Бисер Манолов*

От началото на годината досега международните пазари за търговия на суровини и материали отчитат рязка ценова обезценка. Цената на кафето е отбелязала спад от 30%. Цената на овеса е надолу с 27.55%, дървесината с 22%, захарта с 23%, паладия с 22%, платината с 18.40%, петролът с 15%, портокаловият сок с 12% и т.н, и т.н. Какво може да означава това и дали светът не навлиза в нова дефлационна спирала? Само да припомня, че според икономическата теория дефлацията представлява процес на продължителен спад на цените в следствие на икономическа криза или икономическа депресия. При наличие на икономически процеси от такъв тип стопанските субекти и хората спестяват повече и харчат по-малко.

Според някои анализатори в основата на спада в цените на суровините и материалите е ... Китай. Последните данни за икономиката на Китай показват, че производствената активност се намира на най-ниското си ниво за последните 15 месеца. Всеизвестен е икономическият постулат, че когато Китай произвежда цените на световните суровини и енергийни компоненти хвърчат нагоре и обратното, в случай на икономическо забавяне всичко се сгромолясва.

Няма по-голям бич за политиците и централните банкери от нов дефлационен цикъл. Спада на цените е индикация за икономическо забавяне. Твърде обезпокоително, с оглед предстоящото увеличаване на основната лихва в САЩ, което ще стане най-късно през първото примесечие на следващата година. Някои икономисти прогнозират такова увеличение още до края на тази година. Дотук добре. Сега обаче си представета следната комбинация: глобално икономическо забавяне плюс дефлационни процеси плюс ръст на лихвите в САЩ.

Много лоша комбинация наистина. От изключителна важност е дали решението за лихвените проценти в САЩ ще бъде взето единствено от гледна точка на състоянието на американската икономика, която единствена показва стабилен ръст до този момент, или регулаторите ще вземат под внимания състоянието на глобалната икономика. Последното е въпрос от изключителна важност. В интерес на истината шефът на Федералния резерв се опитва да подготви пазарите за предстоящото покачване на лихвите, но ситуацията коренно се промени през последните две седмици. По-високи лихви в САЩ, точно в този момент, ще означават рязко покачване на стойността на американския долар спрямо основните валути, което ще изправи американският бизнес на нокти. Когато доларът повишава стойността си, цената на всички суровини и материали пада. Дефлацията е процес, който убива производителите. Точно поради тази причина дефлацията е нощният кошмар за политици и централни банкери.

По време на борсовата сесия миналия петък цените на медта и на среброто, базови суровини в електронната индустрия, се сринаха до най-ниското си ниво за последните шест години. Петролът от типа „Брент" отново падна под 50 долара за барел. Според Джак Аблин, инвестиционен директор към БМО Прайвит Банк, която управлява 68 млрд. долара, инерцията на обезценка на суровините и материалите е толкова голяма, че в момента няма абсолютно никакви позиции в такъв вид активи. Казано по-ясно, очакванията му са за продължаваща обезценка. Същевременно, най-голямата компания в света за добив на злато Барик Голд , в следствие от обезценката на жълтия метал, загуби от пазарната си капитализация само за последната седмица цели 17%. Една от най-големите комании в света за добив на мед Фрийпорт - МакМоран загуби от пазарната си капитализация 23% за последните няколко дни.

Какво притеснява толкова много инвеститорите? За мнозина от тях ситуацията наподобява 2009-2010 година. Непосредствено след кризисния период, когато централните банки се надпреварваха да изливат огромни количества напечатени пари на пазара с цел съживяване на икономиката. Да, но има една съществена разлика и тя е, че вече всички са убедени, че изливането на ликвидност на финансовите пазари има единствено краткосрочен ефект и в никакъв случай не може да се направи механичен извод в посока, че евтин финансов ресурс означава икономическо възстановяване.

Според шефа на централната банка на Англия Марк Карни глобалната инфлация ще се завърне на пазарите след две години. Според него в момента имаме опасна динамика между дефлацията и нивата на държавен дълг. Той напомни, че точно тази динамика е довела до спукване на балона на фондовия пазар в САЩ по времето на голямата депресия през трийсетте години на миналия век, както и в Япония през 1980 година. Считам, че тези думи трябва да бъдат взети сериозно под внимание.

Истината е, че Европейската централна банка не разполага с допълнителен арсенал освен политиката си по количествени облекчения за стимулиране на икономиката. Както всички знаем в Европа на дневен ред са политиците и прословутите структурни реформи, които закъсняват безвъзвратно. А какво означават тези „структурни реформи"? За пореден път ще повторя: ниски данъци, ограничени държавни разходи и по-добри условия за правене на бизнес. Европа не може да си позволи да бъде „социален рай" за сметка на високите данъци. Този модел просто е лишен от икономическа логика.

Сигурен съм, че отново надигащите се дефлационни процеси ще удари челно много европейски държави и традиционно най-силно ще бъдат засегнати най-нереформираните от тях. Безспорен лидер в тази класация е Франция.

Какво ще стане, ако дефлационните процеси се задълбочат? Ново печатене на пари? Това означава все едно да гасите огън с бензин. Това не е безкрайна игра. И без това програмата на Европейската централна банка по наливането на пари ще приключи през септември 2016 година. Само си представете парадокса - ЕЦБ налива по 60 млрд. евро на месец, а цените продължават да падат. Единствено се помпат цените на акциите, което е 100% надуване на балон. Не, това е абсурдно и се надявам европейската администрация да го осъзнае. Пръсването на този балон може да доведе до нова финансова криза, която неминуемо ще се прахвърли в реалния сектор, а това средния човек няма как да го изтърпи отново.

Стана пълна каша, а. Инвеститорите се чудят къде да наместят парите на своите клиенти. Борсите са балонизирани. Цената на суровините и материалити се сгромолясва. Златото, среброто и платината също са подложени на сериозен натиск. Инвестицията в държавен дълг носи нулева доходност. Пазарът на недвижими имоти изглежда също напомпан. Не е лесно да управляваш пари в момента, казано накратко. Истината е, че в условия на дефлация кешът завръща на мода, така си мисля.

*Статията е публикувана в личния блок на финансиста.