Независимо от оптимистичните очаквания на повечето икономисти, ръстът на глобалната икономика се оказа доста по-слаб, отколкото беше преди началото на финансовата криза. Стимулиращите програми, ниските лихви, изключително „меката" парично-кредитна политика - нищо от този арсенал от мерки на централните банки по света не накараха световната икономика да достигне докризсните темпове на растеж. Единственото, което постигнаха тези мерки, е свръхбързото нарастване на котировките на фондовите пазари.

„Ако се отчете реалният ръст на икономиката на Китай, а не официално обявяваният, тогава нарастването на световната икономика през 2015 г. ще бъде само 2%", пише в годишен анализ на една от големите френски инвестиционни банки Natixis.

Анализаторите на кредитната институция отбелязват, че слабият ръст, граничещ с рецесията, ще провокира структурни проблеми и заради това те използват термина „структурна рецесия", с който изключват цикличните причини за сегашното забавяне на икономиката.

От анализа става ясно, че бързото възстановяване на световната икономика е невъзможно, тъй като всеки регион се сблъсква със специфични проблеми, което прави невъзможно използването на някаква обща рецепта.

Китай

Китай загуби своята конкурентоспособност заради изкуствения ръст на работните заплати. Евтиният труд вече не отличителен белег за Китай. В съседна Русия цената на труда заради девалвацията е много по-ниска.

Япония

Япония се изправи пред проблема с разпределението на доходите вътре в самите компании, чието влияние застопори реалното ниво на заплатите в продължение на повече от десетилетие, а през последните години дори заплатите са намалели. В същото време доходите на топ мениджърите са се увеличили много бързо, но общата ефективност на управлението е намаляла значително.

Развиващите се страни

Икономиките на повечето развиващи се страни (с изключение на Китай) са изпаднали в рецесия, макар че точно в тези държави се очакваше най-стремителен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Развиващите се страни се сблъскаха с редица предизвикателства: спад на цените на суровинните ресурси, които по правило са основен източник за попълване на държавния бюджет; изтичане на капитали на фона на поскъпването на долара; спад на световната търговия. Освен това, заедно с глобалните проблеми, тези страни страдат от липса на транспортна инфраструктура, корупцията им е много висока, липсва квалифициран персонал.

Европа

Европа все още е под натиска на негативните последици от дълговата криза: огромна задлъжнялост - фирмена и корпоративна, както и несигурност, които са сред основните причини за намаляването на инвестициите в реалната икономика. Ако, преди настъпването на световната финансова криза, обемът на преките инвестиции в ЕС е нараствал с 3,5%, то сега увеличението е само 2,6 на сто, уточняват анализаторите на Natixis.

Според тях корпоративните инвестиции за последните две години са нараснали само с 1%, а домакинствата са принудени да пестят, с което и потреблението е спаднало. Като цяло Европа излезе от лапите на рецесията, но икономиката е обезкръвена, отчита се само 1% годишен ръст на БВП.

САЩ

Сривът на цените на петрола и на природния газ принудиха добиващите и преработващите компании да съкращават производството си. В резултат на това спаднаха инвестициите, както и промишленото производство като цяло, което пък доведе до задържащ ефект върху ръста на икономиката на страната. Темпът на нарастване на икономиката на САЩ спадна до 2% годишно. В същото време в доклада на Natixis се отбелязва, че това е единствената страна в света, където банковите експерти са оптимисти за скорошно възстановяване на темповете на нарастване на икономиката преди началото на финансовата криза.