На днешното си заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи прогнозите си за инфлацията на фона на поскъпващото евро, но в същото време повиши очакванията за нарастване на икономиката в еврозоната и целия ЕС след най-продължителния ръст от няколко поредни месеца на БВП за последното десетилетие. Това пише в разпространеното след заседанието официално съобщение на регулатора, цитирано от „Ройтерс".

От началото на годината еврото нарасна с цели 13 процента, което се оказа сигнал с двояко значение за ЕЦБ, тъй като показва активно нарастване на икономиката, но в същото време пречи на възхода на инфлацията.

ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще достигне 1,5 процента през 2017 година и ще спадне до 1,2 процента през следващата 2018 година, което представлява низходяща ревизия спрямо обявената прогноза през юни, когато очакванията за догодина бяха за 1,3 процента инфлация. Тези данни остават далеч от целевите показатели от 2 процента инфлация.

Според новата прогноза, нарастването на БВП през настоящата година ще бъде 2,2 процента, докато предишната прогноза от юни беше за ръст от 1,9 процента.

Малко по-късно, още с първите си думи на пресконференцията след заседанието на ЕЦБ, президентът Марио Драги обяви, че мерките за стимулиране на икономиката ще се запазят, тъй като динамиката на инфлацията е доста под целевите нива.

По думите на Драги, ЕЦБ потвърждава свръх меката парично-кредитна политика и дори оставя отворена вратата за продължаване на програмата за изкупуване на облигации, ако е необходимо. „Продължаващото нарастване на икономиката ни дама увереност, че инфлацията постепенно ще се приближи до целевите нива, въпреки че този ръст не доведе до подобряване на динамиката на нарастване на цените", подчрта президентът на ЕЦБ.

Според него, постъпващата в регулатора информация, вкл. и новите прогнози на сътрудниците на банката, подкрепя като цяло непроменените средносрочни перспективи за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната. „Ръстът на БВП, който се ускорява по-значително от очакваното през първата половина на 2017 г., остава стабилен в страните от блока", посочва Драги.

"В същото време, неотдавнашната нестабилност на валутния курс се оказа източник на несигурност, заради което е нужно да се следи много внимателно волатилността, като се отчитат вероятните последици от нестабилността на средносрочната прогноза за ценовата стабилност", каза Марио Драги.

В заключение той съобщи, че през есента ЕЦБ ще приеме решение за своята парично-кредитна политика след края на 2017 година, но не посочи нищо конкретно в каква посока ще са въпросните решения.