Икономическите данни от Китай, дори слаби като вчерашните, почти нямат значение за обикновените хора. Това може би обяснява очевидната липса на тревога в централните плановици и нуждата да отговорят на това което изглежда като драматично забавяне. Все пак наивно е и да се мисли, че реалния и икономическия свят могат да съществуват отделно.

Растежът на индустриалното производство слезе до 6.9% миналия месец, най-ниския след началото на финансовата криза през 2008 г. Производството на електричество и вноса, които показват колко ангажирани са китайските заводи, бяха по-ниски отколкото преди една година. Въпреки това обаче премиера Ли Кекянг, говорейки миналата седмица пред Световен икономически форум в Транхин, наблегна на създаването на работни места, което почти достигна целта за годината и заяви, че няма нужда от огромни кредити за съживяване на растежа.

Ли е на правилен път поне от една гледна точка. За повечето китайци живота става по-добър. Измервания като БВП, които лесно могат да бъдат манипулирани, не значат толкова колкото приличните работни места, повишаващите се заплати и способността за потребление. И трите изглеждат солидни. Продажбите на дребно забавиха ръста през август, но съвсем малко и само в номинално изражение. Заплатите на висшистите нарастват с 15% тази година, въпреки че припечелваните на месец в Пекин 492 долара от излизащия от университет все още не са нещо повече от това което печели типичния таксиметров шофьор.

Дори и така обаче шокиращо слабите данни могат да предхождат реални проблеми. Когато компаниите произвеждат по-малко, те са по-малко способни да обслужват дълговете си. Заемите на корпоративните банки в Китай са 95% от БВП, а инвеститорите вече изтеглят средства от алтернативни източници на финансиране като например фондовия сектор, чиито активи под управление спаднаха за първи път през месец юли. Китайските градове в момента са засипани от реклами предлагащи краткосрочни заеми.

Недвижимите имоти са може би основното свързващо звено между реалния свят и икономическите възгледи. Цените на имотите падат в повечето големи градове, въпреки премахването на рестрикциите в повечето от тях. Продажбите на домове се понижиха през август с 13% на годишна база и някакъв вид стимули изглеждат все по-наложителни. Ако Ли е ангажиран с това което прави китайците щастливи, цените на имотите вероятно ще са под внимателното му наблюдение.

Подготвена от отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър