Георги Вулджев, анализатор за tavex.bg

На редовното събрание борда на Федералния резерв на САЩ (ФЕД) на 14 юни, председателят Джанет Йелън обяви поредното покачване на основният лихвен процент на централната банка, с 0.25 пр. пункта до 1.25% и потвърди намеренията за още едно покачване през 2017 г. Това бележи третото покачване на лихвеният процент, който частните банки трябва да плащат при заеми от централната банка на САЩ, за последните 6 месеца.

ФЕД взе това решение, въпреки че нивото на инфлация на потребителските цени започна да отслабва през последните месеци, падайки от 2.8% през февруари до 1.87% през май. Самата централна банка на САЩ смята, че през 2017 г. нивото на инфлация ще падне под заложената цел от 2.0%, но въпреки това има намерение да продължи с увеличаването на лихвените проценти. Предтекстът, под който Джанет Йелън обяви това решение, въпреки по-ниската инфлация, бе подобряващото се състояние на американската икономика като цяло и очакванията за още подобрения в бъдеще.

Друга много важна новина е, че успоредно с увеличаването на лихвеният процент, ФЕД обяви и че тази година ще започне да "нормализира" своя баланс. Това означава, че ще започне да премахва част от корпоративните облигации, които започна да изкупува по време на кризата 2008 г., за да предотврати фалита на много банки и корпорации с твърде големи дългови експозиции. Това ще стане или чрез продажба на пазара, или най-вероятно просто чрез оттегляне на дълга (държене до датата на падеж без обновяване).

Какви ще са ефектите за американският бизнес?

На първо време, вдигането на лихвените проценти ще доведе до по-скъпо (и по-ниско) ниво на кредитиране в икономиката на САЩ, което все пак е и основната цел на централната банка. Евентуално съкращаване на активите в баланса на централната банка ще доведе до още по-високи лихви по частните кредити, защото ФЕД държи финансови инструменти на много частни банки и финансови институции, и така на практика субсидира техните приходи.

Важно е да анализираме това последно действие на ФЕД не само по себе си, а в контекста на цялостната парична политика на институцията. Това е третото покачване на основният лихвен процент, което ФЕД предприема в рамките на шест месеца - предишните две бяха през Март и преди това Декември. За целият този 6-месечен период ФЕД на практика увеличава нивото на основния лихвен процент повече от два пъти от 0.5% преди Декември, до над 1.2% сега.

Това е невиждано бързо темпо за последните 10 години. След толкова продължителен период на де факто нулеви лихвени проценти от страна на ФЕД, такова бързо темпо на покачване (с още едно планирано повишение на лихвата до края на 2017 г.) може да има много опасни ефекти.

По-високи лихвени проценти означават ограничаване на кредитирането от страна на банките и оскъпяване на цената на това кредитиране. Оскъпяването на дълга не вещае нищо добро за американските бизнеси, които според последните данни като цяло са по-задлъжнели дори в сравнение с 2006 г., непосредствено преди глобалната икономическа криза.

Корпоративната задлъжнялост в САЩ е на опасно високи нива

Според данни на Барклейс, публикувани през август 2016 г., нивото на нетен дълг към EBITDA (оперативни приходи) на компаниите включени в индекса S&P 500 (най-големият в САЩ) вече е достигнало рекордно високи нива. По-актуални данни, публикувани от FactSet този април, потвърждават сведенията на Барклейс и показват, че в най-опасна ситуация се намират енергийните компании, компаниите предоставящи комунални услуги (електроснабдяване, водоснабдяване и т.н.), компаниите в сектор здравеопазване, и компаниите занимаващи се с добив и преработка на суровини. 

В тези сектори нивото на задлъжнялост е (нетен дълг към EBITDA) се е покачило изключително много за последното десетилетие - с 33% в най-добрия случай (при комуналните услуги) и с над 800% в най-лошият (при енергийните компании). Следователно, по-скъпото кредитиране и съответно по-високите разходи за обслужване на дълг ще имат най-сериозен отрицателен ефект върху компаниите в тези сектори. Напълно е възможно след година или две някои от компаниите в тези сектори да бъдат изправени пред фалит, именно поради оскъпяването на цената на кредитирането предизвикано от политиката на ФЕД.

Накратко - бързото затягане на монетарния колан от страна на ФЕД през последните месеци означава и затягане на примката на задлъжнялостта около врата на много американски компании. Това със сигурност ще доведе до по-малко инвестиции и съкращения на разходи и работни места. Тези ефекти няма да се реализират моментално (в идните месеци), но към началото на 2018 г. вече ще са осезаеми.

Ами златото и среброто?

Що се отнася до цените на златото и среброто, в краткосрочен план по-високите лихви най-вероятно ще имат отрицателен ефект и тя ще падне. Това е логично, предвид факта, че по-високите лихви повишават доходността на облигациите, които (както и преди сме обяснявали тук) са основна алтернатива на златото и среброто и съответно най-съществената им конкуренция като инвестиционен актив. Цената на тройунция злато на COMEX пазара падна от 1294 долара на 6-ти юни, до 1266 на 13-ти юни, непосредствено преди пресконференцията на ФЕД. След като решението на централната банка бе обявено, златото падна до 1254 долара за тройунция на 15-ти юни. 

Този спад е вероятно да продължи в идните седмици, не толкова заради самото действие на централната банка (вдигането на лихвата), колкото заради изказването на Джанет Йелън, която нееднозначно потвърди намерението на ФЕД да осъществи още едно вдигане на лихвите тази година и да започне да съкращава своя баланс. Това означава, че лихвените проценти най-вероятно ще продължат да се покачат допълнително до края на тази година, което вреди на конкурентоспособността на безлихвени активи като златото и среброто, спрямо активи като корпоративни облигации и държавни ценни книжа.

Следователно, в първите дни непосредствено след това изказване пазарът най-вероятно ще е по-песимистично настроен спрямо златото и среброто. Освен това, реалните лихви (номиналната лихва минус нивото на инфлация) по дългосрочните държавни облигации нарастнаха по-значително през май месец. Реалната лихва по 10-годишни ДЦК в САЩ се увеличи от 0.1% до 0.43%. Ако реалната възвръщаемост на ДЦК продължи да расте, това ще ги превърне в по-атрактивна инвестиция и ще навреди на цената на златото и среброто.

Дългосрочните перспективи са позитивни

В по-дългосрочен план обаче перспективите пред двата скъпоценни метала изглеждат по-добри. Както споменахме, рязкото вдигане на лихвените проценти през последните месеци крие сериозни рискове за бизнеса в САЩ, който е силно задлъжнял, особено в някои ключови сектори. Със задълбочаването на проблемите със задлъжнялостта на американските фирми, рискът на инвестиции в пазарите за акции ще става все по-голям. Златото и среброто могат само да спечелят в такава ситуация, защото те са най-сигурният хежд срещу риск във финансовите пазари.

Като цяло е много трудно да се предвидят конкретните последствия на настоящата монетарна политика на Федералния резерв. Едно обаче е сигурно. След цяло десетилетие на нулеви лихви и невиждана парична и кредитна експанзия повишаването на лихвените проценти няма как да мине безболезнено. Успоредно с покачването на разходите за обслужване на дълг акциите и корпоративните облигации ще стават все по-несигурна инвестиция.  А колкото по-разтревожен става пазарът по отношение на задлъжнялостта на корпоративния сектор, толкова по-висока ще става цената на златото и среброто.