Цената на петрола регистрира леко повишение във вторник, съобщава агенция "Ройтерс".

Американският лек суров петрол West Texas Intermediate повиши стойността си с 0,91%, до $ 42,13 за барел. Петролът Brent поскъпна с 0,67% и се търгуваше срещу $ 45,13 за барел.  

Анализаторите очакват, че върху цените на петрола ще продължава да има натиск и за в бъдеще, предимно заради продължаващото свръхпредлагане на суровината.

Според Бул Тренд Трейдър проблемите на зависещите от енергията фондове може да доведат до изтичане на проблемите на финансовите пазари. Норвежкият суверенен фонд, най-големият в света, е типичен пример.

Фондът отчете миналия месец загуби от 273 милиарда крони (около 32 милиарда долара) за периода между юли и септември. Това е третият най-слаб резултат в историята и е еквивалентен на възвръщаемост върху инвестицията от -4.9%. Възвръщаемост от инвестициите в акции от -8.6% повече от компенсира печалбите при фиксирания доход и от недвижима собственост.

Подобно на другите зависими от петрола фондове, Норвегия е изправена пред още по-голямо предизвикателство от ниските цени на енергията. Не само правителствата в тези държави получават по-малко пари, които да заделят, но те са все повече съблазнени да бръкнат в резервите, за да предпазят икономиката и ограничат фискалното влияние върху по-ниските приходи от петрола.

Норвежкото правителство планира следващата година да изтегли повече пари от фонда, отколкото влага, което ще се случи за първи път. Фондът може и да не се наложи да продава активи, тъй като дивидентите и купоните годишно генерират около 200 милиарда крони. Други обаче не са такива щастливци. Петролните износители ще използват всичките 750 милиарда долара от енергийните приходи тази година и ще похарчат допълнително 100 милиарда долара от суверенните си фондове и валутните си резерви според оценките на анализатори от "Джи Пи Морган". В резултат на това, тези държави ще продадат облигации на стойност 50 милиарда долара и акции за 30 милиарда долара тази година, което е голям обрат от нетните покупки на облигации за 40 милиарда долара и на акции за 170 милиарда долара през 2014.

Другият проблем, който засяга петролните фондове, са глобалните инвестиционни проблеми от ниската доходност. Подобно на другите инвеститори, те търсеха диверсификация в по-високи доходи в недвижимите имоти и инфраструктурата. Норвежкият фонд увеличи парите, разположени в недвижими имоти до 3,3% спрямо 2,2% в края на 2014 и се стреми те да достигнат 5%. Другите правят нещо подобно. Тези суверенни фондове на благосъстоянието увеличиха разположението на средства в недвижими имоти седем пъти между 2010-а и 2014-а според проучване на "Джи Пи Морган". Повече пари се разполагат в така наречените "реални активи", което означава, че по-малко пари се инвестират във финансовите активи.

Петролните фондове не могат сами да решат съдбата на огромните и ликвидни световни пазари. Ако обаче цената на черното злато остане ниска, техните проблеми вероятно ще нараснат.