, макар че според повечето анализатори „блокиращия статут" всъщност подкопава режима на санкции, който налага САЩ. Защото санкциите не са само срещу Иран, но и срещу фирми и физически лица, които осъществяват бизнес с Иран.

И ако за Вашингтон решението на Европейската комисия да защити фирмите на Стария континент като че ли няма никакво значение, за ЕС оттеглянето на САЩ от ядрената сделка с Иран е много тежък удар за външната политика на 28-те страни от Съюза. Споразумението се смята за едно от най-големите постижения на международната дипломация отпреди 4 години, след близо две години преговори, въпреки спорната и проблемна позиция в много случаи на Иран в региона. „Повторното налагане на санкции срещу Иран от САЩ е грешен сигнал", коментира Юрген Хард пред „Ханделсблат", експерт по външната политика в управляващата партия на канцлера Ангела Меркел Християндемократичен съюз.

Страх лозе пази

Тази българска поговрка с пълна сила важи за ситуацията в момента. Въпреки че знаят за защитните механизми на ЕС, големите европейски фирми още преди да влезе в сила първият пакет от санкциите, обявиха своите намерения да спазват отраниченията на САЩ. Френският енергиен концерн Total и германският производител на спортни стоки и облекла Adidas бяха първите, които съобщиха, че ще напуснат Иран. И агумнетът им е железен: американският пазар е не само много важен, но и десетократно че и повече по-голям от иранския. Същото ще се случи и с големите европейски банки, които разкриха офиси в Техеран и други ирански градове след 2015 година, защото те ще бъдат подложени на натиск след 4 ноемви, когато ще баде задействан есенния пакет от санкции срещу Иран.

Тогава ще настъпят още по-тежки времена за наследниците на древните перси, защото САЩ не само ще ограничи достъпа на Иран до долари, но ще спре на практика търговията с определени метали, и най-важното ще блокира износа на ирански петрол, от който се формират около 54% от приходите в държавната хазна.

"Затова не очаквайте никакво смекчаване на санкциите в скоро време", алармира в редакционен коментар немският „Франкфуртер алгемайне" и предупреждава да се готвим за кризи с петрола и някои суровинни метали, които произвежда Иран. От друга страна Техеран не е за подценяване, защото има своите оръжия, едно от които вече приложи и смути за няколко дни доставките на петрол. Подкрепяната от Техеран йеменска бунтовническа групировка „Хути" атакува два саудитски танкера и разгневи Рияд. Последва затваряне на протока Баб ел-Мандеб, край бреговете на Йемен, Джибути и Еритрея. Това имаше ефект, но краткотраен за петролиня пазар.

Според повечето немски издания, които много активно напоследък пишат и анализират ситуацията около санкциите на САЩ срещу Иран, заради интересите на Германия в Иран, пагубно за износителите на петрол от Арабския полуостров ще бъде, ако Техеран реши да обяви петролна война. Защото първото нещо, което ще направи е да затвори Ормузкия пролив и по този начин да ограничи достъпа на танкери от и до Персийския залив.

Затова политиците е редно да се вслушат в предупреждението на „Франкфуртер алгемайне", че трябва да се търси дипломатическо решение, каквото беше намерено преди 4 години с ядреното споразумение, и да се изостави противопоставянето, защото и целият свят да се изправи срещу САЩ, президентът Тръмп ще продължи да упорства и до отмяна на санкции няма да се стигне. Единственият удар, който може да го смути, е ако загуби междинните избори за двете камари на американския Конгрес, насрочени за 6 ноември.

Още по темата:

Петролът поскъпна преди подновяване на санкциите на САЩ срещу Иран

Иран планира да пусне своя национална криптовалута

На колко фронта воюва американският президент Доналд Тръмп?