Снимка: БГНЕС

След един от най-големите дневни сривове на цените на петрола миналия петък, когато дневното понижение беше с повече от 2 долара или с над 8%, което даде основание на анализаторите да определят Черен петък и за „черното злато", вече се говори за по-умерени очаквания на пазарните участници относно цените на суровия петрол през следващата 2019 година.

Цените в първия ден от новата седмица се покачват, а най-големите страни-производителки на петрол дават ясни сигнали, че ще следват споразумението за намаляване на производството на петрол, подписано в края на 2016 година, и което само засилва оптимистичните прогнози на анализатори и експерти. Много от тях вече коригираха прогнозите си и обявиха, че през следващата година цената на европейския вид суров петрол Brent може да достигне 70 или дори 80 долара за барел. Докато при другия вид - американския лек петрол (WTI) са за котировки между 60 и 70 долара за барел.

В сравнение с последните десетилетия, покачването на цените с 10 или дори с 20 долара за барел изглежда незначително, но в крайна сметка ще доведе до съществен ръст на приходите от продажби на най-големите страни-производителки на суров петрол от ОПЕК с между 100 и 200 млрд. долара, пресмятат анализатори, потърсени от „Ройтерс".

Не са малко и експертите, които предупреждават, че много регионални събития и геополитически фактори ще допринесат за ново повишаване на цените на петрола. Сред тези събития са гражданските сблъсъци във Венецуела и Либия, атаките срещу петролната инфраструктура в Нигерия, споровете между правителствата в Багдад и иракския Кюрдистан, възстановяването на санкции срещу Иран и проблемите на техническата инфраструктура по света.

В същото време по-умерените анализатори все още не виждат съществени причина за значително увеличение на цените на суровината, тъй като все повече и повече производители по света ще се стремят да предложат допълнителни обеми на пазара и по този начин ще поддържат високи добивите на „черното злато". Не липсват и песимисти, които не изключват нов срив на цените на пазарите, като се позовават на историята, която помни четири съществени срива на цените на петрола  през последните 33 години, като всеки от тях има своята съществена, но различна причина.

Кои са тези сривове?

Първият срив на цените на петрола през 1985-1986 година. През 80-те години на ХХ век в резултат от сериозното намаление на търсенето на суров петрол, причинено от рязкото покачване на цените на суровината в резултат на нефтеното ембарго от 1973 г. и ислямската революция от 1979 г. в Иран, цените спадаха непрекъснато. До 1980 г. котировките на петрола на световните пазари достигнаха дъно от 35 долара за барел, а до 1986 г. се сриват с още 10 долара за барел.

Трябва да се отчете, че в началото на 80-те години цената на петрола беше доста висока и много страни извън ОПЕК решиха да се възползват от възможността и започнаха да увеличават производството. Страните от петролния картел бяха принудени да се борят за пазарния си дял, затова и те повишават обемите на производство. Това е причината за свръхпроизводството и последвалия срив на цените на петрола.

Вторият срив е през 1990-1991 година. Поради нахлуването на Ирак в Кувейт от юли до октомври 1990 г., цената на петрола се повишават рязко от 15 долара до 41.15 долара за барел. След края на американската операция и на съюзниците "Пустинна буря", иракските войски напуснаха Кувейт, а до февруари 1991 г. цената отново падна до нивото от 17-18 долара за барел.

Третият срив на цените на петрола е през 2008-2009 година. 2008 се оказа трудна година за енергийния сектор и за световната икономика като цяло. В началото на годината бе отчетено бързото нарастване на световната икономика след стагнацията през 2006 г. През първите 6 месеца цените на двата вида суров петрол WTI и Brent, почти се удвои. След достигнатия рекорд, за около две седмици борсовите цени се движеха в диапазона от 140-145 долара за барел.

„Бичият" тренд, появил се през пролетта, беше причинен от заплахата за война между Иран и Израел, както и заради бунтовнически атаки срещу тръбопровода на Royal Dutch Shell в Нигерия. Тогава средният дневен обем на търговията надвишаваше световното дневно производство почти 15 пъти.

Но фундаменталните икономически фактори тогава предизвикаха бърз спад в цената на петрола, който започна през юли и продължи до средата на септември. Ситуацията се влоши, когато президентът на САЩ Джордж У. Буш позволи добиви на петрол от континенталния шелф на САЩ.

След това на стоковите борси започна разпродажба на активи, вкл. права и концесии за добиви в определени територии по света. До пълен колапс обаче се стигна, когато започна войната в Грузия и започна световната икономическа криза.

До началото на септември цената на петрола спадна под 100 долара за барел, но отново се повиши почти наполовина от нивото на спад само за няколко дни. Последва нов шок - фалита на американската банка Lehman Brothers и старта на световната финансова криза.

Паника обхвана пазара, която оказва натиск върху цената на петрола. От края на септември 2008 г. започна рязък спад на котировките по борсите. Това продължи до края на годината. След това имаше период на застой, когато цената на петрола достигна 30-35 долара за барел.

През януари 2009 г. пазарната ситуация се задълбочи от конфликта в ивицата Газа, който стана стимул за поскъпване на цените. Такива глобални компании като Exxon, Royal Dutch Shell, Eni, Total, EOG Resources, Apache, Chevron и BP усетиха катастрофалните последици от колапса на цените на петрола.

Четвъртият срив е през 2014-2015 година. Основната причина за спада на цените на петрола от 2014 г. насам е значителното свръх предлагане на суровината на пазара. Поради това някои експерти смятат, че кризата от 2014 г. е подобна на кризата от 1985-1986 година.

В продължение на няколко години преди началото на колапса водещите страни-членки на ОПЕК, начело със Саудитска Арабия, активно увеличиха производството на петрол и продават все повече от суровината на пазара. Паралелно с това страните-износители, които не са част от картела, също увеличиха обемите си на производство и достигнаха рекордни нива.

Трябва да се отбележи и фактът, че в САЩ са разкрити стотици нови кладенци за извличане на шистов петрол. Свръхпредлагането пък доведе до началото на спад в търсенето на суровината.

Източници: Ройтерс и vestifinance.ru