Докато вниманието на инвеститорите през последните години беше съсредоточено почти изцяло върху изкуствения интелект и технологичните гиганти, октомври 2026 г. донесе една от най-интересните промени в поведението на американския фондов пазар. Акциите на компании, които изплащат високи дивиденти, започнаха да изпреварват убедително широките индекси, а разликата вече е достатъчно голяма, за да говорим за нещо повече от краткотрайно колебание. От началото на месеца борсово търгуваният фонд iShares Core High Dividend ETF (HDV) е поскъпнал с 8,8%, докато S&P 500 е добавил едва 0,3%. Технологичният сектор на индекса междувременно е загубил 3,7%. Това означава, че само за няколко седмици дивидентната стратегия е изпреварила широкия пазар с 8,5 процентни пункта, а технологичните компании — с цели 12,5 пункта. За инвеститорите, свикнали да виждат технологичните акции начело на всяко възходящо движение, подобна разлика е сериозен сигнал за промяна в предпочитанията на капитала.

Още по-интересна е картината от началото на годината. Общата доходност на HDV, включваща поскъпването на акциите и изплатените дивиденти, достига 28,2%, докато Schwab U.S. Dividend Equity ETF (SCHD) отчита почти 32%. За сравнение, S&P 500 е поскъпнал с 12,1% за същия период, като тази стойност отразява изменението на цената на индекса, а не общата доходност с реинвестирани дивиденти. Разликата в методиката е важна, но не променя основния извод: дивидентните стратегии се представят значително по-добре от широкия американски пазар през 2026 г. При условна инвестиция от 10 000 долара в началото на годината доходност от 28,2% би означавала стойност от 12 820 долара, а 32% — 13 200 долара. Поскъпване от 12,1% би увеличило същата сума до 11 210 долара, преди да отчетем дивидентите по широкия индекс. Разликата между отделните стратегии достига приблизително 1 600–2 000 долара само за десет месеца. Това е сериозно отклонение за фондове, които традиционно се възприемат като по-консервативна алтернатива на инвестициите в растеж.

Причините за тази промяна са няколко, но най-важната е свързана с американските държавни облигации. Доходността по десетгодишните книжа се понижава три последователни седмици и в понеделник достига 4,987%. Когато облигационната доходност се покачва, инвеститорите могат да получават сравнително висока възвръщаемост от държавен дълг, без да поемат риска на акциите. Това намалява привлекателността на компаниите, които се купуват основно заради дивидентите. Обратният процес започва, когато доходността по облигациите се понижава. Тогава бъдещите парични плащания от дивидентните компании стават относително по-привлекателни, а инвеститорите започват да преоценяват акциите им. Важно е обаче да отбележим, че доходност от близо 5% по десетгодишните американски облигации все още представлява сериозна конкуренция. Дивидентна доходност от 4% например не е автоматично по-добра алтернатива, защото при акциите съществува риск както от спад на цената, така и от намаляване на дивидента. Предимството им е възможността за бъдещо увеличение на печалбите, дивидентите и пазарната оценка.

Съставът на HDV показва добре какъв тип компании привличат инвеститорите. Сред петте най-големи позиции са ExxonMobil, Chevron, AbbVie, Procter & Gamble и Verizon. Това са бизнеси от енергетиката, здравеопазването, потребителските стоки и телекомуникациите — сектори, чиито приходи зависят от различни фактори в сравнение с производителите на полупроводници и компаниите, изграждащи инфраструктура за изкуствен интелект. ExxonMobil и Chevron например могат да се възползват от високите цени на енергийните суровини, макар че рентабилността им зависи и от производствените разходи, инвестициите и състоянието на рафиниращия бизнес. При цена на петрола около 101 долара за барел енергийният сектор остава важен източник на парични потоци, но същевременно носи риск при евентуално рязко поевтиняване на суровината. AbbVie предлага експозиция към фармацевтичния бизнес, Procter & Gamble — към сравнително устойчиво потребление, а Verizon — към телекомуникационни услуги, при които високата капиталова интензивност и задлъжнялостта могат да ограничават финансовата гъвкавост. Общото между тези компании не е, че са лишени от риск, а че инвеститорите оценяват техните парични потоци по различен начин от очакваните бъдещи печалби на бързо растящите технологични компании.

Ротацията към дивидентните акции става още по-показателна, когато погледнем самия S&P 500. Прогнозната дивидентна доходност на индекса е едва 1,38%, съвсем близо до достигнатото на 13 август историческо дъно от 1,33% според наличните данни от началото на 2000 г. Това е резултат от все по-голямата тежест на технологичните гиганти и компаниите, които предпочитат да реинвестират печалбите си или да връщат капитал чрез обратно изкупуване на акции. При индексна стойност около 7 677 пункта дивидентна доходност от 1,38% означава приблизително 106 индексни пункта очаквани годишни дивиденти. При инвестиция от 100 000 долара това съответства на около 1 380 долара годишен дивидентен доход преди данъци, ако посочената доходност се реализира. За сравнение, при дивидентна доходност от 4% същата инвестиция би генерирала 4 000 долара годишно — разлика от 2 620 долара. Това е съществено за инвеститорите, които разчитат на редовни парични постъпления, но не бива да се забравя, че общата инвестиционна доходност включва и промяната в цената на акциите.

Има обаче една причина да не бързаме с извода, че дивидентните акции непременно ще продължат да изпреварват технологичните. След поскъпване от близо 9% само за месец HDV вече показва признаци на техническо прегряване. Фондът се търгува около 30,41 долара при 50-дневна пълзяща средна от 29,19 долара, или приблизително 4,2% над нея. Това само по себе си не означава предстояща корекция, но показва, че част от положителните очаквания вече са отразени в цените. Ако доходността по облигациите отново започне да се покачва, дивидентните компании могат да се окажат под натиск. Ако технологичният сектор възстанови възходящото си движение, капиталът също може да се върне към компаниите с по-висок очакван растеж. А при икономическо забавяне високият дивидент не е достатъчна защита, когато печалбите и свободният паричен поток започнат да намаляват.

За мен най-интересният извод от октомври не е, че дивидентните акции са станали по-добри от технологичните. Подобно противопоставяне би било твърде опростено. По-важното е, че пазарът започва да възнаграждава различни характеристики на бизнеса. След години, през които инвеститорите плащаха все по-високи оценки за очаквания бъдещ растеж, сега по-голямо внимание получават реалните парични потоци, текущата рентабилност и възможността част от печалбата да бъде върната на акционерите. Това не означава край на инвестициите в изкуствен интелект, нито начало на трайно господство на дивидентните компании. Означава, че диверсификацията отново показва своята стойност. Портфейл, концентриран само в най-популярните технологични акции, може да изостава съществено дори когато широкият пазар остава близо до историческите си върхове. А инвеститорът, който търси устойчиво натрупване на капитал, има основание да следи не само колко бързо растат приходите на една компания, но и колко от тях в крайна сметка се превръщат в свободен паричен поток за акционерите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.