Доларът доближава тригодишно дъно спрямо кошницата от шестте основни валути в сутрешната търговия, тъй като притесненията за евентуално спиране на дейността на правителството на САЩ се увеличават, а и нараства тенденцията към нормализиране на паричната политика по света.

Индексът на долара, който измерва съотношението на американската валута спрямо другите шест основни валути, спадна до 90,378 пункта, като се доближава до най-ниското ниво от 90,104 пункта, достигнато тази седмица, което за последно е отчетено през декември 2014 г. Досега индексът на долара е загубил около 2 процента от началото на 2018 година.

Камарата на представителите в Конгреса на САЩ прие законопроект в четвъртък, с който да се финансира дейността на правителството до 16 февруари, като целта е да се избегне спиране на плащанията от държавните структури. Законопроектът предстои да бъде одобрен от Сената (горната камара), където има много противници. Освен това президентът Доналд Тръмп вече обяви, че не трябва да се включва разширяването на финансирането по Програмата за здравно осигуряване на децата (CHIP), което се подкрепя от демократите в Сената.

Еврото поскъпна с 0.2 процента, до 1.2261 долара, доближавайки отново тригодишния си пик от 1.2323 долар, достигнат в сряда. Единната европейска валута отчита ръст с 0.5 процента от началото на седмицата, което означава, че еврото ще отчете пета поредна седмица на печалба.

Доларът се понижи с 0,2 процента, до 110,86 йени и се отдалечава от 4-месечното дъно от сряда, когато отчете 110,19 йени.

Доходността на 10-годишната доходност на американските държавни облигации се повиши с 2,638 процента и се доближава до пика на декември 2016 г., когато бе отчетена доходност от 2,641 процента, заради очакванията за реализация на икономическите реформи на новия президент Доналд Тръмп, включващи съкращаване на данъците и повишаване на разходите за инфраструктура.

Доларът спада от 2017 г. до голяма степен заради очакванията, че централните банки, освен Федералния резерв на САЩ (ФЕД), ще започнат да съкращават политиките си за финансови облекчения, които бяха приели за борба с финансовата криза от 2008 г. и последвалата рецесия. „САЩ вече не е единствената държава, която повишаваща лихвите. В момента акцентът на пазара е върху начина, по който другите страни постигат нормализация на паричната си политика", казват анализатори на Barclays.

Много инвеститори смятат, че Европейската централна банка ще прекрати до края на годината програмата си стимулиране на икономиката чрез изкупуване на облигации.

Друг основен фактор, който влияе върху слабостта на долара, са глобалните инвеститори като суверенните фондове и централните банки, които диверсифицират собствеността си от долари в други валути. Китай и Япония, двете държави, които са най-големите чуждестранни кредитори на САЩ, съкратиха американските държавни ценни книжа през ноември, според данните на Министерството на финансите на САЩ.

От доклад на Международния валутен фонд, публикуван през декември, става ясно, че през третото тримесечие на 2017 г. централните банки са увеличили диверсификацията на валутите, като са намалили доларовите си позиции.

Френската централна банка обяви в понеделник, че вече държи някои от валутните резерви в китайски юани, часове след като германската централна банка съобщи, че иска да прехвърли част от своите резерви също в китайската валута.