Снимка: iStock

Главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън отправи ново предупреждение към финансовите пазари - рязкото поскъпване на държавния дълг и огромното търсене на капитал за изкуствен интелект постепенно могат да прехвърлят напрежението към корпоративния кредитен пазар.

Според Даймън световната икономика навлиза в период, в който все повече държави и компании се конкурират за едни и същи средства. Правителствата финансират големи бюджетни дефицити, технологичните гиганти влагат стотици милиарди долари в центрове за данни и AI инфраструктура, а едновременно с това инвеститорите вече изискват значително по-висока доходност, за да предоставят капитала си.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации наскоро достигна около 5,34% - най-високото си ниво от 2002 г. Само през третото тримесечие тя се повиши с близо 0,9 процентни пункта, което е най-голямото тримесечно увеличение от началото на века.

Това има пряко отражение върху целия финансов свят. Американските държавни облигации са основната отправна точка, върху която се определя цената на ипотеките, корпоративните заеми и голяма част от останалия дълг. Когато инвеститорите вече могат да получат над 5% от държавни книжа, компаниите трябва да предложат още по-висока доходност, за да привлекат капитал.

Именно тук Даймън вижда следващия потенциален проблем. Според него в определен момент пазарът ще започне да изисква „все повече и повече“, което ще доведе до разширяване на корпоративните кредитни спредове и по-високи разходи за рефинансиране.

За компаниите това може да се превърне в сериозно изпитание. Много предприятия успяха да заключат евтино финансиране през годините на ниски лихви и засега не усещат напълно ефекта от новата среда. Проблемът се появява, когато старите облигации и кредити достигнат падеж и трябва да бъдат заменени с нов дълг при значително по-висока цена.

Компания, която преди няколко години е плащала 3% или 4% лихва, може при следващото си рефинансиране да бъде принудена да плаща 7%, 8% или повече. За силните предприятия това означава по-ниска печалба. За силно задлъжнелите компании обаче подобна промяна може да постави под въпрос самата им платежоспособност.

Първите признаци на напрежение вече се появяват. Обемът на силно обезценените заеми с висок риск, които се търгуват под 60 цента за долар номинал, е достигнал около 65 млрд. долара - най-високото равнище от март 2020 г. Същевременно цената на застраховането срещу фалит на американски компании с нисък кредитен рейтинг също се повишава.

Това все още не представлява кредитна криза, но показва, че инвеститорите постепенно започват да правят по-голяма разлика между добрите и лошите длъжници.

Към традиционния натиск от държавното финансиране сега се добавя и още един огромен потребител на капитал - изкуственият интелект. AI бумът вече не се финансира само от паричните резерви на технологичните гиганти. Все повече компании започват да използват и облигационния пазар за изграждането на центрове за данни, електроенергийна инфраструктура, чипове и сървъри.

Това създава необичайна ситуация. В един и същи момент американското правителство заема огромни средства, технологичните компании финансират най-големия инфраструктурен цикъл от десетилетия, а инвеститорите искат все по-висока компенсация за инфлационния и кредитния риск.

Даймън не твърди, че инвестициите в изкуствен интелект са грешка. Напротив - според него технологията ще създаде значителна стойност в дългосрочен план. Проблемът е, че изграждането на тази инфраструктура се случва във време, когато капиталът вече е значително по-скъп.

Затова AI бумът може да има парадоксален ефект върху останалата част от икономиката. Големите технологични компании могат да си позволят да плащат високи лихви благодарение на огромните си печалби и силните баланси. По-малките и по-задлъжнели предприятия обаче трябва да се конкурират с тях за същия капитал.

Ако Microsoft, Amazon, Meta или Alphabet предлагат облигации с привлекателна доходност и сравнително нисък кредитен риск, инвеститорът има много по-малък стимул да финансира по-слаба компания без значително по-висока премия.

Така капиталът постепенно може да стане не само по-скъп, но и по-трудно достъпен за най-рисковите части на корпоративния сектор.

Към това се добавя и инфлацията. Високите енергийни цени и войната с Иран увеличиха ценовия натиск, а Федералният резерв вече започна нов цикъл на повишаване на лихвите. Ако инфлацията остане устойчива, пазарните лихви могат да се задържат високи значително по-дълго.

Засега американската икономика продължава да се държи сравнително устойчиво, а силният трудов пазар ограничава непосредствените опасения от рецесия. Именно това обаче може да позволи високите лихви да останат в сила достатъчно дълго, за да започнат да оказват по-сериозен натиск върху задлъжнелите компании.

Предупреждението на Даймън не е за внезапен срив утре. По-скоро става въпрос за постепенно натрупване на напрежение, което може да остане незабелязано, докато достатъчно голям брой компании не достигнат момента за рефинансиране.

Тогава ще стане ясно кои бизнеси са използвали годините на евтин капитал разумно и кои просто са оцелявали благодарение на него.

И точно затова пазарът на корпоративен дълг може да се окаже едно от най-важните места за наблюдение през следващата година. Ако доходността по държавните облигации остане около сегашните нива, следващият голям проблем за икономиката може да не започне от фондовия пазар.

Той може да започне от компаниите, които внезапно откриват, че старият им дълг вече не може да бъде рефинансиран при старата цена.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.