Източник:  www.darikfinance.bg

Има ли опасност от банкова криза в Централна и Източна Европа? Инвеститорите се чудят след поредица от сътресения в региона.

Първо, Българската централна банка обяви, че е готова да стабилизира банковата система с извънредна кредитна линия от 3.4 млрд. лв. После, няколко дни по-късно, унгарското правителство гласува закон, с който принуждава банките да компенсират клиентите си за „нечестни“ условия при отпуснатите заеми в чуждестранна валута преди финансовата криза през 2008 г., пише Financial Times.

Като резултат от взетите от Унгария мерки и регулаторния натиск в Румъния за намаляване на дела на лошите заеми в банковите портфейли, австрийската банка Erste Group прогнозира нетна загуба за тримесечието от 1.6 млрд. евро. Най-голямата банка в Унгария, OTP, обяви, че печалбата ѝ през второто тримесечие ще намалее с 25 млрд. форинта /81 млн. евро/. А друга австрийска банка, Raiffeisen Bank прогнозира загуби в унгарските си поделения на стойност 160 млн. евро.

Акциите и на трите банки, както и на други кредитни институции с експозиции в Източна Европа, като италианската UniCredit и белгийската KBC, поевтиняха. 

Дори всички тези събития да не сигнализират за нова системна криза или увеличаване на системния риск в региона, то те предполагат сериозни политически и регулаторни заплахи, каквито няма на Запад. Най-малко, ставащото отново повдига на дневен ред проблема с високите нива на лошите заеми в банковите портфейли в Източна Европа.

По данни на Capital Economics, България, Унгария и Румъния са сред европейските държави, които регистрираха най-голям ръст на кредитирането преди финансовата криза през 2008 г., а сега са изправени пред високи нива на лошите заеми от над 15%.

В България регулаторът твърди, че банковият сектор е добре капитализиран и с достатъчно ликвидност. Но доверието към банките в страната е крехко, след като последната криза разкри тесни връзки между бизнеса и политиците.

Проблемите на Корпоративна търговска банка, която е четвъртата по големина в страната се дължат до голяма степен на разрива между нейния основен акционер и известен политик.

Българският президент каза в понеделник, че страната ще се присъедини към единния надзорен механизъм на ЕС за банките и ще поиска партньорска проверка от Европейския банков надзор.

Според експерти, да се опише точната картина на макрофинансовата стабилност в Източна Европа продължава да е изключително трудно. Дори самите централни банки, както се видя в България, изглежда нямат пълно доверие в способността си да регулират финансовия сектор.

Всъщност Румъния изпревари България в искането да се присъедини към към единния банков механизъм на ЕС.

Но Унгария, чието правителство е във война с банките, откакто беше избрано през 2010 г., изглежда има по-големи проблеми. Кредиторите в страната се оплакват не само от разходите, свързани с новите регулации за кредитите в чужда валута, но и от големия банков данък и данъка върху финансовите транзакции.

Някои подозират политически мотиви, след като премиерът Виктор Орбан заяви миналата година, че приветства увеличаването на пазарния дял на унгарските банки на местния пазар, който е силно доминиран от чуждестранни кредитори.

Най-новите мерки на правителството могат да принудят някои от чуждестранните банки да продават или да слеят унгарските си поделения.

Властите в Будапеща се готвят през есента да накарат кредиторите да конвертират портфейлите си от валутни заеми на обща стойност 12 млрд. евро във форинти.

В Централна и Източна Европа, кризата може да е приключила, но потенциалът за неприятни изненади остава.