Бъдещето във финансовия свят - сблъсък на хората и машините. Как ще приключи за хората? Предстои да видим... Машините са по-добри в детермистичните системи – могат да изчислят утре кога ще залезе слънцето, както и след две, пет и десет години. Другата система, в която живеем, е стохастичната система – случайната система, където на машините все още им е малко по-трудно.

И в тази насока обаче, машините се развиват бързо, а тема номер едно в момента е изкуственият интелект. Тоест машините се "учат" как да работят в система на риск и неопределеност – в каквато работи икономиката. Там хората са изложени на разрушителното влияние на различни склонности.

Единственият начин по който може да се усети пазара е с истински пари. Демо парите са само за "зарибяване", коментира по време на панела за поведенчески финанси на икономическия форум на Investor.bg - д-р Боян Иванчев, специалист в сферата на поведенческите финанси и автор на няколко книги.

На пазарите виждаме контекст, който е създаден или от нас, или от психологията на инвеститорите и ние го следваме. Компаниите чиито цени растат са плод единствено и само на контекста. Това е валидно и за хората.

Контекста на пазара е важен, защото ние хората разсъждаваме в контекста, както и разсъждаваме селективно. Има контекст възприятията са по един начин. В цялата картина ние си избираме нещо и го следваме. Нашият мозък разсъждава контекстуално и в контекста си избира нещо.

Проведени експерименти сочат, че когато става въпрос за истински пари и решения, свързани с тях, мозъкът ни функционира и са активни напълно различни дялове в сравнение със случаите, в които става въпрос за "неистински пари", коментира още Боянчев.

На пазарите се наблюдава феномен известен под името "IPO хот-маркетс" – период в който се бележат исторически рекорд на фондов пазар и по време на него се включват волно и неволно компании, които провеждат първични публични компании. Волно, защото компаниите които правят това, го правят напълно съзнателно, осъзнавайки, че е най-добрия момент да се продадат. Неволно, по подобие на случилото се у нас през 2007-2008 година, когато някои компании просто се поддадоха на тенденцията и всеобщата мода и се облагодетелстваха от това, смята още Боянчев.

В периоди, като описания се повишават търгуваните обеми, както и цинизмът на инвеститори и собственици на компании. И докато историята сочи, че това е бил най-добрият момент за продажба, на практика 90% от инвеститорите не продават. Защо? Защото дори в детермистичните системи изпитваме умствено нежелание да смятаме.

Когато в една такава система има нежелание да изчислиш нещо просто, това се мултиплицира в стохастичните системи. Когато купиш прах за пране и не сметнеш каква е отстъпката, така ще отидеш в банката и ще вземеш неподходящ ипотечен кредит. Дали си сметнал ГПР, нетния доход и т.н., това зависи от теб. Това, което можем ние хората да направим е да използваме съществуващото знание, когато ситуациите са относително прости.

Водеща е свръхувереността.

"Бавното мислене" изисква усилия. Това е единственият правилен начин. За съжаление обаче, мозъкът ни търси краткия път.

Не обичаме да мислим, защото мисленето ни натоварва. Бавното мислене изисква усилия, средства, време и пари.

За петгодишен период тези придобили акции от "горещия IPO период" на БФБ, всички са назад, спрямо индекса.

Кои са двете склонности в инвестирането? Склонност към оптимизъм – стратегически грешна представа за това, което се случва на финансовите пазари. За верни се приемат външни фактори и убеждения – контекста.

Късогледство – инвеститорите се вглеждат само в близкото минало и го приемат за отправна точка без усилия за деконструиране на съответния инвестиционен клас активи и да проследят неговото поведение в съотвествие с характерния за него инвестиционен хоризонт и риск.

Ако се погледне назад, ще видим, че пазарът не е само нагоре. А това е толкова просто – и се вижда ако си направим труда да погледнем само пет години назад.

Д-р Боян Иванчев има двадесет и пет годишен опит във финансовата сфера. През 1993 г. започва работа във ФБК София АД като брокер на фондовата борса. В различни финансови институции последователно е дилър, главен дилър и директор управление “Ликвидност и пазари”. През 2001 г. управлява 80 млн. евро портфейл от ценни книги на външни пазари. В периода 2005–2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя на Р България. Към момента е заместник-председател на СД на „Адванс Екуити“ АД – фонд за дялово инвестиране, преподава „Поведенческа икономика“ в УНСС и създава невроикономиката в България като използва изследвания на мозъка с функционален ядрено-магнитен резонанс.

Завършва средно образование в Чехословакия, висше и докторска степен придобива от Warsaw School of Economics. Специализира в Deka Bank Hold., Bayerische Landesbank, ATTF Luxembourg, Harvard Kennedy School of Government, Chinese Academy of Governance, ENA-Paris.

Публикува първата българска книга за поведенчески финанси “Всеки може да инвестира успешно ако избегне илюзиите и ирационалното поведение”, „История на българския капиталов пазар 1862-1948 г.“ и глава It’s Not Money Until It’s Postmoney в книгата “The Future of Business: Critical Insights into a Rapidly Changing World from 60 Future Thinkers“. Иванчев разработва нова теория за парите, публикувана от Emerald publshing “Postmoney theory: value function in the domain of postmoney”.