Снимка: Pixabay/Money

Теодор Минчев

Преди десет години ЕЦБ повиши лихвите за последен път в светлината на вече вихрещата се финансова криза. Тогава Европейската централна банка бе широко критикувана за това действие.

Всички знаем какво последва – понижение на лихвите до отрицателни нива и задържането им при такива и до момента.
На 3-ти юли 2008-ма година, ЕЦБ повиши нивото на лихвите, за да се бори с инфлацията, която тогава бе два пъти по-висока от таргета на банката. През октомври обаче, инфлацията промени посоката си, следствие на спада в икономическия ръст и голямата финансова криза.

Сега Европейската централна банка е изправена пред напълно противоположен проблем. Все повече стават анализаторите и инвеститорите, които изразяват мнение че финансовата институция се забави прекалено дълго с повишението на лихвите.

От там заявиха, че първо ще премахнат напълно монетарните стимули, преди изобщо да мислят за повишение на лихвите. И предвид на даденото време за пълно заличаване на стимулите – до края на годината, очакванията са, лихвите да започнат да бъдат повишавани едва през първото полугодие на миналата година.

А това, може да е сериозно забавяне... Или пък, банката няма да спази обещанията си! И двата варианта не са особено добри. Първия, защото може да има сериозни последствия, от евентуално прегряване на икономиката и липса на монетарни инструменти за борба с потенциални икономически проблеми, а вторият – защото ще инициира сериозна несигурност и евентуално поскъпване на еврото.

Поскъпването на еврото, е последното нещо, което ЕЦБ иска. Не случайно в своите изказвания, ръководителят на централната банка – Марио Драги, непрестанно твърди, че еврото е скъпо. Защото скъпото евро, прави европейските стоки неконкурентни на международните пазари. Ситуацията се очаква да се влоши още повече от потенциалната търговска война, която назрява между САЩ и Европа.

Както виждаме валутният курс е едно от основните оръжия на Китай в търговската война със САЩ. Само през последния месец, китайският юан бе обезценен с 3% спрямо щатския долар. Това прави китайските стоки относително по-евтини на международните пазари.

Отрицателните лихви и тяхното въздействие

Първо какво са отрицателни лихви? Това е странната ситуация, при която плащате на някой, за да държите средствата си при него. Доста нелогично нали... И все пак, поддържайки отрицателни лихви, европейската централна банка, на практика таксува търговските банки, за да държат средствата си на съхранение при нея. И това, като цяло е много негативно за търговските банки, защото се отразява на рентабилността им и изобщо като цяло разклаща цялата финансова система.

Отрицателните лихви въздействат основно на лихвите по депозитите. Те са рекордно ниски. Например, най-високите лихви по депозити у нас, давани от родните финансови институции са при нива от около 0.8-0.9% на година.
Или при депозит от 1000 лева, депозантът ще получи сумата от 1008 лева след година. Големият проблем е, че инфлацията (повишението в потребителските цени) ще е изяла тези 8 лева. Защото инфлацията в България, клони към 3% на годишна база.

За ефекта на инфлацията си помислете само за следното – при инфлация от 3%, покупателната сила на Вашите спестявания ще намалеят наполовина. И макар при един процент лихва по депозитите, да загубят по-малко, факт е че вместо спестяванията Ви да растат, те ще намаляват.

Иначе предназначението на отрицателните лихви е да стимулират спестителите да разходват своите спестявания и да ги инвестират в реалната икономика. Така да се ускори ръста.

Какво се оказва обаче – до голяма степен провал на първоначалните цели…

Около 69% от европейците държат своите спестявания в банкови сметки, според доклад на European Consumer Payment Report, направен сред 21 000 души в 21 европейски страни.

Проучването сочи още, че едва 26% от европейците предпочитат да държат свободните си средства в кеш, а 16% ги държат в акции. Само 14% пък се обръщат към услугите на инвестиционни фондове. Едва 8% от европейците инвестират свободните си средства в имоти, а други 8% в облигации.

В Дания и Швеция, където централната банка поддържаха отрицателен лихвен процент, около 80% от спестителите държат средствата си в банкови сметки. Над 80% е цифрата още в страни като Франция, Великобритания и Холандия.
Един от големите противници на отрицателните лихви е не кой да е, а самият Уорън Бъфет.

„Може да има момент в бъдеще, където наистина ще започнете да теглите валутата си от банките“, коментира Бъфет, пред финансовото издание CNBC през миналата година. Ако валутата в банката струва по-малко, отколкото валутата във вас, това може да доведе до промяна в поведението на спестителите“, коментира Бъфет. „Ако имате много средства в евро, както нас… е по-добре да ги държите под матрака си, отколкото в банката“, допълва още гениалният инвеститор.

Жертва на отрицателните лихви, са някои от най-големите финансови институции, чиито акции се понижиха сериозно през годините, като много от тях се декапитализираха и им се налагаше да повишават своя капитал.

Тези, които не са убедени относно ниската ефективност на политиката на централните банки, могат да се обърнат и към случилото се в САЩ. Дo ĸaĸвo дoвeдe пoлитиĸaтa нa Фeд нa peĸopднo ниcĸи лиxви и пpoгpaмитe зa oбpaтнo изĸyпyвaнe нa peзepвa нa aĸтиви? Нoви peĸopди зa щaтcĸитe фoндoвитe пaзapи, при запазване на „умерен ръст“ за щатската икономика. Не е случайно, че Фед пръв излезе от политиката на стимули и започна да повишава лихвите. И противно на очакванията, щатската икономика не само не са забавя, но продължава да ускорява темповете си на ръст и да работи в среда на пълна заетост. Индексите на САЩ пък, продължиха с ръста и рекордните си стойности вече две и половина години след първото повишение на лихвите.

Сега въпросът е – дали ЕЦБ отново няма да сбърка с тайминга на излизане от монетарни стимули?