Източник:  www.darikfinance.bg

Фондовите индекси в Европа падат под натиска на прибиране на печалби и лоши икономически новини.

Ефектът на спасяването на Гърция се изчерпа и сега започват проблемите. Гърците не искат да бъдат спасявани с цената на още икономии, независимо какво е договорил премиерът им в Брюксел.

На ход са синдикатите, както и много от депутатите от СИРИЗА, които ще направят всичко възможно да саботират плановете на Германия за реформи и приватизация в Гърция.

Останалите европейски страни също имат сериозни разминавания по гръцкия въпрос. Великобритания не иска да дава пари за спасяването на Гърция, тъй като това е вътрешен проблем, засягащ еврозоната. Германия настоява за обратното.

Управителят на централната банка на Англия, Марк Карни заяви днес, че прилагането на споразумението, постигнато между Гърция и кредиторите за трети спасителен план ще изисква "херкулесови усилия" от всички страни в ЕС.

Но британският финансов министър Джордж Озбърн не одобри идеята гърците да бъдат спасявани със средства на английските данъкоплатци.

Карни също така заяви, че повишението на основната лихва във Великобритания, първо за последните 6 години и половина, наближава, но ще бъде постепенно и ограничено.

Междувременно последните данни за потребителските цени на германския пазар през юни показаха спад с 0.1% и инфлация от едва 0.3% на годишна база.

Във Великобритания пък отчетоха нулева инфлация, при очаквания за минимално покачване на цените. Данните са тревожни за британската икономика, въпреки че дефлационните процеси се дължат основно на поевтиняването на храните и горивата.

Докладите на института ZEW за икономическите очаквания в Германия и еврозоната също не са добри.

Перспективите пред германската икономика се влошават. Индексът на ZEW за очакванията на предприемачите изненадващо намалява през юли до 29.7 пункта, от 31.5 пункта през юни.

В еврозоната като цяло песимизмът също се засилва. Индексът на ZEW за икономическите очаквания във валутния съюз намалява от 53.7 пункта през юни, до 42.7 пункта през юли.

И накрая докладът на Евростат за индустриалното производство в еврозоната сочи изненадващ спад с 0.4% през май.

На този фон FTSE 100 пада с 0.31%, до 6 717 пункта. Във Франкфурт DAX е надолу с 0.46%, до 11 432 пункта. А френският индекс на сините чипове CAC 40 се понижава с 0.14%, до 4 991 пункта.

В Азия апетитът за риск беше по-слаб. В Токио Nikkei 225 скочи с 1.47%, до 20 385 пункта, подкрепен от падането на цените на петрола и силното поевтиняване на йената през предходните 4 дни.

Хонконгският Hang Seng обаче падна с 0.41%, до 25 121 пункта. А Основният фондов индекс в Шанхай загуби 1.17%, до 3 924 пункта, след като данните за кредитирането в Китай през юни, което нараства изненадващо силно до 1.28 трилиона юана /210 млрд. долара/, отново засилиха опасенията за пазарен балон.

Вчера в САЩ апетитът за риск владееше пазара, като широкият фондов индекс S&P 500 се покачи с 1.13%, до 2 100 пункта.

Еврото днес поскъпва корективно с 0.23%, до 1.1027 долара. Възходящото движение на кроса е подкрепено от скока на британския паунд след изказването на Карни пред парламента в Лондон с 0.62%, до 1.5584 GBP/USD. Йената поскъпва, също корективно, с 0.07%, до 123.3590 USD/JPY. А доларовият индекс DXY е надолу с 0.22%, до 96.64.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент с доставка през август поевтиняват с 1.50%, до 56.98 долара за барел, движейки се близо до най-ниските си нива от 3 месеца насам, след като преговарящите страни постигнаха споразумение за вдигане на санкциите срещу Иран. Цената на златото се понижава с 0.34%, до 1 153.99 долара за тройунция, след сигнала на Карни за скорошно затягане на паричната политика във Великобритания.